Решение № 8102 от 8.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10642/2010 г.

Решение № 8102 от 8.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10642/2010 г., I о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на "АРКО ТАУЪРС" АДСИЦ против решение № 2387 от 14.07.2010 г., постановено по адм. д. № 3612 по описа за 2010 г. на Административен съд - София-град. Релевират се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната му, решаване на спора по същество или връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба директор на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на "Арко Тауърс" АДСИЦ гр. София против ревизионен акт № 2000906919 от 26.02.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 594 от 26.04.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София, което на дружеството са определени данъчни задължения по ЗДДС, представляващи ДДС за внасяне за данъчния период м. 02.2009 г в размер на 17359.41 лв., ведно с дължимата лихва. Съдът е приел, че ревизионния акт е законосъобразен, издаден е от компетентен орган, действащ в рамките на своите законови правомощия, при спазване на изискванията за форма, спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът е изяснил делото от фактическа страна, като е установил, че на дружеството е извършена данъчна ревизия по приложението на ЗДДС, възложена със заповед № 906919/26.10.2009 г., приключила с ревизионен акт № 2000906919/26.02.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП София. В хода на ревизията е установено, че за данъчния период м. 02.2009 г., жалбоподателят е подал справка-декларация с резултат ДДС за възстановяване в размер на 25133.94 лв. След ревизията е установен ДДС за възстановяване 7774.53 лв., за разликата от 17359.41 лв. е налице отказано право на възстановяване на данъчен кредит по 3 бр. протоколи, издадени по реда на чл. 117 от ЗДДС. Издаден е бил ревизионен акт № 2000805761 от 30.03.2009 г. Същият като необжалван е влязъл в сила. Твърди се, че след съставяне на ревизионния доклад и преди издаване на обжалвания ревизионен акт, жалбоподателят е анулирал протоколите от 2008 г. по чл. 117 от ЗДДС, за което е уведомил приходната администрация с писмо от 11.03.2009 г. Извършени са били сторно-операции на протоколите и същите са осчетоводени през м. февруари 2009 г в дневниците за продажби на дружеството. С обжалвания в настоящото производство ревизионен акт от 26.02.2010 г., за задълженото лице е начислен ДДС в размер на 17359.41 лв. за данъчния период м. 02.2009 г., поради неправилно извършено сторниране на протоколите от 2008 г. Ревизиращият орган е счел, че задълженото лице не е извършило действията, вменени в чл. 117, ал. 4 от ЗДДС и чл. 116, ал. 4 от ЗДДС, оспорва се твърдението, че е изразявал мнение, че подкрепя сторнирането. В мотивите към решението на Административен съд - София-град изводите на данъчния орган се подкрепят, като се сочи, че сторно-операциите са били извършени без законово основание, а задълженото лице е следвало, въз основа на указанията дадени с писмо № х24-00-12 от 23.06.2008 г. на МФ и НАП, да обжалва РА № 2000805761/30.03.2009 г., тъй като в същия не са взети предвид извършените преди издаването му, но след ревизионния доклад счетоводни операции по чл. 117 ЗДДС. Предвид обстоятелството, че тези операции от м. 02.2009 г. са извършени в рамките на ревизирания в настоящата ревизия период, липсата на основание по чл. 116, ал. 4 от ЗДДС, сочи на законосъобразност на РА от 26.02.2010 г. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и следва да се отмени при наличие на касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилно съдът е счел, че в рамките на ревизирания период 1.10.2008 г. - 30.09.2009 г. сторно-операцията е извършена в нарушение на нормата на чл. 116, ал. 4 от ЗДДС. Същата е свързана с преодоляване на последиците от липсата на данъчно събитие, по което задълженото лице е платец на данъка и свързаното с това право на приспадане на данъчен кредит, но се отнася за предходен данъчен период - 1.06.2008 г. - 30.09.2008 г. Неправилни са изводите на съда, че единствено чрез обжалване задълженото лице е имало възможност да преодолее задължението си за заплащане на данъка двукратно - последица, която ще се стигне, в случай, че обжалваният ревизионен акт влезе в сила. Ревизираното лице е действало в съответствие с указанията, задължителни за него, но и за данъчната администрация, дадени писмо изх. № 24-00-12 от 23.06.2008 г. на Министерство на финансите и НАП. Съгласно същото, в случаите, при които, към момента на издаване на съответния ревизионен акт, не е настъпило данъчното събитие за ВОП или доставка, по която лицето е платец на данъка, правото на данъчен кредит следва да бъде отказано. Начисленият с протокола данък е изискуем от лицето на основание чл. 85 от ЗДДС. Ако след връчване на ревизионния доклад и преди издаване на ревизионния акт лицето анулира издадения протокол, резултатът от ревизията следва да бъде съобразен с извършеното анулиране, тъй като данъчното задължение се установява с ревизионния акт, задължение вменено на данъчния орган - ревизиращ и горестоящ. Не се спори по делото, че в посочената в писмото хипотеза, ревизираното лице е извършило анулиране на протоколите от 2008 г., по които не следва да се признае право на приспадане на данъчен кредит. Налице е уведомяване за това на данъчната администрация. В противоречие с посоченото изискване, резултатът от ревизията не е бил съобразен с извършеното анулиране, а РА не е бил обжалван и е влязъл в сила. Не е била спорна в хода на настоящата ревизия връзката на извършената счетоводна операция през данъчния период м. 02.2009 г. с ненастъпването на данъчно събитие през 2008 г. и невъзникването на правото на приспадане на данъчен кредит. При това положение и във връзка с принципа на обективност, залегнал в чл. 3 на ДОПК, ревизиращият орган е следвало да констатира, че начисляването на ДДС с настоящия ревизионен акт и отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит по РА от 30.03.2009 г., от който произтича влязлото в сила задължение - ДДС за внасяне по него, имат едно и също фактическо основание. Органът по приходите ще събере два пъти дължимо /поради влизане в сила на ревизионните актове/ публично държавно вземане, произтичащо от едно и също фактическо основание. Следва да се подчертае и необосноваността на твърдението, че във втория данъчен период задълженото лице дължи данъка единствено, поради неупражняване на правото на обжалване на първия ревизионен акт от 30.03.2009 г. Правото на обжалване е средство за отмяна на незаконосъобразен административен акт. След като, според данъчния орган, чрез обжалване на основание събитие, възникнало преди издаване на ревизионния акт, може да се коригира незаконосъобразността на предходния акт, необосновано е да се твърди, че този юридически факт може да бъде основание за законосъобразно данъчно облагане в следващия период. Да се твърди, че обжалването на РА от 30.03.2009 г. /респ. неговата отмяна/, е било единственото средство да се признае недължимостта на данъка по настоящия РА, означава данъчната администрация да признае незаконосъобразността на влезлия в сила акт от 30.03.2009 г. - обстоятелство, което е недопустимо именно поради стабилитета на административния акт. Очевидно е, че задълженото лице е следвало указанията, дадени в посочения по-горе данъчен акт, издаден съвместно от МФ и НАП. В рамките на настоящата ревизия данъчният орган е бил длъжен да приложи принципа на обективност, да установи действителното фактическо и правно положение. Както се посочи по-горе, действията по анулиране на протоколите от 2008 г. са в изпълнение на указанията, дадени цитираното писмо. При това положение начисляване на данъка с обжалвания в настоящото производство ревизионен акт е постановено в противоречие с чл. 82 от ЗДДС. С оглед изложеното, съдът намира, че решението на Административен съд - София-град следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което обжалваният ревизионен акт № 2000906919/26.02.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП София да се отмени. Водим от горното съдът,