Решение № 3891 от 7.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 631/2015 г.

Решение № 3891 от 7.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 631/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Висшия съдебен съвет, представляван от процесуалния представител юрисконсулт Мартин Величков, против решение № 14293/1.12.2014 г., постановено по адм. дело № 11921/2014 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отменено решението по т. 34 от протокол № 35 от заседание на Висшия съдебен съвет /ВСС/, проведено на 24.07.2014 г. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че решението на ВСС е постановено от компетентен орган и при спазване на предвидената процедура, както и в съответствие с изискването по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗСВ, според което при определяне на щатната численост в органите на съдебната власт кадровият орган следва да се ръководи единствено от степента на натовареност на съответния орган. Наред с това счита, че първоинстанционният състав на съда неправилно е приел, че в становището на административния ръководител се съдържали твърдения относно фактическата и правна сложност на делата, разглеждани от този съд, тъй като такива твърдения не са били направени, а разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗСВ не конкретизира какви показатели следва да бъдат обсъдени и взети предвид при определяне степента на натовареност на органите на съдебната власт. По съображения в този смисъл, касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба. Ответникът по касационната жалба - административният ръководител - председател на Апелативен специализиран наказателен съд /АСНС/, оспорва жалбата. В писмени бележки и в съдебно заседание излага подробни съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът правилно е отменил решението на ВСС, тъй като същото е взето без да е отчетена спецификата по материя и обем на делата, които се разглеждат в съда, както и затрудненията при формиране на съдебни състави след съкращаването на щатната бройка за съдия. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, по жалба на административния ръководител - председател на АСНС, е отменено решението по т. 34 от протокол № 35 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 24.07.2014 г., с което на основание чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗСВ е съкратена една длъжност "съдия" в АСНС, считано от датата на вземане на решението. За да постанови това решение съдът е приел, че със съкращаването на една незаета щатна длъжност "съдия" в АСНС, щатната численост на съда е намалена от 12 на 11 съдии, като мотивите на ВСС са свързани с ниската натовареност по щат в сравнение с останалите апелативни съдилища. съгласно справка от 19.06.2014 г. Според съда, при постановяване на оспореното решение, ВСС не е обсъдил възраженията, направени от председателя на съда, включително това, че с намаляването на броя на съдиите няма да може да се формират състави по разглежданите дела и не може да бъде осигурено нормалното функциониране на съда във връзка с осъществяването на въззивен контрол върху актовете на първоинстанционния съд. Като се е позовал на данните, съдържащи се в представената по делото справки, изходяща от Апелативен специализиран наказателен съд за въззивни дела за периода от 2012 г. до 2014 г., в които са отразени броя на подсъдимите, обема на делата в томове, както и колко пъти делото е идвало в тази инстанция, съдът е направил извода, че делата, които се разглеждат в АСНС като въззивна инстанция са действително с множество подсъдими, обемност на материалите и са постъпвали в този съд повече от 10 пъти. Съдът е посочил също, че е наложително количествените показатели на АСНС, при сравнението им с тези на останалите апелативни съдилища, да бъдат обсъдени във връзка с особеностите на разглежданите дела и съдопроизводството пред този съд, като бъде отчетена и разликата с оглед фактическата и правна сложност на делата, разглеждани от АСНС. По съображения в този смисъл тричленният състав на ВАС е достигнал до извода, че при формално спазване на процедурата по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗСВ, Висшият съдебен съвет е взел решение за съкращаване на длъжност в границите на количествените статистически показатели, без да отчете качествените особености на конкретното звено на съдебната власт. Приел е, че решението е постановено при нарушение по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК и затова следва да бъде отменено. