Решение № 1582 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7023/2017 г.

Решение № 1582 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7023/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на "Застрахователна компания Надежда" АД ("ЗК Надежда" АД) ЕИК 131282730 със седалище и адрес на управление гр. София, район "Лозенец", жк Витоша, ВЕЦ-Симеоново № 999 срещу Решение № 693-03/9.05.2017 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Застрахователен надзор", в частта, с която е отказано одобрение на представения метод за образуване на резерв за възникнали, но непредявени претенции към 31.12.2016 г. по застраховка "Гаранции".

Жалбоподателят прави оплаквания, че административният акт е незаконосъобразен поради неспазена форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие на материалноправните разпоредби. Излага съображения, че отказът за одобрение на предложения метод за образуване на резерв по застраховка "Гаранции" е немотивиран, тъй като не съдържа анализ на характеристиките на метода и същевременно цели да наложи метод, който води до изкуствено занижаване на резултатите на застрахователя по конкретната застраховка. Жалбоподателят не отрича, че доколкото застраховката "Гаранции" е била предлагана на италианския пазар от началото на м. юли 2016 г., към релевантната в решението дата – 31.12.2016 г., не е била предявена нито една претенция. Съответно и размерът на резерва за възникнали, но непредявени претенции (РВНП) към 31.12.2016 г. е нулев, но от това не следва автоматично извод, че методът е неподходящ. Методът се свежда по своето същество до генериране на резерв според размера на предявените претенции и по своя характер се основава на логиката, че с увеличаване на броя на претенциите нараства и размерът, т. е. по-голям размер на резерва се свързва с по-висока щетимост. По изложените съображения се иска решението да бъде отменено и съдът да изпрати преписката на органа за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира се присъждане на разноски по водене на делото.

Ответникът – заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли съдът да отхвърли жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване административен акт, при наличие на правен интерес от оспорването и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Въз основа на събрания доказателствен материал съдът установи следното от фактическа страна:

Административното производство е образувано по заявление на "Застрахователна компания Надежда" АД до Комисията за финансов надзор вх. № РГ-10-82-5 от 10.02.2017 г., допълнено с писмо вх. № РГ-10-82-5 от 10.04.2017 г., с което се иска одобрение на метод за образуване на резерв за възникнали, но непредявени претенции (РВНП) по застраховки към 31.12.2016 г., като използва процент от брутния премиен приход, нетните спечелени премии и предявените претенции по застраховките към 31.12.2016 г. съгласно чл. 91, ал. 3, т. 2 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд (Наредба № 53 от 23.12.2016 г.), а именно:

"Злополука" - 13. 50 % от нетните спечелени премии;

"Заболяване" – 18 % от брутния премиен приход;

"Застраховка на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства" - 5. 75 % от предявените претенции;

"Товари по време на превоз" – 5 % от нетните спечелени премии;

"Пожар и природни бедствия" - 3. 5 % от нетните спечелени премии;

"Обща гражданска отговорност" – 32. 30 % от нетните спечелени премии;

"Гаранции" – 66. 7 % от предявените претенции;

"Помощ при пътуване" - 3. 30 % от нетните спечелени премии.

След извършена проверка на доказателствата, относими към производството по издаване на индивидуалния административен акт, административният орган е приел, че са налице основания за одобряване на искания от дружеството метод за образуване на резерв за възникнали, но непредявени претенции по заявените застраховки с изключение на застраховка "Гаранции".

Между страните не се спори, че всички договори за застраховка "Гаранции" на ЗК "Надежда" АД са сключени при условията на свободата на предоставяне на услуги в Република Италия.

Административният орган не е одобрил искания от дружеството метод за образуване на РВНП по застраховка "Гаранции" поради следните съображения:

1. не е представена подробна и ясна обосновка, от която да е видно, че предложеният метод от застрахователя води до достатъчен размер на РВНП съгласно чл. 121, ал. 1 от Кодекса за застраховането;

1. не е взет предвид фактът, че дейността по вида застраховка е с разположение на риска в Италия, поради което не е спазено изискването на чл. 91, ал. 6 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г.;

1. видно от справките към края на четвърто тримесечие на 2016 г., предоставени от "ЗК НАДЕЖДА" АД, застрахователят е заделил РВНП по застраховка "Гаранции" в размер на 0 (нула) лева;

1. предвид краткосрочното развитие на застрахователя по предлагане на застраховка "Гаранции" и непредявяването на претенции в началото на дейността, използването на метод, базиран на предявените претенции, е недостатъчно надежден.

Горните съображения са изведени след анализ на данните за премийния приход на застрахователя по застраховка "Гаранции". Видно от представените справки в КФН, премийният приход по застраховка "Гаранции" от началото на дейността през 2016 г. прогресивно нараства: 389 972 лв. към края месец юли; 607 598 лв. към края месец август; 1 239 823 лв. към края месец септември; 3 260 581 лв. към края месец октомври; 4 867 593 лв. към края месец ноември; 7 985 854 лв. към края месец декември. В административния акт е извършено също така съпоставяне на данните за "ЗК НАДЕЖДА" АД с данните относно италианския пазар по застраховки "Гаранции", предоставени от Италианския надзорен орган.

Въз основа на представената пазарна информация за РВНП на ЗК "Надежда" АД по застраховка "Гаранции", административният орган е приел, че предложеният от дружеството метод за образуване на резерв за възникнали, но непредявени претенции към 31.12.2016 г. е необоснован и предложеният размер на РВНП по тези застраховки е недостатъчен.

На основание чл. 16, ал. 1, т. 24 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), във връзка с чл. 119, ал. 2, т. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ), чл. 10, ал. 1, във връзка с чл. 91, ал. 3, т. 2 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. е постановено обжалваното в настоящото съдебно производство Решение № 693-03/9.05.2017 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което се отказва одобрение на представения метод за образуване на резерв за възникнали, но непредявени претенции към 31.12.2016 г. по застраховка "Гаранции".

В съдебното производство са приети основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, които съдът преценява като пълни и обосновани и кредитира изцяло. Заключенията са изготвени от вещото лице Т. Битунска, лицензиран актюер. И в двете заключения се посочва, че избраният от застрахователя метод е сред предвидените от законодателя методи, между които застрахователят може да избира при липса на достатъчно представителна и надеждна статистика за развитието на претенциите по съответните застраховки. Вещото лице е приело, че предвид базата на изчисление, а именно "предявените претенции" и липсата на такива към 31.12.2016 г., използването на метода към същата дата не представлява достатъчно надеждна оценка и би следвало да се направят алтернативни оценки, а също така и да се направи от застрахователя по-задълбочен анализ на предполагаемото развитие на предявените претенции.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

При извършената проверка съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията, посочени от оспорващия, и на останалите основания по чл. 146 от АПК, съдът приема, че оспореното решение е законосъобразно.

Административният акт е издаден от компетентен административен орган в кръга на правомощията му по чл. 16, ал. 1, т. 24 от ЗКФН, вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 91, ал. 3, т. 2 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. Неоснователно е оплакването, че административният орган е излязъл извън рамките на нормативно установените му правомощия. В чл. 91, ал. 3, т. 2 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. действително е предвидено, че размерът на процента за съответния период се одобрява предварително от заместник-председателя, но това правомощие се упражнява служебно и е различно от правомощието за одобряване на метод за изчисление, което органът упражнява по искане на застрахователя, т. е. по предложен от самия застраховател метод. Различно би било, ако органът служебно определя и одобрява метод и по този начин със своя акт обвързва застрахователя да ползва именно служебно определения конкретен метод, но настоящият случай не е такъв. С административния акт органът се е произнесъл по избрания от застрахователя метод, като неодобрението му не се съпровожда от определяне на друг метод по преценка на административния орган, който да е задължителен за застрахователя. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 24 от ЗКФН предвижда, че заместник-председателят решава други въпроси във връзка с надзора върху застраховането и презастраховането, които не са предоставени в изричната компетентност на комисията. След като преценката дали избраният от застрахователя метод не е предоставена в изричната компетентност на комисията, то заместник-председателят, издавайки решението за отказ за одобрение, не е излязъл извън правомощието му, предвидено в чл. 16, ал. 1, т. 24 от ЗКФН.

