Решение № 931 от 27.1.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). С решение 132 от 17.04.2022 г. по адм. д. 646/2021 г. Административен съд Враца е отхвърлил жалбата на К. Климентов от гр. Враца срещу ревизионен акт /РА/ Р-04000620008171 091-001/16.07.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, в потвърдената му част с Решение 120/18.10.2021 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново при ЦУ на НАП и К. Климентов е осъден да заплати на НАП разноски по делото в размер на 500 лв. С Определение 208 от 11.05.2022 г. по адм. д. 646/2021 г. Административен съд - Враца е отхвърлил молбата на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново за изменение на посоченото решение в частта за разноските. Срещу решението на Административен съд Враца е подадена касационната жалба от К. Климентов, чрез адв. М. Мишев от АК-Враца, в която се поддържа, че оспореното решение е неправилно, поради наличието на отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че неправилно съдът е приел липсата на основания за определяне на данъчната основа на ревизираното лице по реда чл. 122 ДОПК. Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Срещу определението на Административен съд Враца е подадена частна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново, в която се прави оплакване, че определението на Административен съд Враца е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли Върховния административен съд да постанови определение, с което да отмени определението на Административен съд Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да уважи искането, като присъди по-висок размер юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. С РА в производство по чл. 122 и сл. ДОПК е определена данъчната основа за ревизираните периоди от 22.05.2019 г. до 22.07.2019 г. и от 23.07.2019 г. до 30.09.2020 г. и е определено на К. Климентов задължение по ДДС от общо 21 218 лв. и лихви 2 917. 43 лв. С Решение 120/18.10.2021 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Велико Търново, процесният РА е отменен в частта за допълнително задължение по ДДС за данъчен период м. 09. 2019 г. в размер на 1. 77 лв. и лихви 0. 32, за данъчен период м. 10. 2019 г. в размер на 0. 71 лв. и лихви 0. 12 лв. и за данъчен период м. 06. 2020 г. в размер на 1. 17 лв. и лихви 0. 12 лв. В останалата част РА е потвърден, като законосъобразен. Административен съд Враца е определил като неоснователни възраженията на жалбоподателя за липса на основания за провеждане на ревизията по особен ред. Отбелязано е, че ревизиращият екип законосъобразно е преминал към извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 - чл. 124 от ДОПК за определените задълженията по отношение на жалбоподателя по ЗДДС. За ревизирания период К. Климентов е извършвал електронна търговия със стоки, предлагани в Интернет платформи ebay и изпращани от територията на страната към трети страни и страни членки на ЕС, в т. ч. и към Великобритания, като пратките са изпращани чрез Български пощи, а плащанията са получавани чрез Pay Pal. Дейностите на жалбоподателя не са осъществявани, като "дейност чрез фирма" и същият няма счетоводство и не притежава счетоводни регистри, месечни оборотни ведомости, главни книги и др., а за закупените продукти няма съхранени разходо-оправдателни документи. Според решаващия съд ревизиращите органи са извършили анализ и съпоставка на всички събрани доказателства, вследствие на което са установили, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи и липса на счетоводна отчетност, която не дава възможност за определянето на данъчна основа за облагане с данъци. Извършвайки независима икономическа дейност, за периода 01.01.2019 г. -30.04.2019 г., от която е получил доходи за себе си, К. Климентов е достигнал облагаем оборот за регистрация по ЗДДС, като до 07.05.2019 г. не е подал заявление затова, съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, а след 22.05.2019 г. е имал и задължение за всеки данъчен период да подава справка-декларация и отчетни регистри, съгласно чл. 125 и чл. 124, ал. 1 от ЗДДС. В случая до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя с декларация, поради което е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Решаващите мотиви на административния съд относно законосъобразността на оспорения ревизионен акт в частта му за определените задължения по ЗДДС са изложени на стр. 185 - 186 от делото. На отделен ред е възпроизведен начина на определяне на данъчната основа съобразно критериите по чл. 122, ал. 2 ДОПК за всеки един от