Решение № 3300 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6539/2011 г.

Решение № 3300 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6539/2011 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Станка Михайлова Великова от гр. Ямбол, ул. "Сливница" № 20, адрес за кореспонденция: гр. София, ж. к. "Красна поляна", бул. "Възкресение", бл. 132А, вх. Б, ап. 133 - Катя Хасъмска, против решение № 203 от 14.01.2011 г. по адм. дело № 6966/2010 г. на АССГ (Административен съд София - град), с което е отхвърлена жалбата й срещу Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция изх. № 01-6500/17068 от 16.08.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и с което е осъдена да заплати на ДФ "Земеделие" възнаграждение за процесуален представител в размер на 150 лева. Касационната жалбоподателка счита, че решението е недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК. Твърди, че отказът на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, обективиран в посоченото уведомително писмо, да издаде акт, с който се разрешава изплащането на дължими субсидии за единно плащане на площ, обработвана от нея, съобразно Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и Националните доплащания /НД/, е нищожен, незаконосъобразен, неправилен и нецелесъобразен поради съображенията, които е посочила в жалбата си пред АССГ и с отхвърлянето й, АССГ е постановил недопустим и неправилен съдебен акт. Заявява, че с влязло в законна сила на 09.02.2010 г. решение на Административен съд гр. Ямбол, постановено по адм. дело № 217/2009 г. съдът е приел, че при постановяване на предходен акт за частичен отказ за изплащане на субсидии и определяне на санкции за бъдещ период са допуснати съществени процесуални нарушения които го правят незаконосъобразен и е отменил Уведомително писмо за извършено плащане изх. № 01-282/1654 от 30.07.2009 г. и тъй като съдът не може да се произнесе вместо административния орган, е върнал преписката на Държавен фонд "Земеделие" като е определил 14-дневен срок за произнасяне по размера на дължимата субсидия. От датата на влизане на решението в сила до момента Държавен фонд "Земеделие" не й е изплатил дължимите субсидии за единно плащане на площ съобразно СЕПП и НД до пълния размер за 2008 г. вкл. без приспадане на санкция, а вместо това отново е отказал изплащане, в противоречие с влязлото в сила съдебно решение, а съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Вместо да прогласи нищожността на отказа, АССГ е преразгледал влязлото в сила съдебно решение на равен по степен нему съд, като го е тълкувал превратно и е преразгледал спора, по повод на който е било постановено решението, пререшавайки го, което е недопустимо съгласно чл. 299 от ГПК, намиращ субсидиарно приложение в административното производство. Жалбоподателката обжалва и решението на АССГ в частта му за разноските като заявява, че определените разноски в размер на 150 лева са прекомерни и счита, че техният размер е 80 лева. Моли съдебното решение да бъде отменено и в частта му за разноските като незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а при положение, че бъде оставено в сила решението в останалата му част, на насрещната страна да бъдат присъдени разноски в размер на 80 лева. В допълнително постъпила молба касационната жалбоподателка поддържа жалбата си изцяло и отново както и в първоначалната си жалба до ВАС моли обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо, а алтернативно ако е неправилно поради заявените от нея пороци - да бъде отменено. От ответника - Държавен фонд "Земеделие" гр. София, чрез надлежно упълномощен процесуален представител е постъпило писмено становище, в което са развити подробни съображения, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно, обосновано и допустимо, поради което се моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юристконсултско възнаграждение и за тази инстанция. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима и неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационни основания за отмяната му. Касационната жалба (наименована само "жалба") е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. С решение № 203 от 14.01.2011 г. по административно дело № 6966/2010 г., в производство по реда на чл. 145 - 178 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, Административен съд София - град, Второ отделение, 38-ми състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ОТХВЪРЛЯ жалбата на Станка Михайлова Великова от гр. Ямбол, срещу Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 01-6500/17068 от 16.08.2010 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и с втори диспозитив, като логическа и законна последица от този изход на спора съдът ОСЪЖДА жалбоподателката Станка Михайлова Великова от гр. Ямбол, да заплати на Държавен фонд "Земеделие" възнаграждение за процесуален представител в размер на 150 лева. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че административният акт е издаден от компетентния административен орган, в установената форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. За неоснователни са приети твърденията на жалбоподателката за допуснати съществени процесуални нарушения при извършване на проверката и за постановяване на административния акт в противоречие със съдебното решение, защото теренните проверки са различни от проверките на място, а дадените указания са във връзка с извършване на теренна проверка, а не с извършването на проверка на място. Съдът е посочил, че теренните проверки са пряко свързани с попълването и поддържането на данните в СИЗП и съгласно чл. 30, ал. 4, т. 2 се извършват от органите на министерството на земеделието и храните, не подлежат на предявяване и на становище на лицата, заявили БЗС в искане за финансово подпомагане. Данните от СИЗП се включват в ИСАК и са основа за административните проверки на подадените заявления за подпомагане, както и на проверките на място. А редът за последните (проверките на място) е разписан в чл. 37 от ЗПЗП - извършват се от Разплащателната агенция чрез съпоставяне на данните от заявленията с данните в регистрите от ИСАК като се извършва инспекция на земеделското стопанство или се използва дистанционен метод на контрол. Няма нормативно изискване земеделският производител да е уведомен за предстояща проверка на място. Съдът се е позовал на чл. 28 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на ИСАК (Интегрирана система за администриране и контрол), кръстосано спазване и модулация, отнасяща се за дистанционна проверка на място и по-конкретно, че ако вследствие на проверката бъдат открити нередности, възможността за подписване на контролния доклад се предоставя на земеделския производител или на негов представител преди компетентните органи да направят заключенията си от констатациите по отношение на всички произтичащи намаления или изключвания. Съдът е констатирал, че в случая тази разпоредба е спазена - контролният доклад е предоставен на жалбоподателката преди административният орган да извърши оторизацията по заявените схеми. Приел е, че констатациите от този доклад не са оборени, площта правилно е определена като недопустима за подпомагане, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 39 от ЗПЗП да е "ползвана земеделска площ". Посочил е, че разликата между декларираната площ (11,89 ха) и установената при проверката площ (7,5 ха) е по-голяма от 3 % и в този случай се взема съгласно чл. 138 от Регламент (ЕО) № 1973/2004 г. на Комисията процентното съотношение между недопустимата за подпомагане площ (4,39 ха) и установената при проверката площ и тъй като това процентно съотношение е по-голямо от 50 %, е направил извод, че правилно са наложени санкции за бъдещ период, както и че финансовото подпомагане за кампания 2008 г. е правилно отказано на основание чл. 51 от Регламент на Комисията № 796/2004 г. При този изход на спора съдът е посочил, че разноските са в тежест на жалбоподателката и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК тя следва да заплати на ответника възнаграждение за процесуален представител в размер на 150 лева. Така постановеното съдебно решение е неправилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е достигнал до незаконосъобразни като краен резултат правни изводи. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София - град е законосъобразността на УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО ЗА ИЗВЪРШЕНА ОТОРИЗАЦИЯ ПО СХЕМИТЕ И МЕРКИТЕ ЗА ДИРЕКТНИ ПЛАЩАНИЯ с изх. № 01 - 6500/17068 от 16.08.2010 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, с приложена към него като неразделна част ТАБЛИЦА № 1: За формиране на общата оторизирана сума за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане, като към таблицата има допълнение, в което подробно е описано съдържанието на съответните колони - 15 на брой. Видно от писмото, адресатът му Станка Михайлова Великова от гр. Ямбол, се уведомява за оторизирана обща субсидия съгласно подадено общо заявление за плащания на площ с УИН..., за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2008 г. в размер на 0 лева. Посочено е, че в резултат на извършени административни и/или проверки на място, ДФ "Земеделие" - РА отказва финансовото подпомагане за кампания 2008 г., както следва: По Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) е изчислена искана финансова помощ в размер на 1520,38 лв., като оторизираната сума по СЕПП е в размер на 0 лв., поради което ДФЗ - РА отказва финансово подпомагане по подаденото заявление в размер на 1520,38 лв. на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, тъй като са заявени площи, които не се стопанисват. Посочено е че, размерът на недопустимата площ, установена чрез проверка на място съгласно заповед № 102345 от 16.03.2009 г. е 4,39 ха, че проверката на място е проведена на основание Заповед № РД 09-53 от 21.01.2009 г. на министъра на земеделието и храните и че за резултатите от проверката на място лицето е уведомено лично на 10.06.2009 г. с писмо с изх. № 01-284/515 от 08.06.2009 г. на Регионален технически инспекторат гр. Ямбол, видно от обратната разписка с идентификационен номер.... на Български пощи ЕАД. По схемата за плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските (НР2) е изчислен размер на исканата финансова помощ в размер на 1162,72 лв., като оторизираната сума по НР2 е в размер на 0 лв., поради което ДФЗ - РА отказва финансово подпомагане по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от ПРСР 2007-2013 г. по подаденото заявление в размер на 1162,72 лв. на основание чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., тъй като са заявени по-големи площи в сравнение с реално ползваните. Посочено е че, размерът на недопустимата площ, установена чрез проверка на място съгласно заповед № 102345 от 16.03.2009 г. е 4,39 ха и че за резултатите от проверката на място (обективирани в контролен лист за направена проверка на място) лицето е уведомено лично на 10.06.2009 г. с писмо с изх. № 01-284/515 от 08.06.2009 г. на Регионален технически инспекторат гр. Ямбол, видно от обратната разписка с идентификационен номер.... на Български пощи ЕАД. Изложените от Административен съд София - град съображения относно законосъобразността на горното уведомително писмо, отнасящи се до цялостната процедура за финансово подпомагане на земеделските производители - от подаване на общото заявление за плащане, извършването на проверки, уведомяването на кандидатите за резултатите от проверките, изплащането на сумите или респективно отказите за финансиране, с позоваване на съответните нормативни актове - закони, наредби и регламенти се споделят изцяло и от касационната инстанция. Правилно е и направеното от съда разграничение на теренната проверка и проверката на място, които действително са два различни вида, както по своето значение, така и от органа, който е компетентен да ги извърши. Правилно съдът се е позовал и на приложеното в кориците на адм. дело № 6966/2010 г. "известие за доставяне", от което по безспорен начин се установява, че жалбоподателката Станка Михайлова Великова е уведомена лично на датата 10.06.2009 г. за извършената проверка на място, резултатите от която са отразени в контролен лист, приложен към изпратеното й писмо от Регионален технически инспекторат - Ямбол. При тези данни може да се направи извод, че процедурата по направения отказ за финансово подпомагане и по двете мерки - по СЕПП и по НР2, е спазена. Но съдът не е преценил правилно едно релевантно за този спор обстоятелство, а именно - влязло в сила съдебно решение на Административен съд - Ямбол, постановено по адм. дело № 217/2009 г. С това решение е бил отменен предходен отказ за плащане по същото общо заявление на същото лице, за същите площи, недопустимостта за подпомагане на които е установена със същата проверка, извършена на основание същата заповед № 102345 от 16.03.2009 г., която проверка от своя страна е извършена в изпълнение на заповед № РД 09 - 53 от 21.01.2009 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е наредено на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция да планира и обезпечи извършването на бързи проверки на място за всички площи, заявени за подпомагане през 2008 г. в Разплащателна агенция (РА) като пасища, мери и ливади, които не са били предмет на проверки на място от Техническия инспекторат (ТИ) на РА през 2008 г. По - конкретно, съдът е отменил отказа на ОРА - ДФЗ гр. Ямбол, обективиран в Уведомително писмо изх. № 01-2821/1654 от 30.7.2009 г. и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне в 14-дневен срок при съобразяване на изложеното в мотивите на съдебния акт. А видно от мотивите, съдът е развил обстойни съображения, в резултат на които е приел, че не е налице пречка за изплащане на дължимата субсидия, но е посочил, че доколкото не може да се произнесе по съществото на спора за нейния размер, е върнал преписката на административния орган. Така постановеното съдебно решение не е обжалвано пред Върховния административен съд, поради което то е влязло в сила на основание чл. 296, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), който намира за случая приложение съгласно препращащата норма на чл. 144 от АПК. Вместо да изпълни това влязло в сила съдебно решение, компетентният административен орган отново е отказал финансово подпомагане по подаденото от Станка Михайлова Великова Общо заявление за плащания на площ 2008 г. Съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК, "актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви". По силата на цитираната разпоредба, постановеният повторен отказ за изплащане на финансова помощ за кампания 2008 г. е нищожен. В своето решение АССГ не е съобразил изцяло изложеното в мотивите на Административен съд гр. Ямбол, а е посочил, че указанията на съда са само относно процедурата по извършване на теренни и кръстосани проверки за застъпване на декларирани парцели, което обаче не може да бъде изтълкувано в този смисъл. С оглед изложеното до тук, постановеното от Административен съд София - град решение ще трябва да бъде отменено изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски, и вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което обжалваното повторно уведомително писмо да се обяви за нищожно като постановено в противоречие с влязлото в сила решение на Административен съд гр. Ямбол. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,