Решение № 327 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5410/2010 г.

Решение № 327 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5410/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на НОИ гр. Разград срещу решение № 18 от 19.03.2010 г. по адм. д. № 19/2010 г. по описа на Административен съд гр. Разград. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът Едноличен търговец Марин Костов Димитров с Фирма "МК-Вегас-Марин Костов" със седалище и адрес на управление в гр. Кубрат моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 18 от 19.03.2010 г. по адм. д. № 19/2010 г., Административен съд гр. Разград е отменил Решение № 73 от 15.01.2010 г. на директора на Териториално поделение на НОИ гр. Разград и потвърденото с него Разпореждане № 419 от 8.12.2009 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Обжалваният съдебен акт страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. Между страните по първоначалното дело не е съществувал спор по фактическата обстановка, която се свежда до следното: През ревизирания период Едноличен търговец Марин Костов Димитров с Фирма "МК-Вегас-Марин Костов" със седалище и адрес на управление в гр. Кубрат, в качеството му на осигурител, е изплащал обезщетения за отглеждане на малко дете на Антония Станчева Николова и Илияна Друмева Христова, на основание чл. 53 КСО. Същите са наети по трудов договор при този осигурител. Преди да получат това обезщетение работничките са ползвали отпуск за бременност и раждане и са получавали съответното обезщетение за този риск, като са представили първи болничен лист за 45 календарни дни и втори болничен лист за 42 календарни дни. Не е представен трети болничен лист за срока до 135 календарни дни. Работничките не са се възползвали от правото да ползват в пълен размер законоустановения отпуск за бременност и раждане, а са подали молби да им бъде разрешен отпуск за отглеждане на малко дете, на основание чл. 164, ал. 1 от КТ. Отпускът е бил разрешен от работодателя. Правото на обезщетение при отглеждане на малко дете и обезщетението за бременност и раждане са осигурени социални рискове, които и в двата случая се заплащат от ДОО. Но съгласно чл. 53, ал. 1 КСО правото на обезщетение за отглеждане на малко дете възниква след изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане. Този законов текст не е бил съобразен от първоинстанционния съд. Това парично обезщетение е в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Според чл. 49, ал. 1 КСО дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното възнаграждение или осигурителния доход, определени по чл. 41, и не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, за който е изчислено обезщетението. Ето защо за да изясни спора от фактическа страна съдът е трябвало да назначи икономическа експертиза, която да изследва дали при ползване на отпуск за отглеждане на малко дете работничките са получили по голяма сума от тази която биха получили при ползване на отпуск за бременност и раждане. В крайна сметка спорът се свежда до това дали е ощетен фонд ДОО. Като не е изяснил този основен въпрос съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обстоятелство което препятства касационната инстанция да постанови решение по съществото на спора. Ето защо обжалваното решение се отменя, а делото се връща за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,