Решение № 11060 от 6.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6954/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция Миграция в Министерство на вътрешните работи /МВР/, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт В. Терзийска, срещу решение 13469 от 17.04.2025 г., постановено по адм. дело 1537/2025 г. по описа на Административен съд - София град. Релевирани са доводи за неправилността на обжалваното съдебно решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съставът на административния съд, въз основа на установеното по делото, е стигнал до погрешни правни изводи, защото обстоятелството дали чужденецът е от български произход стои изцяло в негова доказателствена тежест и именно той трябва да докаже, че изпълнява изискванията на закона, на които се позовава, за да получи право на постоянно пребиваване. Счита, че съдът неправилно вменява в задължение на административния орган да обсъди удостоверението за раждане на майката на чуждия гражданин, както и да изиска от Изпълнителната агенция за българите в чужбина документ, удостоверяващ неговия произход. Претендира отмяна на постановеното решение и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора, с който да бъде потвърден оспореният отказ. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът М. К., гражданин на Украйна, в проведеното съдебно заседание чрез упълномощения адвокат А. Лазарков, взема становище за неоснователността на касационната жалба и за оставяне в сила на оспореното решение. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалбата на М. К. срещу отказ с рег. 5364 25829 от 26.10.2024 г., издаден от директора на Дирекция Миграция - МВР, да му бъде предоставено право на постоянно пребиваване в Република България. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение, първостепенният съд е отменил оспорения отказ и е изпратил делото като преписка на директора на Дирекция Миграция към Министерството на вътрешните работи за ново произнасяне по заявление с рег. 538200 2136/30.01.2024 г. по описа на сектор Миграция при ОДМВР Бургас за предоставяне на право на постоянно пребиваване на чужденец в България, като се съобразят мотивите на решението; осъдил е Министерството на вътрешните работи да заплати на М. К. направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е приел, че отказът е издаден от компетентен орган, в установената писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно прилагане на материалния закон основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Обобщено според първостепенния съд, в нарушение на принципа на истинност /чл. 7 от АПК/ органът е приел безусловно, че представеното от жалбоподателя М. К. свидетелство за раждане серия V ЖД [номер], в което е изписано, че родителите му са с националност българска, е подправено, въпреки че според приобщената по преписката експертна справка експертът криминалист е дал заключение, че допуска, че по представения документ, първоначално нанесените данни са подправени. На следващо място, според съда, административният орган не е обсъдил представените от жалбоподателя удостоверения за раждане, от чието съдържание се установява, че и двамата родители на неговата майка имат българска националност. На последно място, съдът е преценил, че за органа принципно е съществувала и възможността да поиска удостоверение за български произход от Изпълнителната агенция за българите в чужбина /ИАБЧ/, респ. да приложи служебна такава от информационната система, след като изследването на представеното от К. удостоверение е породило съмнения за третиране /заличаване и размиване/ с химични разтвори на първоначално нанесените данни в свидетелството. По тези решаващи мотиви първостепенният съд е постановил атакувания пред касационната инстанция съдебен акт, с който отменя процесния отказ и изпраща делото като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявлението на украинския гражданин за предоставяне на право на постоянно пребиваване, при съобразяване мотивите на решението. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не намира основание релевираното в касационната жалба възражение, че не се установява нарушение на принципа на истинност, регламентиран в чл. 7 АПК, тъй като отказът на административния орган се основава приложената по делото експертна справка 69, a използваната формулировка допускам не предполага съмнение относно становището на експерта и представлява единствено форма на изразяване на експертно мнение. По данни от съдържанието на процесния отказ с рег. 5364 25829 от 26.10.2024 г. за предоставяне на право на постоянно пребиваване в Република България на М. К., същият е издаден на изрично посоченото в него правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЧРБ, поради това, че не е удостоверил българския си произход, тъй като в представеното свидетелство за раждане серия V ЖД [номер], в което е изписано, че родителите му са с националност българска, е подправено. Тези изводи административният орган е формирал въз основа на изготвена експертна справка 69/07.06.2024 г. по описа на ОДМВР Бургас, в която експертът от Базова научно техническа лаборатория при Областната дирекция е посочил следното: 1. Бланката на представеното Свидетелство за раждане /СВИДЕТЕЛЬСТВО О РОЖДЕНИИ / СВIДОЦТВО ПРО НАРОЖДЕННЯ, серия V ЖД [номер], на името на Н. И. К., роден на [дата]., е истинска; 2. Допускам, че по представения документ, първоначално нанесените данни са подправени. Настоящата касационна инстанция изцяло споделя изводите на административния съд, че допускането, че един документ е подправен, не е равнозначно на доказания факт, че действително е налице подправяне. Твърдението за наличието на породено съмнение не може да служи като основание за безусловно приемане на даден факт, особено когато се касае за съществен факт от административното производство, на който е основан изходът от него. В нарушение на принципа на истинност, залегнал в чл. 7 АПК, възприемането на предположение като доказан факт нарушава гаранциите за справедливост и законосъобразност в административното производство. Следователно, до представяне на недвусмислени доказателства, че свидетелството е подправено, то следва да се счита за достоверен документ. Предвид липсата на категоричен отговор по въпроса за автентичността на представеното от заявителя свидетелство за раждане, в изпълнение на изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК, административният орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 49, ал. 2 АПК при сложност или комплексност на предмета на изследването органът може да назначи и повече от едно вещо лице или да изиска допълнителни документи, въз основа на които да установи твърдения от заявителя факт - наличие на български произход. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда досежно приложението на чл. 35, ал. 2 ППЗЧРБ, според който в случаите, когато е невъзможно представянето на удостоверение за раждане, ДМ МВР, и отдел/сектори/групи "Миграция" при ОДМВР прилагат служебна справка относно българския произход на чужденеца, ако информацията е отразена в електронна система, поддържана от Изпълнителната агенция за българите в чужбина. До осигуряването на техническа възможност за достъп до системата чужденецът представя на ДМ МВР или на отдел/сектори/групи "Миграция" при ОДМВР удостоверението за български произход, издадено от Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Принципно следва да бъде споделено становището на жалбоподателя, че след като заявителят е избрал да представи удостоверение за раждане, то няма основание да бъде изисквана служебна справка или удостоверение за български произход на чужденеца. В конкретния случай обаче директорът на Дирекция Миграция МВР е следвало да съобрази и специалният текст на чл. 63 ППЗЧРБ, в който е регламентирано, че компетентните органи, които вземат решение за предоставяне право на пребиваване, могат да изискват или да проверяват служебно и други документи и обстоятелства, свързани с правния статут на чужденеца. Ако органът беше изпълнил задължението си служебно да събере необходимите за нуждите на производството доказателства, съгласно чл. 36, ал. 1 АПК и чл. 63 ППЗЧРБ, настоящия ответник нямаше да бъде лишен от възможността да представи приложеното към първоинстанционната жалба Удостоверение за раждане на майката С. Н. Т., от което е видно, че и двамата ѝ родители /Н. И. Т. и И. Д. Т./ имат българска националност. Ето защо, настоящият съдебен състав споделя формирания от първата инстанция извод, че оспореният административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените и при неправилно прилагане на материалния закон. Предвид изложеното досежно приложението на чл. 35 ППЗЧРБ, при новото разглеждане на заявлението административният орган следва да обсъди удостоверението за раждане на майката на жалбоподателя и да приложи разпоредбата на чл. 49, ал. 2 АПК. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила, при съобразяване на коригиращите мотиви относно връщането на преписката. При този изход от делото, своевременно заявената от процесуалния представител на касатора претенция за присъждане на разноски е неоснователна. Независимо от изхода на спора, разноски за адвокатско възнаграждение в ползва на ответника не се присъждат, тъй като не са доказани по основание и размер липсва представен договор за правна защита и съдействие, както и доказателства за заплащане на хонорара. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,