Решение № 2446 от 1.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6962/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА/Комисия/та) срещу решение 3900 от 13.06.2022 г., постановено по адм. д. 9766 по описа за 2020 г. на Административен съд София-град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. Моли за отмяната му. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Л. Захариев с адрес в София, на [улица]не изразява становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд и в писмени бележки по делото, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва касационната жалба, като неоснователна. По същество моли за потвърждаване на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалвания съдебен акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по делото, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното съдебно решение Административен съд София-град е отменил обжалваното от Л. Захариев Решение 2-1860 от 14.09.2020 г. на КРДОПБГДСРСБНА, с което е установена принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА/Закон/а) и е осъдил Комисията да заплати на Захариев 510.00 лв. разноски по делото. По делото се установява, че с Решение 2-753 от 01.11.2016 г. на Комисията е установена и обявена принадлежността на Л. Захариев към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Това решение, в неблагоприятната за Л. Захариев част е оспорено от него по съдебен ред. С решение 2952/02.05.2019 г., постановено по адм. д. 9957/2018 г. на Административен съд София-град, оставено в сила с решение 5149/29.04.2020 г. по адм. дело 7015/2019 г. на Върховния административен съд, Решение 2-753/01.11.2016 г. на КРДОПБГДСРСБНА е отменено в частта му, в която е установена и обявена принадлежността на Захариев към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че производството пред административния орган е започнало въз основа на писмо, вх. 6637/31.08.2020 г. на директора на Специализирана дирекция Класифицирана информация при Държавна агенция Национална сигурност, с което Комисията се уведомява за открита процедура за проучване за надеждност до ниво Секретно на Л. Захариев и необходимостта от извършване на задължителната, съгласно чл. 45а от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), проверка на проучваното лице по реда на ЗДРДОПБГДСРСБНА. С Решение 2-1860 от 14.09.2020 г. на КРДОПБГДСРСБНА е установена принадлежността на Захариев към органите по чл. 1 от Закона. Като основание за разглеждане в административния акт е посочен чл. 28 от Закона. Захариев е установен като щатен служител, работил в Пето управление на Държавна сигурност Управление Безопасност и охрана (УБО). Като документи, свързани с кариерното му развитие, е посочено: Със заповед К-224/26.01.1987 г. е назначен за разузнавач; със заповед 866/06.09.1988 г. е преназначен за ст. разузнавач. Притежавал е служебна карта по ДС 19312. Съдът е установил, че оспореното пред него решение е взето на редовно заседание на Комисията, проведено на 14.09.2020 г. (Протокол 30 от същата дата от л. 208 до л. 213 от адм. дело 9766/2020 г. на Административен съд София-град). От правна страна, административният съд е приел, че подадената от Захариев жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Разгледал е подробно правомощието на КРДОПБГДСРСБНА по ЗДРДОПБГДСРСБНА да установява и обявява принадлежност на български граждани към органите по чл. 1 от Закона, както и посочените в чл. 25, т. 1-3 от Закона документи от информационните фондове, въз основа на които се установява принадлежността на лицата към органите по чл. 1 от Закона, поотделно за всяка от категориите щатен служител, нещатен служител и секретен сътрудник. Съобразил е разпоредбата на чл. 28 ЗДРДОПБГДСРСБНА в относимата й редакция, съгласно която Комисията се произнася служебно, когато се появят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 на лица, за които вече се е произнесла. Приел е, че доколкото Комисията се основава в оспорения акт на чл. 28 от Закона, като с диспозитива не е постановено обявяване на вече установена и обявена принадлежност, този акт е постановен от материално компетентен орган, в кръга на правомощията, му, определени в специалния закон ЗДРДОПБГДСРСБНА. Счел е, че същият не е нищожен на соченото от жалбоподателя основание липса на материална компетентност. Допълнил е, че при приемането на решението са спазени изискванията за кворум по чл. 12, ал. 4 от Правилника за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и на нейната администрация, спазена е предписаната от закона писмена форма и актът има съдържанието по чл. 29, ал. 2, т. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Относно материалната законосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт, административният съд е приел, че със сила на пресъдено нещо (решение 2952/02.05.2019 г. по адм. дело 9957/2018 г. на Административен съд София-град) е установено, че документите, въз основа на които с Решение 2-753 от 01.11.2016 г. на Комисията е установена принадлежността на Захариев към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА (личното кадрово досие на лицето, включващо Заповед К-224/26.01.1987 г., с която е назначен на длъжност разузнавач в Пето управление на Държавна сигурност УБО, акт за встъпване в длъжност разузнавач в Пето управление на Държавна сигурност УБО, Заповед 866/06.09.1988 г., с която е преназначен на длъжност старши разузнавач в УБО, служебна карта, обр. 4, извлечение от Заповед 182/06.12.1979 г. на зам.- министъра на вътрешните работи за утвърждаване на типови длъжностни характеристики в системата на Министерство на вътрешните работи по направления ДС и Народна милиция, длъжностната характеристика за длъжност разузнавач, старши разузнавач и инспектор в органите на Държавна сигурност) не установяват принадлежността на лицето към органите по чл. 1 от Закона. Позовал се е на разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК и е преценил, че влязлото в сила решение 2952/02.05.2019 г. по адм. дело 9957/2018 г. на Административен съд София-град има конститутивното действие. Обсъдил е съдържанието на приетите, като доказателство по делото, заверено копие на страница от регистър/книга (л. 32 от първоинстанционното дело) и на страница, наименована офицери ДС 19030 до 19938 (л. 31, пак там). Формирал е извод, че завереното копие на страницата от регистър/книга, в която са отразени данни за служебна карта по ДС 19312 не установява принадлежността на Захариев към органите по чл. 1 от Закона. Мотивирал се е, че чл. 9, т. 1, във вр. с чл. 28 ЗДРДОПБГДСРСБНА, възлага на Комисията задължение за анализ и оценка на документите, съдържащи информация за дейността на органите по чл. 1 от Закона, на които документи тя се позовава, като фактическо основание, при постановяване на решенията за установяване и обявяване на принадлежност. Допълнил е, че специалният закон не й възлага само регистрационни правомощия, като в хипотезата на чл. 28 от Закона, тя е тази, която следва да прецени дали новите документи са релевантни доказателства. Приел е, анализирайки новото доказателство, че дори да се приеме, че на жалбоподателя е издадена служебна карта с посочения номер, въпреки липсата на доказателства по административната преписка, че тази карта е станала негово притежание, то това не влече извод, че същият е осъществявал дейности, съответстващи на тези, посочени в длъжностната характеристика на заеманите от него длъжности разузнавач и старши разузнавач. Подчертал е, че документът, преценен от Комисията, като ново доказателство, не е сред изброените в чл. 25, т. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Формирал е решаващия извод, че оспореното пред него Решение 2-1860 от 14.09.2020 г. на КРДОПБГДСРСБНА е материално незаконосъобразно и несъответно на целта на закона, поради което го е отменил. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно. Въз основа на вярно установената по делото фактическа обстановка, административният съд е формирал необосновани изводи, в противоречие с материалния закон. Административното производство по установяване и обявяване на определени от закона категории лица за принадлежност към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА е регистрационно по своята правна природа. Решенията на КРДОПБГДСРСБНА са декларативни административни актове (чл. 21, ал. 2 АПК), поради което същите само установяват и удстоверяват наличието на конкретен юридически факт принадлежност на проверяваното лице към съответните държавни служби, посочени в Закона. Принадлежност към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА се установява въз основа на документи, съдържащи се в съответните информационни фондове. Законодателят в разпоредбата на чл. 25 от Закона е определил вида и характера на документите, които следва да се вземат предвид при вземане на решение за обявяване на принадлежността на едно лице към структурите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Анализът на тази норма от закона сочи, че изброяването на посочените в нея документи е алтернативно. Същата не въвежда законово изискване за наличие на определени по брой или вид документи, за да се установи и обяви принадлежност на лице към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Достатъчно е документите, съгласно които Комисията постановява своето решение, да са от кръга на изброените в чл. 25 и да отговарят на легалното определение за документ, съгласно разпоредбата на пар. 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Това означава, че всички документи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Закона имат еднаква доказателствена сила и се явяват годно доказателствено средство за установяване на принадлежност към структурите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия не притежава правомощие да признава или да отрича принадлежност към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА, а само да установява и обявява съществуваща такава по документи, открити в архива на специалните служби. При извършване на проверка по наличните документи, законът не й е възложил извършване на оценъчна дейност кое от лицата е работило в полза на националната сигурност, в борбата против тероризма и пр. или кое е извършвало дейност по доставяне на друг вид сведения, т.