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, намира, че така постановеното решение е правилно. С оспореното пред съда решение на Висшия съдебен съвет е съкратена една длъжност "съдия" в АСНС, считано от датата на вземане на решението, на основание чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗСВ. Решението на ВСС е взето по предложение на Комисията по предложенията и атестирането /КПА/ на ВСС, прието на заседание на 15.07.2014 г. На същото заседание на КПА е направено и предложение да се разкрие една длъжност "съдия" в Софийска градски съд /СГС/. Това предложение е прието от ВСС с решението по т. 34.1 от протокол № 35 на заседанието на 24.07.2014 г. Към предложенията на КПА са изложени следните мотиви: "Комисията по предложенията и атестирането счита за целесъобразно съкращаването на 1 длъжност "съдия" в АСНС с оглед изключително ниската натовареност на същия, а именно - брой дела за разглеждане - 2,75, при средна за страната - 6,09 и брой свършени дела - 2,60, при средна за страната - 5,34. С цел оптимизиране на щата в органите на съдебната власт бройката за длъжността "съдия" следва да бъде разкрита в СГС, поради високата натовареност на същия, а именно - брой дела за разглеждане - 26,86 при средна за страната - 9,17 и брой свършени дела - 17,84, при средна за страната - 17,71." Към предложението на КПА е приложена справка за щатната численост и свободните длъжности на магистратите от 19.06.2014 г., изготвена от младши експерт в отдел "Конкурси на магистрати" на ВСС, в която са посочени следните данни: щатна численост на съда - 12, от които - административен ръководител - 1, съдии - 10; заета щатна численост - 11, свободни длъжности - 1, от които за съдия - 1; във втората таблица към справката, озаглавена "Натовареност по щат" са посочени цифрите, приети в предложението на КПА: брой дела за разглеждане - 2,75, при средна натовареност за страната - 6,09; брой свършени дела - 2,60, при средна за страната - 5,34. По делото не са представени други доказателства, съдържащи статистически данни или друг вид информация, която да е обсъдена от Висшия съдебен съвет или от помощния му орган - Комисията по предложенията и атестирането, при взимане на оспореното решение по т. 34 от протокол № 35 на заседанието на 24.07.2014 г. При тези данни по делото, обоснован и правилен е изводът на тричленния състав на ВАС, че решението за съкращаване на една щатна бройка за съдия в АСНС е постановено при нарушение на материалния закон и на целта на закона. В разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗСВ е предвидено, че за осъществяване на правомощията си, определени от Конституцията, Висшият съдебен съвет извършва дейностите, изброени в т. т. 1-18, като в т. 3, посочена като правно основание за постановяване на оспореното решение на ВСС, е предвидено, че ВСС определя броя на съдиите, прокурорите и следователите по съдилища, прокуратури и следствени органи, съобразно степента на натовареност - по предложение на или след съгласуване с административните ръководители на органите на съдебната власт, а за прокурорите и следователите - и с главния прокурор, като може да разкрива нови и да съкращава незаети длъжности. Предвид съдържанието на тази разпоредба, налага се извода, че същественото за преценката относно законосъобразността на оспореното пред съда решение за съкращаване на броя на съдиите в АСНС е дали това решение съответства на законово регламентираното изискване броят на съдиите да е съобразен със степента на натовареност на този съд. В Закона за съдебната власт, нито в друг нормативен акт не е дадено определение за понятието "степен на натовареност", не са дадени и примерни критерии, показатели или изобщо някакви измерители, които да бъдат взети предвид при определянето на степента на натовареност. Въпреки, че с разпоредбата на чл. 209а ЗСВ е предвидено задължение на Висшия съдебен съвет в наредбата за показателите и методиката за атестиране на магистрати, предвидена в същия текст, да определи и критерии за отчитане степента на натовареност на органите на съдебната власт, такива критерии не са били приети преди обявяване на разпоредбата за противоконституционна с решение № 10/2010 г. на Конституционния съд, обн. ДВ, бр. 93/2011 г. Критерии за отчитане на степента на натовареност не са определени от ВСС и впоследствие. Въпреки това, правомощието на ВСС да определи такива критерии или система /методика/ за отчитане на степента на натовареност на органите на съдебната власт не е отпаднало, тъй като то е имплицитно включено в други, изрично регламентирани правомощия на съвета. Така, от степента на натовареност на органите на съдебната власт е обусловено законосъобразното упражняване на правомощията на ВСС, предвидени в чл. 30, ал. 1, т. т. 2, 3, 3а, 9, чл. 198, ал. 2, т. 4, чл. 233, ал. 6, чл. 244, чл. 341, ал. 2 ЗСВ, тъй като във всички изброени случаи ВСС следва да упражнява съответното си правомощие в съответствие със /т.е., след като отчете/ степента на натовареност на органа на съдебната власт. Затова, именно Висшият съдебен съвет следва както да изясни какво включва понятието "степен на натовареност" на орган на съдебната власт, така и да определи тази степен на натовареност, т.