Решение № 12318 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6901/2017 г.

Решение № 12318 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6901/2017 г., II о., докладчик съдията Светлана Йонкова С решение от 18.04.2017 г. по адм. д. № 604/2016 г. Административен съд Стара Загора е отхвърлил жалбата на Е. Н. М. и П. Н. С. срещу заповед № 10-00-2354 от 4.11.2016 г. на зам. кмета на община Стара Загора. Решението се обжалва с касационна жалба от Е. Н. М. и П. Н. С.. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателките молят решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по касационната жалба кметът на община Стара Загора я оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред Административен съд заповед на зам. кмета на община Стара Загора е наложена пълна строителна забрана за времето, небходимо за одобряване проект за изменение на ОУП и ПУП на[жк][населено място]. Заповедта е била оспорена по отношение на УПИ [номер], УПИ [номер], [номер], УПИ [номер], [номер], УПИ [номер], [номер] и УПИ [номер], [номер] от кв. [номер], собственост на касационните жалбоподателки. С обжалваното решение Старозагорският административен съд е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената в чл. 59, ал. 2 АПК форма и при наличието на предпоставките по чл. 198, ал. 1, т. 1 ЗУТ, за което са изложени фактически и правни съображения. Старозагорският административен съд е приел, че заинтересованите страни не са били уведомени за започналото административно производство на основание чл. 26 АПК. Приел е това нарушение за неосъщствено, тъй като същото не е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Приел е, че не е допуснато нарушение на принципа на предвидимост, съразмерност и последователност, тъй като допуснати нарушения в друго административно производство с предмет, различен от предмета на настоящето такова не могат да обусловят нарушение на посочените по - горе принципи. При постановяване на решението Старозагорският административен съд не е допуснал нарушение на закона. Установено е, че с решение на Общински съвет Стара Загора от 29.09.2016 г. е възложено на кмета на община Стара Загора да предприеме необходимите действия за изработване на проект за изменение на ОУП и последваща изработка на ПУП на[жк]в граници съобразно решение от 2003 г. и съгласно техническо задание, което е неразделна част от решението на съвета. Техническото задание е с обхват цялата територия на[жк]. В изпълнение на решението на ОС Стара Загора е сключен договор между община Стара Загора като възложител и [фирма] като изпълнител на услугата "Изменение на ОУП на[жк][населено място] и съседните територии и последващо изработване на ПУП-ПРЗ за същия квартал в обхват съгласно техническото задание. При тези данни Старозагорският административен съд законосъобразно и обосновано е приел, че е налице хипотезата на чл. 198, ал. 1, т. 1 ЗУТ, при която може да се наложи строителна забрана. Започнала е процедура по одобряване изменение на ОУП на[жк][населено място] и последващо изменение на ПУП - ПРЗ съобразно обхвата и съдържанието на техническото задание. Според последното има разлика в режима на застрояване по действия ОУП и ПУП предстоящото им изменение. Законосъобразно и обосновано Старозагорският административен съд е приел, че обстоятелствата относно законосъобразността на решението на ОС Стара Загора, техническото задание и това дали по отношение на имота на жалбоподателя ще е налице изменение в режима на застрояване не са относими към настоящия спор. Не са относими и обстоятелства за наличието или не на инвестиционна инициатива за отделните имоти. Всички доводи в тази насока могат да бъдат предмет на евентуално оспорване на крайния административен акт - измененията на устройствените планове на[жк]. Решението на ОС и техническото задание са актове, които нямат белезите на индивидуални такива и са част от процедурата по издаването на индивидуален административен акт. Съгласно чл. 21, ал. 5 АПК тези актове не подлежат на самостоятелен съдебен контрол. Независимо от изложеното законосъобразни са изводите на Старозагорския административен съд за недопустимост на косвен съдебен контрол върху административни актове, които не са предмет на административното производство. По делото е установено, че заинтересуваните страни не са уведомени за започване на административното производство по издаване на оспорената заповед съгласно чл. 26 АПК. Законосъобразно и обосновано административният съд е приел това нарушение за несъществено. То би било такова, ако е довело до ограничаване правото на защита на страните. Жалбоподателите са имали възможност и са направили всички възражения и доводи за защита законните си права и интереси. Поискали са и са събрани всички доказателства, като релевантните доводи и доказателства са били предмет на обсъждане от съда. Решението на Административен съд Стара Загора е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба претендира разноски по делото. Не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства за направени такива и техния размер. По изложените съображения Върховният административен съд