Решение № 13135 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7973/2012 г.

Решение № 13135 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7973/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Егор Степанов Мирославов от гр. Варна против решение № 983 от 12.04.2012 г., постановено по адм. дело № 4207/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му с вх. № 25492/2011 г. против заповед № СЗ-Д-Вн-04-1-9/658 от 12.10.2011 г. на началника на отдел "Социална закрила" като длъжностно лице упълномощено от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Варна, потвърдена с решение № РД-РД-Вн-03-0017/09.11.2011 г. на директора на РД "Социално подпомагане" - Варна. Искането в касационната жалба е за отмяна на оспорения съдебен акт като неправилен, а сочените пороци са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК (нарушение на материалния закон и необоснованост). Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Варна, не изразява становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна, а решението на административния съд е законосъобразно, поради което следва да се потвърди. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е правилно и не страда от пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства административният съд е приел за установено от фактическа страна, че административното производство е било образувано по молба-декларация на Егор Степанов Мирославов за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия вх. № СЗ-Д-Вн-04-1-9-658 от 28.09.2011 г. Справката за доходите му удостоверява месечна пенсия в размер на 191,80 лв. В имотния регистър не се установяват данни за притежавани от него имоти. В Община Варна - Дирекция "Местни данъци" данните са за притежаван в съсобственост от Мирославов и Юмие Муртаза апартамент с РЗП 70 кв. м в кв. Владиславово гр. Варна. Егор Степанов Мирославов не притежава движимо имущество. От изготвения от административния орган социален доклад, е видно, че Егор Степанов Мирославов е разведен, на 72 г. в нетрудоспособна възраст с определена 57% инвалидност пожизнено съгласно експертно решение № 0185-084 от 25.06.2010 г. на НЕЛК-София, като няма лица, задължени по закон да му осигуряват издръжка. Той не притежава собственост, която да е източник на допълнителни доходи и като пенсионер единствен доход за него е пенсията му. С бившата си съпруга живее в съсобственото жилище, състоящо се от три стаи, от които той ползва едната, а другите две обитава Юмие Халим. Заявителят не бил подпомаган през годината. Средномесечният му доход за предходните шест месеца при пенсията, която получавал, бил изчислен на 173,73 лв., а диференцираният минимален доход за отопление бил 171,04 лв. След изясняване на фактите и обстоятелствата по случая административният орган е издал заповед № СЗ-Д-Вн-04-1-9/658 от 12.10.2011 г., с която отказал отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2011 г./ 2012 г. на Егор Степанов Мирославов, тъй като не отговоря на изискванията на чл. 2, ал. 1 и ал. 4, т. 8 от Наредба № РД-07-5/2008 г. - средномесечният му доход от предходните 6 месеца от 173.73 лв. надвишава диференцирания минимален доход за отопление. Тази заповед е била обжалвана от касационния жалбоподател пред по-горестоящия административен орган, който е постановил решение № РД-РД-Вн-03-0017 от 09.11.2011 г., с което я потвърждава. При така установените факти по делото, за да отхвърли, като неоснователна жалба вх. № 25492/2011 г. на Егор Степанов Мирославов против заповед № СЗ-Д-Вн-04-1-9/658 от 12.10.2011 г. на началника на отдел "Социална закрила" като длъжностно лице, упълномощено от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Варна, потвърдена с решение № РД-РД-Вн-03-0017/09.11.2011 г. на директора на РД "Социално подпомагане" - Варна, Административен съд - Варна е приел, че за Егор Степанов Мирославов са приложими основанията, посочени в чл. 2, ал. 4, т. 8, т. 11 и т. 14 от Наредбата. ДМДО по чл. 2, ал. 4, т. 8 е за лице, съжителстващо с друго лице - 201,6 на сто от ГМД; по т. 11 - за лице на възраст над 70 години - 183,6 на сто от ГМД, а по т. 14 - за лице с трайно намалена работоспособност - 50 на сто или над 50 на сто - 183,6 на сто от ГМД. При съпоставка на процентите по т. 8, т. 11 и т. 14 се установява, че най-високият от тях размер е на основанието по т. 8 на чл. 2, ал. 4 от Наредбата - 201,6 на сто от ГМД. Полученият размер на диференцирания минимален доход за отопление при прилагането на основанието по т. 8 е 171,04 лв., който представлява 201,6 на сто от ГМД от 65 лв. С този размер на ДМДО следва да се съпостави средномесечния доход на Егор Степанов Мирославов, за да се установи наличие на предпоставката по чл. 2, ал. 1 от Наредбата за отпускане на помощта. Административен съд - Варна е приел в решението си, че при съпоставка на средномесечния доход на Егор Степанов Мирославов от предходните 6 месеца преди датата на подаване на молба за целева помощ за отопление в размер на 173,73 лв. с установения за него размер на диференцирания минимален доход за отопление от 171,04 лв. на месец, се установява че доходът му надхвърля този ДМДО. Поради това според съдът по съществото правилно в заповедта за отказ е направен изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на искането. Тъй като средномесечният доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация на Егор Степанов Мирославов не е по-нисък или равен на диференциран минимален доход за отопление, а е по-висок от него, не е налице необходимото условие, посочено в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за уважаване на искането му. Така постановеният съдебен акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, право на тази помощ имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца до подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференцирания минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. При извършената проверка в хода на административното производство е установено, че Егор Степанов Мирославов съжителства с бившата си съпруга Юмие Халим, както и че той е с 57% трайно намалена работоспособност. Тези данни, както и доходът от пенсията са били съобразени при изчисляване на диференцирания минимален доход за получаване на помощи за отопление, който съобразно чл. 2, ал. 4, т. 15 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление се равнява на 171,04 лв., който представлява 201,6 на сто от ГМД от 65 лв. Тук следва да се има предвид, че с Постановление № 6 от 15.01.2009 г. на Министерския съвет гарантираният минимален доход е определен на 65 лева. Средномесечният доход на Егор Степанов Мирославов преди подаването на молбата-декларация, след преобразуването му, е в размер на 173,73 лв. и надвишава нормативно определения диференциран минимален доход за получаване на помощи за отопление. Следователно Егор Степанов Мирославов не отговаря на изискванията на чл. 2, ал. 1 от горецитираната Наредба. Механизмът на изчисление на диференцирания минимален доход е детайлно изяснен в мотивите към атакуваното решение на първоинстанционния съд, в които се съдържа законосъобразно тълкуване и прилагане на материалния закон. Повторение на тези изчисления не е необходимо. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната инстанция следва да остави в сила оспореният съдебен акт. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение