Решение № 10199 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5989/2011 г.

Решение № 10199 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5989/2011 г., III о., докладчик съдията Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Агенция "Социално подпомагане" - София, против решение № 198 от 10.02.2011 г., постановено по адм. дело № 537 от 2008 г. на Административния съд - Пловдив, в частта, с която е уважен искът на Атанас Миладинов с правно основание чл. 203 АПК в размер на 36,30 лв. и са присъдени разноски. Изложени са съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Решението се обжалва също от Атанас Миладинов в частта му, с която е отхвърлен частично искът му за имуществени вреди над уважената част до предявения размер от 254,10 лв. и изцяло е отхвърлен искът му за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., включително и за присъдените разноски. В касационната жалба са изложени съображения, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд - III отделение, приема, че касационните жалби са допустими за разглеждане като подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Касационната жалба на Атанас Миладинов е подадена в Административния съд - Пловдив, на 08.03.2011 г. с вх. № 4230 преди връчването на съобщението за обжалваното решение. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е осъдил Агенция "Социално подпомагане" - София, да заплати на Атанас Миладинов сумата 36,30 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменена незаконосъобразна заповед № ПЮ-03-287 от 12.02.2008 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, като е отхвърлен искът до предявения размер от 254,10 лева. Изцяло е отхвърлен искът за претендирани неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., претърпени от отменената административна заповед. Съдът е изложил съображения, че с отмяната на заповед № ПЮ-03-287 от 12.02.2008 г. като незаконосъобразна с Решение № 13802 от 17.11.2010 г. по адм. дело № 6799 от 2010 г. на Върховния административен съд ищецът не е получил месечната си социална помощ само за м. декември 2007 г., отпусната със заповед № ЮП-03-287 от 02.02.2007 г. за срок от една година. За последващата 2008 г. ищецът не е ползвал правото си по чл. 9 ППЗСП, поради което неполучената социална помощ за разликата над уважения до предявения размер на иска от 254,10 лв. съдът е отхвърлил. Изцяло е отхвърлен искът за претендирани неимуществени вреди, изразяващи се в изживян стрес, като недоказан, като съдът се е позовал на заключението на изслушаната медицинска експертиза. Съдът е постановил решението си в съответствие с установените по делото правно релевантни факти, поради което е обосновано и законосъобразно. Безспорно е установено, че след отмяната на административната заповед ищецът не е получил само една месечна социална помощ за м. декември 2007 г. в размер на 36,30 лева. Законосъобразно съдът е приел, че претендираните имуществени вреди, изразяващи се в неполучавана социална помощ за 2008 г., не са доказани. Установено е, че ищецът не е представил доказателства, че е подал молба-декларация по чл. 9 от ППЗСП за 2008 г., за да се отпусне социална помощ по реда на чл. 26, ал. 1 ППЗСП. Към касационната си жалба Атанас Миладинов е представил заповед за отпусната социална помощ за 2011 г. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че ищецът не е доказал преживян стрес от неполучената за един месец социална помощ, за което е претендирал обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лева. Законосъобразно са присъдени разноски съразмерно на уважената част от предявените искове в съответствие с разпоредбите на чл. 78 ГПК, приложим съгласно чл. 144 АПК. Правилно е определено юрисконсултското възнаграждение, равняващо се на минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения от 150 лв., редуцирано съразмерно на уважената част на иска за имуществени вреди. Правилно е определена държавната такса в размер на 10 лв., разпределена като дължима от страните съразмерно на уважения и отхвърления размер на исковете. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,