Решение № 12361 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9808/2016 г.

Решение № 12361 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9808/2016 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Н. Й. Н. и С. Й. С. чрез процесуалния си представител адв. Г. А. С. – САК, против решение № 327/05.07.2016 г. постановено по адм. д. № 349/2016 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата на Н. Н. и С. С. и е признато за недоказано, на основание чл. 193 ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, направеното оспорване на верността на съдържанието на писмо с изх. №ПО-05-123/08.04.2016 г. на Общинска служба по земеделие – Червен бряг. Предвид изхода на делото съдът е осъдил жалбоподателите да заплатят на Община Червен бряг сумата от 500 лв. разноски по делото. С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при съществено нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Също така е направено възражение относно присъдените разноски, като се твърди липса на вина за неизпълнение на указания дадени на общински съвет Червен бряг. Касационните жалбоподатели правят искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на Административен съд - Плевен. Ответникът – Общински съвет Червен бряг чрез процесуалния си представител – адв. М. П. – САК, в писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна и моли, решението като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК, представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. Предлага решението на съда като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административния съд - П. е образувано по жалба на Н. Й. Н. и С. Й. С. срещу Решение № 188 по протокол № 9 от 14.04.2016 г. на Общински съвет Червен бряг. Жалбоподателите сочат, че Общинският съвет Червен бряг, не се е съобразил с отменително решение № 114/14.03.2016 г. по адм. д. № 983/2015 г. на Административен съд - Плевен, както и че е налице признато право на собственост на наследодателката Т. Х. с решение на Поземлена комисия – Червен бряг от 1996 г. Обезщетение следва да се извърши със земя на общината, съгласно Решение № 76/21.06.2013 г. по дело № 214/2013 на РС-Тетевен. С Решение № 327 от 05.07.2016 г. постановено по адм. дело № 349/2016 г. по описа на Административен съд - Плевен, съдът е отхвърлил жалбата на Н. и С. като признато за недоказано, на основание чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, направеното оспорване на верността на съдържанието на писмо с изх. №ПО-05-123/08.04.2016 г. на Общинска служба по земеделие – Червен бряг. Предвид изхода на делото съдът е осъдил жалбоподателите да заплатят на Община Червен бряг сумата от 500 лв. разноски по делото. За да постанови този резултат решаващият съд е приел, че процесното решение на Общински съвет Червен бряг е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на нарушение на административнопроизводствените правила и при спазване на материалния закон. Същото решение съответства на целта на закона, доколкото цели да запази в патримониума на общината собствеността на имоти от ОПФ, за които няма влязло в сила решение за обезщетяване по реда на ЗСПЗЗ, постановено от ОСЗ. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Настоящия съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че процесният случай попада в хипотезата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ при която, когато имотите, правото на собственост върху които не може да бъде възстановено в съществуващи (възстановими) стари реални граници поради това, че се намират в границите на урбанизираните територии (в строителните граници на населените места) или са извън тях, но са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват реалното им връщане, собствениците, респективно техните наследници имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Обезщетяването за такива имоти преминава през следните законоустановени фази: решение на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, решение на основание чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, план за обезщетяване на основание чл. 19, ал. 18 от ППЗСПЗЗ и решение на основание чл. 27а от ППЗСПЗЗ. С Решението по чл. 27а от ППЗСПЗЗ се определя обезщетението със земя или с поименни компенсаторни бонове. С оглед писмените доказателства по делото е видно, че решение № 10-ОБ от 03.04.2001 г. на ПК, с което е постановено, че на Т. Г. Х. се определя обезщетение с ПКБ на стойност 1134 лева за признато, но невъзстановено право на собственост върху 1. 890 дка. земеделски земи. Цитираното решение е обявено за нищожно с Решение № 76/21.06.2013 г. на РС-Тетевен, с прогласяването на нищожност на същото е налице липса на позитивен административен акт, въз основа на който да се обезщетят жалбоподателите. А съгласно писмо с изх. №ПО-05-123/08.04.2016 г. на ОСЗ-Червен бряг, в което е отразено, че няма влязло в сила решение по чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ на ОСЗ Червен бряг, с което на наследниците на Т. Г. Х. да е признато правото на собственост върху земеделски земи в размер на 1. 890 дка., поради което посочените в касационната жалба основания съдът счита за неоснователни. На следващо място неоснователен е наведеният в касационната жалба довод за необоснованост на съдебното решение поради несъответствие в установеното фактическо положение, противоречие в мотивите, грешка в тълкуването на нормите на ЗСПЗЗ. Тъй като първоинстанционния съд, в решението си в хронология е разгледал и описал подробно относимите към спора доказателства, съобразил е същите и с приложимата материалноправна норма в резултат на което е постановил правилно решение. На последно място неоснователно е оплакването на касаторите срещу осъждането им да заплатят на ответника разноски за адвокатско възнаграждение. С разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК е предвидена възможност за присъждане на всички направени по делото разноски, в това число и минималното възнаграждение за един адвокат по Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА на другата страна, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата. Правният разум, залегнал в текстовете на чл. 143, ал. 1 - ал. 4 от АПК, изисква да бъдат заплатени разноските на страната, в чиято полза е постановеният съдебен акт, от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно - с отмяна на обжалвания административен акт, респективно на отказа такъв да бъде издаден, при прекратяване на делото поради оттеглянето на акта, съответно при отхвърляне на оспорването или оттеглянето на жалбата. Задължението за разноски за страната произтича от неоснователно предизвикания правен спор, поради което не може да бъде поставено в зависимост от качеството й в процеса - на жалбоподател или ответник. Предвид изложеното обжалваното решение се явява правилно, съобразено с материалния закон, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора и направеното своевременно от адв. П. искане за присъждане на разноски, такива не следва да й се присъждат. Видно от представения в касационното производство договор за правна защита и съдействие № 26/16.08.2016 г., че между Общински съвет Червен бряг и адв. П. е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500, 00 лв., за което е отбелязано, че е платимо по банков път, при подписване на договора. По делото не са представени писмени доказателства установяващи извършеното плащане. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговска колегия на Върховния касационен съд съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това. В мотивите на това тълкувателно решение е прието, че в случаите, при които е договорено заплащане по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В настоящия случай не е представен банков документ, от който да е видно, че договорената сума е платена при подписването на същия. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,