Решение № 5959 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1526/2012 г.

Решение № 5959 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1526/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от Комисията за защита от дискриминация, чрез пълномощника - началник на отдел "Правен" Елена Горянова, против решение № 15709/29.11.2011 г., постановено по адм. дело № 15281/2010 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отменено решение № 222/06.10.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради необоснованост, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, чрез пълномощника юрисконсулт Бозева, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - Емилия Иванова Лазарова, като директор на Обединено детско заведение № 9 "Слънце" гр. Дупница, представляван от пълномощника адв. Янков, оспорва жалбата, излага съображения за правилност на съдебното решение и моли същото да бъде оставено в сила. Заинтересованите лица - кметът на община Дупница, министърът на образованието, младежта и науката и физическото лице Анна Петрова Здравева, не са изразили становища по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение е отменил по жалба на Емилия Иванова Лазарова, директор на Обединено детско заведение /ОДЗ/ № 9 "Слънце" гр. Дупница, решение № 222/06.10.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е прието за установено, че Емилия Иванова Лазарова в качеството й на директор на посоченото ОДЗ е дискриминирала по признак "възраст" Анна Петрова Здравева от гр. Дупница при осъществяване на нейното право на труд, което противоречи на разпоредбата на чл. 21 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./, вр. чл. 4, ал. 1 от същия закон; наложена й е глоба в размер на 300 лв. и е указано в качеството на директор на ОДЗ № 9 "Слънце" гр. Дупница да се въздържа за в бъдеще от прояви, насочени към неравно третиране на служителите в представляваното от нея детско заведение. За да постанови това решение съдът е приел, че не е установено по-неблагоприятно третиране на лицето Анна Здравева, основано на признака "възраст", в сравнение с други лица при сравними сходни обстоятелства. Приел е за безспорно, че трудовото правоотношение на Анна Здравева е било прекратено поради наличие на основание за пенсиониране по § 5 ПЗР КСО, при навършване на възрастта за ранно пенсиониране, като заповедта за прекратяването е връчена на рождения й ден. Правото на ранно пенсиониране е предоставено на преценката на работодателя и тази преценка не подлежи на съдебен контрол, а законосъобразността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е извън предмета на производството по ЗЗДискр. От страна на Комисията за защита от дискриминация не е установено наличието на други лица, спрямо които това право е било упражнено по различен начин и по делото не е установено към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на Анна Здравева в детската градина да е имало други лица, които да отговарят на изискванията на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ и на § 5 ПЗР КСО за пенсиониране. Съдът е отбелязал, че макар в решението си административният орган да е посочил такива лица - Мария Петрова, Анна Йорданова, Здравка Капурдова и Лилия Таракчиева, то липсват доказателства, установяващи, че те отговарят на изискванията за по-ранно пенсиониране. По съображения в този смисъл съдът е направил извода, че не са представени доказателства, обосноваващи извода на Комисията за защита от дискриминация за неравно третиране на основата на признака "възраст" спрямо Анна Здравева. Настоящият касационен състав на ВАС намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че от Емилия Иванова Лазарова, като директор на ОДЗ № 9 "Слънце" гр. Дупница, е издадена заповед № 63/12.11.2009 г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, вр. § 5 ПЗР КСО е прекратено трудовото правоотношение с Анна Петрова Здравева на длъжност учителка в детското заведение, с посочени причини за прекратяването - придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при учителски осигурителен стаж; заповедта е връчена на лицето на 13.11.2009 г. От страна на Анна Здравева не е подавана молба за прекратяване на трудовото й правоотношение на посоченото основание. По делото не се спори, че към датата на издаване на посочената заповед в детското заведение не са работили други лица, по отношение на които са били изпълнени условията за пенсиониране по § 5 ПЗР КСО - навършена възраст 3 години по-малко от възрастта по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО и учителски осигурителен стаж 25 години за жените. Спорът по делото е свързан с отговора на въпроса дали издаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с Анна Здравева на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, вр. § 5 ПЗР КСО /в приложимите за периода редакции на тези правни норми/, без да е подавана молба от същата, представлява по-неблагоприятно третиране, основано на признака "възраст", в сравнение с други лица при сравними сходни обстоятелства. Първоинстанционният състав на съда е дал правилен отговор на този въпрос, като направените изводи се споделят от настоящия състав. В чл. 21 ЗЗДискр., посочен като правно основание за издаване на оспореното пред съда решение на Комисията за защита от дискриминация, е предвидено, че работодателят прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 - 5, 10 и 11 и чл. 329 КТ без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1. За да се обоснове извод за наличие на дискриминация по някой от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., следва да се направи сравнение между начина, по който лицето, което твърди, че спрямо него е осъществена дискриминация се третира, било е третирано или би било третирано, и начина на третиране на други лица, които са в същото или сходно положение, т. е. по отношение на които са налице сравними сходни обстоятелства. В конкретния случай не е установено да е имало други лица, които са били в идентично или сходно положение като това на Анна Здравева и по-конкретно, които да са отговаряли на изискванията за ранно пенсиониране по § 5, ал. 1 ПЗР КСО - да са навършили 57-годишна възраст и да имат учителски осигурителен стаж 25 години за жените /изисквания, релевантни към процесния период/. Лицата, които са посочени в решението на Комисията за защита от дискриминация - Мария Петрова, Анна Йорданова, Здравка Капурдова и Лилия Таракчиева, не отговарят на тези изисквания, което е безспорно по делото. В мотивите на решението на комисията е посочено, че по отношение на тези лица не са били издадени заповеди за прекратяване на трудовите им правоотношения като детски учителски в ОДЗ № 9 "Слънце" в момента, в който са навършили възрастта за пенсиониране по § 5, ал. 1 ПЗР КСО. Също в мотивите на решението е изложено, че всъщност такива заповеди са били издадени от Емилия Лазарова като директор на ОДЗ, но са били отменени /от мотивите не става ясно дали заповедите са били отменени от кмета на община Дупница или от самата директорка въз основа на устно разпореждане на кмета/. Обсъжданите случаи са осъществени през 2005 г. /според мотивите на решението - преди летните отпуски/, докато заповедта за прекратяване на правоотношението с Анна Здравева е издадена през м. ноември 2009 г. Посочените лица не са били в трудово правоотношение с ОДЗ № 9 "Слънце" към момента на прекратяване на правоотношението с Анна Здравева. Дори и да се приеме, че в предходен период от време - през 2005 г., по отношение на други лица, които са били в идентично или сходно положение като това на Анна Здравева от гледна точка на навършена възраст и продължителност на учителския осигурителен стаж, директорката на детското заведение не е предприела действия за прекратяване на трудовите им правоотношения във връзка с ранното им пенсиониране при условията на § 5 ПЗР КСО, то не може да се приеме, че това поведение на директорката, сравнено с поведението й при възникване на сходни обстоятелства по отношение на Анна Здравева, представлява по-неблагоприятно третиране на последната. Такъв извод не може да се направи поради значителната отдалеченост във времето на сравняваните случаи и поради липсата на доказателства за идентичност на ситуацията от гледна точка на други обстоятелства, като например необходимост от учители в детското заведение, брой на групите и други подобни. В този смисъл, настоящият състав приема за обоснован и правилен решаващия извод на първоинстанционния състав на съда, че не е доказано наличието на пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. по отношение на Анна Здравева по признака "възраст", осъществена чрез прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, вр. § 5 ПЗР КСО, без от същата да е подадена молба за това. Въпросите дали директорката на детското заведение е имала по закон правомощието да издаде такава заповед без подадена молба от лицето, както и дали са налице останалите предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение, са свързани със законосъобразността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, която се преценява в отделно съдебно производство пред общите съдилища. Тези въпроси стоят извън предмета на настоящото производство, което е образувано по жалба против решение на Комисията за защита от дискриминация, издадено по реда на глава четвърта, раздел I от ЗЗдискр. /чл. 50 и сл. ЗЗДискр./, поради което не следва да бъдат обсъждани. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е обосновано и не е налице твърдяното касационно основание. В мотивите на решението първоинстанционният съд е обосновал извода си, че не е доказано наличие на неравно третиране по признака "възраст" спрямо Анна Здравева, тези изводи съответстват на събраните по делото доказателства и на материалния закон. Съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав