Решение № 7829 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1911/2019 г.

Решение № 7829 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1911/2019 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. чл. 166, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "ПСТ П." ЕООД, преименувано в хода на съдебното производство в "Новако Строй" ЕООД, с предишно наименование през ревизираната 2012 г. - "Пътинженеринг П." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. П., против решение № 503/12.12.2018 г. по адм. д. № 278/2018 г. по описа на Административен съд – гр. В. Търново, с което е отхвърлено оспорването на Ревизионен акт /РА/ № Р-04001517004525-091-001/18.12.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – В. Т., потвърден с Решение № 62/15.03.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Търново при ЦУ на НАП. Изложени са доводи за неправилност на решението в извод за законосъобразност на РА, в две посоки, едната по отношение наличието на погасителна давност спрямо установената отговорност за неплатено задължение от трето лице и втората група аргументи са относно незаконосъобразност на решението, съответно на обжалвания ревизионен акт, тъй като не са изпълнени материалноправните предпоставки на чл. 177 от ЗДДС. Сочи, че от събраните доказателства не може да се направи извод за наличие на условието на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС "ПСТ П." ЕООД да е знаело или да е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен от задълженото лице "Пътинженеринг" АД. Излагат се аргументи свързани с това, че дружеството, основен длъжник е несъстоятелен търговец и спрямо него са били наложени предварителни обезпечителни мерки и то не е било в състояние свободно да разплаща своите задължения, и то по инициатива на Националната Агенция за приходите в рамките на изпълнително дело, поради което и разплащанията са извършвани чрез прихващане между двамата доверители. Твърди, че през процесния период и по нареждане на администрацията, ревизираното дружество е платило задължения на несъстоятелния търговец в рамките на извършеното прихващане или по негово нареждане, но за периоди, които са предшестващи, за по-стари задължения, т. е. не е имало никакво намерение за увреждане на фиска, а напротив изпълнение на такива задължения. Дори несъстоятелният търговец да е имал освен публични и често правни задължения в огромен размер, т. е. неговото състояние е било трайно влошено икономически, което е резултирало в производство по несъстоятелност, няма целенасочено поведение за увреждане на фиска. Цитира практика на Съда на Европейския съюз, в която се казва, че аргументите за реализирана солидарна отговорност трябва да почиват на ясно доказани факти и твърди, че в ревизионния акт такива няма. По тези съображения иска решението и съответно, РА да бъдат отменени. В съдебно заседание се представлява от адв. Лазаров, който поддържа касационната жалба по съображенията, изложени в нея и допълнителни в пледоарията. Ответната страна Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Т., в постъпил писмен отговор от юрк. Кирчев оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила по подробно изложени съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 3 863 лв., съобразно материалния интерес на обжалването. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Ревизията е извършена за ревизирани периоди от 2012 г. на дружеството с наименование към този момент "Пътинженеринг П." ЕООД. След 2012 година има последващи изменения в наименованието на дружеството в "ПСТ П." ЕООД от 30.08.2012 г. и след това в "Новако Строй" ЕООД от 20.12.2018 г., след постановяване на обжалваното решение на първоинстанционния административен съд - гр. В. Търново. За ревизираните данъчни периоди м. 03, 04, 06 и 08. 2012 г. на "ПСТ П." ЕООД, с предишно наименование към периодите "Пътинженеринг П." ЕООД са установени задължения по ЗДДС общо в размер на 85 283, 65 лв. и лихви – 47 941, 07 лв., представляващи отговорност по чл. 177 от ЗДДС за задължения на "Пътинженеринг"АД относно невнесен ДДС по издадени фактури от доставчика, по които ревизираното дружество като получател по доставките е ползвало данъчен кредит. Органите по приходите са констатирали, че "Пътинженеринг" АД е било предприятие в затруднение още от 2008 г., съгласно публикуваните годишни финансови отчети, като на 02.11.2012 г. с решение на ПлОС било открито производство по несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособността/ свръхзадължеността 31.12.2008 г. Едноличен собственик на капитала и управител на учреденото през м. 01. 2012 г. "Пътинженеринг П." ЕООД /впоследствие преименовано на "ПСТ П." ЕООД и към настоящия момент в "Новако Строй" ЕООД/ е лицето С. К., която е била назначена като главен счетоводител в "Пътинженеринг" АД за периода от 06.02.2007 г. до 03.12.2012 г., т. е. в периодите на издаване на процесните фактури от "Пътинженеринг" АД на "Пътинженеринг П." ЕООД е изпълнявала едновременно две функции: на длъжността главен счетоводител в "Пътинженеринг" АД и на едноличен собственик на капитала и управител на "Пътинженеринг П." ЕООД. На 30.08.2012 г. нов собственик и управител на "Пътинженеринг П." ЕООД става лицето Х. Н., който е изпълнителен директор на "Пътинженеринг"АД до 30.08.2012 г. За процесните периоди двете дружества са имали един и същ адрес на управление и са декларирали един и същ телефон и електронен адрес за кореспонденция в НАП и Агенция по вписванията, а също така са подавали СД по ЗДДС чрез един и същ IP адрес. П. изложеното е направен извод от приходната администрация, че в случая е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС – получателят по доставките е знаел или е следвало да знае, че данъкът по процесните фактури няма да бъден внесен от доставчика. Съдът е потвърдил извода на органите по приходите, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 177, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС за ангажиране отговорността на ревизираното дружество. За да бъде приложен института на солидарната отговорност, е необходимо ревизиращият орган да докаже, че лицето е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен (чл. 177, ал. 2 ЗДДС). По отношение на категорично знание от страна на ревизираното лице, са налице представени доказателства от страна на ревизиращите, а именно свързаността изразяваща се в осъществени действия във връзка с счетоводното отчитане и изготвяне на ГФО на дружеството-доставчик и управлението и едноличната собственост на дружеството-получател от едно и също физическо лице, с посочено име и длъжност. При тези данни и обстоятелства правилни са установени по надлежния ред предпоставки от фактическия състав на чл. 177, ал. 2, предл. първо, вр. с ал. 1 от ЗДДС, за ангажиране солидарната отговорност на дружеството за начисления, но невнесен от прекия доставчик ДДС, по издадените фактури. Знанието е субективна категория, но при всички случаи за доказването му следва да се изхожда от обективни критерии, които в случая са налице. Данните за невнесения ДДС от доставчика за ревизираните месеци от 2012 г. се потвърждават и от заключението на ССчЕ, като съдът правилно е обсъдил допълнителното заключение, като е съобразил обясненията на вещото лице в съдебното заседание при приемане на заключението му и платежните нареждания. Безспорно е потвърдено и от вещото лице, че дължимостта е по фактурите: № 2970/30.06.2012 г. с ДДС в размер на 21 883, 40 лв., № 2976/30.06.2012 г. с ДДС в размер на 6480 лв. и № 3040/29.08.2012 г. с ДДС в размер на 8627, 39 лв. По отношение на частичните задължения за м. 03 и м. 04. 2012 г. съдът е приел, че двете платежни нареждания от 12.04.2012 г., приложени към допълнителното заключение на вещото лице по ССчЕ са за наредено от "Пътинженеринг П." ЕООД по сметка на ТД на НАП В. Търново плащане на ДДС по СД за м. 09. 2010 г. на "Пътинженеринг" АД в размер на 25 818, 09 лв. и на ДДС по СД за м. 11. 2010 г. на "Пътинженеринг" АД в размер на 24 181, 91 лв. /общо сума в размер на 50 000 лв. /. В обясненията си в съдебно заседание на 17.10.2018 г. вещото лице обяснява, че констатациите му за заплатени задължения се базират на обясненията, дадени му от счетоводството на жалбоподателя и не е извършвало проверка в данъчно-осигурителната сметка на доставчика. Същевременно вещото лице е заявило, че е очевидно, че с платежно нареждане от м. април не е възможно да се погасят задължения за предходни периоди, чиито резултати още не са декларирани, тъй като СД се подават до 14-то число на следващия месец. От представените от ответника и от офис П. при ТД на НАП – В. Търново извлечения от данъчно-осигурителната сметка на "Пътинженеринг" АД е видно, че с наредените от жалбоподателя суми на 12.04.2012 г. са погасени точно тези задължения на "Пътинженеринг" АД, които са посочени в нарежданията – за ДДС по СД за м. 09. 2010 г. и 11. 2010 г., т. е. плащанията са неотносими към процесните задължения, установени с оспорения РА в производството. Не са ангажирани доказателства за заплащане на пълния размер на данъка от доставчика "Пътинженеринг" АД или от жалбоподателя за посочените данъчни периоди. Предвид това, обосновано приходните органи са приели, че за четирите месечни периода доставчикът е останал задължен за внасяне на ДДС по доставките отразени в процесните фактури, в посочения в РА размер, който не е опроверган в хода на оспорването. Разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС е в Г. двадесет и пета "Правомощия на органите по приходите и предотвратяване на данъчни измами". Целта на законовите разпоредби е предотвратяване на загубата на данъчни приходи от неизпълнението на задължението на доставчика да внесе начисления данък върху добавената стойност, чрез възлагане на други лица задължението да внесат данъка. Принципът, установен с чл. 177, ал. 6 ЗДДС е, че отговорността се носи от прекия получател по доставката с невнесения данък, но ако той не бъде събран от него, се носи субсидиарна отговорност от всеки следващ получател по реда на доставките. Фактическият състав, пораждащ отговорността, включва обективни елементи - неизпълнение от доставчика на задължението да внесе начисления данък и упражнено право на приспадане от получателя, и субективен елемент - знание у получателя за това, че данъкът няма да бъде внесен - чл. 177, ал. 2 ЗДДС. В случая се касае за отговорност на пряк получател - дружество с едноличен собственик и управител физическо лице, което в същия период е главен счетоводител в дружеството-доставчик и същото лице е изготвило ГФО. Доказване на знанието следва да се осъществи по реда на чл. 117 - 120 от ДОПК, т. е. чл. 177, ал. 3 от ЗДДС урежда хипотеза на презюмирано познание. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДР на ДОПК, процесуалната тежест да установи предпоставките на отговорността за злоупотреби, и в частност презумптивните предпоставки, е за приходната администрация. Предвид безспорно установените обективни факти в хода на производството, тази доказателствена задача в случая е изпълнена. Принципът на допустимост на солидарната отговорност и съответствието му с Директива на Съвета 2006/112/ЕО е потвърдена с Решение на Съда ЕО по дело С-384/04, в което Съдът посочва, че чл. 21, ал. 3 от Шестата директива (отм.); , сега чл. 205 от Директива на Съвета 2006/112/ЕО, позволява законодателство, предвиждащо, че данъчно задължено лице, на което са доставени стоки или услуги, и което е знаело или е имало разумни причини да подозира, че част или целия ДДС, дължим във връзка с тази доставка, или всяка предходна или бъдеща доставка, няма да бъде платен, е солидарно отговорно за неплатения данък. Данъкът към датата на издаване на процесния РА няма данни да е внесен. Такива доказателства не са представени и в хода на съдебното производство. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че при висящност на производство по несъстоятелност на "Пътинженеринг" АД и включване в списъка на кредиторите НАП с процесното задължение, присъждането на същото задължение в тежест на ревизираното дружество би довело до заплащане два пъти на едно и също задължение към НАП, което обосновава извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 177 ЗДДС. В случая се касае за установяване на задължение, а не заплащане на същото. В производството по събиране на вземането всеки от длъжниците може да защити правата си, с оглед избягване на двойно заплащане на задължение към НАП, в случай че такова е заплатено от единия от длъжниците по солидарната отговорност. Неоснователно е и възражението на касатора за изтекла погасителна давност, тъй като приложимите разпоредби в случая са от ДОПК и към момента на възлагане на ревизията и издаване на РА - 18.12.2017 г. не е изтекъл 5-годишния срок за задълженията за 2012 г. по ЗДДС, който започва да тече от 01.01.2013 г. и изтича на 31.12.2017 г. Към настоящия момент не е изтекла и абсолютната погасителна 10-годишна давност, която изтича на 31.12.2022 г. за задължения по ЗДДС за 2012 г. По изложените съображения решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната дирекция се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер 2 897 лв. от претендирания - 3 863 лв., определен на основание чл. 161 ДОПК, вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на писмен отговор от юрк. Кирчев, без явяване пред касационната инстанция. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на първо отделение