ревизираните данъчни периоди, съответно определения размер на задълженията за данък добавена стойност и лихви за забава. Подробно са обсъдени възраженията на жалбоподателя относно определянето на данъчната основа, и са изложени доводите на съда защо приема, че констатациите на приходния орган в тази насока не са опровергани от ангажираните от страната доказателства - съдебно-счетоводна експертиза. На стр. 186 от решението съдът е коментирал обстоятелството, че К. Климентов не е могъл да предостави детайлни справки за трансакциите и други документи, имащи значение за определяне на задълженията му, като същите е следвало да се изискат по служебен път, тъй като профилът му в Pay Pal е блокиран след започване на проверката на НАП, а за справките от еВау, предвид краткия срок от 90 дни за съхраняване на информация, е било невъзможно да се направят справки за проверявания период. Според първоинстанционния съд органът по приходите правилно е приел, че приложените към преписката извлечения от месечни отчети за продажбите от Pay Pal за м. 01. 2019 г. до м. 09. 2020 г. и справките от Pay Pal История на транзакциите за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. са напълно достатъчни за определяне на данъчната основа по чл. 26 от ЗДДС и датата на данъчното събитие по чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС за всяка извършена от жалбоподателя доставка. На база на изложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. В касационната жалба се релевират доводи за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. Касационните оплаквания ще бъдат разгледани по реда на тяхното изложение: Първото основно оплакване на касатора е относно това, че административният съд неправилно е отхвърлил възраженията му за недоказаност на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК, поради което в нарушение на закона ревизията е извършена по особен ред. Направените оплаквания са неоснователни. Основанията на приходния орган за провеждане на ревизията за установяване на задължения по ЗДДС по особения ред на чл. 122 ДОПК са обсъдени подробно от първоинстанционния съд. Същият е изложил подробни мотиви защо приема, че тези констатации са логически обосновани на събраните в хода на ревизията доказателства и защо приема, че те не са опровергани от ангажираните от жалбоподателя доказателства. Изводите му в тази насока се споделят от настоящата съдебна инстанция. Касаторът К. Климентов е осъществявал независима икономическа дейност, от която е получил доходи за себе си, като е достигнал облагаем оборот за регистрация по ЗДДС, като до 07.05.2019 г. не е подал заявление затова, съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Правилно Административен съд Враца е приел, че след 22.05.2019 г. Климентов е имал е задължение за всеки данъчен период да подава справка-декларация и отчетни регистри, съгласно чл. 125 и чл. 124, ал. 1 от ЗДДС, като до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя с декларация, поради което е налице е обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Жалбоподателят К. Климентов се явява търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 1 ТЗ, тъй като извършва покупка на стоки с цел да ги препродаде и не е нужна регистрация за да се придобие това качество, в какъвто смисъл са доводите в касационната жалба. Той не е водил счетоводство съгласно чл. 2, т. 1 ЗСч, въпреки че е бил длъжен да го прави, а представените от него справки и извлечения от профила му не съдържат реквизити на счетоводни справки по смисъла на ЗСч и не биха могли да бъдат възприети, като такива, нито пък могат да заменят тези регистри по смисъла на чл. 4, ал. 4 от ЗСч. При липса на заведена счетоводна отчетност и непредставяне на счетоводни регистри и отчети, безспорно е налице и обстоятелството по чл. 124, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Направените оплаквания относно начина на определяне на данъчните задължения са неоснователни. Както бе вече посочено, ревизията е проведена по особения ред, а първоинстанционният съд на отделен ред е обсъдил начина на определяне на данъчната основа съобразно критериите по чл. 122, ал. 2 ДОПК, съответно размера на данъка и лихвите за забава. Облагаемият оборот за периода 01.01.2019 г. до 30.04.2019 г. е правилно определен, като при определяне на облагаемия оборот органите по приходите са взели предвид данъчните основи, както за доставките в страната и към държави-членки /облагаеми с 20% ставка/, така и данъчната основа за доставките към трети страни /приети от ревизията за облагаеми с нулева ставка. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че при определяне на данъчните основи следва да се включат таксите, заплатени от него на Pay Pal и еВау. Правилно първоинстанционният съд се позовава на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер. От друга страна, в нормата на чл. 26, ал. 5 от ЗДДС са изброени сумите, които не се включват в данъчната основа, но сред тях няма такси за обслужване на абонамент, дължими от доставчика във връзка с получавани преводи по доставки и ползване на интернет платформа за електронна търговия. В този смисъл, облагаемият оборот, респективно данъчните основи правилно са определени от данъчните органи, както са взети в предвид платените суми от получателите на стоката, без да се приспадат заплатените такси за обслужване на преводите Pay Pal и за абонамент на еВау. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на касатора, че по отношение на доставките към Великобритания и Северна Ирландия, първоинстанционният съд е възприел изцяло изводите на решаващите органи, без да изложи самостоятелни изводи по спорните правни и фактически въпроси. След напускане на Европейски съюз от Великобритания и Северна Ирландия се прилага Споразумението за оттегляне, в което е договорен преходен период от 01.02.2020 г. до 31.12.2020 г., като по време на преходния период за Великобритания и Северна Ирландия продължава да се прилага правото на Съюза. Поради тази причина за периода 01.02.2020 г. до 31.12.2020 г. сделките с Великобритания и Северна Ирландия се възприемат от гледна точка на ЗДДС, като сделки със страни от Европейски съюз и в случая данъчните органи правилно са определил задълженията за ДДС за извършени сделки с тези страни за периода 01.02.2020 г. - 30.09.2020 г. Правилно в тази насока Административен съд Враца е възприел заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която потвърждава определените задължения за ДДС от органа по приходите в РА по периоди, като същите са изчислени при спазване разпоредбите на чл. 26, ал. 6 и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, въз основа на представените документи и справки лично от данъчно-задълженото лице. В конкретния случая няма нарушение на чл. 26 и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС. Общите месечни суми в британски лири на получените и върнати от К. Климентов преводи и получатели на доставките за процесните данъчни периоди са определени правилно, като същите съвпадат с предоставената от касатора при извършената му проверка Справка за оборотите от ЕС и ТС за периода 01.01.2019 г. до 21.12.2019 г. и от 01.01.2020 г. до 21.12.2020 г. За тези данъчни периоди правилно са определени и сумите по дни на получените и върнати от Климентов преводи в британски лири, което се потвърждава и от заключението на приетата ССчЕ. Изпълзваните валутни курсове за изчисляване на левовата равностойност по дни за всички данъчни периоди са обявените от БНБ за съответния ден. По изложените съображения оспореното първоинстанционно решение като логически обосновано и постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство, представляващо юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 254 лв. По частната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново. От данните по делото е видно, че с решение 132 от 17.04.2022 г. по адм. д. 646/2021 г. Административен съд Враца съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на ответника по жалбата юрисконсулско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в размер на 500 лв., като е отхвърлено искането над тази сума до пълния претендиран размер от 1 254 лв. С Определение 208 от 11.05.2022 г. по адм. д. 646/2021 г. Административен съд - Враца е отхвърлил молбата на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново за изменение на посоченото решение в частта за разноските. Нормата на чл. 161 ал. 1 ДОПК, която определя отношенията за разноските в съдебното производство по обжалване на ревизионни и други данъчни актове, определя, че на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата, и на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. При наличието на нарочна регламентация на разноските при съдебното обжалване на ревизионни актове, няма как да бъдат прилагани по аналогия разпоредбите на ГПК, каквото по същество е направено от Административен съд Враца. В този смисъл постановеното определение следва да се измени, като на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на НАП се присъдят разноски по делото до пълния претендиран размер на 1 254 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение