Решение № 11907 от 25.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5822/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрк. Д. Христова, срещу решение 1257/07.03.2025 г., постановено по адм. дело 885/2023 г. по описа на Административен съд- Благоевград, Х-ти състав. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилността на оспорения съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски, в т.ч. за юрисконсултско възнаграждение, за двете съдебни инстанции. Ответникът "Югозападно държавно предприятие" ДП- Благоевград /"ЮДП" ДП/, представлявано от директора В. К. Ч., в писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна и отправя искане за оставяне в сила на обжалваното решение. В съдебно заседание, чрез пълномощника адв. П. Пешев, излага допълнителни съображения за неоснователност на касационната жалба. Представя писмена защита. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, а разгледана по същество основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на "Югозападно държавно предприятие" ДП срещу решение 01/08/4/0/00204/3/01/03/01 за изплащане на финансова помощ, с изх. 07-2600/8779/ 25.08.2023г. г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му по р. ІІ, т.1, с която на горепосоченото предприятие е отказано частично изплащането на финансова помощ в размер на 337 730.50 лв., представляваща окончателно плащане по административен договор BG06RDNP001-8.002-0003-С01/17.03.2020 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014-2020 г. Пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт. Въз основа съвкупната преценка на данните от приобщените доказателства, административният съд приема за установени следните факти: На 17.03.2020г. между ДФЗ и "Югозападно държавно предприятие" ДП е сключен гореописаният договор BG06RDNP001-8.002-0003-С01 за предоставяне на БФП по подмярка 8.4. "Възстановяване на щети по горите от горските пожари, природни бедствия и катастрофични събития" от мярка 8 "Инвестиции в развитие на горските територии и подобряване жизнеспособността на горите" от ПРСР за периода 2014-2020 г. за изпълнението на проект с BG06RDNP001-8.002-0003 с наименование Възстановяване на опожарени култури и насаждения в района на ТП "ДГС Кресна" и ТП "ДГС Симитли при ЮЗДП ДП, гр. Благоевград". Според чл. 2, ал. 1 от този договор одобрената обща стойност на допустимите за финансиране разходи за изпълнение на проекта, въз основа на представените от държавното предприятие на етапа на кандидатстването по подмярката документи, е в размер на 1 742 179.53 лв. и включва одобрените инвестиционни разходи по позиции, съгласно приложение 2 /представляващо по силата на чл. 21 от договора, неразделна част от него/. С подписан на 16.03.2021 г. към договора анекс, посочената в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от договора обща стойност на допустимите за финансиране разходи е намалена на 1 714 722.33 лв. , съгласно приложение 2, представляващо неразделна част от анекса/. Съгласно одобрения проект, същият следва да бъде реализиран чрез разходи за почистване на площи в землищата на с. Ощава, с. Стара Кресна, с. Сенокос, и с. Мечкул, както и чрез разходи за презалесяване на пострадали гори, включваща направата на ръчни тераси /почвоподготовка/, временно съхранение на фиданки /иглолистни дървесни видове/, ръчно садене на фиданките и закупуване на същите /залесителен материал/, което презалесяване се извършва съгласно технологични планове 1-28 от 2019г. Проектът е извършен в срок до 17.03.2025г., въз основа на договори за обществени поръки, съгласувани с ДФЗ, съгласно условията на чл.5 от договора. "ЮЗДП" ДП е отправило искане за окончателно плащане 2 от 07.03.2023г. на 497 156.39 лв. при условията на вече получени авансово 857 361.07 лв. по проекта, респективно- че общата заявена сума по проекта е 1 692 247.96 лв. Въз основа на отправеното искане, в периода 28.03.2023г.- 11.04.2023г. е извършена проверка на място, резултатите, от която са отразени в доклад /л.1878- 1905 от първоинстанционното дело/, съдържащ данни за установени несъответствия при осъществените физически измервания на площи и прихващаемост на засаденото. С писмо от 11.04.2023г. "ЮЗДП" ДП е уведомено да отстрани редица документални нередовности. част от тези нередовности е представянето на коригирана Таблица 2 "Заявени за подпомагане разходи" за презалесяване, в която да се посочат "разбити" разходите за почвоподготовка, за закупуване на залесителен материал, за временното му съхранение и за засаждане. Последвала е кореспонденция между страните, видно от която предприятието е оспорило необходимостта от предоставянето на изискваната разбивка, независимо от повторното изискване на корогирана Таблица 2. На 25.08.2023г. е издадено обжалваното пред административния съд решение, с атакуваната част от което е отказано частично изплащането на финансовата помощ, представляваща плащане по Договор BG06RDNP001-8.002-0003-С01/17.03.2020 г. в размер на 337 730.50 лв. При тази фактическа установеност, административният съд приема, че оспореният акт в частта му по р. ІІ., т.1 е издаден от компетентен орган, но без посочване на фактическите и правните основания за неговото издаване и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели като краен резултат и до постановяването на акта в нарушение на приложимия материален закон. По тези обобщени мотиви съдът постановява атакуваното пред настоящата инстанция решение, с което при установено наличие на основанията по чл. 146, т. 3 АПК отменя процесния акт в частта му по р. ІІ., т. 1, и връща делото като преписка на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените в съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона, като същевременно осъжда ДФЗ да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 7870 лв. Касационният съдебен състав приема, че така постановеното решение е неправилно. Противно на административния съд, настоящият състав намира, че при издаването на процесния акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна. Преди всичко, съдът намира, че правото на защита на държавното предприятие е обезпечено, тъй като административният орган му е дал възможност да депозира отговор във връзка с направените констатации за завишени лимити, и то два пъти, с изпратените до него уведомителни писма за отстраняване на нередовности, като кандидатът не е отговорил, не е предоставил необходимата информация за "разбиване " на разходите по поддейности. Именно това обстоятелство е наложило, както основателно твърди касаторът, служебното коректно прилагане на лимити за всяка поддейност, съгласно относимитеПриложение 2 и Приложение 3. От съществено значение е и още едно обстоятелство, което необосновано е игнорирано от първостепенния съд, а именно, че административното производство е инициирано от жалбоподателя с подаденото искане за плащане по мярката, а не служебно от административния орган, което обуславя дори липсата на задължение за изпращане на нарочно писмо до държавното предприятие, каквото изискване би било налице в случай на последващо издаден акт за установяване на публично държавно вземане по реда на АПК, както и при издаването на акт за налагане на финансова корекция по реда на ЗУСЕФСУ. Неправилно административният съд приема също, че посочените от органа фактически основания за издаването му са неясни и не дават възможност на адресата му, ответник по настоящото дело, да установи какви са конкретните причини, поради които е отказано цялостно плащане на дължимата му на основание чл. 2 от договора с ДФЗ финансова помощ. На страница втора от акта са изброени фактическите констатации на органа за отказ от плащане с посочване на съответно приетата за недопустима стойност на финансовата помощ. В приложеното като част от административната преписка "Приложение 1- Таблица" са конкретизирани релевантните обстоятелства: какво е заявено за плащане по всяка от дейностите, какви са лимитите за тези разходи, както и причините за редукция на разходите- съответни резултати от извършена проверка на място или от административна проверка. Основателно касаторът поддържа, че Приложение 1 следва да се счита за неразделна част от решението, тъй като, действително, както е посочено и в самото решение, на стр.3 от същото, "Неразделна част от настоящото решение е приложение 1- Таблица". Не могат да бъдат споделени изводите на решаващия съд, че приложението не следва да се счете неразделна част от решението, тъй като не е посочен издател, не е подписано и няма дата. Напротив, решението е подписано от зам.изпълнителния директор на ДФЗ, съгласно делегираните му за това правомощия, а приложението, като част от него, е подписано електронно- все обстоятелства, които се установяват по несъмнен начин от данните по делото. Актът е мотивиран и по отношение на наложените редукции на заявените разходи за консултантски услуги по т.2 и т.3 от него, като е спазено законовото изискване по т.4.1. от Раздел 14.2. от "условията за кандидатстване", и е наложена съответната редукция по тях, доколкото надхвърлят 1 на сто от допустимите разходи по проекта. Неправилен е и изводът, че оспореният индивидуален административен акт не отговаря на второто изискване за законосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, тъй като в него не са посочени и правните основания за издаването му. Принципно вярна е констатацията, че цитираните като правно основание в процесния акт разпоредби на чл. 20а, ал. 3 ЗПЗП и чл. 17, ал. 8 от Наредба 4/30.05.2018 г. нямат отношение към правното основание, на което един разход би могъл да бъде приет за недопустим, а оттам и отказан за плащане. Съгласно първата от тези разпоредби изпълнителният директор на ДФЗ организира и ръководи дейността на разплащателната агенция, както и представлява агенцията, а според втората в срока по ал. 1 /90 дни от подаване на искането за плащане/ ДФЗ разплащателна агенция определя размера на допустимите разходи и изплаща или мотивирано отказва изплащането на междинното или окончателното плащане. Тази констатация, обаче, не променя крайния извод на настоящия състав, че нарушението не е от категорията на съществените, тъй като в мотивната част на административния акт е извършено позоваване на приложение 2 към раздел 8.2. от мярка 8 "Методика за определяне на национални средни стандартни цени за създаване на гори- залесителни и поддържащи дейности по ПРСР 2014- 2020". Както твърди касаторът, това приложение се прилага по мярка 8, а подмярка 8.4., по която е кандидатствало предприятието, е част от мярка 8, и съответно приложение 2 следва да бъде приложено и по нея. В точка "нива на плащане при залесителните и поддържащи дейности" от раздел 8.2.6.3.1.8. от мярка 8 от ПРСР е посочено, че подробна информация за изчислените стойности по дейности е посочена именно в приложение 2, поради което и в административния акт са приложени съответните лимити за всяка една поддейност, съответно- визиран е окончателно допустимия размер на разходите за всяка една поддейност, свързана с презалесяването на пострадалите гори. Изложеното, както и принципът на процесуална икономия, изключват възможността съдебният състав да сподели извода на първоинстанционния съд, че процесният акт е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи само на това основание неговата отмяна и изпращане на преписката на органа за ново произнасяне. Следва да се отбележи, че цитираното в обжалвания съдебен акт решение на ВАС 1319/ 13.02.2025г. по адм.д. 11869/2024г., е неотносимо към настоящия спор като постановено при различна фактическа обстановка, при която констатациите в административния акт не са обвързани с установяванията на завишените лимитни разходи за презалесяванията на пострадалите гори. По изложените съображения касационният съдебен състав счита, че касационната жалба е основателна, а атакуваното решение, като неправилно, следва да бъде отменено. Наместо него, предвид изяснеността на делото от фактическа страна, следва да бъде постановен нов съдебен акт по съществото на спора - за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Фактическата установеност по делото налага извод за законосъобразност на оспорения пред първата инстанция административен акт, при което, при липсата на установени негови пороци, съставляващи отменителни основания по чл. 146 АПК, съставът преценява като издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Поради това, предявената от "Югозападно държавно предприятие" ДП- Благоевград, жалба срещу оспорениото пред първата инстанция решение, в атакуваната му част, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. При този изход на делото, своевременно заявената претенция на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски, в това число за юрисконсултско възнаграждение, се явява основателна, а тази на процесуалния представител на ответника - неоснователна. На ДФЗ следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 1 650 лв., от които сумата от 850 лв за платена за образуване на касационното производство държавна такса, в установен съобразно представените по делото документи за внасянето й размер, и сумата от 400 лв за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, в определен от състава размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,