Решение № 2807 от 27.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14197/2011 г.

Решение № 2807 от 27.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14197/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на търговското дружество "Полимекс" ЕООД, гр. Варна, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Кремена Маринова от същия град, срещу решение № 2079 от 16.09.2011 г. по адм. дело № 1472/2011 г. на Административен съд - гр. Варна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. От данните по делото е видно, че със заповед № РД-09-270 от 05.04.2011 г. директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Варна е наложил на касационния жалбоподател две санкции финансови неустойки (в размер на 2430 лв. и в размер на 945 лв.) за две групи нарушения на чл. 5, ал. 1, т. 4 и 5 от индивидуален договор № 03-1004 от 22.07.2009 г., установени с констативен протокол № 56-ФТ от 24.03.2011 г. В мотивите на заповедта е посочено, че тези нарушения са повторни: въз основа на констативен протокол № 317-ПП3 от 26.10.2010 г. за такива нарушения на аптеката са били наложени санкции със заповед № РД-09-1188 от 16.11.2010 г., влязла в сила на 01.12.2010 г. С посоченото по-горе решение Административен съд - гр. Варна е отхвърлил жалбата на търговското дружество "Полимекс" ЕООД срещу тази заповед. Съдът е приел, че между страните няма спор по констатациите в констативен протокол № 56-ФТ от 24.03.2011 г. Приел е също така за законосъобразен и направеният от директора на РЗОК извод, че нарушенията, за които сега се прилагат санкциите, са извършени повторно. Този извод на Варненския административен съд е неправилен. В договор № 03-1004 от 22.07.2009 г. страните не са дали определение кога едно нарушение е повторно. Поради това следва да бъде приложено правилото на § 1, т. 16 от допълнителната разпоредба на Закона за здравното осигуряване, а според него "повторно" (административно) нарушение е такова, извършено в едногодишен срок след влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е било наложено наказание за същото нарушение. От съдържанието на констативен протокол № 56-ФТ от 24.03.2011 г. е видно, че всичките нарушения, изброени в него, са извършени в периода от 07.08.2009 г. - 08.11.2010 г. Това обстоятелство е изразено в протокола и словесно така: "1. При проверка на отчетните документи на аптеката, представени в РЗОК Варна, е установено: На ЗЗОЛ... в периода от м. юни 2009 г. до м.ноември 2010 г. са издадени и изпълнени рецепти..." и "2.... На ЗЗОЛ... в периода от м. декември 2009 г. до м. юли 2010 г. са издадени и изпълнени..." Заповед № РД 09-1188 от 16.11.2010 г. на директора на РЗОК - Варна, с която за други такива нарушения е наложил на аптеката санкция финансова неустойка, е влязла в сила на 01.12.2010 г. Следователно всички нарушения, изброени в констативния протокол и в сега издадената от директора на РЗОК заповед № РД-09-270 от 05.04.2011 г., са били извършени или допуснати преди заповедта, с която на аптеката е наложена санкция за същите нарушения, да е била влязла в сила. Следователно, макар тези нарушения да са били открити при нова проверка, извършена след като първата заповед (№ РД 09-1188 от 16.11.2010 г.) е била вече влязла в сила, те не са повторни по смисъла на § 1, т. 16 ДР на ЗЗО. Затова със сега обсъжданата заповед № РД-09-270 от 05.04.2011 г. директорът на РЗОК - Варна е наложил санкции за повторност в нарушение на материалния закон. Като е отхвърлил жалбата срещу тази заповед Варненският административен съд е постановил неправилно решение (също в нарушение на материалния закон), което следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК делото следва да бъде решено по същество като се отмени незаконосъобразната заповед на директора на РЗОК - Варна. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,