Решение № 12513 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6305/2009 г.
ВАСVI отделение26.10.2009 г.докладчик Румяна Папазова
Диспозитив
Оставя в сила Решение № 143 от 31.03.2009 г., постановено по адм. дело № 827/2008 г. на Административен съд - Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12513 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6305/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на Стефан Петков Лалов от гр. Ловеч против Решение № 143 от 31.03.2009 г. по адм. дело № 827 по описа за 2008 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 8/12.08.2008 г. на ТД на НАП, гр. Ловеч, потвърден с Решение № 406 от 10.10.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, гр. Велико Търново. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалноправните норми на чл. 6, ал. 10 и чл. 9, ал. 8 от КСО и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Велико Търново, при Централно управление на Националната агенция за приходите (Дирекция ДОУИ" при ЦУ на НАП), е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отхвърлил жалбата на Стефан Петков Лалов от гр. Ловеч против ревизионен акт № 8 от 12.08.2008 г. на старши инспектор по приходите при Териториалната дирекция на НАП, гр. Ловеч, потвърден с решение № 406 от 10.10.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, гр. Велико Търново, с който на жалбоподателя са определени допълнителни задължения за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и НЗОК за периода 01.01.2003 г. - 31.12.2007 г. общо в размер на 3411.16 лв. и лихви общо в размер на 2437.36 лв. (включително за невнесени в срок авансови вноски). Решението е постановено при правилно прилагане на разпоредбите на чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване (редакции - ДВ, бр. 119 от 2002 г., бр. 105 от 2006 г.,), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. През процесния период само- осигуряващите се лица са задължени за внасяне на осигурителни вноски, изчислени помесечно за периодите, през които са осъществявали дейността. След като е установил, че в подаваните годишни данъчни декларации жалбоподателят е декларирал получени доходи от трудово правоотношение и от свободна дейност като вещо лице, съдът е подложил на подробно обсъждане допуснатите грешки при попълване на Таблици № 1 и № 2 за определяне на окончателния размер на осигурителния доход. Въз основа на извършена самостоятелна преценка на декларираните данни и на заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът обосновано е приел, че извършената с оспорения ревизионен акт корекция на осигурителния доход съобразно на месеците, през които е била осъществявана свободна дейност, е законосъобразна. Изложените в касационната жалба съображения за нарушения на материалноправните норми на чл. 6, ал. 10 и чл. 9, ал. 8 от КСО са неоснователни. На основание чл. 6, ал. 10 от КСО лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, внасят осигурителните вноски върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. През ревизираните периоди жалбоподателят е получавал осигурителни доходи като лице, упражняващо трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 1 и по ал. 3, т. 1 от КСО. Определянето на осигурителния му доход като самоосигуряващо се лице, който ще се сумира с дохода му от трудово правоотношение, се извърша по правилата на ал. 8 на чл. 6. При прекъсване на трудовата дейност за определени периоди през годината, се определя осигурителен доход за месеца, през който е упражнявана дейността. На основание чл. 9, ал. 8, т. 3 от КСО при пенсиониране лицето ще има право на осигурителен стаж за месеца, за който е внесло осигурителни вноски, само ако това ще е по-благоприятно за него. При положение, че през календарния месец то е било осигурено на различни основания, за осигурителен стаж се зачита не повече от един месец съобразно правилото на чл. 38, ал. 11 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Касационните доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила не са свързани с конкретни процесуални правни норми. Изложени са съображения за непълнота на заключението на вещото лице, което не е дало заключение за осигурителен доход съобразно подаваните декларации за прекъсване на дейността (например за пет дни през м. януари 2003 г.). Първоинстанционният съд законосъобразно е оставил искането за назначаване на допълнителна експертиза без уважение. Съгласно действащата през ревизираните периоди нормативна уредба задължението за осигуряване е възниквало за месеца, през който лицето е осъществявало дейност, независимо от продължителността на тази дейност по дни. Новата разпоредба на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2009 г.), съгласно която минималният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не упражняват трудова дейност през целия месец, се определя пропорционално на работните дни от месеца за периода, през който е упражнявана дейността, няма обратно действие и не може да бъде приложена за минали периоди. По изложените съображения следва да се приеме, че на са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Оспореният ревизионен акт е издаден при спазване на процесуално- правните и материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Велико Търново е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,