Решение № 274 от 17.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4473/2018 г.

Решение № 274 от 17.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4473/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 287 от 28.3.2019 г., постановено по гр. дело № 4473/2018 г., ВКС, Четвърто ГО е допуснал касационно обжалване на решение № 2218/20.8.2018 г. по гр. дело № 167/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, с което предявените от Ю. Г. К. от [населено място] срещу УМБАЛСП "Н. И. Пирогов" ЕАД искове по чл. 49 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни за разликата над сумата 60 000 лв до сумата 150 000 лв-представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на противоправни деяния на служители на ответното дружество и в частта, с която искът по чл. 86 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата 18 358, 34 до сумата 45 895, 84 лв-лихва за забава върху претендираната главница. Решението в частта, с която искът по чл. 49 ЗЗД е уважен за сумата 60 000 лв и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е уважен за сумата 18 358 лв, както и в частта, с която са отхвърлени за разликата над сумата 150 000 лв до сумата 300 000 лв за иска по чл. 49 ЗЗД и за разликата над сумата 45 895, 84 лв до 91 624, 66 лв- по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, не е обжалвано от страните и е влязло в сила. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос: следва ли съдът при определяне на обезщетението за неимуществени вреди да обсъди всички обективно съществуващи обстоятелства за конкретния случай, в т. ч. пълния обем на претърпените физически и морални болки и страдания, продължителността на възстановителния процес, както и прогнозите за пълното физическо и емоционално възстановяване на пострадалия, тъй като същият е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД вр. чл. 49 ЗЗД. По материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД за преценка и обсъждане на всички обективно установени обстоятелства, от които се гради заключение за това какви морални вреди реално са причинени на увреденото лице, в каква степен и колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид. Разстройство на здравето се взема предвид само и доколкото е пряка последица от увреждането, като причинноследствената връзка следва да бъде доказана по правилата на пълно главно доказване от ищеца. При установяване на такава връзка между влошаване на здравословното състояние и деликта, от значение са обстоятелствата, при които е причинено увреждането, дали увреждането е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването; какви физически болки и други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, силата, интезитета и продължителността на болковия синдром, той отшумял ли е; продължителността и вида на лечение, то създало ли е допълнително трудности и неудобства, болка и страдания. Във всички случаи, база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, намерили израз в съдебната практика при сходни хипотези. (ППВС № 4/1986 г. на ВС на РБ, решение № 480/12 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на IV г. о. на ВКС,. решение № 115/05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 593/2011 г. IV г. о., решение № 9/07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г. на III г. о. о на ВКС, решение № 299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 49/2011 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г. на III г. о. на ВКС ). Произнасяйки се по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за вреди, настъпили при или по повод оказана медицинска помощ в лечебно заведение, съдът следва да обсъди всички доказателства за наличието на вреди на пострадалия, явяващи се в причинна връзка с допуснати противоправни действия или бездействия от извършителите на работата, изхождайки от постановката, че медицинската помощ е правнорегламентирана дейност. /решение № 77 от 30.5.2017 г по гр. дело № 2956/2016 г. на ВКС, ГК, Четвърто ГО/. Настоящият състав приема за правилна горепосочената задължителна практика на ВКС, даваща отговор на поставения материалноправен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, която следва да намери приложение и по настоящото дело. С обжалваното въззивно решение е прието за установено, че на 11.10.2010 г. ищецът е постъпил в Трета клиника по ортопедична травматология на УМБАЛСП "Н. И. Пирогов", поради болки в областта на кръста и десния крак. След изследвания, на 13.10.2010 г. е била извършена операция, при която му е била поставена стабилизация на гръбначен прешлен и кейдж на ниво Л5-ЕсL. Няколко дни по-късно, поради силни болки в областта на оперативната интервенция в резултат на счупване на левия педикул е била извършена повторна операция за отстраняването му. След изписването му от болницата здравословното му състояние се е влошило като болките са се разпрострели в областта на кръста, десния крак и целия гръбнак, което е наложило на 8.12.2010 г. да се направи ЯМР в УМБАЛ "Св. Иван Рилски", при което е било констатирано неправилно позициониране на стабилизиращите винтове /малпозиция на три от четирите винта/. Това е наложило да бъде извършена трета операция в УМБАЛСП "Н. И. Пирогов" на 10.1.2011 г. Общо в периода до 28.3.2012 г. са били проведени пет оперативни интервенции, четири от които в ответната болница. Търпените от ищеца болки и неудобства са продължили и след операциите, настъпила е промяна в позицията на таза му /лявата част стои по-високо от дясната с един сантиметър, променила се е позицията на таза спрямо гръбнака, ъгълът е 90 градуса, докато при ищеца поради приплъзване тазът е завъртян/. С решение на ТЕЛК от 25.2.2011 г. е било извършено освидетелстване, при което е установено, че след четвъртата операция движенията в долните крайници са силно болезнени и ограничени, походката е щадяща, с помощни средства, а работоспособността му е намалена 76 %. С решение на ТЕЛК от 30.1.2015 г. е установена 91 % загуба на работоспособност при водеща диагноза "увреждане на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопати. След осем, към този момент оперативни интервенции за стабилизация на нива L4 L5 S1 са констатирани дегенеративни промени в телата на L5 S1, лумбална лордоза и торакална кифоза, медианна дискова херния C4, C6, тежък вертебрален синдром, преднокоренчева увреда L3 L4 L5 S1 двустранно, аваскуларна некроза на главните бедрени кости. Походката е с чужда помощ с проходилка в дома и ползване на инвалидна количка. Извършените оперативни интервенции, продължителното преживяване на силни болки, принудителната обездвиженост и преживяването на загубена работоспособност и невъзможност за независим живот са се отразили на психическото състояние на ищеца с изразена тревожно-депресивна симптоматика-състояние, затвърдило се като модел на съществуване. При така установените факти, въззивният съд е приел, че в резултат на извършените операции, при първите две от които не са били спазени медицинските стандарти, ищецът е търпял продължителни болки и страдания, които следва да бъдат обезщетени от ответното медицинско заведение, на основание чл. 49 ЗЗД. Приел е, че за справедливото обезвъзмездяване на настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да му бъде присъдено обезщетение в размер на 60 000 лв, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва от 13.10.2012 г. до 15.10.2015 г. предявяване на иска в размер на 18 358, 34 лв. По оплакванията в касационната жалба. В касационната жалба против решението на Софийски апелативен съд се подържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон. Съдът не е отчел в достатъчна степен тежестта на редица обстоятелства, които са от значение при определяне размера на обезщетението, а именно: при първата операция е постигната неоптимална позиция на поставената метална остеосинтеза, както и малпозиция на три винта на металната стабилизация. Това е обусловило извършването на втора операция и трета операция, след която се е стигнало до корекция при позиционирането и изправяне на допуснатата грешка; не е отчетен интензитета на претърпените болки, променената походка и нестабилност на стойката; накърнено право на информация-недокументирана оперативна интервенция, извършена през м. октомври 2011 г., за която не е съставена нарочна епикриза, което максимално затруднява реализирането на правата на касатора, което да обоснове извода, доколко втората операция е била уместна и правилно извършена; негативните отражения върху психиката на ищеца не са отчетени в достатъчна степен от въззивната инстанция. Ответникът е заявил, че не следва да бъде допуснат касационен контрол на възивното решение. Не е развил съображения по съществото на касационната жалба, нито в писмения отговор, нито в открито съдебно заседание. Спорът е съсредоточен върху установяване размера на причинените на ищеца вреди и съответно на обезщетението, тъй като останалите предпоставки за уважаване на иска са безспорни. Обосновано е твърдението на касатора, че съдът е отчел отражението на настъпилото увреждане върху физическото, психическото и емоционалното състояние на ищеца, но предвид продължителността на преживените страдания и факта, че негативните изживявания са се отразили върху всеки аспект от живота му, следва да се приеме, че вредите не са отчетени в пълна степен. Съгласно приетите по делото медицински заключения за период от 6 месеца Ю. К. е опериран 4 пъти в УМБАЛСМ "Пирогов"ЕАД като при първата му е поставена стабилизация Л5-Ес1 заради вродено заболяване - спондилолистеза, след което трикратно е извършвана корекция на системата за стабилизация. В предоперативния протокол от 13.1.2011 г., както и от епикризата от 20.1.2010 г., издадени от самия ответник е констатирана малпозиция на 3 от винтовете на металната стабилизация. Установено е по делото, че следоперативно пациентът е получил силни болки в левия крак до степен на обездвижване, разпространени в гръбнака. Това е наложило реоперация за извършване на репозиция на неправилно позиционираните стабилизиращи винтове. Законосъобразно въззивният съд е обосновал изводите за нарушение на стандартите за качество на медицинската помощ и достъп до ясна и достъпна информация, доколкото едната операция, за която липсва спор да е извършена е останала недокументирана / липсва епикриза и медицинска документация/, което демонстрира незачитане правата на пациента от страна на здравното заведение. Последната четвърта операция не е била необходима по медицински стандарт /обясненията на в. л. П., л. 398 от делото на СГС/, но е извършена с цел подобрение на физическото състояние на ищеца, което не е настъпило. Установено е, че при хоспитализирането му в УМБАЛСМ "Пирогов" ЕАД през м. октомври 2010 г., К. е постъпил с болки в областта на гръбначния стълб, но в добро общо състояние. /епикриза № 33703/11.10.2010 г. /Осем месеца по-късно и след осъществени неколкократни оперативни интервенции пациентът отново е приет в лечебното заведение, но вече в увредено общо състояние. / епикризата от 6.6.2011 г./. Следователно липсва подобрение по отношение на основните оплаквания, поради които пациентът се е подложил на операции и е налице прогресия на болковия синдром. С решението на ТЕЛК от 25.2.2011 г. е било извършено освидетелстване, при което е установено, че след четвъртата операция движенията в долните крайници са силно болезнени и ограничени, походката е щадяща, с помощни средства, а работоспособността му е намалена 76 %, а с решение на ТЕЛК от 30.1.2015 г. е установена 91 % загуба на работоспособност. Походката е с чужда помощ с проходилка в дома, а навън с инвалидна количка. Тези обективни данни кореспондират и със събраните по делото гласни доказателства- показанията на разпитаните по делото свидетели М. /бивш колега/ на ищеца и неговия баща Г. К. Същите установяват, че до 2009 г. ищецът бил активен, занимавал се е с физически труд, имал семейство и дете. Поради оплаквания от болки в гръбнака, през 2010 г. в ответното здравно заведение му било предложена операция с цел стабилизация, след която следвало да настъпи подобрение. От края на 2010 г. обаче, след извършените операции Ю. може да се обслужва сам, навън се придвижва в инвалидна количка, всички грижи са поети от родителите му, жена му го е напуснала заедно с детето, чувства се инвалид, болките му продължават и понастоящем. При възмездяване на причинените от ищеца вреди Софийски апелативен съд не е съобразил в достатъчна степен макар, че формално се е позовал на тези обстоятелства, че продължителното преживяване на силни болки, принудителната обездвиженост и непоправимо изгубена способност за независим живот са причинили на ищеца чувство допълнителни емоционални страдания и усещане непълноценен. Силата на страданието и неговата продължителност са предполагали насочване към психологическа и психотерапевтична помощ, с цел мобилизиране на наличните у пациента собствени ресурси за справяне със ситуацията, което не е сторено. Усещането за безпомощност и безперспективност са се превърнали в съществена част от наблюдаваната тревожно-депресивна картина, която се е затвърдила като модел на съществуване, поради което прогнозата за възстановяване на предболестното му психично състояние е неблагоприятна. /заключението на приетата по делото съдебно-психологическа експертиза/. Ищецът е търпял болки и страдания във връзка с възстановителния период, следващ всяка от оперативните интервенции, изразяващи се в обща мускулна слабост, болков синдром, парастезии и хиперстезия в областта на оперирания прешлен, постоянна и палпаторна болка в областта на пояса и долните крайници. Съгласно изявлението на вещото лице К. С. /о. с. з на 25.6.2018 г./ всяка гръбначна операция обуславя пълното обездвижване на пациента за период между 3 и 8 месеца, а това от своя страна предизвиква артрозни промени в ставите, водещи до неизбежното им протезиране. Ищецът е бил обездвижен за много продължителен период от време, вследствие на което са настъпили и констатирани артрозни промени в тазобедрените стави, които се хранят и кръвоснабдяват при движение. Тази некроза неминуемо приключва с остеосинтеза на тазобедрената става, като смяната й в случая е неизбежна. /в. л. д-р С./. Тези обективни крайно негативни за ищеца последици в една млада възраст не са отчетени от решаващия съд в достатъчна степен при прилагане на критерия за справедливост, уреден в чл. 52 ЗЗД. Не е взето предвид обстоятелството, че всяка от проведените операции е в причинна връзка с предходната, и допълнително е удължила лечебно-възстановителния период, поради което претърпените от ищеца болки следва е се отчетат поотделно и в тяхната съвкупност. При извършване на първата операция К. е бил на 32 години, т. е в най-жизнената си и трудоспособна възраст. В резултат на интервенциите за продължителен период от време е бил принудително обездвижен, а впоследствие инвалидизиран, а по тялото му са налице загрозявания от оперативни белези. Всичко това е принудило ищеца да ограничи социалните си контакти, причинило е чувство за ненужност и усещане, че е в тежест на близките си, допринесло е за загубата на семейството му. Понастоящем К. не може да се придвижва и обслужва самостоятелно, както и да извършва редица елементарни ежедневни битови дейности. Настъпилите тежки физически и психологически последици за здравето му са трайни и са предизвикали тежко тревожно-депресивното състояние, което се е затвърдило като модел на съществуване. Всички тези неудобства емоционални, физически и психически, както и неблагоприятните прогнози за възстановяване следва да се вземат предвид при определяне на конкретния размер на обезщетението по справедливост. Отчитайки горните конкретни обстоятелства, сочещи на особено интензивни и тежки вреди, ВКС намира, че следва да на ищеца да бъде определено обезщетение за претърпените болки и страдания в общ размер на 130 000 лв. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде частично отменено, и в тази част делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК, като на ищеца бъде присъдено обезщетение на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД в размер на още 70 000 лв. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД на ищеца следва да бъде присъдена сумата 21 418, 05 лв. В частта над посочените до претендираните размери исковете са неоснователни, а решението следва да бъде потвърдено. Ответникът дължи заплащане на държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на съда в размер на 2 611, 93 лв, определена както следва: 1828, 36 лв, с оглед изхода на спора пред касационната инстанция; 261, 19 лв-дължими за въззивната инстанция и 522, 38 лв за производството пред СГС. Ответникът е поискал присъждане на разноски пред ВКС с отговора на касационната жалба и с оглед изхода на спора, но не е представил доказателства за сторени такива, поради което не му се присъждат. Ответникът дължи заплащане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца-Адвокатско дружество "Д. и Х.", Булстат ********* със седалище и адрес на управление: [населено място], район "С.", [улица] ет..., представлявано от адв. Г. Б. Х. за процесуално представителство при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата, определено на основание Наредба № 1 от 9.7.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения- чл. 7, ал. 2 на сума 3927, 05 лв с ДДС. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение