Решение № 4909 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11048/2013 г.

Решение № 4909 от 9.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11048/2013 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 4035 от 17.06.2013 г., на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 8783/2012 г., с което е отменено издаденото от него уведомително писмо в частта, в която е отказана оторизация по Схемата за единно плащане на площ и Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони за кампания 2011 г. и в отменената част преписката му е върната за ново произнасяне, при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевира допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени. В изпратените от касатора писмени бележки се съдържа искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, разноските направени пред първата инстанция за вещо лице, като същевременно се възразява и срещу евентуално поискания размер на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от ответната страна. Ответната страна по касационната жалба е изпратила писмено отговор, в който се твърди, че касационната жалба е неоснователна. Изпратено е и писмено становище, в което се съдържат твърдения противни на тези, направени в касационната жалба. Претендира се и присъждане на направените разноски, за които не са представени доказателства. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че решението на съда е неправилно, защото счита, че уведомителното писмо, предмет на жалбата е мотивирано, като фактическите констатации съдържащи се в него са потвърдени и от приетото заключение. Прокурорът счита, че мотивите в уведомителното писмо, въз основа на които е направен отказ за оторизация по двете заявени мерки за подпомагане, са правилни и законосъобразни, а съдът неправилно не е кредитирал заключението на експерта. Прокурорът счита освен това, че съдът неправилно не е обсъдил заключението ведно с останалите доказателства, въпреки че жалбоподателката не е представила други доказателства, които да опровергават заключението на вещото лице. Прокурорът сочи, че на заявените за подпомагане площи от жалбоподателката е извършена административна проверка, чрез компютърно сравняване на заявените площи в Интегрираната система за администриране и контрол със слоя "Площи допустими за подпомагане", като е било установено, че за части от тях те не са допустими за подпомагане, защото не отговарят на изискванията за поддържане на земята в добро екологично състояние. Според прокурора решението е постановено в нарушение на материалния закон, което налага неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, с което жалбата да се отхвърли. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че Илмия Салихова Дервишева от с. Боровина, община Мадан, Смолянска област е обжалвала уведомително писмо с изх. № 02-210-6500/5971 от 30.06.2012 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което й е отказана оторизация за кампания 2012 г. по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 660, 85 лв. и за Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР 1) в размер на 750,05 лв. От данните в уведомителното писмо, а така също и от заявлението и попълнените таблици към него за заявените площи за подпомагане, както и картите, с очертани блокове на земеделското стопанство (БЗС), според § 1, т. 27 от ДР на ЗПЗП съдът е приел за установено, че по СЕПП и по НР 1 Илмия Дервишева е заявила 16 бр. БЗС с обща площ за подпомагане в размер 2, 95 ха, по всяка една от двете мерки. На нея й е била извършена административна проверка на основание чл. 37 ЗПЗП, при която е било установено, че част от заявените площи са недопустими за подпомагане. И по двете заявени мерки СЕПП и по НР 1 са били установени недопустими за подпомагане 0, 59 ха, а допустимата за подпомагане площ е останала 2, 36 ха. Процентът на наддекларираната площ е определен в размер 25 и по двете мерки. На основание чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП на Илмия Дервишева и е отказано подпомагане по СЕПП, а по НР 1 й е отказано подпомагане на основание чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" по ПРСС за периода 2007-2013 г., наричана само "Наредба № 11 от 3.04.2008 г.". На основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията, при установено наддеклариране повече от 20% й е отказана сума за оторизиране и по двете мерки. За установяване на фактите по спора по искане на ответната страна съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, която е била приета от страните без оспорване. Вещото лице е посочило в заключението си, че на площите заявени за подпомагане от Илмия Дервишева е извършена кръстосана административна проверка, при която е било установено за част от площите за подпомагане, че са недопустими, неподдържани в добро земеделско състояние, като вещото лице в табличен вид е посочило заявените БЗС и причините за отказа. От таблицата се установява, че в заявените площи за подпомагане са открити дървета и храсти и не се поддържат, а в някои път и наличие на постройка. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице като е приел, че с него се доказват фактическите основания, послужили за издаването на уведомителното писмо, което било недопустимо. Съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено при порок във формата, защото липсват мотиви за издаването му. Според съда в писмото не е било направено разграничение за СЕПП относно кои площи причините за отказа са по чл. 43, ал. 3, т. 1 и кои по т. 4 ЗПЗП и за кои площи се отнася отказа по чл. 39, ал. 2. Поради липсата на мотиви в уведомителното писмо също не могло да се установи относно заявените площи за подпомагане по НР 1 за кои от тях се отнася чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. и за кои чл. 12, т. 1. Съдът е приел, че в уведомителното писмо не било посочено защо и за кои от заявените площи е прието, че не се намират в необлагодетелстваните райони съгласно Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони. Като е коментирал съдържанието на чл. чл. 8, 9, 14, 15, 16 и 17 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схемите за плащане на площ и за общите регионални критерии за постоянни пасища, наричана само "Наредба № 5 от 10.03.2010 г.", съдът е приел, че уведомителното писмо е немотивирано, защото не е направено разграничение относно заявените за подпомагане площи от жалбоподателкта като мери и пасища, на кои критерии те не отговарят, за да се приеме, че са недопустими за подпомагане. Този порок е преценен като допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и на материалния закон. Съдът е приел, че уведомителното писмо противоречи и на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. защото намалението и отказването на помощ се отнася само за една и съща култура, докато в настоящия случай заявените площи от жалбоподателката са с различни култури - мери и пасища и трайни насаждения. На последно място съдът е приел, че при издаването на уведомителното писмо са нарушени принципите на чл. 7 и 9 АПК - за истинност и на служебното начало. Според съда при извършената кръстосана проверка на заявените площи от жалбоподателкта са били установени нередности, поради което административният орган е следвало да извърши и други проверки, включително и проверка на място, каквато не е извършена. Като краен правен извод съдът е приел, че уведомителното писмо е незаконосъобразно, защото при издаването му са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, то е немотивирано и е допуснато нарушение на материалния закон, поради което го е отменил при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Постановеното решение е неправилно. Съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, което налага неговата отмяна при условията на чл. 222, ал. 1 АПК, поради това, че не се налага събирането на нови доказателства. По делото е било безспорно, че Илмия Дервишева е завила едни и същи 16 на брой БЗС за подпомагане по СЕПП и по НР 1, като е попълнила таблица с номерата им за идентификация, придружена с черно-бели разпечатки на БЗС, които са идентифицирани (очертани) посредством Цифровата ортофотокарта, представляващи неразделна част от подаденото й заявление за подпомагане. От заявените БЗС две се намират в землището на с. Петково, а останалите в землището на с. Боровина, община Мадан, област Смолян. И двете населени места фигурират под № 55991 и № 05579 в § 3 от ЗР на Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони. От заявените 16 БЗС за подпомагане 2 са заявени с култура картофи, 1 със семкови и овощни видове, 12 бр. са естествени ливади (за косене и/или паша на животните) и 1 бр. - затревени площи (мери и пасища). За така заявените БЗС по двете мерки СЕПП и НР 1 се прилагат критериите на чл. 1, ал. 2, т. 1 и 3 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. При извършената административна проверка на подаденото заявление за подпомагане при неговото подаване не са били установени недопустими площи от така заявените. Следователно те отговарят на определението на чл. 3 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. и за тях са приложими общите условия за допустимост за подпомагане, посочени в чл. 8. Заявените БЗС са били включени в системата за идентификация на земеделските парцели като специализиран слой на площи в добро земеделско състояние. Специализираният слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2011 г. е определен със заповед № РД-09-1214 от 22.12.2011 г. на министъра на земеделието и храните. По делото има данни, че жалбоподателката е подала възражение срещу тази заповед относно част от заявените от нея БЗС за подпомагане, които не са били включени в специализирания слой "Площи допустими за подпомагане", но по делото няма други данни относно това дали е било прието или не възражението й. Възражението й е приложено по делото и от това обстоятелство може да се направи правен извод, че на жалбоподателката е било известно към момента когато го е подала, че част от площта на БЗС, които тя е заявила за подпомагане излиза извън слоя "Площи допустими за подпомагане". При извършената кръстосана административна проверка на заявените площи за подпомагане на жалбоподателката, чрез ИСАК е било установено, че част от площите на заявените БЗС не са допустими за подпомагане или те не се намират в добро земеделско състояние, поради което на посочените правни основания в уведомителното писмо й е отказана оторизация по СЕПП и по НР 1, защото не попадат в слоя "Площи допустими за подпомагане". Това обстоятелство безспорно се установява от заключението на вещото лице. Съдът неправилно и при съществено нарушение на процесуалните правила не е кредитирал заключението на вещото лице. То не е било оспорено от страните, а освен това жалбоподателката не е посочила други доказателства, които да опровергават установените факти и обстоятелства в заключението. Ответната страна е посочила като доказателствено средство заключение на вещо лице за доказване на фактическите основания, послужили за издаването на уведомителното писмо, а съдът като е допуснал експертно заключение неправилно не го е възприел и не го е кредитирал. Установеното в заключението е в съответствие с останалите доказателства, приложени по делото, а освен това вещото лице е използвало и доказателствата, които са му били предоставени от административния орган. По делото е било безспорно установено, че част от площите на заявените за подпомагане БЗС са извън слоя "Площи допустими за подпомагане". Поради това законосъобразно на посочените правни основания в уведомителното писмо на жалбоподателката е било отказано подпомагане по двете мерки - СЕПП и НР 1. Това е така защото общото условие и по двете мерки, за да бъде одобрено поисканото подпомагане, е заявените БЗС да попадат в слоя "Площи допустими за подпомагане", на което изискване част от заявените БЗС не са отговаряли. Неправилни са изводите на административния съд, че уведомителното писмо не било необосновано. Под таблицата относно БЗС заявени за подпомагане по СЕПП за всяка една колона са изложени мотиви. Относно колона 5 след като заявените БЗС отговарят на изискванията за площ, остава основанието за отказ по чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП. Същото се отнася и за колона 5 под таблицата с описаните БЗС за подпомагане по мярка НР 1 - след като правното основание за отказ не е чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г., защото при административната проверка при приемане на заявлението е установено, че заявените БЗС попадат в необлагодетелствани райони, както се посочи по-горе - приложението към чл. 3, ал. 3 от наредбата, остава първото основание за отказ - чл. 12, т. 1. Неправилен е извода на съда и относно неправилното приложение на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. от страна на административния орган. При всички случаи на установено наддеклариране над 20% не се предоставя помощ. Неправилен е и извода на съда, че при установяване на нередности при извършената кръстосана административна проверка за административния орган съществува задължение за извършването на други подходящи проверки. При анализ на съдържанието на чл. 28, ал. 2 Регламент (ЕО) № 1122/2009 съдът правилно е посочил глагола "могат", но впоследствие неправилно го е възприел като задължение за административния орган. Следва да се отбележи, че на жалбоподателката не е била извършена проверка на място, поради което изложените мотиви относно този вид проверки в решението на съда са неотносими към предмета на спора. По така изложените мотиви решението като неправилно следва да се отмени и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което жалбата да се отхвърли като неоснователна, тъй като уведомителното писмо е законосъобразно и отговаря на изискването за форма по чл. 59 АПК. С оглед на изхода на спора и направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции съдът определя такова в размер на 300 лв. на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК (по 150 лв. за всяка инстанция на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към момента на приключване на устните състезания). Освен това ответната страна е направила разноски за вещо лице в размер 200 лв. Илмия Дервишева ще следва да заплати на ДФЗ разноски общо в размер 500 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение