Решение № 1263 от 8.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13957/2014 г.

Решение № 1263 от 8.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13957/2014 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу решение № 5123 от 23.07.14 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 1403/12 г., в частта, в която общината е осъдена да заплати на Галена Петрова Господинова обезщетение за имуществени вреди в размер на 1500 лева и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо, неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по непредявена искова претенция за присъждане на имуществени вреди, тъй като ищцата се е отказала от този първоначално предявен иск на това основание и съдът е прекратил производството в тази част. Също така, касаторът поддържа недопустимост на решението в цялата му обжалвана част, тъй като съдът е пререшил спора относно законосъобразността на действията, от които се претендират вредите. Сочи се, че с влязло в сила решение № 6078/30.12.11 г. на АССГ, 25 състав, постановено по адм. д. № 6989/11 г. този спор е решен чрез отхвърляне на жалбата на Галена Господинова срещу действията на органа по изпълнението - кметът на район "Младост" и служителите на районната администрация, извършени при изземване на общинското жилище. Касаторът поддържа евентуално неправилност на решението в обжалваната му част, твърдейки, че съдът неправилно е приел, че е налице фактическият състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, както и че е нарушен чл. 8 от ЕКПЧ. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на разноски. Ответникът в касационното производство - Галена Петрова Господинова чрез процесуалния си представител по делото е оспорила касационната жалба по съображения в писмен отговор от 09.10.2014 г. В хода на делото пред касационната инстанция Галена Петрова Господинова е починала и на нейно място с определение от 23.04.2015 г. съдът е конституирал като ответници наследниците й - Валентин Георгиев Гидонов и Валери Георгиев Гидонов. Конституираните лица чрез пълномощника си адв. Цекова оспорват касационната жалба по съображения в писмена защита. Претендират се разноски. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост на касационната жалба. Според прокурора касационната жалба е частично основателна, тъй като действително относно присъденото обезщетение за имуществени вреди, съдът се е произнесъл по непредявена искова претенция. Според прокурора неоснователно е възражението на касатора, че съдът се е произнесъл пререшавайки правен спор. Изразява се становище, че искът за присъждане на неимуществените вреди е доказан по своето основание, но съдът не е преценил съпричиняването на вредите от страна на ищцата, поради което неправилно е определил размера на обезщетението. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна по спора в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Основателно е възражението на касатора, че съдът недопустимо се е произнесъл и уважил иска за присъждане на неимуществени вреди . Видно от съдържанието на протокола от проведено съдебно заседание по делото на 16.10.2012 г. е, че пълномощникът на ищцата е направил изявление, че ищцата се отказва от иска за имуществени вреди, съгласно молба от 16.03.2012 г. във връзка с което съдът с протоколно определение е прекратил производството по исковете за имуществени вреди с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. На това заседание са присъствали представители и на двете страни по делото, поради което те са уведомени за определението на съда. Липсват данни по делото това определение да е обжалвано, поради което то е влязло в сила на 23.10.2012 г. По тези съображения, решението на административния съд в частта, в която е уважена исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди следва да се обезсили, тъй като е постановено по непредявен иск и производството в тази част се прекрати. Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на решението в останалата му обжалвана част. Установява се, че административният съд с определение № 1684/03.04.2012 г. постановено по делото е върнал исковата молба на ищцата и е прекратил производството по делото, приемайки, че жалбите на ищцата срещу действията на органа по изпълнението на заповед № РД-58-75/27.09.2006 г., описани в протоколи № № 1,2,3 от 06.10.2006 г. са отхвърлени с влязло в сила съдебно решение - решение № 6078 от 30.12.2011 г. по адм. д. № 6989/2011 г. на АССГ. Това определение на съда е отменено от ВАС с определение № 9075/25.06.2012 г., постановено по адм. д. № 6683/2012 г. В определението на ВАС, съдът е посочил като неправилна преценката на административния съд, че съдебната проверка дали твърдяните неимуществени вреди произтичат от незаконосъобразни действия или бездействия е въпрос на допустимост на иска, тъй като преценката за това е въпрос касаещ неговата основателност. Следователно, въпросът за допустимостта на иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищцата в резултат на незаконосъобразни действия на длъжностни лица на ответника по повод изпълнението на заповедта за опразването на имота е разрешен с влязло в сила определение. От друга страна, решението на АССГ, на което се позовава касатора, не коментира спора по същество. Видно от решението на АССГ по адм. д. № 6989/2011 г. е, че съдът е изложил мотиви за недопустимост на жалбата, но я е отхвърлил като неоснователна. Действително, съдът в две изречения накрая и както сам той е посочил " за пълнота на изложението" е коментирал действията по изземването на общинското жилище, приемайки, че те са законосъобразни, тъй като са извършени въз основа на влязъл в сила административен акт, който е бил годно изпълнително основание, като изпълнението е извършено по реда и при условията на чл. 50 ЗАП със съдействието на полицията. Въпреки посоченото в решението, че жалбата е допустима, решаващият извод на съда обаче е, че редът по ЗАП ( който е приложимия закон към датата на извършваните действия) за обжалване на действията на органа по изпълнението е изчерпан, а дори да се приеме, че редът е този по АПК, то жалбата е просрочена, т. е. решаващият извод на съда е за недопустимост на жалбата. При това противоречие, както в самите мотиви, така и между мотивите и диспозитива на решението, неправилно е да се приеме, че спорът относно законосъобразността на действията на органа по изпълнението във връзка със заповедта за извъждане е разрешен с влязло в сила решение. Не на последно място по значение е обстоятелството, че обсъжданите от съда обстоятелства във връзка с изпълнението на заповедта за изваждане, не са намерили противоречиво разрешаване в настоящото обжалвано решение. Както съдът постановил решението по адм. д. № 6989/2011 г., така и съдът, постановил настоящото обжалвано решение са приели, че изпълнението е започнало по влязла в сила заповед за изваждане, която е годно изпълнително основание. Обстоятелствата, които са посочени в основата на исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и които са коментирани в обжалваното решение, а именно, че към изпълнение се е пристъпило въпреки представения преди това болничен лист и липсата на редовна процедура при призоваването на ищцата, както и са извършвани действия по изпълнението въпреки очевидното безпомощно състояние на ищцата по това времи и закъснялото повикване на бърза помощ, са такива, които не са коментирани в решението по дело № 6989/11 г. на АССГ. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява като неоснователно възражението на касатора за недопустимост на решението в обжалваната му част относно иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. По правилността на решението в тази обжалвана част, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява следното: Въз основа на събраните по делото доказателства, административният съд е приел, че с влязла в сила заповед № РД-58-75/27.09.2006 г. на кмета на район "Младост" е наредено да се изземе от Галена Петрова Господинова и Таня Борисова Джорева общинско жилище, находящо се в ж. к. "Младост", бл. 345, вх. 4, ет. 4, ап. 80, като изземването е наредено да стане на 06.10.2006 г. Съдът е посочил, че в заповедта е посочена и поканата № ЖН-94-00-139/00/16.11.2004 г. за доброволно освобождаване на жилището, за която е установено, че е залепена на вратата на апартамента на 18.11.2004 г., за което са се подписали двама свидетели от съседни апартаменти. Установено е, че заповедта за изземване на жилището е залепена на входната му врата и на таблото за обявления в районната администрация на 29.09.2006 г. след опити заповедта да се връчи лично. Прието е от съда, че на 06.10.2006 г. в район "Младост" е заведена жалба вх. № към КЖ-94-00-139/00 от ищцата с възражение относно призоваването за принудителното изпълнение и е представен болничен лист за временна нетрудоспособност от 05.10.06 г. до 08.10.06 г. с диагноза неинсулинозависим захарен диабет без усложнения. Съдът е приел, че болничният лист е представен преди започване на изпълнението, тъй като ищцата е била вече в жилището при започването му. Въз основа на данните от протокол № 1 от 06.10.2006 г. съдът е приел, че изземването е започнало в 10 часа на 06.10.06 г. и е извършено от служители на СО, район "Младост" със съдействието на двама полицаи от 7 РПУ, като са направени многократни неуспешни опити за достъп до апартамента, след което с помощта на ключар вратата е демонтирана, тъй като се е установило, че е била подпряна отвътре със скрин. Последвал е опис в протокол № 2 на вещите, намерени в жилището, като в южната стая е открита лежаща жена, с която служителите на РПУ направили безуспешени опити да осъществят контакт, след което един от тях се свързал с РПУ и помолил да извъкат екип на бърза помощ. Установено е, че около 12,15 часа лекарите са преценили, че следва да откарат госпожа Господинова в болница, а в 12, 30 жилището е било заключено и запечатано, като вещите вътре са бли оставени на съхранение. Съдът е разпитал четирима свидетели по делото. Относно показанията на двама от тях е преценил, че не допринасят за изясняване на фактите по делото, а относно другите двама, съдът не им е дал вяра в една част, а именно, че ищцата е открита незабавно и, че веднага е извикан екип на бърза помощ. Въз основа на логически разсъждения за времетраенето на действията, предприети от служителите на районната администрация на общината по изземването на жилището, съдът е заключил, че изпълнението е осъществено, докато ищцата е лежала в една от стаите в безпомощно състояние. Съдът е приел, че при тази ситуация, служителите на общинската администрация са проявили бездушно, нечовешко и унизително отношение продължавайки да изпълняват служебните си задължения при това и при представен болничен лист. Също така, съпоставяйки данните от протоколите, съдът е приел, че при проникването в жилището служителите на общинската администрация, не са се уверили дали има човек в него, въпреки че препятствието, на което са се натъкнали при проникването му води до очевиден извод за това. Съдът е приел, че през цялото време докато са правели опит да проникнат в жилището и след това при описа на вещите в кухнята, ищцата е лежала в безпомощно състояние в една от стаите и се е нуждаела от спешна лекарска помощ. Съдът е приел, че линейката е пристигнала на адреса между 11,30 и 12 часа, като и от заключението на медицинската експертиза съдът е формирал извод, че медицинската помощ е оказана със закъснение. Въз основа на прието по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза, съдът е приел, че състоянието на ищцата е било тежко, критично и общото й здравословно състояние се е повлияло неблагоприятно от преживения стрес. Съдът е формирал изводи, че изземването е изпълнено при наличие на годен изпълнителен титутл, но непропорционално е засегнал правото на ищцата на неприкосновеност на личния й живот, гарантирано от чл. 8, § 1 от ЕКПЧ, тъй като жилището е иззето от възрастна и болна жена, която за датата на изземването е представила болничен лист. Съдът е посочил, че лишаването от място за живеене на възрастен и болен човек е в противоречие с принципите на Конвенцията, прогласени в практиката на Европейския съд по правата на човека. Съдът се е позовал на установеното от него, че принудителното изпълнение е осъществено без да се зачете представения от ищцата болничен лист, свидетелстващ за влошеното й здравословно състояние, както и, че е протекло докато ищцата се е намирала в безсъзнание и се е нуждаела от спешна медицинска помощ и не е прекратено, докато това обстоятелство е станало ясно за служителите на общинската администрация. Съдът е формирал извод, че при изземването на общинското жилище, служителите на общинската администрация са действали противоправно, в нарушение на чл. 8 от Конвенцията. Въз основа на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, съдът е приел, че ищцата е пострадала в резултат на изпълнението на заповедта за изваждане, тъй като е претърпяла стрес и здравословното й състояние рязко се е влошило, а и осъществената със забавяне медицинска помощ е довело до значителни неблагоприятни последици за здравето на ищцата, които са - трайни промени в мозъка, исхимичен мозъчен инсулт, сърдечни операции и множество усложнения, които са могли да бъдат избегнати при зачитане на болничния лист и отлагане на изпълнението, а част от тях и при навременна намеса на медицинския екип на Бърза помощ. С оглед характера на деянието и на увреждането, степента и продължителността на претърпените страдания, съдът е определил размера на обезщетението от 40 000 лева за периода от 31.12.2006 г. до завеждането на исковата молба -14.06.2011 г. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд в допустимата му обжалвана част като неправилно. Изваждането на ищцата от общинското жилище е предприето и извършено въз основа на влязла в сила заповед за изваждането й. Действията на служителите на общинската администрация не са незаконни. Представеният от ищцата болничен лист не е основание за спиране на изпълнението. От данните по делото се установява, че е потъсена медицинска помощ с оглед състоянието на ищцата, веднага след като тя е открита от служителите на общинската администрация и придружаващите ги полицаи. Общинските служители, при влизането им в апартамента, не е имало как да знаят, че в жилището се намира лице в безпомощно състояние, поради което да го потърсят при влизането им вътре. Липсва изрично нормативно разписано задължение за тях за обхождане на жилището преди предприемането на действията по опис на вещите, намиращи се в него. Неправилен е изводът на съда за нарушаване на чл. 8 от ЕКПЧ. Правата, защитени от посочената разпоредба не са абсолюгни. Те могат да бъдат ограничавани в определени случай при наличие на предпоставките, визирани в ал. 2 на посочения член. В конкретния случай тези предпоставки са налице, тъй като мярката е предвидена в закона, преследва законна цел и според настоящия съдебен състав е и пропорционална. В конкретния случай, ищцата от години преди датата на изваждането е знаела, че е налице влязла в сила заповед за изваждането й от апартамента. Нещо повече, с поведението си в деня на изваждането - поставянето на скрин отвътре на входната врата на апартамента ищцата сама е рискувала здравето и живота си. От друга страна от м. 04.2003 г. ( от когато заповедта за изваждането й от 2001 г. става окончателна) до деня на изваждането й -06.10.200г година, ищцата обективно е имала на разположение повече от три години време, за да подсигури подслона си. С оглед здравословното й състояние, съгласно Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, тя е имала възможност да подаде молба за настаняването й под наем в резервно жилище, което е с допустим срок за настаняване не по-дълъг от 2 години, след което е имала възможност отново да кандидатства за настаняване под наем в общинско жилище като лице с установени жилищни нужди. Установява се, че ищцата е имала и низходящи (синове) към които евентуално е могла да се обърне за оказване временно на помощ. Ищцата не се е възползвала от нито една от посочените обективни възможности, поради което с пасивното си поведение, тя сама се е поставила в ситуацията, от която са произтекли вредите за нея. Налице са данни по делото, съдържащи се в писмо на СО-район "Младост" с изх. № ЖН-94-00-139/00/10.11.2006 г., адресирано до Галена Господинова, с копие до г-жа Праматарова директор на дирекция "Общинска собственост" Столична община, че взаимоотношенията между ищцата и ответника по повод на процесното жилище, датират от 1979 г., както и че ищцата е водела поредица съдебни дела, за да запази държането на апартамента. В същото писмо се съдържат твърдения, че ищцата не е плащала обезщетение за ползване на жилището от 01.08.1988 г., както и дължимата такса смет от 1998 г. Тези данни индикират, че ищцата не е направила възможното да уреди въпроса с подслона си, а е правела всичко възможно, за да остане в общинското жилище, за което е имала влязла в сила заповед за изземването му от нея. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, то обезщетение не се дължи. Именно това е настоящият случай. От друга страна, периодът за който се претендира обезвреда - 31.12.2006 г. до завеждане на исковата молба, не се свързва по никакъв начин с дена, в който е извършено изземването - 06.10.2006 г. В исковата молба и последващите я уточняващи молби, не се сочат конкретни обстоятелства относно вида и характера на вредите за претендирания процесен период и каква е връзката им с твърдяните вреденосни действия. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че заключението на съдебно-медицинската експертиза не може да се кредитира по този въпрос, тъй като констатацията в него, че състоянието на ищцата в следващите години рязко се влошава и утежнява в резултат на стреса от деня на изваждането й не е обоснована. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административиня съд в частта, в която частично е уважен предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за неправилно. Решението следва да се отмени в тази част, а вместо това се постанови друго, с което искът се отхвърли като недоказан и неоснователен. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 и 3 АПК, Върховният административен съд