Решение № 4582 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6158/2016 г.

Решение № 4582 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6158/2016 г., V о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнороцесуалния кодекс /АПК/, образувано по жалба на Д. А. Т. от гр. А., ул. "Л." ..№..., вх. "...", ап. ..., срещу заповед № 8121К-1257/05.04.2016 г. на министъра на вътрешните работи с молба за отмяната й като незаконосъобразна и присъждане на разноски.

Министърът на вътрешните работи, ответник по жалбата, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, държавен експерт С., поддържа становище за неоснователност на жалбата с молба за отхвърлянето й, претендира разноски.

Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните и прецени доказателствата по делото по реда на чл. 171, ал. 1 АПК, намира следното:

Оспорващият е получил копие от обжалваната заповед срещу подпис на 11.04.2016 г., предвид което жалбата с вх. № 489702-911/15.04.2016 г. се явява процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК.

От доказателствата, приложени по административната преписка, се установява следното:

Дисциплинарното производство е образувано със заповед № 8121К-3082/18.09.2015 г. на министъра на вътрешните работи с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ по повод предложение рег. № 317р-7503/17.09.2015 г. по описа на ОДМВР П. и писмо вх. № 5293/15/17.09. 2015 г. по описа на Окръжна прокуратура П., съдържащи предварителни данни за извършени от главен инспектор Д. А. Т., началник на РУ Асеновград при ОДМВР П., нарушения на служебната дисциплина, описани в десет точки, като действията на лицето станали известни на обществото чрез средства за масово осведомяване и довели до намаляване или загуба на общественото доверие към полицейските служители. Прието е, че служителят е злоупотребил с властта си и оказаното му доверие, използвал е служебното си положение за лична и на трети лица облага, с което виновно нарушил подробно цитирани разпоредби от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. По повод така образуваното дисциплинарно производство оспорващият е дал писмено обяснение с вх. № 2372р-15337/23.09.2015 г. Със заповед № 8121К-857/14.03.2016 г. установеният по т. 7 от предходната такава 60 - дневен срок за разследване е удължен до 30.03.2016 г. и заповедта за образуване на производството е изменена с промяна на подлежащите на установяване факти по т. 1, т. 6 и т. 7.

В хода на дисциплинарното производство са събрани обяснения на служители в РУ-Асеновград и на отделни граждани, имащи отношение към обстоятелствата, описани в предложението на ОДМВР П., приложена е кадрова справка на служителя, длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност. Дисциплинарно разследващият орган е изготвил във връзка с разпорежданията по заповед № 8121К-3082/18.09.2015 г. Обобщена справка № 2372р-1822/05.02.2016 г./л. 120-165/ и Становище № 2372р-2053/10.02.2016 г./ л. 74-119/, а след удължаване срока на разследването със заповед 8121К-857/14.03.2016 г. - Обобщена справка 2372р-5409/30.03.2016 г. /л. 13-21/ и Становище рег. № 2372р-5514/01.04.2016 г. л. 4-12/, по които разследваният служител е дал писмени обяснения.

Дисциплинарното производство е приключило със заповед № 8121К-1257/05.04.2016 г., с която министърът на вътрешните работи на основание чл. 204, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 7 и 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е наложил на оспорващия Д. А. Т. дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното му правоотношение като началник на РУ-Асеновград при ОДМВР П..

Заповедта съдържа констатации за извършени от Т. тежки нарушения на служебната дисциплина, както следва:

• в периода от 21.08.2015 г., след изготвяне на докладна записка № 239р13398/24.08.23015 г- от Б. Я., младши експерт"КОС" към РУ Асеновград, до 02.09.2015 г. / датата на подаване на заявления за продължаване срока на разрешителни за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях от лицата Г. В. и Г. Т., главен инспектор Д. Т., в качеството на началник РУ-Асеновград превишил властта си и разпоредил по телефона на подчинения му сужител Б. Д. Я. да не извърши действия по установяване на нарушение по чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ и да не съставя актове за установяване на административни нарушения срещу посочените лица. Описаното поведение е квалифицирано като дисциплинарно нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 1 ЗМВР.

• на 14.08.2015 г. главен инспектор Д. Т., в качеството си на началник РУ Асеновград, превишавайки правата си е разпоредил на подчинения му служител, младши експерт Л. Г. Г. да не отвежда в РУ и да освободи лица, извършили кражба на орехов плод в землището на . М., обл. Пловдивска, сред които и осъдените за същото престъпление Г. И. Ш., Н. А. М., В. А. М., Г. А. Н. и М. Т. К., задържани от автопатрул на РУ Асеновград с мотив, че деянието не е престъление, позовавайки се на непотвърдени твърдения на зам. кмета на А. М. А., че предстои на посочените лица да бъде издадено разрешително за бране на орехов плод. Въпреки, че деянието е престъпление, за което на всяко от посочените лица е наложено и влязло в сила наказание от по 4 месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, на 14.08.2015 г. по вина на главен инспектор Т. по случая в РУ Асеновград няма заведен заявителски материал и не е уведомена компетентната прокуратура. С действията си Т. виновно е нарушил чл. 7, ал. 1, т. 1 от Вътрешните правила за организация на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, утвърдени с министерска заповед и задължението по раздел III от типова длъжностна характкеристика на длъжността "началник на районно управление на полиция при ОДМВР" да проверява и оценява съобщения и други материали, с оглед данни за извършени престъпления от общ характер като съблюдава скриктно разпоредбите на НК при изпълнение на задачите, свързани с разкриване на престъпления, съобразно компетентността и специализацията си- квалифицирани като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. с чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР / превишаване на власт/.

Прието е, че с описаното деяние Т. е нарушил т. 15, т. 19, т. 20, т. 24, т. 53 и т. 57 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Неетичното поведение е станало достояние на обществото чрез средства за масово осведомяване /On line издание на в. "М." от 28.12.2015 г./, което води до намаляване или загуба на обществено доверие към полицейските служители, уронва престижа на службата и обективира състава на дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР.

Във връзка с първото вменено на оспорващия дисциплинарно нарушение по преписката са събрани следните доказателства:

С докладна записка вх. № 239р-13398/24.08.2015 г./л. 385/ мл. експерт "КОС" към РУ А. Я. довел до знанието на оспорващия в качеството му на началник РУ Асеновград, че три лица М. И. Г., Г. Д. В. и Г. П. Т., притежаващи разрешителни за носене и употреба на оръжие с валидност, съответно до 29.08.2015 г., до 29.08.2015 г. и до 30.08.2015 г. в нарушение на чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ не подали в едномесечен срок преди изтичане срока на разрешителните заявления за подновяването им. Докладната записка е резолирана от оспорващия с указание за предприемане в тридневен срок действия във връзка с носене на административна отговорност по ЗОБВВПИ. На 01.09.2015 г. и 02.09.2015 г. лицата В. и Т. са подали заявления за подновяване на разрешителните, а с протоколи за приемане на ВВООБ от 03.09.2015 г. мл. експерт Я. приел на съхранение в склад "Въоръжение" РУП Асеновград притежаваните от тях пистолети "Макаров" и боеприпаси за тях.

На 17.09.2015 г. датата, на предложение рег. № 317р-7503/17.09.2015 г. на ОДМВР до министъра на вътрешните работи за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина от гл. инспектор Д. А. Т., мл. експерт Я. е изготвил сведение относно случая, в което твърди, че по телефона получил нареждане от последния на В. и Т. да бъде указано да подадат заявления за подновяване на разрешителните. В хода на дисциплинарното производство мл. експерт Я. в сведения от 01.02.2016 г. / л. 189/, от 04.02.2016 г./ л. 189/ и от 18.03.2016 г./ л. 43/ е потвърдил изложеното на 17.09.2015 г. с пояснение, че спрямо двете лица не е взето "административно отношение" и не им са съставени актове поради телефонно обаждане на Т. В преписката на л. 232 и л. 233 са приложени сведения от Г. П. Т. и Г. Д. В., в които лицата са пояснили причините за пропускане на срока по чл. 87, ал. 1 ЗОБВВПИ, заявили са, че не са давали на полицейски служители подаръци или пари, не познават Т. и не са имали контакти с него. Липсата на акт за установяване на административно нарушение Т. отдава на това, че получил разбиране от служители в РУ. На л. 226, л. 230 и л. 231 са приложени сведения от лицата Т., А. и М., служители в РУ Асеновград, работили по случая. В тези сведения са описали, че по повод докладната записка на мл. експерт Я. са извършили проверки на посочените в записката лица, не сочат подробности във връзка със случая, не изнасят данни за телефонно обаждане.

При горните факти и обстоятелства, установени в хода на дисциплинарното производство, изводът на дисциплинарно разследващия орган, възприет и от министъра на вътрешните работи за извършено от оспорващия Т. дисцплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗМВР - неизпълнение на служебните задължения и неспазване на служебните правомощия- вр. с чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР - превишаване на власт е необоснован и без опора в доказателствата по преписката. Докладната записка на мл. експерт Я. е от 24.08.2015 г. и по нея началникът на РУ Т. е дал законосъоразни разпореждания. Безспорно е, че Я. не е издал на лицата Т. и В. актове по чл. 87, ал. 1 вр. с чл. 212 ЗОБВВПИ, действие в кръга на задълженията му по служба. Извън принципа, че незаконни нареждания не подлежат на изпълнение и отговорност за неизпълнението им не може да се търси, твърдението си за получено нареждане по телефона този служител не е конкретизирал по време и място / в писменото сведение вх. № 2372в-69/18.03.2016 г. Я. не е посочил визираната от дисциплинарно разследващия орган в становище рег. № 2372р-5514/01.04.2016 г. дата 31.08.2016 г./, същото не е подкрепено и от други обективни данни. Съдържа се в сведение от 17.09.2015 г. при изготвено вече на същата дата предложение за образуване на дисцплинарно производство срещу Т. и е поддържано в хода на дисциплинарното производство. Твърдението не е проверено и по инициатива на дисциплинарно разследващия орган чрез проследяване телефонните повиквания до мл. експерт Я. в дните, непосредствено след внасяне на докладната записка или чрез други способи.

Изложеното обосновава извода за недоказаност на вменените на оспорващия дисцплинарни нарушения, още повече, че докладната записка е резолирана в рамките на служебните задължения и правомощия на дисциплинарно разследваното лице, а дали оспорващият е превишил властта си следва да се преценява и с оглед безспорния факт, че отговорният служител не е бил длъжен да изпълни неправомерно нареждане, могъл е да сигнализира в ОДМВР за оказания върху него натиск.

Във връзка с второто, вменено на оспорващия дисциплинарно нарушение по преписката са приложени писмени доказателства - протокол от 16.12.2015 г. по нох. д. № 920/2015 г. по описа на Районен съд Асеновград за одобрено между прокурор от РП Асеновград с подсъдимите, както следва- Г. И. Ш. чрез служебен защитник адв. Терзиева, Н. А. М. чрез адв. Аргиров, В. А. М. чрез служебен защитник адв. Стоянова, Г. А. Н. чрез служебен защитник адв. Матева споразумение, по силата на което е признато, че на 14.08.2015 г. всеки един от тях при предварителен сговор с останалите е отнел чужди движими вещи, които не са под постоянен надзор -200 кг. орехов плод на стойност 400 лв с намерение противозаконо да ги присвоят, като случая не е маловажен, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 2 и 5 вр. с чл. 194, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на всеки един от тях е наложено наказание от четири месеца лишаване от сводоба, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години. Приложени са разпити пред съдия на служители в РУ А. А. и Г. установили на място извършеното от посочените по- горе лица, както и че тези лица не разполагали с издадено от местната власт разрешително за събиране на орехи. Г. уведомил по телефона началника на РУ Т., който наредил лицата да бъдат освободени, тъй като по данни на зам. кмета на А. М. А. с тях на следващия ден, понеделник, ще бъде подписан договор за бране и събиране на орехи.

Предвид нареждането лицата да бъдат осводени информацията на служителите, присъствали на място в изпълнение на службата си, не е регистрирана като заявителски материал, с което допуснато нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Вътрешните правила за организацията на работата в Министерството на вътрешните работи по заявителски материални за престъпления от общ характер. и представлява дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗМВР / с позоваването на ал. 1 в обжалваната заповед е допусната техническа грешка/. Това нарушение не може да бъде квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, т. 7, предл. 1 ЗМВР - нареждането лицата да бъдат освободени е дадено след получена от зам. кмета на общината информация, че поради отсъствие на отговорния служител в общината подписването на изготвения за тези лица договор е отложено за следващия работен ден, / св. Г. л. 420/, досъдебното производство срещу тях е своевременно образувано предвид проведените на 16.09.2015 г. разпити пред съдия на лицата Н. А. М. / един от извършителите/ и Ш. С. И.. Извършителите са понесли наказателна отговорност, от което следва, че вредни последици от нарушението не са настъпили. Ето защо квалификацията на дисциплинарното нарушение по този раздел на заповедта по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 3 вр. с чл. 203, т. 7, предл. 1 ЗМВР е възприета в нарушение на материалния закон.

Не се установява оспорващият да е извършил и нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 вр. с чл. 203, т. 13 ЗМВР.

Етичният кодекс за поведение на държавните служители в МВР съдържа правила за поведение, изискуеми от общоприетите морални норми. Ето защо не всяко допуснато от държавен служител дисциплинарно нарушение следва да се квалифицира и като нарушение на етичните правила. Цитираните в заповедта разпоредби са общи и прилагането им спрямо фактите изисква установяване на поведение на държавния служител, непосредствено възприето от околните и предизвикало тяхното възмущение. Единствено в тази хипотеза дисциплинарното нарушение може да се счита и за нарушение на етичните правила за поведение. В случая поведението на дисциплинарно наказаното лице, както се сочи в заповедта, е станало достояние на обществото чрез On - line издание на в. "М." от 28.12.2015 г. Липсват обаче данни относно съдържанието на информацията, доколко е била достоверна и как е повлияла на общественото мение.

При горната фактическа обстановка и възприети въз основа на нея правни изводи следва да се има предвид, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на изискванията по чл. 206, ал. 2 ЗМВР. До датата на предложението за образуване на дисциплинарното производство, видно от кадровата сравка /л. 338/ оспорващият е с двадесетгодишен стаж в системата на МВР, награждаван е през 2004 г., два пъти през 2009 г., през 2010 г. с обявяване на благодарност с отпуск и последно, с обявяване на благодарност и парична награда през м. юли 2015 г. Тези факти издателят на обжалваната заовед не е взел предвид, а наложеното наказание е определил при недоканост на нарушението по т. 1 и без да вземе предвид тежестта на нарушението по т. 2 и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено и цялостното поведение на служителя по време на службата му в системата на МВР.

Предвид горното обжалваната заповед като издадена в нарушение на материалния закон, основание за отмяна по чл. 146, т. 4 АПК, следва да бъде отменена.

При този резултат на оспорващия следва да се присъдят разноски в размер на 510 лв - ДТ в размер на 10 лв и платено по договор за правна защита и съдействие от 23.02.2017 г. адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд