Решение № 8506 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15050/2018 г.

Решение № 8506 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15050/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по две касационни жалби на Главния архитект на Столична община и на "Инвестбанк" АД, чрез процесуалните им представители, против решение № 5078 от 30.07.2018 г., постановено по адм. д. № 10956/2016 г. по описа на Административен съд София – град, с което по жалбата на С. Велчева са отменени т. 2 и т. 3 от заповед № РА – 50 – 328 от 18.05.2016 г. на Главния архитект на Столична община, с които е одобрено изменение на план за застрояване (ПЗ) и Работен устройствен план (РУП) за нов УПИ ХIХ - 126 – за жилища и офиси, кв. 11, м. "ГГЦ Зона Г - 14" по плана на гр. София съгласно приложен проект. С решението Столична община е осъдена да заплати разноските по делото. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът Главен архитект на СО посочва, че оспореното решение и изводите в него противоречат на приетата по делото СТЕ, както и че в спорния имот няма сграда паметник на културата, а самият проект е съгласуван с министерство на културата, като е спазен редът за опазване на културното наследство. Посочва и че макар да е извършено преустройство с разрешение за строеж от 2000 г. и с акт за въвеждане в експлоатация от 2002 г., разпределението на помещенията в имота на жалбоподателката пред АССГ не съответства на първоначалния проект, а на екзекутив от 2001 г., а със затваряне на прозорците на дневната и кухнята й от предвиденото изграждане на сграда на калкан няма да се наруши ослънчаването на тези й помещения, като се позовава на СТЕ. Посочва, че са спазени законовите разпоредби при издаване на заповедта, тъй като чл. 21, ал. 2 от ЗУТ изисква пълно покриване на калканната стена, което е и сторено със ПЗ и РУП. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта на главния архитект на СО. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касаторът "Инвестбанк" АД твърди неправилност на решението, поради неправилен извода на съда за приложимост на чл. 30, ал. 1 от ЗУТ и неприложимост на изключението по чл. 30, ал. 3 от същия закон, тъй като твърди, че проектираната сграда е жилищна. Твърди и че не е съобразена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗУТ при постановяване на решението, а наличните прозорци на калканната стена са временни и подлежат на затваряне при покриване на тази стена. Твърди спазване на материално правните изисквания за изработване на одобрения проект за ПЗ и РУП. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, потвърждаващо заповедта на главния архитект на СО. Претендира разноски. Ответникът С. Велчева, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира разноски. Ответниците Н. Гигов, Е. Гигова, Б. Беджова, П. Беджов, Н. Верико, Д. Сапаревска, Е. Сапаревски, Н. Добрилов, З. Петрова, Д. Найденова, ЕС на [улица], вх. А, с управител И. Вандов, ЕС на [улица], вх. Б, с управител Л. Йорданова, ЕС на [улица], вх. В, с управител А. Шивачев, ЕС на [улица], вх. А и Б с управител И. Тасков, ЕС на [улица], с управител А. Цветков, "Лус сън" ЕООД, не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С оспорената пред АССГ и отменена от съда в частта по т. 2 и 3 Заповед № РА – 50 – 328 от 18.05.2016 г. на Главния архитект на СО на основание чл. 134, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6, чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1, изр. 2, чл. 31, ал. 1 и ал. 2, ал. 4 и ал. 5, чл. 32, чл. 43, ал. 1 и чл. 113, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ са одобрени: 1. Проект за изменение на плана за регулация на УПИ ХIX – 8 – създаване на нов УПИ ХIX – 126 "за жилища и офиси" за имота по кадастрална карта с идентификатор № 68134.402.126, кв. 11, м. "ГГЦ Зона Г-14", район "Оборище"; 2. Проект на изменение на план на застрояване на нов УПИ ХIX – 126 "за жилища и офиси", кв. 11, м. "ГГЦ Зона Г-14"; 3. Проект за РУП – работен устройствен план на нов УПИ ХIX – 126 "за жилища и офиси", кв. 11, м. "ГГЦ Зона Г-14" по заявление "Инвестбанк" АД, като собственик на имот идентификатор № 68134.402.126. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че Заповедта е издадена от компетентен административен орган, в кръга на предоставените му правомощия, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при наличие на основанията за изменение на ПУП по чл. 134, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като е приел, че са настъпили съществени изменения в обществено – икономическите условия, поради това, че след приемането на действащият за имота ПУП, одобрен със Заповед № РД – 50 – 09 - 520 от 15.10.1996 г. на Главния архитект на София при действието на ЗТСУ, са последвали приемане на нови устройствени закони ЗУТ и ЗУЗСО, кадастрална карта от 2010 г. за района, както и нов Общ устройствен план (ОУП) на София. Приел е, че измененията на ПУП, прието с Решение № 1 от Протокол № 32 от 10.12.2001 г. на СОС не касаят спорния имот, тъй като кв. 11 е изключен изрично при приемането на проекта. Посочил е, че изменението в застрояването се състои в изменение височината на основното застрояване от 3 ет. на М+3 ет. - от нискоетажно в средноетажно застрояване, както и в определяне на едноетажно допълващо застрояване на границата с УПИ I и подземни гаражи на границата с УПИ VIII - 7 и в дъното на имота, съответно с различна форма на петното за строителство, което почти максимално да покрива и имота в рамките на допустимите по ОУП 80 % плътност. Приел е, че с увеличаване височината на застрояването в сравнение с действащия ПУП се закриват съществуващите на калканната стена прозорци към жилището на жалбоподателката, за което са представени документи, че това строителството и отварянето на прозорците е законно извършено въз основа на Разрешение за строеж № 16 от 6.03.2000 г. и Разрешение за ползване № 211-ПК-174 от 28.03.2002 г. за строеж "ІІІ-ти тавански етажи на жилищна сграда". Съдът е определил като спорни по делото два въпроса, а именно дали са спазени изискванията относно дълбочина на застрояване, съответно за разстояние до странична регулационна линия при наличие или липса на ограничение в дълбочина на застрояване до 16 м. по чл. 30, ал. 1 от ЗУТ и липса на изключенията по чл. 29 и ал. 30, ал. 2 от ЗУТ, съответно разстоянието до страничната регулационна линия по чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, във връзка с ал. 5 и дали е било задължително покриването на калканите, съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗУТ. Във връзка с така определения предмет на спора е приел, че ограничението по чл. 30, ал. 1 от ЗУТ е приложимо, тъй като се касае за жилищна сграда, предвид определянето и като такава за "жилища и офиси" и попадаща в жилищна зона. Приел е, че изключението по чл. 30, ал. 3 от ЗУТ се касае само и единствено за сгради, чието цялостно основно предназначение е за нежилищни нужди, каквато спорната предвидена сграда не е. Поради това е приел нарушение на правилата за дълбочина на застрояване. Приел е и че не са налице изключенията по чл. 30, ал. 2 от ЗУТ, тъй като лицето на имота е по – малко от посоченото в разпоредбата, както и на чл. 29, ал. 2, тъй като е предвидено свързано застрояване не в два каквото е ограничението по нормата, а в три имота. Приел е, че и административният орган в заповедта е посочил дълбочина на застрояването съобразно чл. 30, ал. 1 от ЗУТ, но от графичната част на заповедта и приетите по делото експертизи се установява, че това условие не е спазено и разстоянието е изчислено и начертано в противоречие с § 5, т. 27 от ДР на ЗУТ. Приел е, че в конкретния случай е неприложима чл. 21, ал. 2 от ЗУТ изискващ пълно покриване на калканната стена, тъй като е налице изключението по чл. 21, ал. 3 от ЗУТ, където е предвидено, че "за защитени територии на културно-историческото наследство (каквато е конкретната територия) разпоредбите на ал. 2 не се прилагат". Приел е, че като не са изследвани и други възможности предвид наличието на законно изградени с преустройство прозорци в горната част на калканната стена е неправилно приложен законът. По изложените съображения съдът е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед в оспорените й части по т. 2 и 3 относно одобрения ПЗ и РУП и е отменил заповедта в тези й части. Решението е правилно. Правилен и обоснован е изводът на АССГ за приложимост на чл. 30, ал. 1 от ЗУТ досежно максимално допустимата дълбочина на застрояването в конкретния случай и неприложимост на ал. 3 на посочената разпоредба. Правилен е и извода, че не се установяват изключенията по чл. 30, ал. 2 от ЗУТ и чл. 29, т. 2 от същия закон. В настоящия случай предвид предвиденото застрояване и представения проект за РУП и отреждането на УПИ XIX – 26 – за жилища и офиси се установява, че оспореният план предвижда изграждането на сграда със смесено предназначение, т. е. такава, която има както жилищна част, така и такава, която е за обществено обслужване – в настоящия случай за магазини и за офиси.