Решение № 1511 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6408/2013 г.

Решение № 1511 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6408/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Агро Трейд 2002" ЕООД, ЕИК 103784103, със седалище гр. Варна, р-н Младост, бул. Вл. Варненчик 281, ет. 4, ап. 5, чрез адвокат Донев срещу Решение № 607/11.03.2013, постановено по адм. дело № 2869/2012 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 031200456/12.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 346/28.06.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Варна. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли касационната инстанция да отмени атакуваното решение, като вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени обжалвания РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП"- гр. Варна, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от ВАП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на "Агро Трейд 2002" ЕООД срещу Ревизионен акт № 031200456/12.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 346/28.06.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Варна, с който в тежест на дружеството-жалбоподател са установени задължения за данък добавена стойност по ЗДДС в общ размер на 30 202.99 лева, от които главница в размер на 28 342.84 лева, и лихва в размер на 1860.15 лева. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. За да постанови това решение, съдът е приел, че с РА законосъобразно е отказано право на данъчен кредит по доставките на ечемик. Съдът е приел, че спорният по делото въпрос е свързан с реалното извършване на доставките предвид недоказване, при условията на пълно доказване, както на произхода на стоките като наличност при доставчика, така и индивидуализацията на родовоопределените вещи, съответно прехвърлянето на правото на собственост върху тях. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест като е приел, че в тежест на ревизираното лице, претендиращо, че за него е възникнало субективното материално право на приспадане на данъчен кредит, е да установи предпоставките и условията за ползване на това право. Една от тези предпоставки е наличието на данъчно събитие, а именно прехвърляне на право на собственост върху фактурираните стоки. Липсата на данъчно събитие означава и липса на доставка, в които случаи данъкът /ДДС/ се явява неправомерно начислен. Съгласно чл. 70, ал. 5 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не възниква при неправомерно начисляване на данъка. Обжалваното решение е мотивирано, постановено е при обсъждане на всички събрани доказателства, поотделно, при преценка на доказателствената им сила и стойност, както и съвкупно. Ценено и обсъдено е и заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза. След съвкупна преценка на събраните доказателства първоинстанционният съд е възприел извода на данъчните органи за нереалност на доставките и оттам за липса на предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Касаторът твърди, че са събрани достатъчно доказателства за реалността на извършените доставки, които без основание не са били ценени от съда, или са ценени неправилно с оглед крайните фактически и правни изводи на съда. Оплакванията са неоснователни. Доказателствата и доказателствените средства за установяване на реалност на доставката следва да са относими към конкретния положителен факт - доставка и теоретично се разпределят в две групи - установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката /материална, кадрова, техническа обезпеченост/ и прякото й реализиране /разплащане, протоколи за приемане на работата и съответно индивидуализация на родово определените вещи, транспортиране и съхранение, последващо реализиране и др./. В конкретния случай, правилно е прието от съда, че редовно водената счетоводна отчетност и заплащането на доставките, вкл. и по банков път, сами по себе си не установяват реалност на доставките, а за останалите относими обстоятелства не се установява от ревизираното лице, че доставките на ечемик са извършени. Действително, закупените стоки са заприходени от жалбоподателя по сметка 302 - материали. Не са представени обаче доказателства относно транспортирането на закупените стоки по процесните фактури. Конкретно, по отношение на заключението на ССЧЕ, съдът правилно е приел, че всички нейни отговори касаят документалната обоснованост и счетоводното отразяване на процесните доставки. Същите са винаги следствие от реално осъществени облигационни отношения, каквито съдът е намерил, че не са доказани в настоящия казус. Съобразно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Съгласно чл. 6 ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. В настоящия казус се касае за родово определени вещи - ечемик, като съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, собствеността върху същите се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. По делото не са представени първични документи, удостоверяващи постигнато съгласие между страните за прехвърляне на собствеността, поради което приложение намира втората хипотеза на цитираната норма, изискваща предаване на стоката. Последното, жалбоподателят счита за доказано от представените по делото 18 броя кантарни бележки, изслушаните свидетелски показания и приетата ССЧЕ. При това положение и с оглед характера на кантарните бележки на частни документи без материална доказателствена сила, не може да се направи безспорен извод, че отбелязаните количества ечемик са били доставяни именно на ревизираното лице. Нещо повече, кантарните бележки само установяват претегляне на стоките, но не става ясно какво е станало със стоките след претеглянето им. Освен това тези доказателства са оспорени от процесуалния представител на приходните органи. Дори да им се придаде качество на приемо - предавателен документ, както е приел първостепенният съд не може категорично да се заключи, че количествата ечемик са доставени на "Агро Трейд 2002" ЕООД, а не на "ЕН Инженеринг" ООД. Допълнителен аргумент в тази насока представляват и показанията на св. М. по представения протокол от 10.12.2012 г. по адм. дело № 3519/2012 г. на Адм. съд - Варна, от които безспорно се установява, че през м. 07.2011 г. "ЕН Инженеринг" ООД е приемал ечемик в бившия Пивоварен завод, в Западна промишлена зона. Относно направените оспорвания за транспорта по делото са представени фактури за осъществен транспорт само за част от посочените в декларациите на представляващия "Грейн Индъстри" ЕООД /л. 137, 139 и 143/ транспортни фирми, а фактура № 0000019770/10.08.2011 г. /л. 184/ е с доставчик фирма, която не е посочена в декларациите, като същата е с основание транспорт на рапица. Представената фактура № 0000001239/28.07.2011 г. /л. 182/ също не може да бъде приета за удостоверяваща осъществен транспорт на процесните доставки, тъй като е за превозване на ечемик по маршрут с начална точка Суворово, т. е. различна от началните точки по представените кантарни бележки. Аналогични изводи следва да бъдат направени и за представената товарителница от 27.07.2011 г. с място на натоварване Кантарджиево. Видно от представената кантарна бележка от кочан /л. 28/, идентична със съответстващата на товарителницата електронна кантарна бележка /л. 29; 183/, ечемикът - 22 640 кг е извозван от Вълчи дол. По идентични доводи следва да бъде отречена доказателствената стойност на фактура № 0000000006/31.07.2011 г. /л. 185/ за транспорт между Исперих и Тополи. Що се отнася до фактура № 0000000003/22.07.2011 г. /л. 186/, в същата липсва посочен маршрут на превоза, но упоменатите количества ечемик не съвпадат с количествата по нито една от кантарните бележки. Следва да се отбележи, че не са представени и доказателства относно факта на транспортиране на фактурираната стока. Договореното между страните по доставката, видно от представените в хода на ревизията договори е транспорта да е за сметка на продавача "Грейн Индъстри" ЕООД - липсват и не са представени никакви доказателства относно това дали същият е разполагал със собствени товарни автомобили или наети такива, извършени разходи за транспорт, договори с транспортни фирми, кадрова обезпеченост на доставчика. Доколкото достоверността на кантарните бележки е оспорена, първоинстанционният съд обосновано е приел същите за недостоверни, предвид събраните по делото доказателства, въпреки представения дневник за окачествяване на стоката. От представените доказателства, събрани в хода на ревизионното производство, както и в хода на съдебното производство обаче, не се доказва реалност на доставката - не са представени безспорни доказателства за транспорт на стоките, липсват документи които да установяват реалното предаване на стоките. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице, съобразно общият принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, да установи по пътя на пълно и главно доказване наличието на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит за съответните данъчни периоди, първата от които е осъществяването на доставката на стоката именно от посочения в договора доставчик и издател на фактурите, по които се претендира данъчния кредит. В този смисъл е и решението на СЕО по дело С-152/02. Доказателства, които да обосноват категоричен извод за реалност на процесните доставки не бяха представени и в настоящото съдебно производство. С оглед на гореизложеното, правилно е съдът е приел законосъобразност на акта на органа по приходите, тъй като не е установено наличие на доставка по смисъла на чл. 6, данъчно събитие и изискуемост на данъка по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. Отказаното право на приспадане на данъчен кредит е на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, вр. с чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 и 2 от ЗДДС. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на спора разноски не се дължат. Водим от горното и в същия съд, Върховният административен съд, Осмо отделение