Решение № 3607 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6678/2009 г.

Решение № 3607 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6678/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Автотранс - 1" ООД - гр. Панагюрище, против решение по адм. д. № 765/2008 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Иска отмяна поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и незаконосъобразност. Твърди, че основание за издаване на оспорената заповед за изземване на общински имот - е актуването му като общински, което фактически е извършено в нарушение на закона. Ответниците - Кметът на Община Панагюрище и "Автотранс Панагюрище" - не е изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е не основателна по следните съображения: Производството е по чл. 65, ал. 4 от ЗОС и е образувано по жалбата на "Автотранс - 1" ООД - гр. Панагюрище против Заповед № 744/1.08.2007 г. на Кмета на Община Панагюрище за изземване от дружеството на имот № 4818, в кв. 232 по плана на гр. Панагюрище. С решение постановено по адм. дело № 435/2007 г. Административен съд - Пазарджик отменил оспорената заповед. Съдът е изложил съображения, че заповедта е издадена при липса на основанията за издаването й, предвидени в разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОС. Приел е за установено, че процесният недвижим имот не е общинска собственост, тъй като представения АЧОС № 284/26.10.2006 г. е издаден преди имотът да бъде отписан като държавна собственост, а освен това не е доказано, че дружеството - жалбоподател владее процесния имот. Решението е оспорено и ВАС с решение по 3614/2008 г. е отменил първоинстанционното решение, като постановено при съществени процесуални нарушения. При новото разглеждане, съдът отхвърлил като неоснователна жалбата. Мотивирал се е, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с материалноправните разпоредби, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с целта на закона. Отхвърлил жалбата като неоснователна, защото законността на актуването следва да се реши в общо исково производство. Решението е обосновано и при постановяването му не е допуснато нарушение на материалния закон. За защита правото на собственост на общината, законодателят е уредил освен вещноправният способ и административноправен по чл. 65, ал. 1 от ЗОС за изземване със заповед на кмета на общината на общински имот, който се владее или държи без правно основание. В случая е спорен въпросът за собствеността върху имота. Жалбоподателят и в двете производства акцентира върху извършени поради него нарушения на закона при актуване на имота като общински, лаконично сочи от къде произтичат правата на дружеството върху спорния имот. Настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е от компетентен орган, при спазване на установената форма. Също така законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че дружеството жалбоподател не е оборило презумиращата по закон обвързваща сила на акта за общинска собственост. Сам касатора сочи, че черпи правата си от приватизационна сделка. Въз основа на последната обаче Областния управител на Пазарджик, със Заповед I588/12.11.2001 г. е деактувал частично държавен имот, а именно - дворно място, с площ от 14 800 кв. м, представляващи част от урегулиран поземлен имот № 3881, с обща площ от 22 859 кв. м. Площта от 14 800 кв. м дружеството владее и държи необезпокоявано в пълен обем. Твърденията, че фактически в приватизираното имущество е включен и останалата част от имот, в площ по-голяма от деактуваната като държавна собственост до 22 859 кв. м и е въпрос, касаещ спор за материално право, който е извън предмета на административното производство, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Предвид изложеното по-горе и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният,