Решение № 11688 от 28.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1781/2023 г.

от 21.02.2022 г. (л. 82) управителят на Геострикт ЕООД е изпратил до директора на БДИБР резултатите от заснемането със сондажна камера на състоянието на ствола на съоръжението до пълната му дълбочина. На 16.02.2022 г. длъжностни лица при БДИБР извършили проверка на обект Площадка за рециклиране на пластмасови отпадъци , находящ се на [улица] гр. Пловдив, във връзка със сигнал, вх. КД-03-30/11.02.2022 г. по описа на БДИБР, подаден от Областен управител на Област Пловдив. Резултатите от тази проверка са обективирани в Констативен протокол (КП) ПВ1-20/16.02.2022 г. В протокола е отразено, че е извършен оглед на един брой изградено и оборудвано водовземно съоръжение тръбен кладенец, разположен на територията на имот с ИД 56784.539.490 по КК и КР на гр. Пловдив. Водовзема се подземна вода посредством потопяема помпа, има монтирано измервателно устройство за отчитане на добитото количество подземна вода, като в момента на проверката е констатирано, че не се водовзема подземна вода от тръбния кладенец. В момента на проверката не може да бъде представен договор с ВиК оператор и няма издадено разрешително за водовземане от подземни води от директора на БДИБР. По КП не са издадени предписания, не са посочени срокове и отговорници. Същият е подписан от упълномощено от дружеството-жалбоподател лице. Съдът установил, че с писмо, изх. РР-19-185(3)/2021 г. от 28.02.2022 г. (л. 80 от първоинстанционното дело) директорът на БДИБР уведомил управителя на Холц ЕООД, че тръбен кладенец за водовземане от подземни води, за което е подадено Заявление за регистрация с вх. РР-19-185/10.12.2021 г., е вписано в регистъра на водовземните съоръжения за стопански цели в БДИБР под номер 35201305912/23.02.2022 г. В горния десен ъгъл на писмото е налице резолюция от М. Дурева от дата 28.02.2022 г., насочена към В. Узунов и Д. Димова, с която се указва да се анулира регистрацията във връзка с постъпил от Областния управител на Област Пловдив сигнал, вх. КД-03-30/11.02.2022 г., и да се прецизира след извършване на действия по посоченото предписание и установяване на параметрите на тръбния кладенец. На 28.02.2022 г. директорът на БДИБР изпраща до управителя на Холц ЕООД оспореното писмо с предписанията, посочвайки че за правото на водовземане от подземни води от тръбен кладенец, към момента на проверката, няма издадено разрешително по ЗВ и в БДИБР не е постъпвала преписка от дружеството Марица полимер ООД или от собственика на имота Холц ЕООД за издаване на такова. Посочено е също така, че в БДИБР има подадено заявление за регистрация на 1 бр. тръбен кладенец с вх. РР-19-185/10.12.2021 г. На 02.03.2022 г. директорът на БДИБР изпратил до Областния управител на Област Пловдив писмо, изх. КД-03-30(3), с което го уведомил за извършената проверка на обект Площадка за рециклиране на пластмасови отпадъци , находящ се на [улица] гр. Пловдив. На 09.03.2022 г. в БДИБР, в отговор на искана информация, е входирано писмо от управителя на ВиК ЕООД гр. Пловдив КД-03-30

(л. 33, пак там), с което е изпратен копие на договор, сключен между ВиК ЕООД гр. Пловдив и Холц ЕООД за предоставяне на ВиК услуги, включително копие на писмо до Областния управител на Област Пловдив (л. 36), с което го уведомяват, че продължават действията по обследване на цялата площадкова ВиК мрежа на бившото ГУСВ ЕАД. На 06.04.2022 г. от служители на БДИБР е извършена нова проверка на обект Площадка за рециклиране на пластмасови отпадъци , находящ се на [улица] гр. Пловдив, резултатът от която е обективиран в КП ПВ1-72. Констатациите, отразени в протокола, са както следва: в момента на проверката не се водовзема подземна вода от тръбния кладенец; извършен е оглед с камера за наблюдение на водовземното съоръжение, при който е замерено СВН 2,72 м. на тръбния кладенец, дълбочина на кладенеца 10, 72 м., като след тази дълбочина има нанос; на обекта не е установено друго водовземно съоръжение; в БДИБР е подадено Заявление за регистрация на тръбния кладенец; за обекта няма издадено разрешително за водовземане от подземните води от директора на БДИБР; обектът не е водоснабден с питейна вода от ВиК оператор и се използва вода от диспенсери; в БДИБР е представено копие на Договор 38369/21.02.2022 г. за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор гр. Пловдив с дружеството Холц ЕООД. На 27.04.2022 г. младши експерт в отдел Разрешителни и регистри в дирекция Планове и разрешителни при БДИБР докладвал на директора на БДИБР (Доклад, вх. РР-19-185(4)/2021 г. л. 79 от първоинстанционното дело) развитието на преписката за регистрация на водовземното съоръжение за стопански цели, изградено в ПИ с ИД 56784.539.490 по КК и КР на гр. Пловдив. Отправил молба за разпореждане да се изиска информация от дирекция Контрол при БДИБР във връзка с изпълнението на издадените за обект Площадка за рециклиране на пластмасови отпадъци , находящ се на [улица] гр. Пловдив, предписания, както и за последващи действия. При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, от правна страна, че подадената от дружеството-жалбоподател жалба е процесуално допустима за разглеждане по същество и основателна. Счел, че обективираното в оспореното писмо на директора на БДИБР предписание за консервиране на процесния кладенец е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 155, ал. 1, т. 22 ЗВ, във вр. с чл. 109 от Наредба 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води (наричана за краткост по-долу Наредбата или приложимата наредба), но в нарушение на изискването за форма на административен акт, доколкото не съдържа мотиви, както и в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Съдът съобразил разпоредбата на чл. 118г, ал. 3 и ал. 5 ЗВ. Приел е, че административният орган, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, не е посочил фактическите и правните основания за издаване на акта. Като се позовал на събраните по делото доказателства, преценил, че липсват констатирани нарушения не се водовзема подземна вода, като били налице и противоречиви данни. Подчертал, че от една страна в предписанията е посочено, че: До извършване на регистрацията на водовземното съоръжение в регистъра на БД ИБР по чл. 118г, ал. 3 от Закона за водите и издаването и влизането в сила на разрешително по реда на ЗВ, на основание чл. 109, ал. 3 от Наредба 1 от 10.10.2007 г , а от друга към датата на издаване на предписанията такава регистрация на водното съоръжение е била налице. Формирал е извод, че това противоречие препятства, както дружеството-жалбоподател, така и решаващия състав на съда да установи каква всъщност е действителната воля на административния орган. Посочил, че разпоредбата на чл. 46, ал. 1, буква ж ЗВ установява разрешителен режим за водовземане от повърхностни или подземни води, като компетентните органи отчитат наличните водни ресурси, потребностите на кандидата за водоползвател, състоянието на водното тяло, целите на опазване на околната среда, определени за съответното водно тяло и мерките за постигане на тези цели, определени в плановете за управление на речните басейни. Отчитайки данните по делото, че имотът, в който се намира тръбният кладенец, е възложен на жалбоподателя през 2021 г., съдът посочил, че административният орган не е изследвал въпроса, дали няма налично издадено разрешително за процесния обект на предишен собственик. Според съда липсвали и данни административният орган да е изискал представяне на допълнителна информация по този въпрос. Подчертал, че ако фактическото съображение на административния орган за издаване на оспорения административен акт е установено ползване на водите от кладенеца, то в предписанието за консервиране на водовземното съоръжение не се съдържа правното основание за издаването му. На следващо място съдът обсъдил разпоредбата на чл. 109, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води. Посочил, че собственикът на кладенеца е заявил изричното си желание да ползва водите му, поради което консервирането на съоръжението не може да бъде по реда на чл. 109, ал. 1 от Наредбата. Приел е, че в конкретния случай не е налице и хипотезата на чл. 109, ал. 2 от същата предвид данните в КП ПВ1-20/16.02.2022 г. за монтирано на кладенеца помпено оборудване. Счел, че фактическото основание за издаване на оспореното предписание за консервиране не е обосновано със съответно правно основание за нареждане на такова консервиране на кладенеца. Взел предвид, че, към момента на издаване на оспорените предписания, Холц ЕООД е сключило договор за предоставяне на ВиК услуги на потребители с ВиК оператор, както и е бил наличен инвестиционен проект с възложител Марица полимер ООД писмо, рег. АСД-03-54#6/17.03.2022 г. на Заместник областния управител на Област Пловдив на л. 31-32 от първоинстанционното дело, за който въпрос съдът приел, че не е изследван от административния орган при издаване на оспорения акт. Формирал извод, че писмо, изх. КД-03-30(1)/28.02.2022 г. на директора на БДИБР Пловдив, е издадено в нарушение на чл. 9 и чл. 35 АПК, а липсата на фактически и правни съображения за издаване на административния акт счел като пречка за извършване на проверка за законосъобразност на акта и като съществено нарушение на правото на защита на адресата на акта, тъй като същият е поставен в невъзможност да разбере въз основа на кой законов текст му се нарежда да консервира тръбния кладенец, изграден в собствения му имот. Административният съд е приел, че адресатът на акта не е уведомен за започване на административното производство, съгласно разпоредбата на чл. 26 АПК, съответно не му е дадена възможност да представи доказателства и да изрази становище, което от своя страна е довело до нарушаване на правото на участие на страната в производството по чл. 34 АПК. Посочил, че по делото липсват данни жалбоподателят да е запознат със сигнал, вх. КД-03-30/11.02.2022 г. по описа на БДИБР, подаден от Областен управител на Област Пловдив, както и липсва писмо, изх. ПУ-01-838/31.08.2021 г., с което, от страна на БДИБР Пловдив, е съгласуван инвестиционния проект с възложител Марица полимер ООД. Счел, че процесният акт е издаден в нарушение на принципа за последователност и предвидимост, установен в чл. 13 АПК. Посочил, че предвид намерението на дружеството-жалбоподател да предостави тръбния кладенец за ползване на Марица полимер ООД за стопански цели и подаденото от жалбоподателя заявление за вписването на водовземното съоръжение в регистъра по чл. 118г, ал. 3 ЗВ, не става ясно процесният кладенец вписан ли е в този регистър и ако е вписан, на кое от посочените в ал. 3 на чл. 118г ЗВ пет основания е извършено това. Приел е, че по делото остава неизяснен и въпросът, дали е признато право на жалбоподателя за ползване на кладенеца или е необходимо издаване на разрешително по чл. 52 ЗВ. Съдът обсъдил нормата на § 41 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда (ЗООС), обн. в ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г. във връзка с чл. 118г ЗВ. Приел, че когато не са изпълнени изискванията на ал. 3 от § 41, директорът на басейнова дирекция отказва вписване в съответния регистър по чл. 118г, ал. 3 ЗВ и предписва ликвидиране на съоръжението, за която хипотеза подчертал, че не е налице в конкретния случай. Посочил, че анулиране на регистрация не съществува, като понятие по отношение на процедурата по § 41 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗООС. Формирал решаващия извод за незаконосъобразност на обективираното в писмо на директора на БДИБР Пловдив, изх. КД-03-30(1)/28.02.2022 г. предписание за консервиране на тръбния кладенец в ПИ с ИД 56784.539.490 по КК и КР на гр. Пловдив. С тези мотиви, го отменил. Присъдил разноски, съобразно изхода на спора. Решението на административния съд е валидно, допустимо, но неправилно. Неправилността се състои в неправилни фактически установявания, необосновани изводи и неправилно приложение на материалния закон. Необосновано съдът е приел, че началото на административното производство е сложено с подаване на заявлението за регистрацията на водовземното съоръжение от Холц ЕООД. Това обстоятелство не следва от съдържанието на обжалвания акт, съдържащ предписанията. Видно от него е, че проверката е извършена и предписанията са дадени във връзка с конкретно писмо на Областния управител на област Пловдив и ППГОС Демократична България . Аналогично е и посоченото в Констативен протокол ПВ1-20/16.02.22г., съставен от проверяващи длъжностни лица при БДИБР. Следователно, обжалваните предписания са дадени в резултат на проверка, извършена по подаден сигнал. Доказателства в тази насока са и писмо на Областната администрация Пловдив с АСД-03-54#6/17.03.2022г. ( лист 31 от делото на АС-Пловдив) и писмо на БД ИБР изх. КД-03-30(3)/02.03.2022г. до Областния управител на Област Пловдив ( лист 50-52 от делото на АС-Пловдив). Неправилно, административният съд е приел, че оспореното предписание не съдържа мотиви. Предписанието е дадено след извършена проверка на обекта от експерти на басейновата дирекция. Фактическите основания за дадените предписания стават ясни, както от предписанието, така и от констативния протокол, съставен по време на проверката и послужил за целите на предписанието. Констатирано е от проверяващите, че за изграденото и оборудвано водовземно съоръжение - тръбен кладенец в имот 56784.539.490 в гр. Пловдив има подадено заявление за регистрация на 1 бр. тръбен кладенец от собственика на имота Холц ЕООД, но няма издадено разрешение по ЗВ за водовземане от подземни води посредством тръбния кладенец. Тези констатации са именно и фактическите основания за дадените предписания, обективирани в обжалвания административен акт. В него ясно е посочено, че предписаните мерки са до извършване на регистрацията на водовземното съоръжение в регистъра на БД ИБР по чл.118г., ал.3 ЗВ и до издаване и влизане в сила на разрешително за водовземане от подземни води по ЗВ. Видно от допълнителните разпоредби на Наредба 1 от 10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води е, че е налице разлика между понятията Водовземно съоръжение и Съоръжение, предназначено за водовземане . Първото е регламентирано в т.2 на §1 и е съоръжение за подземни води, предназначено за водовземане, заедно с надземните съоръжения, изградени при условията и по реда на Закона за устройство на територията, което е присъединено към водоснабдителна система. Второто е регламентирано в т.9 от §1 и е съоръжение за подземни води, което няма изградени надземни съоръжения при условията и по реда на ЗУТ и не е присъединено към водоснабдителна система. В конкретния случай, в предписанието процесното съоръжение за подземни води е определено като водовземно съоръжение. От това определяне на съоръжението следва, че то е било готово за експлоатация. Установено е, че към момента на проверката не се водовзема подземна вода от тръбния кладенец, но монтираното измервателно устройство за отчитане на добитото количество подземна вода е с показание за осъществено водовземане в размер на 026586 куб.м. Следователно, съоръжението е било използвано в един предходен на проверката момент, поради което, без консервацията му има обективната възможност отново да бъде използвано, без да са налице изискваните от закона условия за това. Не са налице противоречиви данни в предписанието, както е приел административният съд. Необоснована е и констатацията на съда, че към датата на предписанието, вече е била налице регистрация на водното съоръжение под 35201305912/23.02.2022г., тъй като по делото не са налице категорични доказателства за това. Напротив, видно и от мотивите на първоинстанционното решение е, че е установено, че върху писмото, с което жалбоподателят е следвало да бъде уведомен за вписване на съоръжението, е сложена резолюция, да се анулира. По делото е представено писмо от директора на БДИБР с изх. КД-03-3015/31.10.2022г. ( лист 132 от първоинстанционното дело), което е останало необсъдено от административния съд, но от което се установява, че в регистъра на водовземните съоръжения за стопански цели в БД ИБР не съществува 35201305912/23.02.2022г. Следователно, в тежест на жалбоподателят е било да докаже, че е отменен мълчалив или изричен отказ по заявлението му за регистрация на съоръжението и, че към датата на дадените предписания процесното съоръжение е регистрирано и е включено в регистрите на водовземните съоръжения за подземни води. Доказателства за тези обстоятелства не са представени по делото. В хода на съдебното обжалване на предписанията, жалбоподателят не е опровергал и констатацията на административния орган за липсата на разрешително за водовземане от подземни води посредством ТК, както за Холц ЕООД-собственик на имота, в който се намира съоръжението, така и за Марица полимер ООД, сочено за ползвател на добиваната вода за нуждите на площадката, експлоатирана от него. Не могат да се споделят съображенията на административния съд, че административния орган не бил направил нужното, за да събере информация, дали нямало налично издадено разрешително за процесния обект на предишен собственик. От една страна, жалбоподателят не е направил такова твърдение в административното производство, а от друга страна, съгласно чл.79, ал.1, т.1 от Закона за водите действието на издаденото разрешително се прекратява при прекратяване на правото на водоползователя на собственост или ползване върху недвижимия имот, където се намира водовземното съоръжение, а съгласно ал.2 на същия член лицата, придобили правата на собственост или ползване на недвижимия имот, в срок до 3 месеца уведомяват органа по чл.52, ал.1, дали желаят да се ползват от правата по издаденото разрешително. В конкретния случай, липсват данни за подобно процедиране от жалбоподателя. Неправилен е изводът на административния съд, че правното основание за издаване на предписанията не съответства на фактическите констатации в акта. Наличието все пак на инициирана процедура за регистрацията на съоръжението от собственика му, е дала основание на предписващия орган да предпише по-леката от двете мерки, а именно консервация, а не ликвидиране на съоръжението. Предписанието по т.1 и неговото изпълнение, е основание за консервиране на съоръжението на осн. чл.109, ал.2 от приложимата Наредба и по реда, предписан в съответния член, за спазването на който е дадено предписание в т.2. Предписанието в т.3 е направено с оглед констатацията в Констативния протокол от 16.02.2022г., че в момента на проверката не може да бъде представен договор с ВиК оператор. Видно от представения по делото договор 38369/21.02.22г. ( лист 37-45 от първоинстанционното дело) такъв е сключен между Холц ЕООД и ВиК ЕООД-гр. Пловдив на 21.02.22г., т.е. след проверката. Липсват данни сключеният договор да е представен в БД ИБР преди 28.02.22г. датата на предписанията. По тези съображения, касационната инстанция преценява като законосъобразно и предписанието по т.3. Необоснован и неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че предписанието е издадено в нарушение на процесуалните правила , тъй като адресатът му, не бил уведомен за производството. Видно от Констативния протокол от 16.02.2022г. е, че по време на проверката е присъствал представител А. Садъков на Холц ЕООД. Видно от договора с ВиК- Пловдив е, че същото лице- А. Садъков е пълномощник на Холц ЕООД по силата на пълномощно 3152/23.11.2021г.. По изложените съображения, касационната инстанция преценява като неправилно обжалваното решение. Постановено е при необоснованост на изводите и неправилно приложение на материалния закон. Поради неправилността му, решението следва да се отмени, а вместо него се постанови от касационната инстанция решение по съществото на спора, с което жалбата срещу предписанията се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на спора и предвид своевременно заявената претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както пред първоинстанционния съд, така и пред касационната инстанция, в полза на БД ИБР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 200 лева ( по 100 лева за съдебна инстанция).