Спазена е предвидената писмена форма. Актът е мотивиран и съдържа изискуемите съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК фактически и правни основания за издаването му.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - постановяване на акта при неизяснена фактическа обстановка и необсъждане на характеристиките на предложения метод. Констатациите на надзорния орган по фактите и правните му изводи са изложени в обстоятелствената част на акта и са обосновани с подробни съображения. Описани са доказателствата, които ги подкрепят.

Относно приложението на материалния закон съдът приема следното:

Основният спорен въпрос е дали предложеният от жалбоподателя метод за образуване на резерв за възникнали, но непредявени претенции към 31.12.2016 г. по застраховка "Гаранции", отговаря на нормативно закрепените правила за изчисляване на размера на резерва.

В чл. 119, ал. 2, т. 2 от КЗ е предвидено, че застраховател, получил лиценз за застраховане по класове застраховки по раздел II от приложение № 1, образува резерв за предстоящи плащания. Съгласно чл. 89, ал. 1 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г., резервът за предстоящи плащания се образува за покриване на обезщетения, суми и други плащания по силата на застрахователни или презастрахователни договори, както и на свързаните с тях разходи, по претенции, възникнали преди края на отчетния период, независимо дали са предявени или не, и които не са платени към същата дата. Резервът трябва да отчита всички известни фактори и обстоятелства, които влияят на крайната стойност на плащанията. Съгласно ал. 2 от същия член, резервът за предстоящи плащания включва:

1. предявени, но неизплатени претенции;

1. възникнали, но непредявени претенции;

1. разходите за уреждане на претенциите.

Изискванията относно образуването на резерва за възникнали, но непредявени претенции, са регламентирани в чл. 91 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. Съгласно ал. 1 на чл. 91 от посочената наредба, в резерва за предстоящи плащания се вземат предвид и възникналите, но непредявени претенции към датата на приключване на отчета за финансовото състояние; размерът на резерва за възникнали, но непредявени претенции се определя с оглед на миналия опит с броя и размера на претенциите, предявени след датата на приключване на отчета за финансовото състояние. Съгласно ал. 2, резервът за възникнали, но непредявени претенции включва размера на непредявените претенции по събития, възникнали преди края на отчетния период, както и размера на претенциите, които могат да бъдат възобновени.

Методите за изчислението му са регламентирани в ал. 3 на чл. 91 от Наредбата, както следва:

1. чрез прилагане на статистически методи, отчитащи тенденциите в развитието на претенциите и тяхното предявяване във времето, инфлацията, индивидуалните характеристики на портфейла на дружеството и други фактори, като се правят допускания до каква степен наблюдаваните тенденции ще имат отражение за бъдещото развитие; тези методи се прилагат от дружества, които разполагат с достатъчно представителна и надеждна статистика за развитието на претенциите по съответните застраховки;

1. в процент от предявените претенции от спечелените премии или от премийния приход за периода, за който се очаква да са възникнали събития, които не са били обявени; размерът на процента за съответния период се одобрява предварително от заместник-председателя; този метод се използва от дружества, които не разполагат с достатъчно представителна и надеждна статистика за развитието на претенциите по съответните застраховки.

Съгласно ал. 6 на чл. 91 от Наредбата, когато по даден вид застраховка застрахователят извършва дейност при условията на правото на установяване или при свободата за предоставяне на услуги, резервът за възникнали, но непредявени претенции се изчислява отделно за всяка държава, в която е разположен рискът. В тези случаи при всяко от изчисленията на резерва застрахователят може да прилага различни методи, които са най-подходящи с оглед определяне на бъдещите задължения на дружеството във връзка с тези претенции. Прилага се ал. 5.

Независимо от вида на техническите резерви и метода за образуването им, във всички случаи е приложимо общото правило на чл. 120, ал. 5 от КЗ, съгласно което техническите резерви се изчисляват по разумен, надежден и обективен начин.

Съобразно горната нормативна уредба и въз основа на събрания доказателствен материал, съдът приема, че оплакванията в жалбата за противоречие на акта в обжалваната му част с приложимите материалноправни норми са неоснователни и недоказани. Предложеният от застрахователя метод действително е сред нормативно предвидените методи (чл. 91, ал. 3, т. 2 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г.), но административният орган е извършил правилна преценка, че не е достатъчно надежден и този извод се потвърждава изцяло от т. 2 на основното и т. 2 на допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, чиито констатации съдът споделя напълно. Когато застрахователят предлага метод за формиране на резерв в зависимост от размера на предявените претенции, това означава, че той обвързва размера на резерва с размера на предявените претенции. Предвид краткосрочния период на предлагане на конкретната застраховка и липсата на предявени претенции, то избраният метод логично води до резерв 0. 00 лв., но този резултат не съответства на основната функция на резерва да гарантира своевременното изпълнение на задълженията на застрахователя. Логиката на законодателя не е първо да се предявяват претенции, а след това да се образува резерв, тъй като това би довело до период, в който се предявяват само претенции, без да е наличен резерв за извършване на плащания по тях. Логиката на законодателя е тъкмо за обратното – методът на образуване на резерва да води до достатъчност на резерва по всяко време по всеки клас застраховка, за да се гарантира покритие на поетите застрахователни рискове (чл. 121, ал. 1 от КЗ). В случая искането за одобрение на избрания метод датира след релевантната дата 31.12.2016 г., т. е. застрахователят дори вече е бил наясно, че за периода няма предявени претенции.

Неоснователно е оплакването, че административният орган цели да "наложи" метод, който води до изкуствено намаляване на резултатите на застрахователя. Нито в разпоредителната част на акта е обективирана воля за конкретен метод, който следва да бъде избран от жалбоподателя, нито в обстоятелствената част на акта са дадени задължителни указания за това. Извършеният анализ на данните за премийния приход на застрахователя по процесната застраховка през релевантния период, както и на представените от Италианския надзорен орган данни относно италианския пазар по застраховка "Гаранции", които са възпроизведени в табличен вид в обстоятелствената част на отказа, има за цел единствено да обоснове, че предложеният метод не е достатъчно надежден, а предложеният размер на РВНП по процесната застраховка е недостатъчен.

На последно място, актът е издаден в съответствие с целта на закона. Процесният неблагоприятен административен акт не засяга правата и интересите на жалбоподателя в степен, която не е пропорционална и надхвърля целения резултат. Основните цели на КЗ са: 1. осигуряване защита на интересите на ползвателите на застрахователни услуги, и 2. създаване на условия за развитието на стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен пазар (чл. 2, ал. 1 от КЗ). В случая отказът да се одобри предложения метод е съобразен с всяка една от тях при правилно отчетен приоритет на обществения интерес пред интереса на жалбоподателя.

Останалите оплаквания на жалбоподателя и представените писмени доказателства във връзка с други административни актове, издадени от ответника, от председателя на КФН и от самата КФН след датата на обжалваното решение и касаещи резултатите от прегледа на баланса на застрахователя и приложените принудителни административни мерки, не следва да бъдат обсъждани в настоящото решение поради тяхната неотносимост. Същото важи и за представеното след приключване на устните състезания Решение № 49 от 20.01.2020 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", за определяне на минималните проценти съгласно чл. 91, ал. 3, т. 2 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г., тъй като освен че последното решение не е част от административната преписка и не е прието като доказателство по делото, това решение касае период, който е последващ – към 31.12.2019 г.

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на КФН юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определен по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,