Решение № 2811 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7226/2018 г.

Решение № 2811 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7226/2018 г., I о., докладчик съдията Тинка Косева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 779/12.04.2018 г., постановено по адм. дело № 3214/2017 г. по описа на Административен съд-Варна, с което е отменен Ревизионен акт №Р-03000317000781-091-001/24.08.2017 г., поправен с РА за поправка №П-03000317165915-003-001/26.09.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 392/10.11.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Варна, с който на "Мири-92" ЕООД са установени задължения за ДДС в общ размер 16 796, 08 лв. и лихви за забава в размер на 2869, 63 лв. за данъчен период м. 01. 2015 г. - м. 12. 2015 г. и КД по ЗКПО за 2014 г. и 2015 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за липсата на доказателствена стойност на процесните фактури, предвид това, че не съдържат подпис на получател с твърдения, че освен фактурите са налице достатъчно доказателства за реално получаване на стоките-тютюневи изделия от ревизираното лице от посочените във фактурите доставчици. Излагат се съображения, че всички процесни фактури са осчетоводени при доставчиците, като са отразени в регистрите по ЗДДС-дневниците за продажби, съответно данъка е начислен. Според касатора представените от доставчиците писмени обяснения, пътни листи за осъществен транспорт на стоките, приложените счетоводни регистри на доставчиците, които сочат отразяване на стопанските операции, неоспорени от ревизираното лице, безспорно налагат извода за получаване на процесните стоки от ревизираното лице и че са налице неотчетени приходи от тяхната реализация. Касатора излага съображения, че приетото по делото заключение на ССЕ на което се позавава съда е неотносимо към предмета на спора, а свидетелските показания не установяват релевантни за спора факти. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт, както и присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба -"Мири-92" ЕООД, чрез адвокат Зайков в писмено становище по делото я оспорва изцяло. Излага съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Моли съдът да го остави в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения. За да отмени РА №Р-03-000317000781-091-001/24.08.2017 г., издаден на "Мири-92" ЕООД за установени задължения по ЗДДС в общ размер 16796, 08 лв. и лихви в размер на 2869, 63 лв. и КД по ЗКПО за 2014 г. и 2015 г. по фактури, издадени от "Табак Логистик Груп Варна" ООД, "Табак Логистик груп" АД, "Табако Трейд Варна" ООД, "Айва" ЕООД и "Експрес Логистика и дистрибуция" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че по делото не са събрани безспорни доказателства за получаване на фактурите от "Мири-92" ЕООД, както и на стоките по тях от посочените доставчици, не е доказана констатацията в РА, че стоките по спорните фактури са били предмет на последващи продажби. Съдът е изложил съображения, че след като ревизираното лице оспорва факта на получаване на фактурите и на стоките по тях, наличието или липсата на подпис за получател е от съществено значение за установяване на факта, дали стопанската операция е реално осъществена. При изрично изявление на представляващия ревизираното лице, че фактурите не са подписани от него, според съдът неправилно органите по приходи са приели, че от негова страна липсва противопоставяне. Изводите зи липсата на реално получени стоки по фактурите и на самите фактури от сочените в тях доставчици, съдът е обосновал с липсата на представени първични счетоводни документи, удостоверяващи предаването на стоките и изписването им от доставчиците, като стокови разписки, складови разписки, искания за изписване на СМЦ и др. В този смисъл съдът е приел, че констатациите на ревизията, относно посочените фактури са необосновани и по отношение на тях не са налице основания за извършване на ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, тъй като за тях не е установено наличието на укрити приходи. Допълнително съдът е изложил съображения по отношение задълженията по ЗДДС, по аргумент от разпоредбата на чл. 96 от ЗДДС, че определянето на оборот за регистрация по ЗДДС по аналог е недопустимо, облагането в частта по ЗДДС не е извършено по особения ред, поради което не е доказано, че ревизираното лице е получило, но не е осчетоводило фактурите и стоките по тях. Според съда липсват каквито и да е данни за недобросъвестно поведение от негова страна, поради което липсват основания за прилагане на тълкуването дадено от СЕС в Решение от 5.10.2016 г. по дело С-576/15. След като няма доказателства за реалното предаване на стоките, съдът е счел че незаконосъобразно приходните органи са начислили допълнително ДДС за неосчетоводените доставки по фактурите от посочените доставчици. Решението е правилно постановено. От данните по делото е видно, че в хода на ревизията на база на събраните доказателства са изградени констатации, че е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК-данни за укрити приходи или доходи, на база на това че са установени издадени фактури от различни доставчици на името на едноличното дружество, които не са намерили отражение в неговото счетоводство, с оглед на което е презюмирано, че получените по тях стоки са реализирани от търговеца, без да бъдат отразени и декларирани получените приходи от продажби. Прието е още, че при реализирането на продажбите са настъпили данъчни събития по смисъла на чл. 25 ЗДДС и е следвало да бъде начислен ДДС, съответно налице са били и условия за задължителна регистрация по ЗДДС, което не е било извършено от задълженото лице, поради което дължимия данък е определен от ревизиращите органи с издадения ревизионен акт. При така изложената фактическа обстановка правилно от съда като основен спорен въпрос между страните е формулирано обстоятелство, дали са налице реални доставки по въпросните фактури. Първонистанционният съд, след надлежно изясняване на фактическата обстановка и подробно обсъждане на доказателствения материал и правилен анализ на фактите е приел, че не е установена реалност на доставките, в това число реалното предаване на стоките по процесните фактури. Тези изводи на съда са логически обосновани и се споделят от настоящата инстанция. Административният съд правилно е приел, че предвид на това, че спорните фактури имат за предмет родово определени вещи, с оглед разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, за да се докаже реалност на доставката, следва да бъде доказано предаването на стоката, по който начин става нейното индивидуализиране и може да бъде прието, че тя е получена от ревизираното лице, което впоследствие я е продало и е осъществило облагаеми доставки, които подлежат на облагане с ДДС. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалване на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 от с. з. фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства. Тъй като основния спорен въпрос е относно реалното получаване на стоката по фактурите, което съставлява положителен факт от обективната действителност, то в тежест на приходната администрация е да установи чрез надлежни доказателства получаването на стоките по процесните фактури от страна на ревизираното лице. С оглед на доказателствата по делото административния съд правилно е приел, че ангажираните от приходната администрация доказателства не доказват реалното предаване на стоките. Предвид направеното възражение от страна на задълженото лице по оспорване на фактурите и на твърдението, че е получило стоките по тях и е реализирало доходи от продажбата им, от страна на приходната администрация няма ангажирани допълнителни доказателства, включително искане за разпит на свидетели на лицата, които са дали обяснения като управители на доставчиците или разпит на лицата, които са доставяли стоката в търговския обект като шофьори на тези доставчици. От страна на приходната администрация не са ангажирани доказателства кое е лицето, което е получило стоките от името и за сметка на ревизираното лице. От факта, че последното е имало трайни търговски взаимоотношения с тези доставчици и е закупувало стоки от тях не следва автоматично изводът, че то е закупило и стоките по въпросните фактури, които са били издадени на негово име, но не са били осчетоводени. Доколкото получаването на стоката по фактурите е факт от обективната действителност, то в тежест на приходния орган е да докаже този факт, като в случая важат всички онези доводи на самия орган в хипотези на отказано право на данъчен кредит поради липса на реална доставка. В съгласие с непротиворечивата съдебна практика на ВАС, първонистанционният съд е съобразил, че доказването на приходи от укрити продажби на стоки е обвързано със същия доказателствен стандарт на този, при който ревизираните лица следва да доказват реалността на изпълнението на определени сделки. В случая към фактурите на доставчиците не са представени приемо-предавателни протоколи, констативни протоколи, стокови разписки и др. Въпреки писмените обяснения на представляващите дружествата, че стоките предмет на фактурите са били транспортирани до търговския обект на дружеството, за реалното извършване на транспорта не са представени доказателства. В представените пътни листи от "Айва" ЕООД са отразени общи маршрути "склад по маршрут", без посочено населено място, които не могат да бъдат свързани конкретно с обекта на търговеца. Стоковите разписки, представени от "Експрес Логистика и Дистрибуция" не са подписани както за превозвач, така и за клиент. За клиент е посочен 3120 Варна Ван 20, Североизток, Депо -Варна, като по никакъв начин не могат да се обвържат с доставки до ревизираното лице. Системното фактуриране към задълженото лице на родово определени вещи, без да са налице доказателства за реалното предаване на собствеността върху вещите, съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, не може да обоснове извод, че са налице укрити доставки, съответно приходи или доходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, върху които следва да бъдат определени задължения за данък върху добавената стойност или корпоративен данък. При събиране на доказателства в тази насока органите по приходи не са спазили принципа на служебното начало и принципа на истинноста, задължаващи ги да съберат всички относими към спора доказателства служебно, с цел пълно изясняване на фактическата обстановка и доказване на обстоятелствата по чл. 122 ДОПК. В хода на съдебното прозиводство също не са били ангажирани никакви доказателства. Освен доказателства за реалното извършване на доставките, липсват и всякакви доказателства за последваща реализация на стоките, съответно за получаване на приходи от тях. Фактурирането само по себе си не означава, че е налице доставка на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС, дори и когато доставчиците са разполагали със стоката. Липсват данни за експедиция, транспортиране, съхраняване. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че доказателствената сила на ревизионния акт, съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК е налице само тогава, когато констатациите на акта за наличие на някоя от хипотезите по чл. 122, ал. 1 ДОПК са подкрепени от събраните доказателства, какъвто не е настоящия случай. В касационната жалба като касационни основания на практика се преповтарят констатациите на ревизионния акт и аргументите, свързани с доказателствената сила на ревизионния акт, съставен при особена ревизия, съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, които доводи и аргументи са обсъдени в първоинстанционното решение в посочения по-горе смисъл. Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд-Варна се явява правилно и законосъобразно и не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - Варна и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, ответника по касация не е претендирал разноски, поради което такива не се присъждат. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,