Решение № 339 от 5.12.2025 г. на ВКС по т.д. № 20258002900279/2025 г.

Производството е по реда на чл. 47 и сл. ЗАрб. Образувано е по искова молба на И. А. М. с ЕГН **********, чрез процесуален пълномощник, срещу БИЛД КОМФОРТ 18 ЕООД с ЕИК 205041234, за отмяна (прогласяване на нищожност) на решение № 5 от 27.05.2024 г. по арб. дело № 4/2024 г. на Софийски търговски арбитражен съд с арбитър Данислав Димитров Александров, на основанията по чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 и ал. 2 ЗАрб в редакцията им към момента на предявяване на исковата молба – 23.12.2024 г. (т. е. липса на арбитражно споразумение, страната не е била уведомена и не е участвала в арбитражното производство, предметът на спора не подлежи на решаване от арбитраж). В подкрепа на заявения петитум ищецът излага, че арбитражният съд е разгледал спор по чл. 19 ЗЗД, за какъвто няма компетентност, както и че решението е нищожно, защото е постановено въз основа на писмени доказателства с невярно съдържание; че договорът не е подписан от действащия към посочената в документа дата управител на БИЛД КОМФОРТ 18 ЕООД – Моника Васева; че ищецът никога не е подписвал предварителен договор за покупко-продажба с ответното дружество; никога не е писал или подписвал отговор на искова молба във връзка с такъв договор, както се твърди в атакуваното арбитражно решение, и не е бил уведомяван за воденото срещу него арбитражно дело. Независимо от това, на 26.09.2024 г. е получил покана за доброволно изпълнение (за което се представят съответни доказателства), като на тази дата за първи път е разбрал, че е осъден и за какво; снабдил се е с копия от разписки от Булпост, че му е бил връчен препис от арбитражното решение, за които заявява, че също не са подписани от него. Ответникът БИЛД КОМФОРТ 18 ЕООД не представя отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, не изразява становище в хода на процеса и не ангажира доказателства по предмета на спора. По редовността и допустимостта на исковата молба, включително с оглед спазването на срока по чл. 48, ал. 1 ЗАрб, съдът се е произнесъл с определение № 1582 от 23.05.2025 г. По съществото на спора настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира следното: С атакуваното арбитражно решение (находящо се по делото в заверен препис, приложен към молбата за издаване на изпълнителен лист по гр. д. № 1707/2024 г. на Софийския градски съд) ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 600 000 лв., представляваща дължима неустойка по чл. 8 от сключен между страните Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 09.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 10.04.2024 г., както и съдебно-деловодни разноски в размер на 18 420 лв. Арбитражното дело не е приложено в оригинал, нито в заверен препис към настоящото, тъй като Софийският търговски арбитражен съд не е открит на посочения в ТРРЮЛНЦ адрес. Предварителният договор не е представен във вида, указан в чл. 183, ал. 1 ГПК, поради което не е приет като доказателство по делото. При тези данни, предвид липсата на оспорване на исковата молба и с оглед тежестта на доказване, разпределена с доклада по делото, следва да се приемат за доказани обстоятелствата, на които се основава искът, а именно, че не е налице действителна арбитражна клауза, уговорена в сключен между страните договор, както и че ищецът не е бил уведомен за започналото срещу него арбитражно производство или за назначаването на арбитър и не му е предоставена възможност да вземе участие в производството. Горните изводи се подкрепят и от служебно постъпилите данни по ДП № 513 ЗМИП 5162/2025 г., пр. пр. № 48626/2024 г. на СРП за признанията на арбитъра Данислав Димитров Александров, направени при разпита му като свидетел, че такова производство в действителност не е било проведено. Предвид изложеното съдът намира предявения иск по чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗАрб иск за основателен, респ. атакуваното арбитражно решение подлежи на отмяна. За пълнота на изложението следва да се посочи, че видът на материалноправния спор в случая не попада в ограниченията на чл. 19, ал. 1 ГПК, забраняващи разглеждането му от арбитражен съд, поради което решение № 5 от 27.05.2024 г. по арб. дело № 4/2024 г. на Софийски търговски арбитражен съд не е нищожно на основанието по чл. 47, ал. 2 ЗАрб в приложимата му редакция (ДВ, бр. 8 от 2017 г.). При този изход от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт сумата 6 148 лв., представляваща дължима държавна такса за настоящото производство. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение