Решение № 5265 от 1.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Рангелов против решение 211 от 18.12.2020 г., постановено по адм.д. 125/2020 г. по описа на Административен съд гр.Видин. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му. Ответникът кметът на Община Димово, в писмен отговор, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение, постановено след връщане на делото за ново разглеждане, Административен съд гр. Видин, отхвърля жалбата на В. Рангелов срещу заповед РД-02-372/15.08.2019 г. на кмета на Община Димово, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж: Двуетажна масивна жилищна сграда с размери 8,50/7,60 м. и височина 6,20 м., със застроена площ от 65 кв.м., находящ се в УПИ ІV-1227, кв.93 по плана на [населено място], с административен адрес: [населено място], общ. Димово, обл. Видин, [улица]. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган кмет на Община Димово, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при осъществяване на материалноправните предпоставки на закона. Приема, във връзка с дадените указания с решение 6224 от 27.05.2020 г. по адм.д. 2739/2020 г. на Върховния административен съд, че строежа не е търпим, тъй като сградата, описана в декларацията, въз основа на която е издадено удостоверение за търпимост 13/06.08.2019 г. е различна от процесната, предмет на заповедта. Излага, че в тежест на жалбоподателя е доказването на обстоятелства, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, включително за законността и търпимостта на строежа, предмет на заповедта. При тези данни съдът прави извод, че строежът не е търпим, което обуславя материалната законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а именно кметът на общината, като по делото е установено, че процесния строеж е пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт 5 от 19.07.2019 г., с които е установено извършено незаконно строителство на двуетажна масивна жилищна сграда с размери 8,50 м/7,60 м. и височина 6,20 м., със ЗП 65 кв.м. без одобрени проекти и разрешение за строеж, с което е нарушен чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Препис от акта е връчен на жалбоподателя, който във законоустановения срок не депозира възражения и не представя доказателства, оборващи констатациите в съставения акт. Такива доказателства не са представени и в съдебното производство. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен. Неоснователен е доводът на касатора, че в заповедта неправилно не са посочени всички заинтересовани лица, собственици на имота. Настоящият състав, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, изцяло споделя доводите на първоинстанционния съд относно посочените адресати в заповедта, поради което не следва да ги преповтаря. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесният етаж представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и следователно за него следва да бъдат издадени строителни книжа. Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ липсата на разрешение за строеж е достатъчно основание за незаконност на строежа. По несъмнен начин по делото е установено, че за процесния строеж няма издадени строителни книжа, поради което същият е незаконен. Въпреки дадените от съда изрични указания на жалбоподателя да ангажира доказателства, установяващи годината на извършване на строежа, то такива не са ангажирани. Единствено от заключението на вещото лице може да се направи извод, че строежът е изпълнен през периода 1999-2000 г., поради което е налице хипотезата на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ, съгласно която норма за да е търпим незаконен строеж, изграден след 30.06.1998г. и до 02.01.2001г., освен допустимостта по действащите ПУП и техническите правила и норми по време на извършването на строежа или по сега действащите, е изискуемо и да е деклариран от собственика му пред ободряващият орган в 6-месечен срок от обнародване на закона, т.е. до 02.07.2001г. По делото не са налице твърдения и не са приложени доказателства за изискуемото деклариране по ал.3 на §16, поради което липсва една от комулативните предпоставки за търпимост на незаконния строеж. Следователно строежът не е търпим. Твърдението на касатора, че е предприел действия за кадастрално заснемане на сградата и за снабдяване с констативен нотариален акт, са неотносими към законосъобразността на оспорената заповед. Твърденията в касационната жалба, че процесната сграда представлява пристройка към съществуваща сграда, за която е издадено удостоверение за търпимост, са неоснователни, тъй като са в противоречие със събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски на ответника в касационното производство не следва да се присъждат, тъй като по делото не са приложени доказателства такива да са направени. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,