Решение № 7824 от 25.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 863/2024 г.

ВАСТрето отделение25.06.2024 г.докладчик Албена Радославова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА Решение 6211 от 23.10.2023 г., постановено по адм. дело 4278/2023 г. по описа на Административен съд София-град и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Решението е окончателно.

Мотиви

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от заместник-директора на Дирекция Миграция срещу Решение 6211 от 23.10.2023 г., постановено по адм. дело 4278/2023 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли ВАС да отмени атакувания съдебен акт и, вместо него, да постанови друг по съществото на спора, с който да потвърди писмо с рег. 20588/11.04.2023 г., с което административният орган е отказал да върне на М. С. документи приложени към негово заявление за издаване на разрешение за пребиваване и работа на основание чл. 24и от Закона за чужденците в Република България. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът, заместник-директора на Дирекция Миграция, не се явява. Представлява се от юрк. Чорбаджийски, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в жалбата и устно в хода по същество. Ответникът по касационната жалба, М. С., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. При извършената от съда служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на съдебното решение на материалноправните разпоредби, вменена му от императивната разпоредба на чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение констатира недопустимост на съдебното решение по следните съображения: С подадената пред Административен съд - София град жалба М. С., гражданин на Република Северна Македония, обжалва писмо с изх. 536400-20588/11.04.2023 г., издадено от заместник-директора на Дирекция Миграция, в което е обективиран отказ да бъдат върнати оригинални документи на жалбоподателя, намиращи се в преписката по заявление с рег. 502670/24.11.2023 г. по описа на отдел Миграция за предоставяне на право за продължително пребиваване и работа на основание чл. 24и от Закона за чужденците в Република България. С разпореждане от 15.05.2023 г. съдът е указал на жалбоподателя да уточни въз основа на какво твърди, че не са му върнати оригинални документи, след като се установява, че се касае за документи, които не са оригинали, а заверени преписи с апостил. Във връзка с указанията от страна на жалбоподателя е депозирана молба до съда, в която са описани въпросните документи и защо са му необходими. В открито съдебно заседание от 20.09.2023 г., съдът е докладвал и приел за разглеждане така насочената срещу писмо с изх. 536400-20588/11.04.2023 г., издадено от заместник-директора на Дирекция Миграция жалба и е дал ход на делото по съществото на спора. С обжалваното решение съдът е осъдил на основание чл. 256, ал. 3 от АПК заместник-директора на Дирекция Миграция да върне приложени документи към заявление за издаване на разрешение за пребиваване и работа на М. С., гражданин на Република Северна Македония, по искане рег. 536400-20588 от 11.04.2023 г., а именно: документи в превод с оригинален апостил; свидетелство за съдимост на македонски език, с оригинален апостил и с превод и легализация на български език и 1 брой нотариално заверен препис на диплома за завършено средно образование, с апостол и с превод и легализация на български език, СРЕЩУ ИЗПЪЛНЕНИЕ на насрещното задължение на М. С., да представи по административната преписка зверени за вярност преписи от съответните документи, в изпълнение на чл. 183 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. В диспозитива на съдебното решение е определен едномесечен срок за изпълнение на решението. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че жалбата, подадена от М. С., гражданин на Република Северна Македония, е насочена срещу писмо с изх. 536400-20588/11.04.2023 г., издадено от заместник-директора на Дирекция Миграция. По делото няма данни нито съдът да е давал указание на жалбоподателя за уточнение на акта, който се обжалва, нито от последния е извършвано процесуално действие по изменение на жалбата. При така установеното, настоящата инстанция приема, че съдът се е произнесъл не по очертания с жалбата предмет, а по такъв, с който не е бил сезиран. Имено с подаване на жалба до съдът, жалбоподателят определя и предмета на последната, като съдът има задължение по силата на чл. 158 от АПК да извърши задължителна проверка по редовността на жалбата, което не е сторено. В конкретния случай, АССГ, без да извърши задължителна проверка по допустимостта на жалбата, с която е очертан и предмета на последната, като е посочен акта, който се обжалва, е подменил предмета на спора и се е произнесъл по оспорване, с каквото не е бил сезиран. По изложените съображения АССГ е определил предмета на оспорването, без да се е съобразил със заявената воля на жалбоподателя и се е произнесъл по оспорване на бездействие на администрацията, което не е било въведено като предмет на съдебната проверка. Обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, като делото бъде върнато на друг състав от същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане следва съдът да изпълни задълженията си по чл. 158 и чл. 159 от АПК като установи на първо място, кой е актът който се обжалва пред него и дали този акт е допустим за обжалване и едва тогава с оглед уточненията, да конституира правилните страни по делото, да събере необходимите за изясняване на спора от фактическа страна доказателства и да се произнесе по същество на релевираните в жалбата оплаквания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

Особени мнения

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията-докладчик : Не съм съгласна с мнозинството от съдебния състав за недопустимост на съдебното решение по изложените в мотивите на настоящия съдебен акт аргументи. Считам ,че административният съд правилно и в съответствие със съдопроизводствените правила е преквалифицирал жалбата срещу отказ, обективиран в писмо с изх. 536400-20588/11.04.2023 г., издадено от заместник-директора на Дирекция Миграция , в иск по чл. 256-257 от АПК, изхождайки от петитума на жалбата, в който се иска осъждане на административния орган да извърши определено действие, вменено му като задължение по закон да върне предоставените от самия молител документи по административна преписка, приключила с влязъл в сила административен акт. Не споделям развитите в касационната жалба доводи на касатора, за това, че такова задължение по закон не е предвидено в законодателството на Република България. Основен принцип в правото, намиращ израз и в разпоредбите на чл.34, ал.1 от АПК във вр. с чл.11 от АПК, е че представените по делото документи в случаите, в които административното производство е инициирано не служебно, а по заявление на частноправен субект / какъвто е конкретният случай/, могат да бъдат поискани от лицето, което ги е представило в случаите , в които същото административно производство е приключило с влязъл в сила административен акт. Не е и неможе да бъде в компетентност на административния орган, пред който по инициатива на молителя същият е представил определени документи, след приключване на административната преписка да решава дали и защо оригиналите на тези документи са необходими на представилия ги и дали същият има интерес от връщането им. При наличие на празнота при уреждането на материални права, каквото е и правото да се върнат на молителя представени от него документи в инициирано от него административно производство след приключването му, приложение следва да намери разпоредбата на чл. чл.46, ал.2, изр. първо от Закона за нормативните актове, съгласно която когато нормативен акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Доколкото действително в нормативните актове, уреждащи документооборота в отношенията частноправни субекти и административни органи в рамките на инициирани от частноправните субекти административни производства, липсва изрична разпоредба, предвиждаща връщане на представените от заявителя документи след приключване на административната преписка, следва да се приложи/ при това на по-силното основание / разпоредбата на чл.113 от Правилника за администрацията в съдилищата, която гласи : Чл. 113. (1) Представените по делото писмени доказателства и оригинални документи се връщат на страните по тяхно писмено заявление след приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт по разпореждане на съдията-докладчик и след представяне на копие от тях срещу разписка, съдържаща опис на върнатите документи. По преценка на съдията-докладчик оригиналите могат да бъдат върнати срещу представяне на заверени преписи и преди приключване на производството. (2) Представените по делата писмени доказателства, оригинални документи и преписки от административните органи, институции и техните администрации се връщат след влизане в сила на съдебния акт. С оглед гореизложеното намирам касационната жалба за неснователна. Обжалваното с нея съдебно решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

Изготвил особеното мнение:

/А.Радославова /

Председател: /п/ ТАНЯ КУЦАРОВА Членове: /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ/п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА