Решение № 85 от 25.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 40/2009 г.

Решение № 85 от 25.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 40/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по искане на осъдения В. Ж. М. за възобновяване на н. о. х. д. № 2339/2008 г. на Пазарджишки районен съд и изменение на постановената по него присъда № 522 от 04.11.2008 г., като наказанието лишаване от право да управлява МПС се намали. Според искането за възобновяване, наложеното на осъдения М. наказание лишаване от права е завишено. Неправилно е отчетено от съда, че количеството на алкохол в кръвта значително надвишава границата от 1.2 промила. Има само едно административно наказание глоба за управление без колан. Както и съдът е приел е личност с ниска степен на обществена опасност и не са настъпили вредни последици от деянието. Продължително лишаване от правоуправление бе затруднило полагането на грижи на възрасна родственица с влошено здравословно състояние, което налага често пътуване до града. Искането за намаляване на това наказание се поддържа и от договорния защитник-адв. К. Становището на прокурора е за липса на основания за възобновяване на делото, защото наказанието лишаване от права не е явно несправедливо. ВКС на РБ за са произнесе взе предвид следното: С присъда № 522 от 04.11.2008 г. по н. о. х. д. № 2339/2008 г., Пазарджишки районен съд, е признал подсъдимия В. Ж. М. за виновен в извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК е осъден на пробация със задължителните пробационни мерки за срок от по осем месеца. На основание чл. 343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и четири месеца. Присъдата не е обжалвана е протестирана и е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е подадено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: Съдът е изложил убедителни съображения за да определи наказанието лишаване от права на подсъдимия М от шестнадесет месеца. Настоящият състав не намира то да е явно несправедливо, защото не са нарушени критериите в чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК за справедливо ангажиране на тази отговорност. Съобразени са всички данни от предмета на делото, които участват в изводите на съда за правилната индивидуализация на това наказание. Действително пияното състояние на дееца - 1.95 промила отчетено с "Алкотест-Дрегер 7410+" в момента на деянието по величина е значително над инкриминираната по закон от 1.2 промила. Не се подчинил да спре при подадена стоп-палка от полицейския авто-патрул и се опитал да избяга. Отведен от тях в медицинско заведение е отказал да даде кръвна проба за изследване на количеството алкохол в кръвта. Наказван е по административен ред за нарушение на правилата за движение. При тези факти, като характеристика на деянието и дееца не може да бъде проявена по-голяма снизходителност, при определяне на наказанието лишаване от права. Противното искано от защита, дори и по изложените от нея съображения е несъответно на целите визирани в чл. 36 НК, както по отношение на осъдения М., така и за останалите членове на обществото, в условията на криминогенната обстановка в страната с увеличен ръст на престъпленията от този род, някой от които с тежък резултат. В тази размер съответства на правилата за неговата индивидуализация и на личната и генералната превенция на наказанието, предвидени в закона. Поради това няма причини за изменение на съдебния акт по реда на възобновяването, с намаляване на наказанието лишаване от права на осъдения В. М. Не са налице основанията за по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК за възобновяване на наказателното дело, поради което искането следва да се остави без уважение. По изложени съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 - 3 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н.о.,