Решение № 13471 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15692/2010 г.

Решение № 13471 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15692/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по искането на Румен Христов Бързанов от гр. София за отмяна на влязло в сила решение № 2 от 21.01. 2010 г., постановено по адм. д. № 7031/2009 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлено неговото оспорване на заповед № З-15101 от 4.09.2009 г. на заместник-директора на СДВР за прилагане на принудителна административна мярка "забрана за напускане страната" на основание чл. 75, т. 5 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Молителят твърди, че са изпълнени основанията по чл. 239, т. 1 и т. 6 от АПК за отмяна на съдебното решение. Сочи, че с последваща заповед на административния орган е преустановено действието на административния акт, предмет на съдебен контрол за законосъобразност с влязлото в сила решение на АССГ. Твърдението, че е налице и основанието за отмяна по т. 6 от АПК е бланкетно. Моли влязлото в сила решение на Административен съд - София град да бъде отменено и делото да се върне на този съд за ново произнасяне със задължителни указания. Ответникът, чрез пълномощника си, поддържа становище за недопустимост на молбата за отмяна поради отпаднал правен интерес по съображения, изложени в писмена молба. Върховният административен съд приема искането за процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Молителят има правен интерес от търсената защита, тъй като влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, засяга негови права и законни интереси. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С влязлото в сила решение по адм. д. № 7031/2009 г. на АССГ е отхвърлено оспорването на заповед № З-15101 от 4.09.2009 г. на заместник-директора на СДВР, с която спрямо Бързанов е приложена принудителна административна мярка "забрана за напускане страната" на основание чл. 75, т. 5 от ЗБЛД (ред. ДВ, бр. 105/2005 г.) От приетата по делото заповед № ЗДС - 719/4.05.2011 г. на директора на СДВР - София е видно, че действието на приложената със заповед № З-15101 от 4.09.2009 г. принудителна административна мярка е прекратено, считано от 4.05.2011 г. По смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК може да се иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото. Но основание за отмяна могат да бъдат само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната по обективни причини. Законът изисква тези доказателства да не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото не поради виновното поведение на страната или порочни процесуални действия на съда, а поради това, че не са били известни на страната. На следващо място, тези доказателства следва да са от съществено значение за правния спор и при обсъждането им да водят до различното му решаване. Новите обстоятелства, визирани в нормата на чл. 239, т. 1 от АПК представляват юридически или доказателствени факти, които са съществували към момента на приключване на делото, но не са били включени във фактическия материал. Юридическият и доказателствен факт, на който се позовава молителя, е последваща заповед за прекратяване действието на приложената с оспорения административен акт принудителна административна мярка. Това новопредставено доказателство по никакъв начин не води до установяване на правно положение, различно от приетото с крайния съдебен акт, чиято отмяна се иска, тъй като установява ново правно положение в бъдеще и не е обстоятелство, съществуващо към момента на приключване на устните състезания по съществото на спора. Не е налице и твърдяното основание за отмяна по т. 6 на чл. 239 от АПК. Съгласно тази разпоредба съдебното решение подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Нормата има предвид установено нарушение на Конвенцията по отношение на конкретния правен субект, който претендира отмяна на влязлото в сила съдебно решение на това основание, както и относно фактическата обстановка, с която е свързан конкретния правен спор. Действието на решението на ЕСЗПЧ не се разпростира върху други прави субекти, то се отнася до конкретна фактическа обстановка и винаги предполага нарочно сезиране на съда с жалба от засегнатото лице. Такива твърдения молителят не навежда, не са представени никакви доказателства в тази насока. Така приложените към искането на Бързанов копия на влезли в сила решения на национални съдилища сочат на съдебни произнасяния по жалби на други лица срещу различни индивидуални административни актове, постановени по идентични с казуса на молителя случаи, което обстоятелство не е основание за търсената защита по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Предвид изложеното съдът намира отправеното от Румен Христов Бързанов искане за отмяна на влязло в сила решение № 2 от 21.01.2010 г., постановено по адм. д. № 7031/2009 г. по описа на Административен съд - София град за неоснователно, поради което подлежи на отхвърляне. Воден от горното, Върховният административен съд