Решение № 11893 от 5.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2722/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от министъра на здравеопазването, чрез процесуален представител, и от Министерски съвет на Република България, чрез процесуален представител, срещу решение 7852/15.12.2023 г. по адм. дело 8998/2023 г. на Административен съд - София - град (АССГ), с което са отхвърлени жалбите им срещу решение 326/25.08.2023 г. по преписка 382/2021 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта, с която е установено на основание чл.65, ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), че предвидените в Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти, конкретно посочени в раздел V Хипофизни нарушения, т.2 от същата са създадени условия за различно третиране на лица с телесна височина след приключване на растежа им между 80 - 145 сантиметра, като съобразно преценката на ТЕЛК/НЕЛК, е допуснато определяне на пожизнен или за определен срок на инвалидност и процент на нетрудоспособност, по отношение на тази група лица, в нарушение на чл.4, ал.3 ЗЗДискр. на основата на признак "увреждане" и "лично положение" и препоръчва на министъра на здравеопазването, да предприеме всички необходими и възможни мерки за постигане целите на ЗЗДискр., като бъдат предприети действия за обсъждане на проект за изменение и допълнение на НМЕ с цел изравняване на възможностите на лицата с телесна височина след приключване на растежа им между 80 -145 см., от въпросния подзаконов нормативен акт. Касаторите поддържат в касационните жалби, а касаторът - министър на здравеопазването и в съдебно заседание и писмени бележки чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в противоречие с действащите материалноправни норми, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, искат отмяната му. Касационният жалбоподател Министерски съвет претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуален представител в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Национална организация "Малки български хора", чрез представляващия я С. Чернев, иска оставяне на решението на АССГ в сила. Ответникът по касационна жалба - Национална експертна лекарско комисия (НЕЛК), чрез порцесуален представител в съдебно заседание, иска отмяна на решението на АССГ. Представителят на Върховна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, съдът взе предвид следното: За да постанови обжалваното частично пред АССГ решение, КЗД е посочил, че е сезиран с оплакване за дискриминация от Национална организация "Малки български хора", произтичащо от направените изменения и допълнения с ПМС 225/2021 г. на приложение 1, част девета "Вътрешни болести", подточка "д", раздел V "Хипофизарни нарушения" към чл.63, ал.1, т.9 на Наредбата за медицинската експертиза, а именно относно изменението на т.2.2.3. за жени от 119 до 110 cm, за мъже от 124 до 115 cm - 91 % СЧП, с пожизнен срок; и т.2.2.4. за жени под 110 cm, за мъже под 115 cm - 100 % СЧП, с пожизнен срок. КЗД е посочил, че предвид текста на цитираните отправните точки в приложение 1 и приложените в административната преписка експертни решения на лица с различни дефинитивни заболявания, водещи до ръст след приключване на растежа между 80 - 145 см, които са след измененията на Наредбата, е видно намаляване на досегашния процент неработоспособност с чужда помощ. Освен това за част от случаите се определя пожизнен срок с чужда помощ (СЧП), за други - срочна, а конкретният процент трайно намалена работоспособност е обвързан с височината на лицето, което в случая създава предпоставки за неравно третиране на лица в сходно положение, тоест условия за непряка дискриминация от привидно неутрална разпоредба по защитени признаци "увреждане" и "лично положение". Относно защитения признак "лично положение" са изложени мотиви, че лицата с нисък ръст, породен от недостиг на растежен хормон, достигат ръст между 80 - 145 см. и ръстът им е същностен белег, който ги отличава от останалите. Този същностен белег е във връзка и с факта, че тези лица имат дефинитивно и необратимо увреждане, тоест носители са на признака "увреждане". АССГ е изложил мотиви, че решението на КЗД е постановено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, при спазване на административно - процесуалните норми, в съответствие с приложимото материално право и целта на закона. Съдебното решение е правилно като краен резултат, макар и настоящият съдебен състав да не споделя всички изложени от съда и КЗД мотиви. При преценка дали привидно неутралната разпоредба, формулираща отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти, конкретно посочени в приложение 1, част девета "Вътрешни болести", подточка "д", раздел V Хипофизарни нарушения, т.2 към чл.63, ал.1, т.9 на Наредбата за медицинската експертиза, поставя в по - неблагоприятно положение лица по защитен признак, КЗД е имал предвид цялата разпоредба на т.2 след измененията в ДВ, бр. 59 от 16.07.2021 г., в сила от 16.07.2021 г., а не само изменените т. 2.2.3 и т.2.2.4. Тази редакция на разпоредбата на т.2 е действала до изменението с ДВ бр.10 от 31.01.2023 г., в сила от 31.01.2023 г. и съгласно нея при нанизъм отправна точка по т.2.2. е телесната височина след приключване на растежа, както следва: 2.2.1. за жени от140 до 131 см, за мъже от 145 до 136 см - 50 % (лека степен); 2.2.2. жени от130 до 120 см, за мъже от 135 до 125 см - 71 % (средна степен); 2.2.3. за жени от 119 до 110 cm, за мъже от 124 до 115 cm - 91 % СЧП, с пожизнен срок; 2.2.4. за жени под 110 cm, за мъже под 115 cm - 100 % СЧП, с пожизнен срок. В забележка е посочено, че тези стойности касаят лица с хармонично телесно развитие и нормално нервно - психично развитие. В случай, че са налице намалени мнестични възможности, ендокринни нарушения, както и нарушения на други органи и системи, оценката на трайно намалената работоспособност/ вида и степента на увреждане се определя спрямо най - високия процент на съответното функционално нарушение. Видно от така цитираната изцяло разпоредба в посочената от КЗД редакция, същата е предвиждала за част от лицата с нанизъм след приключване на растежа им да се издават решения с пожизнен срок, а за други не е предвидена такава възможност - тоест същите е следвало периодично да се явяват на освидетелстване, независимо, че растежът им е приключил и височината им не би се увеличила. Тоест неоснователно е твърдението на касаторите, че решението на АССГ е необосновано, тъй като за всички категории е бил предвиден пожизнен срок на експертното решение. Такъв е бил предвиден само за лицата по т.2.2.3. и т.2.2.4., но не и за тези по т.2.2.1. и т.2.2.2. и то в зависимост от достигнатия ръст, който като при завършил растеж, е съществен и устойчив белег на личността и по - неблагоприятното третиране на лицата, за които срокът не е пожизнен, е по защитен признак "лично положение". По същия белег е и по - неблагоприятно третиране, изразяващо се в разликата в процента неработоспособност, като например между лица с 1 см разлика във височината - например жена 131 см и жена 130 см е 21 процента разлика или мъж 124 см и мъж 125 см е 20 процента разлика, като при първия е и с чужда помощ, а при втория - без чужда помощ. Това по - неблагоприятно третиране на лица, които страдат от едно и също заболяване и са съобразно забележката с хармонично телесно развитие и нормално нервно психично развитие, но са незначително по - високи (например 1 см) не е оправдано с целта на нормативния акт. Предвид изложеното като краен резултат правилна е преценката на АССГ, че разпоредбата на т.2 в приложимата редакция осъществява състава на непряка дискриминация спрямо лицата с по - висок ръст, посочени в разпоредбата спрямо тези с по - нисък ръст по същата разпоредба по защитен признак "лично положение". Настоящият съдебен състав намира, че независимо, че тези лица страдат от заболяване, което може да се квалифицира като "увреждане", по - неблагоприятното третиране на част от тях не е по защитения признак "увреждане", тъй като както по - благоприятно третираните, така и по - неблагоприятно третираните от лицата по т.2 страдат от едно и също заболяване "нанизъм" и разликата в третирането не е в зависимост от диагнозата и съответно по признак "увреждане". Следва да се посочи, че авторът на разпоредбата - Министерски съвет е субектът, осъществил непряката дискриминация, а министърът на здравеопазването - субектът, който има правомощие да внесе в Министерския съвет проект за изменение на разпоредбата, поради което му е дадено и процесното предписание. Последващото изменение на нормата на т.2 с ДВ бр.10 от 31.01.2023 г., в сила от 31.01.2023 г., настъпило преди постановяване на решението на КЗД, не води до отпадане на надлежното сезиране за осъществена непряка дискриминация в периода на действието й, която е и установена правилно като краен резултат. Въпреки, че периодът след изменението от 2023 година е извън периода, за който са приложими установяванията по делото, следва да се отбележи, че в новата редакция е преодоляна единствено разликата в срока на действие на експертното решение - за всички категории лица е вече пожизнен срок, но не и установеното за разликата в процента неработоспособност. Предвид изложеното решението като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното юрисконсултско възнаграждение от Министерски съвет, а на КЗД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева за производството пред ВАС на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от МС и Министерство на здравеопазването. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение