Решение № 8861 от 20.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12078/2014 г.

Решение № 8861 от 20.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12078/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) сега Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез процесуален представител, против решение № 4824/11.07.2014 г. по адм. дело № 4787/2014 г. на Административен съд - София град, с което е отменена негова заповед № 051/13.03.2014 г. по оспорване от Славчо Георгиев Смилков. Чрез процесуален представител юрк. Петрова, касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и излага съображения за неправилност на преценката на съда досежно липсата на основания за налагане на дисциплинарно наказание, респективно нарушение на чл. 97, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) Иска се отмяна на съдебното решение и решаване на делото по същество. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ДКЕВР. Ответникът по касационната жалба - Славчо Георгиев Смилков, от гр. Благоевград, чрез своя процесуален представител адв. Димитров изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска потвърждаване на съдебното решение и присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София- град е отменил заповед № 051/13.03.2014 г. на председателя на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, с която на Славчо Георгиев Смилков е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови този резултат, Административен съд София- град е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправните разпоредби, което води до нейната незаконосъобразност. Развил е доводи за липса на доказателства за извършени от служителя деяния, които да представляват виновно неизпълнение на служебни задължения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗДСл. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Съдът установява правнорелевантните за съдебноадминистративния спор фактически обстоятелства и упражнява изискуемия се съдебен контрол, предвиден в чл. 168 АПК като излага подробни и задълбочени правни съображения относно оплакванията в жалбата. Настоящият състав на ВАС счита, че Административен съд София - град е изложил подробни мотиви към атакувания съдебен акт, които споделя напълно. Правилни и обосновани са изводите на съда за недоказаност на посочените в заповедта нарушения на служебните задължения от страна на касационния ответник. Доколкото твърдените от административния орган обстоятелства, за които е наложено процесното дисциплинарно наказание не са установени по безспорен и категоричен начин, съдът обосновано е приел, че санкционираният служител не е извършил вменените му дисциплинарни нарушения, свързани с нарушаването на режима за достъп до сградата и неспазване на работното време. Както правилно е приел съда от факта, че системата показва престой на служителя в сградата повече от 24 часа по никакъв начин не следва извод, че е нарушавал служебните си задължения, нито че не е спазвал правилата за достъп до сградата. От представените по делото доказателства (командировачна заповед; констативни протоколи за извършени проверки в страната) подробно обсъдени от първоинстанционния съд е видно, че Смилков е имал разрешение от органа по назначаване да работи на изместено работно време, поради което съдът правилно е приел, че не може да се направи извод за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. Неоснователни са и доводите на касатора за допуснати нарушения от ответника по касационната жалба свързани с неспазване на сроковете за обработка на преписи по жалби, постъпили в ДКЕВР. Правилно е заключението на решаващия съд, че по делото не са представени доказателства от административния орган, които да доказват, че посочените в заповедта преписки са били възложени за работа на Смилков, поради което, не може да му бъде вменено във връзка с тях неизпълнение на служебните задължения. Изводите на съда за формално проведено дисциплинарно производство също се споделят от настоящата инстанция и са правилни, като се основават на събраните по делото доказателства. Съгласно императивното правило на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл. дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган като в нея се посочват: описание на извършеното от държавния служител нарушение, дата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават и служебните задължения, които са били виновно нарушени. Налице е общо декларативно изявление на дисциплинарно наказващия орган, от което не може да се установи действителното фактическо положение, поради което не е спазено императивното изискване на закона, а именно дисциплинарното нарушение да бъде описано от обективна страна. По изложените съображения, касационната инстанция споделя извода на решаващия съд за липса на виновно извършени нарушения на служебните задължения като основание за налагане на дисциплинарно наказание. Доколкото твърдените от административния орган обстоятелства, за които е наложено процесното дисциплинарно наказание не са установени по безспорен начин от наказващия орган, съдът обосновано е приел, че санкционираният служител не е извършил вменените му дисциплинарни нарушения. Като е приел за незаконосъобразен атакувания пред него административен акт, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон решение. При постановяването му не е допуснато нарушение на съществени процесуални норми, всички доказателства по делото са обсъдени и преценени в тяхната съвкупност и относимост. Установените от съда фактически обстоятелства се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. Предвид на изложеното обжалваното решение като обосновано, постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, представен договор за правна защита и съдействие, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 400 (четристотин) лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение,