Решение № 6364 от 28.6.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Димитров от гр. Силистра против решение 132 от 07.01.2022 г. по адм. дело 153/2021 г. на Административен съд Силистра, с което е отхвърлена жалбата му против задължително предписание П/Д-СС-001/07.06.2021 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Силистра. Изложените доводи, свеждащи се до необоснованост, неправилно прилагане на административнопроцесуалното правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и несъответствие с целта на материалния закон, са относими към касационните основанияза отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" Силистра е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената служебна проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество на посочените в нея основания и служебно на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Силистра е задължително предписание П/Д-СС-001 от 07.06.2021 г., издадено от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) Силистра на основание чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет, потвърдено с решение 19-РД 06-0019 от 01.07.2021 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Силистра, с което са разпоредени мерки за закрила по отношение на детето Д., род. на [дата] На бащата Р. Димитров е разпоредено да оказва съдействие при осъществяване на срещи между детето и майка му, като за целта участва активно в консултирането с психолог от ЦОП (Център за обществена подкрепа) Силистра и спазва уговорените дати и часове, осигурява присъствието на детето за планираните консултации, въздържа се от коментари, уронващи авторитета на майката и спазва режима на лични отношения на детето с майка му, определен в привременни мерки на районния съд, като подготвя детето за срещите с майката. За да отхвърли като неоснователна подадената от Р. Димитров жалба, Административен съд Силистра е обосновал извод за издаване на оспорения акт от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно прилагане на материалноправните разпоредби на чл. 23 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) във вр. с чл. 8, ал. 6 от същия закон. Изводите на съда произтичат от подробната преценка на събраните по делото доказателства, при която е установен отказ за сътрудничество от страна на бащата за изпълнение на предприетите административни мерки, които осигуряват "най-добрия интерес на детето" съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. Установено е и неизпълнение на определените от съда привременни мерки за поддържане на лични отношения на детето с майката след раздялата на двамата родители. Предприетите мерки за закрила дават превес на интереса на детето спрямо желанията на неговия баща, който в продължение на повече от една календарна година сам полага усилия за отглеждането му, но за правилното и пълноценното възпитание на детето е необходимо връзката между детето и майката да не бъде прекъсвана. Съдът е отчел специфичната възраст на детето, която по правило е свързана със значими физически и емоционални промени и която налага необходимост от оказване на психологическа подкрепа за преодоляване на несигурността и стреса, породени от раздялата на родителите и за възстановяване на емоционалната връзка между детето и майка му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилно прилагане на административнопроизводственото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореният административен акт съответства на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК. Фактическите и правните основания, изложени в акта, се допълват от придружващите го документи и от потвърдителното решение на по-горестоящия административен орган. Съгласно утвърдената съдебна практика с Тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ от преписката или в потвърждаващия акт на по-горния административен орган. В преписката са приложени заключителен доклад/предложение от 12.04.2021 г. и социален доклад от 27.05.2021 г., съдържащи подробно изложение на установените обстоятелства в хода на изпълнението на индивидуалния план за подкрепа на детето и направлението за ползване на социални услуги. Правилно съдът е приел, че при издаването на задължителното предписание не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и прилагането на мярката е обосновано с фактите относно поведението на бащата, задълбочилото се "родителско отчуждение" на детето към майката и риска, в който се намира самото дете. Неоснователни са касационните доводи за необоснованост на съдебното решение и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Първоинстанционният административен съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правната логика. Съдът е изпълнил процесуалното задължение за обсъждане на доказателствата по делото в тяхната съвкупност и при спазване на чл. 172а, ал. 2 от АПК е изложил подробни мотиви, обосноваващи фактическите и правните му изводи. От извършената преценка на събраните по делото доказателства е установено, че между родителите съществува остър конфликт и в продължение на месеци майката не може да установи контакт с детето, което е развило спрямо нея "[заличен текст]. Предприетите мерки - индивидуална работа с психолог, консултативна среща между майката и детето, както и други дейности по предоставяне на социалната услуга [заличен текст], не са дали положителен резултат поради отказа на бащата и детето да сътрудничат в процеса на психологическото консултиране. В касационната жалба нееднократно се изразява недоумение как точно се очаква от бащата да съдейства за изпълнение на мерките, след като според него детето демонстрира нежелание да се среща с майка си. В тази насока са налице достатъчно данни, подложени не преценка в мотивите към обжалвания съдебен акт, че конфликтните отношения между родителите са рефлектирали върху психиката и личността на детето. На [възраст] години то е зависимо, податливо на влияние и внушаемо от бащата, с когото живее постоянно. Регистрирани са случаи, в които социалните работници не са били допускани до жилището, за да проведат среща с детето. Съпротивата на бащата, описана като скрита , изразяваща се в отказ да присъства и да осигури участието на детето за провеждане на консултациите, представлява неизпълнение на задължението му на родител по чл. 8, ал. 6 от ЗЗДет да изпълнява предприетите по закона мерки и да съдейства при осъществяването на дейностите по закрила на детето му. За да изпълни даденото предписание, той следва да осигури достъп на социалните работници до детето и до майка му за осъществяване на планираните консултации. Правилно първоинстанционният административен съд е приел, че евентуалното лично нежелание на детето да се вижда с майката не опровергава главния факт в процеса - за отказ за сътрудничество от страна на бащата. Да бъде оставяно детето само да решава дали да се среща с майката и да се подкрепя безрезервно неговият отказ, означава да му се делегират права и отговорности, неподходящи за неговата възраст. Прехвърлянето на отговорността върху детето не е проява на грижа на родителя по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗЗДет, състояща се в действия за гарантиране на правата и защита на интересите му. Пълноценното общуване с майката и участието й в отглеждането и възпитаването на малолетното дете са от безспорно значение за правилното му психическо и емоционално развитие. Като е приел, че с издадените задължителни предписания се гарантира най-добрия интерес на детето да бъде обгрижвано и възпитавано и от двамата родители, Административен съд Силистра е приложил правилно материалния закон чл. 10, ал. 1 и чл. 23 от ЗЗДет във вр. с § 1, т. 5 от ДР ЗЗДет. Не се установяват касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение, с което жалбата срещу издаденото задължително предписание е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,