е. да създаде степенувана система, която да отчита по обективни, реални и единни критерии натовареността на органите на съдебната власт. В разпоредбите на закона не е предвидено също така дали преценката за степента на натовареност следва да бъде еднаква за всички органи на съдебната власт /съд, прокуратура, следствие/, съответно - за всички нива на един и същи вид орган, както и за еднаквите нива на един и същи вид орган, при които е налице обективно обусловена специфика. Всички тези съществени обстоятелства следва да бъдат изяснени от ВСС, защото на него е възложено задължението да определи степента на натовареност на органите на съдебната власт, като необходимо условие за определянето на броя на съдиите, прокурорите, следователите в съответния орган на съдебната власт, съгласно правомощието му по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗСВ. Наред с това, критериите за преценка на степента на натовареност /след като бъдат изяснени и определени/ следва да бъдат оповестени, за да се доведат до знанието на съответните органи на съдебната власт и по този начин да се гарантира спазването на принципите на съразмерност, истинност, равенство при упражняване на предоставените със закон правомощия на Висшия съдебен съвет. От събраните по делото доказателства е видно, че оспореното решение на ВСС не е взето при спазване на законовото изискване за определяне на броя на съдиите съобразно степента на натовареност на Апелативния специализиран наказателен съд. Това е така, защото от ВСС не е създадена система за определяне степента на натовареност на органите на съдебната власт, която да е ясно дефинира, обективна и единна. От мотивите на решението /мотивите към предложението на КПА от 15.07.2014 г., които съгласно чл. 34, ал. 3, изр. второ ЗСВ се считат за мотиви на решението на ВСС/ е видно, че единственият критерий при преценката за определяне на броя на съдиите в АСНС, респективно - за намаляването им, е броят на делата за разглеждане и на свършените дела в този съд, спрямо същите показали в останалите апелативни съдилища в страната. Както правилно е заключил първоинстанционният състав на съда, при тази преценка не са взети предвид вида и тежестта на делата, които са разглеждани в АСНС, нито са отчетени специфичните особености на тези дела. Според определената в чл. 411а НПК подсъдност на специализирания наказателен съд, която обуславя и подсъдността на делата пред Апелативния специализиран наказателен съд, съгласно чл. 411б НПК, тези съдилища разглеждат само наказателни дела и то за престъпления, извършени в или свързани с организирана престъпна група. Предвид това ноторно обстоятелство, както и предвид данните, съдържащи в представените пред съда доказателства - справки, които са изготвени от АСНС и не са оспорени от ВСС, се налага извода, че разглежданите от АСНС наказателни дела се отличават със значителния брой на подсъдимите лица /само по 1 от всички дела, разгледани в съда през периода от 2012 г. до 2014 г. и описани в справката, е имало 1 подсъдим, като при останалите дела те варират от 5 до 27/; голям обем доказателства /описани в броя томове и папки/, което по правило обуславя по-голяма фактическа и/или правна сложност на тези дела, респективно по-значително натоварване на съдиите, които ги разглеждат от гледна точка на необходимото проучване, обсъждане, изслушване, продължителност на заседанието, време за изготвяне на мотиви и т.н. Наред с това, дори и без да се отчете спецификата на делата, които са разгледани от АСНС, при съпоставката само на броя на делата за разглеждане и свършените дела в АСНС /т.е., показателите, които са взети предвид от ВСС/ и същите показатели в наказателните отделения на останалите апелативни съдилища, се налага извода, че резултатите на АСНС са близки до тези на наказателните отделения в апелативните съдилища /3,97 - всичко дела за разглеждане, при 2,75 за АСНС, 3,59 - всичко свършени дела, при 2,60 за АСНС/. Неоснователно е възражението, което се поддържа в касационната жалба, за това, че първоинстанционният състав неправилно е мотивирал решението си с фактическата и правна сложност на делата, които се разглеждат от АСНС, както и че от ВСС не е направен паралел с разглежданите от останалите апелативни съдилища дела, тъй като такива доводи не били изложени в становището на административния ръководител на АСНС. Независимо от това какви доводи са били поддържани в становището на административния ръководител на АСНС, Висшият съдебен съвет е следвало да отчете всички факти и обстоятелства, които имат значение за постановяването на правилно и обосновано решение, а вида на разглежданите от съответния съд дела, както и тяхната фактическа и правна сложност /обстоятелства, които правилно са определени от първоинстанционния състав на ВАС в мотивите на обжалваното решение като качествени показатели за отчитане степента на натовареност на съда/, несъмнено представляват обстоятелства, които имат значение за определяне степента на натовареност на този съд. Това задължение на ВСС следва както от текста на чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗСВ, така и от общото правило на чл. 35 АПК. При формиране на изводите си първоинстанционният състав на ВАС правилно е отчел обстоятелството, че при взимане на оспореното решение на ВСС за намаляване на броя на съдиите в АСНС не са обсъдени евентуалните затруднения или дори обективна невъзможност за формиране на съдебни състави при спазване на ограниченията по чл. 29 НПК /основания за отвеждане на съдии/. Предвид изложените съображения, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав