Решение № 10198 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5808/2011 г.

Решение № 10198 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5808/2011 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по молба от "Амброзия" ЕООД, гр. Стара Загора, представлявано от управителя Евгений Христов Енев, за отмяна, на основание чл. 246, ал. 1 АПК, на влязлото в сила решение № VI-235 от 24.06.2010 г., постановено от Административен съд - Стара Загора, по адм. дело № 242/2010 г., с което е отменена, по жалба на Зорница Борисова Ботева, заповед № ДК 10-10/26.04.2010 г. на Началник сектор Стара Загора РДНСК- ЮИР, като е изпратена преписката на административния орган, с указания да се произнесе по основателността на жалбата на Ботева срещу разрешение за строеж № РС-И485/26.07.2004 г. В съдебното заседание молителят не се представлява. Ответната страна - Зорница Борисова Ботева, редовно и своевременно призована, не се явява, представлява се от адв. Желязков, който оспорва молбата, счита я неоснователна. Сочи, че предмет на административния спор е било единствено правото на Зорница Ботева да поиска образуване на административно производство. Едва след като съдът е приел, че следва да се образува административно производство за проверка на законосъобразността на строителното разрешение, "Амброзия" ЕООД, като титуляр на този административен акт, се е превърнала в страна, с право на участие в административното производство. Освен това, така както твърди в молбата за отмяна дружеството-молител, законосъобразността на строителното разрешение е предмет в момента на друго висящо производство и то е упражнило правото си да участва в него. Поддържат се и съображенията, изложени в отговора по молбата, с претенция за разноски. Ответникът - Константин Борисов Ботев, редовно и своевременно призован, не се явява, не се представлява. За Началник сектор Стара Загора към РДНСК - Югоизточен район, юрк. Георгиева, не оспорва молбата, счита, че същата е основателна. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Отмяната по реда на чл. 237 и сл. от АПК, е извънинстанционно средство за контрол върху влезли в сила съдебни решения, както и за защита срещу влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК, от т. 1 до т. 6 включително. Самостоятелно основание за отмяна е предвидено в чл. 246 АПК - от трети лица, за които решението има сила, макар и да не са били страни по делото. Двете основания взаимно се изключват. В първия случай се касае за надлежно конституирана страна, която в нарушение на процесуалните правила е била лишена от възможност да участва в производството, а втората разпоредба има предвид случай, при който лицето не е било конституирано като страна по делото, но въпреки това постановеното съдебно решение има сила спрямо него и е неблагоприятно. В случая молителят претендира отмяна на основание чл. 246, ал. 1 от АПК. При това разграничение на двете хипотези и като се вземат предвид данните по адм. дело № 242/2010 г. на АС - Стара Загора, на решението по което се иска отмяна, настоящият състав приема молбата за допустима. Същата е подадена на 11.04.2011 г., в сроковете по чл. 240 АПК, (липсват каквито и да било данни дружеството да е уведомявано за образуваното производство, включително и по това пред ВАС, или пък индиции за узнаване за постановения на 24.06.2010 г. съдебен акт, преди сочената в молбата дата), изхожда от трето, неучаствало лице, спрямо което решението има сила - видно от доказателствата, дружеството е титуляр на учредено право на строеж, договорът за което частично е обявен за нищожен с решение № 8/16.01.2009 г. по гр. дело № 740/2008 г. по иск на Зорница Борисова, извършител е на строежа, за който е издадено оспореното РС, собственик е на сградата на месопреработвателно предприятие, съгласно нот. акт № 121/2005 г., възложител е на производството за въвеждане в експлоатация, завършило с удостоверение № 450/27.12.2006 г. Разгледана по съществото й, молбата е неоснователна, тъй като дружеството не установява неблагоприятни последици от решението, чиято отмяна се претендира. Негов предмет в случая, е била само допустимостта на подадената от Ботева жалба срещу разрешението за строеж, счетена от административния орган за просрочена. Установявайки единствено факта на ненадлежно връчване на разрешението за строеж, съдът е отменил заповедта, като е върнал преписката за ново разглеждане от компетентния орган. При тези данни, твърдението за неблагоприятни последици в правната сфера на дружеството, за "разклащане стабилитета на влязлото в сила РС, шест години след издаването му, след реализирането му и въвеждането в експлоатация", е недоказано. Законосъобразността на самия административен акт е предмет на образуваното вече пред АС производство по оспорването на заповедта, издадена към настоящия момент в изпълнение на отменителното решение на АС - Стара Загора, който факт не се оспорва от молителя и в което именно производство дружеството ще защити правата си. С оглед така изложените съображения, молбата следва да бъде оставена без уважение, като при този изход на процеса на ответната страна се присъдят направените по делото разноски, своевременно претендирани и доказани до размера от 400 лв. по приложения договор за правна помощ, без възражение за прекомерност. Водим от горното, на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,