е. липсва законово вменено задължение на органа да изследва обстоятелството дали съответното лице е извършвало реална агентурна дейност. Настоящият състав на касационната инстанция преценява, че, в конкретния случай, Комисията е била задължена да действа служебно, каквото е изискването на чл. 28 ЗДРДОПБГДСРСБНА, тъй като е открила ново доказателство, което не и е било известно към датата на предходните произнасяния по отношение на ответника по касация. Неправилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че Решение 2-1860 от 14.09.2020 г. на КРДОПБГДСРСБНА е материално незаконосъобразно и е несъответно на целта на Закона, доколкото, при постановявяването му, не е била съобразена разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК. Правилни са принципните съображения на съда, изложени в решението, относно зачитане на силата на пресъдено нещо. Същите обаче не могат да бъдат споделени с оглед конкретиката на настоящия казус. С решение 2952 от 02.05.2019 г., постановено по адм. д. 9957 по описа за 2018 г. на Административен съд София-град, оставено в сила с решение 5149 от 29.04.2020 г. по адм. д. 7015 по описа за 2019 г. на Върховния административен съд, Решение 2-753/01.11.2016 г. на КРДОПБГДСРСБНА е отменено частта му, в която е установена и обявена принадлежността на Л. Захариев към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. При сравнение между това решение на Комисията и оспореното пред първоинстанционния съд Решение 2-1860 от 14.09.2020 г. на същия административен орган се установява, че доказателствата, въз основа на които са издадени двете решения на Комисията, не са еднакви. Влязлото в сила решение 2952/02.05.2019 г. по адм. д. 9957/2018 г. на Административен съд София-град, като такова, с което се отменя административен акт, с който е установена и обявена принадлежността на Л. Захариев към органите по чл. 1 от Закона, има конститутивно действие по отношение на всички, а не само за страните по делото (чл. 177, ал. 1 АПК). Обективните предели на формираната сила на пресъдено нещо, които действат между страните по спора, отричат законосъобразността на волеизявлението на Комисията да установи и обяви принадлежността на Захариев към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА при посочените там доказателства, сред които не е служебна карта по ДС 19312. Посоченото влязло в сила съдебно решение и формираната сила на пресъдено нещо не позволяват ново пререшаване на въпроса относно установяване и обявяване принадлежността на конкретното лице към структурите на Държавна сигурност в процедура по чл. 27 от Закона при същите доказателства, а не въобще. След като процесното произнасяне на Комисията се основава и на служебна карта по ДС 19312, който документ не е вписан в предходното Решение 2-753/01.11.2016 г. на КРДОПБГДСРСБНА, т.е. двете решения не са издадени въз основа на идентични доказателства, конкретният случай не попада в хипотезата на чл. 177, ал. 1 АПК. Принадлежността на ответника по касация към органите по чл. 1 от Закона, в качеството му на щатен служител, работил в Пето управление на Държавна сигурност УБО, е установена при наличието на документ по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, имащ качеството на ново доказателство по чл. 28 от същия закон. Установява се от данните в първоинстанционното дело, че доказателствената сила на завереното копие на страницата от регистър/книга, в която са отразени данни за служебна карта по ДС 19312 (л. 32 от адм. дело 9766/2020 г. по описа на Админинистративен съд София-град) не е оборена. Решение 2-1860 от 14.09.2020 г. е постановено от компетентен административен орган КРДОПБГДСРСБНА, прието е в предписаната от закона писмена форма, съдържа изискуемите по чл. 29, ал. 2, т. 1 от Закона реквизити, като с него се обявява формата на сътрудничество. Новооткритото доказателство, ведно с останалите писмени доказателства от личното кадрово досие на лицето, сред които изискуемите по чл. 25, т.1 от закона - извлечения за получавани възнаграждения, сочат по безспорен начин, че Комисията законосъборазно е обявила принадлежността на Л. Захариев към органите по чл. 1 от закона. При наличните доказателства, находящи се по делото изводът на Комисията не може да бъде друг. Неоснователно е да се приеме, че офицерската длъжност "разузнавач" и "старши разузнавач" / както се сочи в новооткритото доказателство - виж титулната част/ към Пето главно управление на ДС /УБО/ сочат на друг извод - за липса на принадлежност към органите по чл. 1 от закона. Като го е приел за незаконосъобразно и го е отменил, административният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени, като вместо това се постанови друг, по съществото на спора, с който да се отхвърли, като неоснователна, жалбата на Л. Захариев против Решение 2-1860/14.09.2020 г. на Комисията. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за настоящото производство. На основание чл. 143, ал. 3 АПК и при отчитане на фактическата и правна сложност на делото, съдът определя разноските в размер на общо 170.00 лв. от които 70.00 лв. държавна такса за образуване на производството пред настоящия съд и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия