Решение № 15631 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4195/2012 г.

Решение № 15631 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4195/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на ТД на НАП-Пловдив чрез юрисконсулт Димитрова против решение № 2253/27.12.2011 г., постановено от Административния съд -Пловдив по адм. д. № 2768/2011 г. С обжалваното решение е отменена заповед № 38408-S001803 от 30.08.2010 г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив и ответникът е осъден да заплати на жалбоподателя разноските по делото в размер на 50 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът в касационното производство-"Митев " ООД не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е заповед № 384085001803/30.08.2010 г. на директора на ТД на НАП-Пловдив, с която на "Митев " ООД е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване за срок от един месец спрямо обект-автосервиз, находящ се в гр. Пловдив, бул. "Пещерско шосе" № 104. ПАМ е наложена на осн. чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Мярката е наложена заради нарушение, изразяващо се в неиздаване на касови бележки за всяка извършена продажба от въведеното в обекта фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки. Установено е, че при извършено плащане в брой на капаро от клиент, на стойност 150 лева на 27.02.2010 г. за извършване на ремонт на лек автомобил, не е издадена касова бележка от въведеното в обекта фискално устройство. В заповедта е посочено, че нарушението е установено с АА № 0063684/20.04.2010 г. Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, както и актът за установяване на нарушението. Съдът е посочил, че в конкретния случай правното основание за налагане на ПАМ не изисква налагане на административно наказание по чл. 185 от закона, следователно наказателното постановление не е било елемент от фактическия състав за прилагане на ПАМ. Съдът тълкувайки разпоредбата на чл. 33 от Наредба № I-18/2006 г. е приел, че дружеството е било длъжно да регистрира полученото капаро във ФУ. Прието е обаче от съда, че в заповедта не се съдържат мотиви, обосновали обема на ограничителното действие, от което задължение административният орган не е освободен поради обстоятелството, че действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне срока на ПАМ. Съдът е посочил също така, че и в хода на съдебното производство, административният орган не е провел доказване на причините, обосновали налагане на максималния срок на ограничението Също така съдът е приел, че в конкретния случай заповедта е издадена в противоречие с целта на закона. Посочено е от съда, че целта на закона, предвиждащ налагането на ПАМ е преустановяване на констатираното нарушение. В конкретния случай заповедта за налагане на ПАМ е издадена една година след издаването на акта, с който е установено нарушението. По тези съображения, съдът е преценил заповедта за налагане на ПАМ като незаконосъобразна и я е отменил. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция споделя изводът на административния съд, че в конкретния случай наложената ПАМ е в противоречие с целта на закона. С налагането на ПАМ се цели предотвратяване и преустановяване на нарушението. ПАМ се счита наложена от момента на връчване на заповедта, с която е разпоредена. В конкретния случай, както правилно и обективно е установил първоинстанционният съд, ПАМ е наложена след повече от една година от установяване на нарушението. В административната преписка не се съдържа информация закъснялото връчване на заповедта да е по причини, идващи от поведението на представляващия дружеството. Доказателства в тази насока не са ангажирани и в хода на съдебното обжалване. При тези данни, основателно и в съответствие със закона- чл. 22 от ЗАНН административният съд е отменил наложената ПАМ, като противоречаща на целта на закона. По тези съображения, решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд