Решение № 1300 от 7.2.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Сандански против решение 999/10.06.2022г. постановено по адм.д. 1096/2021 г. по описа на Административен съд Благоевград. С решението е отменена Заповед УТИ-62/27.05.2019 г. на кмета на община Сандански, с която е наредено премахване на незаконен строеж "масивен гараж", изграден в УПИ ХІХ-176, кв. 15 по плана на [населено място], общ. Сандански. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материални и процесуалния закон. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата. Моли присъждане на разноски, сторени пред касационната инстанция. Ответникът А. Цветков, в писмен отговор и допълнително представени писмени бележки, чрез упълномощени процесуални представители, оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения в подкрепа на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. По делото е установено, че през 1998 г. по искане на А. Цветков е процедирано изменение на ЗРП за узаконяване на гараж и предвиждане на разширение на втори жилищен етаж, предвиждащо съществуващият гараж в УПИ XIX-176, изграден на отстояние от 0,80 м. от дворищната регулационна линия с УПИ XVIII-179, да се пристрои до регулационната линия, като калканната стена се покрива с предвиден гараж в съседния УПИ XVIII-179 и пристрояване на втори жилищен етаж на изток върху съществуващия гараж и по дължината на цялата жилищна сграда с размери 1,50/8,40м., отстояща на 3,25м от дворищно регулационната линия с УПИ XVIII -179. Проектът за исканото изменение е бил обявен на заинтересованите лица, не са постъпили възражения. Със заповед 74/23.11.1998 г. е одобрено частичното изменение на ЗРП за парцел XIX-176 в кв.15 по плана на [населено място]. Заповедта обаче и към настоящия момент не е влязла в сила. Назначената експертиза установява, че пристройката към втория жилищен етаж е построена около 1998 г. при действието на ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977 г. /Наредба 5/. Установява също, че тази пристройка отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 и чл.26, ал.2 от Наредба 5 и следва да бъде възприета като търпим строеж. По делото е приложено писмо с изх.2400-562(3)23.11.2018г. на кмета на община Сандански до ДНСК в което изрично е заявено от ответника в настоящото производство, че пристройката към втория етаж е търпим строеж. Описаният търпим строеж представлява разширяването на стаята в източна посока над съществуващия гараж, като външната /оградна/ стена на стаята, съответно на жилищната сграда е стъпила върху плочата на гаража, а останалата извън жилищния обем част от тази плоча е усвоена като тераса към разширената стая. Експертът е установил наличието на конструктивна връзка между гаража и пристройката към втория етаж. Според него премахването на гаража ще доведе до съществено засягане на конструктивната здравина и устойчивост на цялата жилищна сграда. Евентуалното премахване на гаража би довело не само до премахване на търпим строеж какъвто е пристройката стъпила върху същия, но и ще компрометира конструктивната здравина на цялата законно изградена жилищна сграда в имота. Следователно, както правилно е приел административния съд, премахването на гаража би причинило вреди, несъразмерни с преследваната от специалния закон цел по смисъла на чл. 6 ал. 5 от АПК. Правилно заповедта на кмета на община Сандански е отменена. Атакуваното решение на Административен съд Благоевград, като валидно допустимо и правилно не следва да бъде касирано. При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответника А. Цветков за присъждане на деловодните разходи изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. При съобразяване с нормата чл. 143, ал. 1 от АПК, предвиждаща възстановяване на разходи за един адвокат, и с оглед факта, че представения договор за правна защита и съдействие е сключен с двама адвокати, следва да бъде присъдена половината от определеното в договора възнаграждение 1,250.- лева, а именно 625.- лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,