Решение № 8435 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15708/2010 г.

Решение № 8435 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15708/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на областен управител на Софийска област срещу решение № 720 от 14.10.2010 г. по адм. дело № 494/2010 г. на Административния съд - София-област, 1-ви състав. Върховният административен съд - трето отделение в настоящия съдебен състав след преценка основателността и допустимостта на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение е съдът отменил Заповед № ОА-225 от 20.05.2010 г. на областен управител на Софийска област, с която е отменена Заповед № ОА-399 от 8.12.2009 г. на областен управител на Софийска област, издадена по реда на ЗПГРРЛ. Съдът обсъдил посоченото правно основание в заповедта, а именно чл. 99, т. 2 АПК и наведените основания в мотивите, сочещи на незаконосъобразност на отменената Заповед № ОА-399/0/.12.2009 г. и приел, че същите са взаимно изключващи се и противоречиви. Освен това, за да се възобнови производството по влязъл в сила административен акт на осн. чл. 99, т. 1 АПК, който изисква наличието на съществено нарушение за законосъобразност, съгласно чл. 102, ал. 1 АПК срокът е едномесечен, а в случая с обжалваната заповед е издадена след изтичането му, а за да се възобнови административното производство по чл. 99, т. 2 АПК срокът по чл. 102, ал. 2 АПК е тримесечен, който също е изтекъл. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е основателна. Решението е правилно и обосновано в съответствие с Административнопроцесуалния кодекс. Подробно изложените мотиви от съда, напълно се споделят от настоящата инстанция. Сроковете за възобновяване на производството по чл. 99 АПК са преклузивни и изтичането им погасява възможността за право на искане. След като административният орган е посочил, че възобновява административното производство на осн. чл. 99, т. 2 АПК на влязъл в законна сила административен акт на 29.12.2009 г., а именно Заповед № ОА-399/8.12.2009 г. то той е следвало да се съобрази с текста на чл. 102, ал. 2 АПК, който е тримесечен, а обжалваната заповед е издадена на 20.05.2010 г., който е извън срока. Изложените мотиви в обжалваната заповед правилно съдът е приел, като сочещи на съществена незаконосъобразност, т. е. по чл. 99, т. 1 АПК, а срока за възобновяване на производството, съгласно чл. 102, ал. 1 АПК е едномесечен, също изтекъл към датата 20.05.2010 г. Обсъждайки мотивите на обжалваната заповед, съдът правилно е констатирал, че двете посочени основания взаимно се изключват. Посоченото основание на чл. 99, т. 2 АПК изисква наличието на "когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаване на акта", т. е. те трябва да са съществували към момента на издаване на влезлия в сила административен акт. В случай писмото на ТД на НАП - София не е ново писмено доказателство, тъй като сочи че е било изплатено обезщетение в размер на 25 000 лв. на починалата Свиленка Николова Георгиева, което е залегнало и във влезлия в сила административен акт. Освен това следва да се добави, че възобновяване на административното производство по влязъл в сила административен акт се допуска само при наличието на категорични доказателства, посочени в т. 2 до т. 7 на чл. 99 АПК, а не на предполагаеми такива, както е посочено в мотивите на обжалваната заповед "тъй като има неизяснени обстоятелства относно това дали получено еднократно обезщетение и в пълен размер от Свиленка Николова Георгиева", както и постановяване на искане за изпращане на документи на Централната комисия. С оглед изложеното, обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,