Решение № 2426 от 29.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 21/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Бургас към Агенция Митници, чрез процесуалния си представител ст. юрк. Л. Димитров, против Решение 928 от 16.10.2023 г., постановено по адм. дело 1090/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменено Решение 32-206775/02.06.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас към Агенция Митници. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба е изложена фактическата обстановка по правния спор и е направен извод, че с оглед събраните в хода на административното поризводство доказателства, в това число и получената информация от митническите власти на Канада, безспорно се установяват предпоставките за определяне на нова митническа стойност на декларираната стока, предвид възникналите основателни съмнения относно действителната цена на същата. Развива подробни съображения относно прилагането на методите, регламентирани в чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митническия кодекс на Съюза /Регламент (ЕС) 952/2013/. Искането е за отмяна на обжалваното решение и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на лицето срещу административния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът С. Танева, чрез пълномощника адв. Р. Василева, в писмени бележки оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция съгласно представен списък. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Бургас е било Решение 32-206775/02.06.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас към Агенция Митници към митническа декларация /МД/ с МРН 20BG001007017648R5 с дата на приемане 03.04.2020 г., с което основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за стока употребяван пътнически автомобил катастрофирал, марка - Land Rover, модел - Discovery и шаси SALCT2BG8FH539673 е определена нова митническа стойност в размер на 17 921,20 лв. и са установени дължими държавни вземания, взети под отчет и дължими за доплащане - мито в размер на 1 268,29 лв. и ДДС в размер на 2 790,24 лв., ведно с лихви за забава върху посочените държавни вземания. В хода на административното производство е установено, че на 03.04.2020 г. в МП Пристанище Бургас Център е приета МД с МРН 20BG001007017648R5 за внос и поставяне под режим допускане за свободно обращение на посочения по-горе автомобил. Към митническата декларация са приложени фактура RA-E20010703/07.01.2020 г., издадена от 9396-9053 QUEBEC Inc , Канада /л. 98/, ведно с опаковъчен лист /л. 99/, разрешително L0972940 /л. 100, л. 132/, декларация за собствеността на лек автомобил Land Rover, модел Discovery от контейнер TCLU7784242 /л.101/ и морска товарителница MEDUMT880876 /л.102/. На основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ) лицето е уведомено за извършването на последващ контрол на процесната митническа декларация, като му е предоставен 14-дневен срок да представи допълнителни документи и информация. В отговор с писмо с рeг. 32-110298/22.03.2023 г. /л. 74 от делото/ С. Танева заявява, че всички документи, свързани с процесния внос са приложени към МД, като цената на автомобила е платена в брой на представителството на продавача в САЩ от съпруга ѝ, който към датата на издаване на фактурата пребивава там. Лицето твърди, че не притежава доказателства, удостоверяващи цената на автомобила, както и че не е извършвала разходи за комисионни и възнаграждения на посредничество и разходи за транспорт. Прилага декларация за изпълнение на условията по чл.70, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. /л. 76/ и договор за покупко - продажба на моторно превозно средство /л. 78/. В оспорения административен акт наличието на основателни съмнения относно действителната цена на стоката е основано на данни, получени по линия на международното сътрудничество от митническите власти на Канада, от които се установява, че по отношение на декларираната стока е налице несъответствие в декларираната в процесната МД цена в размер на 4 218 CAD /канадски долари/, спрямо предоставената от канадските митнически власти цена в размер на 13 905,00 CAD. От друга страна от документите, приложени към МД за внос, митническите органи са констатирали, че в представената фактура от 07.01.2020 г. е вписано Prepayment (предплащане), като доказателства за размера на платената сума в аванс и извършени плащания не се ангажират. При тези факти и след уведомление на засегнатото лице по реда на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническият орган е приел, че митническата стойност следва да се определи в размер на 17 921,20 лв. /13 905 CAD при курс 1.241880 лева/CAD плюс 652,86 лв., транспортни разходи, изчислени средноаритметично съгласно информация в база данни МИС3А/ на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. При издаване на оспореното решение в мотивите си митническите органи приемат, че полученият отговор от канадските митнически власти представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им задължения и в същия стоката е индивидуализирана, като данните съвпадат с тези по представените документи към митническата декларация за допускане за свободно обращение с MRN 20BG001007017648R5/03.04.2020 г. В хода на съдебното производство са представени допълнителни документи, приобщени от съда към доказателствения материал по делото. При така установената фактическа обстановка и след извършена служебна проверка за законосъобразност на основание чл. 168 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган в необходимата писмена форма и са посочени правните основания за издаването му и мотиви в съответствие с чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, но в противоречие с материалноправните разпоредби. В мотивите си съдът е посочил материалноправните предпоставки за определяне на митническата стойност на стоките по чл. 70 - 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 и процедурите, предвидени в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Регламент (ЕС) 952/2013 /Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447/, като е приел, че тежестта за доказване наличието на основателни съмнения е на митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Според съда в конкретния случай наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е обосновано без годни доказателствени източници, които да легитимират релевантните за доказване факти, на които митническата администрация се позовава. Изложил е мотиви, че предоставените данни от канадските митнически власти следва да бъдат ценени като достоверни и необорени, но от друга страна и по аргумент от решение на Съда на ЕС по дело С-291/15 съставът приема, че същите следва да са подкрепени с данни за разлика в цените на стоките, достатъчна, за да обоснове съмненията, което в случая не е сторено. В тази връзка е обсъдил и липсата на информация за компонентите, които включва декларираната износна стойност, както и информация относно това, включени ли са в нея налози, такси и данъци, поети от износителя, които са останали за негова сметка. Позовал се е на съдебна практика на Съда на ЕС, съгласно която процедурата по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 следва да се прилага с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани - аргумент от решение от 28.02.2008 г. по дело С 263/06, т. 52 и е приел, че в случая сравнителният метод изисква да се сравняват еднакви т.е. вносни цени, а не вносна и износна, без да са установени компонентите, включени в последната. От друга страна, според първоинстанционния съд липсата на доказателства за извършено плащане, които да удостоверят, че посочената в процесната фактура цена е действителната такава, обосновава наличието на основателни съмнения. По отношение на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, съдът е обсъдил изложените от митническия орган съображения за изключването им и е приел, че не са подкрепени с доказателства, както и че липсват конкретни факти и обстоятелства за неприложимостта им. В тази връзка и позовавайки се напрактика на Върховния административен съд е обосновал извод, че липсата на обосновка за неприложимостта на всички последователно уредени хипотези от чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. е пречка за преминаване към възможността по чл. 74, § 3 от същия Регламент. На следващо място досежно приложения метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 съдът е изложил подробни мотиви и е приел, че в нарушение на чл. 144, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 от страна на митническите власти е приложен методът, регламентиран в § 2 от същата разпоредба, като е обосновал извод, че същото е в нарушение на принципите на предвидимост и пропорционалност и при издаване на оспорения акт не е извършен анализ на всички факти и обстоятелства от значение за случая. При тези съображения в решението е формиран краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Митническата стойност на стоките се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Прилагането на § 3 от чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) ) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. На първо място, правилно административният съд е приел, че тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи. В случая митническата администрация се е справила с тази доказателствена тежест. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че съмненията в договорната стойност на стоката, са основани на доказателствата, събрани в административното производство по линия на международното сътрудничество с митническите власти на Канада, според които за автомобил със същия номер на шаси е подадена износна декларация с декларирана митническа стойност от 13 905 CAD. Декларираната договорна стойност на стоката е в размер на 4 200 CAD съгласно представената фактура от 07.01.2020 г., като освен фактурата, от вносителя не са представени други съпътстващи процесната покупко продажба документи, доказващи декларираната договорна стойност на употребявания пътнически автомобил, предмет на внос. Поради това и предвид противоречивите данни относно декларираната стойност на автомобила при износа и вноса, законосъобразно митническият орган е приел, че съмненията му относно декларираната митническа стойност не са отпаднали. Противно на твърденията на касатора обаче, декларираната митническа стойност при износа, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, не може да послужи за митническо остойностяване по общото правило на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, поради което по аргумент от чл. 74, § 1 от същия Регламент остойностяването на внесената стока следва да се извърши чрез последователно прилагане на методите в чл. 74 § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. В този смисъл и Решение 1342 от 06.02.2024 г. на ВАС, Първо отделение, постановено по адм. дело 6738/2023 г. В контекста на изложеното, правилно и в съответствие с приложимия материален закон първоинстанционният съд е приел, че в случая е нарушен редът и начинът, по който следва да се определи митническата стойност на процесната стока. В оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Без ангажирането на доказателства и само посочването, че при изследване възможностите за прилагане на методите по чл. 74, § 2 от регламента не е открита информация за идентични и сходни стоки, не е достатъчно да мотивира последователното изключване на всеки от методите съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. Неустановено остава и обстоятелството при извършения анализ съобразени ли са характеристиките на процесния употребяван пътнически автомобил, установени от представените към митническата декларация документи /като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация, внос/ и налице ли е информация в националната база. Съгласно § 1 и § 2 от чл. 144 от Регламента за прилагане, озаглавен Резервен метод, при определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от същия регламент. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи. В тази връзка съгласно даденото в т. 51, т. 54 и т. 55 от решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB тълкуване от Съда на ЕС на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността (отм.), съответстващ на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. Предвид гореизложеното, изводът на митническите органи, че данните, предоставени от канадските митнически власти представляват налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 се явява незаконосъобразен. В оспорения акт липсват мотиви относно приложимостта на чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, респ. се препятства възможността за извършването на проверка спазена ли е предвидената в Регламента за изпълнение процедура при приложението на резервния метод, регламентиран в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. В акта не се съдържат и каквито и да било налични данни за стоките, използвани като база за сравнение при преценката за приложимост на всеки от методите, включително и данни за стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач, въз основа които е изключено прилагането на методите по чл. 74 § 2 и е приет за приложим субсидиарния метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. От изложеното следва, че митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (в този смисъл решение от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU: C: 2017: 839, т. 56 и решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU: C: 2019: 519, т. 27). За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че по административната преписка са налице и доказателства за осъществена последваща продажба на процесния автомобил за сумата от 11 000 лв., платена по банков път на С. Танева, необсъдени при издаването на процесното решение /л. 78 от делото/. В контекста на изложеното, лишен от икономическа логика е изводът на митническите органи, че платената/подлежащата на плащане цена е в размер на 13 905 CAD /17 268,34 лв./, предвид обстоятелството, че процесният автомобил е продаден за сума, значително по ниска от твърдяната покупна такава. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и за това, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника по делото, в полза на С. Танева следва да се присъдят разноски за настоящото производство съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК в размер на 800 лв., представляващи платено по банков път възнаграждение за един адвокат съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 12.01.2024 г. и платежно нареждане от 19.01.2024 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,