Решение № 37 от 27.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 20/2015 г.

Решение № 37 от 27.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 20/2015 г., III н. о., НК, докладчик председателят Вероника Имова Постъпило е искане от окръжния прокурор при Окръжна прокуратура гр. Габрово на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК за възобновяване на внчд № 128/2014 г. на Апелативен съд гр. Велико Търново и чнд № 32/2014 г. на Окръжен съд гр. Габрово, и за отмяна на постановените въззивно решение и присъда по отношение на осъдения Д. С. С., ЕГН: [ЕГН] с връщане на делото за ново разглеждане. Претендира се наличие на новооткрито обстоятелство, разкрито чрез разследване, което не е било известно на съдебните състави при решаване на делото. При въвеждане на данните в справката за съдимост с рег. № 72/от 08.04.2014 г. на Районен съд гр. Дряново невярно е отразена датата на извършване на деянието по нохд № 3899/2013 г. на РС, гр. София, което се е отразило при правилността на групиране наказанията на осъдения, довело до съществено нарушение на материалния закон по чл. 25, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК. В откритото съдебно заседание пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа искането и моли да бъде уважено. Осъденият Д. С. С. не се явява, редовно призован. В лично връчената му призовка е посочил изрично, че не желае да присъства в производството пред ВКС. Съдът изслуша назначеният на осъдения по реда на чл. 94, ал. 1, т. 6 от НПК служебен защитник - адвокат К. С. от САК, която поддържа основателността на искането за възобновяване и моли да бъде уважено; съдът да се съобрази с новооткритото обстоятелство, което е от съществено значение за правилото групиране на наказанията на осъдения по делата - предмет на производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. СЪГЛАСНО ПРАВОМОЩИЯТА СИ, СЪСТАВЪТ НА ВКС СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ В ИСКАНЕТО НА ОКРЪЖНИЯ ПРОКУРОР И СТАНОВИЩЕТО НА ЗАЩИТАТА НА ОСЪДЕНИЯ КАТО СЛЕД ПРОВЕРКА НА ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО УСТАНОВИ СЛЕДНОТО: Искането е допустимо. Направено е от оправомощен процесуален субект - съгласно чл. 420, ал. 1, предл. първо от НПК; насочено е спрямо влязъл в сила съдебен акт от кръга на изброените по чл. 419 от НПК; подадено е в срока по чл. 421, ал. 1, предл. последно от НПК. Разгледано по същество искането е основателно. С определение № 26 от 10.05.2014 г. по ЧНД№ 32/2014 г. на Окръжен съд гр. Габрово на осъдения Д. С. С., ЕГН: [ЕГН], изтърпяващ наказание в затвора гр. Ловеч, на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК, е определено общо най- тежкото наказание от наложените по: споразумение, одобрено с протоколно определение от 08.10.2013 г. по НОХД № 3899/2013 г. на Районен съд-София, влязло в сила на същата дата и присъда № 30 от 25.03.2013 г., по НОХД № 39/2013 г. на Габровския окръжен съд, влязла в сила на 10.03.2014 г., в размер на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА като към същото наказание е присъединено изцяло и наказанието глоба в размер на 500 лева. На основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС е определен първоначален режим на изтърпяване наказанието в затвор или в затворническо общежитие от "закрит тип", при първоначален "строг" режим. Постановено е осъденият да изтърпи отделно наказанията по следните осъждания: наложеното с присъда по НОХД № 48/2012 г. на Районен съд гр. Дряново наказание "пробация" за срок от десет месеца; наложеното със споразумение, одобрено с определение по НОХД № 21570/2012 г. на Районен съд гр. София наказание "лишаване от свобода" за срок от единадесет месеца. Оставено е без уважение искането на прокурора за прилагане разпоредбите на чл. 24 и чл. 25, ал. 2 от НК. По протест на прокурора от ОП гр. Габрово с молба за приложение на чл. 24 от НК е било образувано ВЧНД№ 128/2014 г. на Апелативен съд гр. велико Търново, по което с акт, именуван "определение" № 134 от 04.07.2014 г., имащ характер на въззивно решение, е потвърдено определение № 26 от 10.05.2014 г. по ЧНД№ 32/2014 г. на Окръжен съд гр. Габрово. От материалите, приложени към искането за възобновяване е видно, че чрез разследване по досъдебно производство № 257/2014 г. на РПУ гр. Дряново, образувано с постановление на 04.12.2014 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 311 от НК е установено, че при изписване на данните в справката за съдимост с рег. № 72 от 08.04.2012 г., издадена от РС, гр. Дряново, която е ценена като писмено доказателство по НЧД№ 32/14 г. на Окръжен съд гр. Габрово, съдебният архивар е допуснал грешка в цифрите относно датата на извършеното от осъдения Д. С. С. деяние по НОХД№ 3899/13 г. на СРС. Грешката е в това, че технически неправилно е изписана датата на деянието като "17.07.2013 г. ", вместо да бъдат изписани цифрите на вярната дата на деянието, която е "18.07.12 г. " Тази грешка е особено съществена, защото рефлектира върху изводите за броя на деянията, намиращи се в съвкупност, а не в рецидив, както са приели решаващите съдилища. В хода на разследването по досъдебно производство № 257/2014 г. на РПУ гр. Дряново е установено, грешката е извинителна, а не е плод на умишлено отрязване на невярна информация относно съдебното минало на лицето. Невярно отразената датата на извършване деянието по цитираното дело е обстоятелство, останало неотчетено и при въззивната проверка на образуваното ВЧНД № 128/2014 г. на Апелативен съд гр. Велико Търново по протест на прокурора от РП Дряново. Този пропуск не се дължи на неизпълнение от съдилищата на вменената им активност по чл. 13 от НПК за изясняване на обективната истина, а е резултат на опущение в справката за съдимост рег. № 72/ от 08.04.2012 г. на РС Дряново. При тези констатации следва изводът, че е доказано основанието по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК и искането за възобновяване и отмяна по реда на чл. 425 от НПК е основателно. Чрез разследване е открито ново обстоятелство, което не е било известно на съдебните инстанции и има съществено значение за делото. Това обстоятелство предпоставя ново групиране на наказанията на осъдения С. по четирите дела, тъй като всички деяния по тях са извършени в реална съвкупност и подлежат на налагане на общо най-тежкото наказание от определените му наказания. Налице са предпоставките по чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23 от НК, тъй като: Обективните данни сочат безспорно, че преди осъществяването на което и да е от деянията по осъжданията по четирите дела, не е имало влязла в сила присъда /респ. влязло в сила определение за одобряване на споразумение/. Деянието по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, за което С. е осъден по НОХД № 3899/2013 г. на Районен съд-София на една година и шест месеца лишаване от свобода е извършено на 18.07.2012 г. и е в съвкупност както с деянието по чл. 249, ал. 1 от НК, извършено на 30.05.2012 г., за което е осъден по НОХД № 39/2013 г. на Габровския окръжен съд на три години и шест месеца лишаване от свобода и на глоба от 500 лева, така и с деянието, извършено на 15.07.2012 г., за което е осъден по НОХД № 21570/2012 г. на Районен съд София за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК на единадесет месеца лишаване от свобода. Видно от данните от справката за съдимост /пункт 20 и пункт 23/ наказанието за деянието по НОХД № 39/2012 г. на Окръжен съд Габрово е групирано по същото дело по реда на чл. 25, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК и с наказанието, наложено на осъдения С. по НОХД № 48/2012 г. на РС Дряново, за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, извършено на 20.04.2012 г. за което е осъден по чл. 42а, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НК на задължителните пробационни мерки за по десет месеца - всяка и е определено общо най-тежкото наказание - три години и шест месеца лишаване от свобода и е присъединено наказанието глоба от 500 лева. При тези данни съставът на ВКС, трето н. о., намери искането за отмяна по реда на възобновяването за основателно и упражни правомощието си по чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК като отмени въззивното определение № 134 от 04.07.2014 г., постановено по ВЧНД№ 128/2014 г. на Апелативен съд Велико Търново, както и потвърденото с него определение № 26 от 10.05.2014 г. по ЧНД № 32/2014 г. на Окръжен съд гр. Габрово. Делото следва да се върне на Окръжен съд гр. Габрово за ново разглеждане от друг съдебен състав. Доколкото прокурорът в искането за възобновяване не повдига въпроса за приложение на чл. 24 от НК, настоящият съдебен състав не намира основание при новото разглеждане на делото да се обсъжда необходимост от утежняване правното положение на осъдения във връзка с преценка за увеличаване на най-тежкото наказание до една втора. Но първостепенният съд трябва да изпълни задължението си да събере необходимите данни във връзка с преценка за приспадане, съгл. чл. 25, ал. 2 и ал. 3 от НК, от срока на общо най-тежкото наказание на срока за изтърпяното наказание "лишаване от свобода", респ. "пробация", ако някоя от вече влезлите в сила присъди /респ. определение за одобряване на споразумение/ е изпълнена изцяло или отчасти. На основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК ВКС, трето наказателно отделение