Решение № 11254 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4535/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Владимиров, собственик на ЕТ" В. Владимиров" против решение 2222 от 25.02.2025 г. по адм. дело 2450/2024 г. по описа на Административен съд (АС) Варна. Касатора твърди, че жалбата до КЗД е била насочена срещу подзаконов административен акт, издаден от министъра на земеделието и храните и УС на ДФЗ и КЗД не е изпълнила задълженията си по чл.47, т.10 от ЗЗДискр. да му даде указания за начина на обжалване на този акт, което е сторено от АС - Варна в съдебно заседание на 14.01.2025г. Счита, че оспореното решение е неправилно и необосновано. Иска отмяната му и постановяване на ново решение по същество на спора, с което бъде задължена КЗД да препрати преписката в цялост по компетентност на ВАС. Алтернативно с оглед процесуална икономия претендира решаване на делото по същество. Ответната страна - министър на земеделието и храните, чрез процесуален представител юрк. Гашева, в представен по делото писмен отговор, оспорва касационната жалба. Иска оставяне в сила на решението на АС - Варна като правилно. Ответната страна - Държавен фонд "Земеделие" в писмено становище, чрез юрк. Ламбев оспорва касационната жалба. Моли решението като правилно да остане в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на касатора. Ответната страна - Комисия за защита от дискриминация (КЗД), чрез юрк. Н. Кръстева в представено писмено становище оспорва касационната жалба. Моли решението като правилно да остане в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че се претендира над минималния размер. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от страна, за която решението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения. С оспореното решение 2222 от 25.02.2025 г. по адм. дело 2450/2024 г. по описа на АС Варна е отхвърлена жалбата на В. Владимиров в качеството му на собственик на ЕТ "В. Владимиров" против решение 253/11.09.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е установено, че ответните страни ДФЗ и министъра на земеделието и храните не са извършили нарушение на ЗЗДискр. по признак "обществено положение" и е оставена без уважение жалба вх. 16 -20 -1536/13.10.2020г. и допълненията към нея, подадени от В. Владимиров. За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че решението на КЗД е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.66 от закона. Производството пред КЗД е проведено при спазване на общите процесуални изисквания, както и на особените такива по чл.50 и сл. от ЗЗдискр, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Предмет на първоинстанционния съдебен контрол, осъществен от АС Варна, е Решение 253/11.09.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация, което е постановено в изпълнение на влязло в сила решение 4124 от 19.04.2023г. по адм. дело 7776/2022г. по описа на ВАС за връщане на преписка 542/2020г. за ново произнасяне по жалбата на В. Владимиров при спазване на задължителните указания по тълкуване и пралагане на закона и произнасяне по заявения от жалбоподателя признак "обществено положение", а именно да прецени и изложи съображения налице ли е този защитен признак и ако да - дали е налице твърдяната от жалбоподателя дискриминация. С оспореното пред АС - Варна Решение 253/11.09.2024г. на КЗД са отречени твърденията на В. Владимиров за нарушена забрана за дискриминация на основание чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. по посочения признак "обществено положение" от страна на ответниците. В касационната жалба не са изложени конкретни касационни основания за отмяна на оспореното решение по смисъла на чл.209 АПК. При извършената служебно проверка на основание чл. 218, ал.2 АПК, Върховният административен съд намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон. Правилни са изводите на АС - Варна, че оспореното Решение на КЗД е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствение правила. Правилно от събраните по делото доказателства, съдът е стигнал до извод за законосъобразност на изводите на КЗД за липсата на осъществена дискриминация по отношение на В. Владимиров по признак "обществено положение" от ответните страни - ДФЗ и министъра на земеделието и храните. Дискриминацията по смисъла на Закона за защита от дискриминация не е всяка форма на неравно третиране. За да се квалифицира поведение като дискриминационно, е необходимо неравното третиране да бъде осъществено въз основа на някой от изрично посочените в закона защитени признаци. Липсата на причинна връзка между твърдяното по-неблагоприятно третиране и конкретен защитен признак, изключва възможността за прилагане на разпоредбите за защита от дискриминация В иницииращата производството пред КЗД жалба и уточняващи молби, касатора В. Владимиров е изложил твърдения за неравно третиране, осъществено от ДФЗ и министъра на земеделието и храните в резултат на утвърдени от тях Указания за прилагане на схема за държавна помощ "Помощ за подкрепа за осигуряване на ликвидност на земеделските стопани, извършващи дейност в първичното селскостопанско производство за преодоляване на последствията от негативното икономическо въздействие от " COVID - 19". С оглед така приетите указания, помощта се предоставя на земеделски стопани, които са получили кредити в периода 2008 -2012г. и същите са били отстрочени или разсрочени и не са погасени към 27.11.2020г., а земеделските стопани, какъвто е касатора, получил кредити в същия период, но погасени към момента на началото на мярката не са ползватели на помощта по същата мярка. Твърденията са, че по този начин земеделските стопани, погасили своите кредити са поставени в по - неблагоприятно положение от другата категория замеделски стопани, които са отсрочили дължимите кредити до 27.11.2020г. В жалбата до КЗД първоначално е посочен защитен признак "лично положение", като с молба от 27.03.2024г. до КЗД, касатора е уточнил, че поддържа жалбата и сочи защитен признак "обществено положение", без да са изложени конкретни факти, свързани със социалния му статус и др. обективни белези. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че Законът за защита от дискриминация не съдържа легална дефиниция на понятието обществено положение, посочено в чл. 4, ал. 1 като един от защитените признаци. Това налага тълкуване на този термин съобразно целите и духа на закона, както и в съответствие с установените принципи в областта на недопускането на дискриминация. Съдебната практика приема, че понятието обществено положение следва да се разбира като съвкупност от фактори, отразяващи социалния статус на дадено лице в рамките на обществото. То включва мястото, което лицето заема в социалната йерархия, и се определя от обективни белези, свързани с неговото социално поведение, изпълнявани функции, професионална ангажираност и икономическа роля. В този смисъл обществено положение е отражение на начина, по който обществото възприема и оценява ролята на дадено лице в рамките на установения социален ред. Като релевантни елементи на общественото положение следва да се приемат професията на лицето, конкретното място, където упражнява трудова дейност, заеманата длъжност или роля в рамките на съответната институция или организация, както и други белези, свързани със социално-икономическия му статус. В конкретния случай правилно както КЗДискр., така и първоинстанционният съд са приели, че не са налице данни за неравно третиране, произтичащо от общественото положение на жалбоподателя. Направеният извод за липсата на дискриминация е обоснован, тъй като по делото не са установени обективни факти, които да сочат, че В. Владимиров е третиран неблагоприятно поради обстоятелства, свързани със социалния му статус в обществото и обективни белези, свързани с неговото социално поведение, професионална ангажираност и икономическа роля в качеството му на ЕТ" В. Владимиров". За да е налице пряка дискриминация, по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. следва кумулативно да са осъществени следните елементи от фактическия състав: 1). по - неблагоприятно третиране, което засяга права или интереси на дадено лице и е изразено чрез акт, действие или бездействие; 2). лице, с което може да се направи сравнението или сходната ситуация, т.нар. сравнител; 3). по - неблагоприятното третиране да е основано на поне един от защитените признаци, визирани в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.; 4). наличие на причинно - следствена връзка между по - неблагоприятното третиране и защитения признак, като по - неблагоприятното третиране да е породено поради наличието на защитения признак и 5). липса на законни цели, които оправдават неравното третиране. Следователно не е достатъчно само да се установи по - неблагоприятно третиране за да е налице дискриминационно поведение по смисъла на закона. От горното се извежда извод, че за да е налице проява на дискриминация, е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., съответно, за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство, следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно - следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от ЗЗДискр. Тук е мястото да се отбележи, както обосновано го е направил първоинстанционният съд, че съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., определяща разпределението на доказателствената тежест в производството пред КЗД, в тежест на жалбоподателя е да представи факти, от които може да се направи извод, че равното третиране е нарушено, а такива относими конкретни факти в случая не са посочени и не са установени по посоченият от касатора признак обществено положение". Правилно от представените по делото доказателства, съдът е стигнал до извод, че от страна на касатора не се твърди и не са установени други земеделски производители, които да са имали погасени кредити и въпреки това са получили подпомагане по съответната мярка "Помощ за осигуряване на ликвидност на земеделските стопани, извършващи дейност в първичното селскостопанско производство за преодоляване на последствията от негативното икономическо въздействие от " COVID - 19". Жалбоподателят неоснователно твърди неравно третиране в сравнение друга група лица, към които е насочена мярката и това са земеделските стопани, получили кредити от ДФЗ в периода 2008 - 2012г., които кредити не са погасени, а отсрочени към 27.11.2020г. Целта на помощта, видно от Указанията е подкрепа за осигуряване на ликвидност на земеделските стопани и за покриване на дължимите суми по главница и лихви по предоставените от ДФЗ кредити. Безспорно е, че в качеството му на земеделски стопанин той не попада в тази целева група лица, тъй като е лице, което е погасило кредитите си към ДФЗ и не може да е ползвател по мярката, осигуряваща ликвидност на земеделските стопани и за преодоляване последствията от негативното икономическо въздействие от " COVID - 19" към които конкретно е насочена мярката. Правилата за прилагане на тази мярка са еднакви за всички бенефициери по помощта и не е налице по - неблагоприятно третиране и неправомерен диференциран подход към лицето въз основа на посочения признак "обществено положение". Изложените в касационнана жалба съображения и искания са неотносими към предмета на касационното производство и проверяваното решение на АС - Варна. Извън обхвата на касационната проверка от Върховният административен съд е искането на жалбоподателя да задължи КЗД на основание чл.73 ЗЗДискр. във вр. с чл.31 АПК да препрати по компетентност жалба на В. Владимиров на Върховен административен съд. Обжалваното решение като постановено при липсата на касационни основания за отмяната му, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответниците по касация - Държавен фонд "Земеделие" и Комисия за защита от дискриминация за присъждане на разноски юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК следва да бъде уважена като им се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. за всеки от тях на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение,