Решение № 9643 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12059/2012 г.

Решение № 9643 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12059/2012 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тихомир Монев Минков от гр. Севлиево против решение от 09.08.2012 г., постановено по адм. дело № 7798/2011 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 1040/29.08.2011 г. на директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - град София за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на оспореното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - директорът на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - град София, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Първоинстанционният съд е приел за установено следното от фактическа страна: Със заповед № 1040/29.08.2011 г. на директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - град София на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител от МВР от длъжността "пожарникар - водач на специален автомобил I степен" в "Пожарогасене и спасителна дейност Севлиево", за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 17.06.08.2011 г., около 01.10 часа се е опитал да натовари в лекия си автомобил "Тойота" с рег. № ЕВ4269 АА метална решетка, която е свалена от трафопост, собственост на "Е. ОН България - мрежи" гр. Варна. При проверка от автопатрул, пристигнал на мястото в автомобила са намерени още метален радиатор за отоплителна система и лост тип "кози крак", предназначени за предаване на вторични суровини. По случая е образувана преписка № 364/17.06.2011 г., уведомена е РП гр. Севлиево и е съставен акт за административно нарушение № 51/27.06.2011 г. Това деяние е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, както и като нарушение на етичните правила, визирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Като е обсъдил представените към административната преписка писмени доказателства и събраните такива в хода на съдебното производство, АССГ е изложил мотиви за законосъобразност на оспорената пред него заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената форма, както и при спазване на административнопроизводствените правила, разписани в разпоредбите на чл. 229 от ЗМВР и по Глава шеста от ППЗМВР. Заповедта е издадена при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, като лицето се е запознало с нея срещу подпис. Според съда същата е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Доказателствата, приложени към административната преписка обосновават основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед. Административният орган е приел, че фактите попадат в хипотезата на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ППЗМВР. Според настоящия състав дисциплинарната отговорност на служителя от МВР, ангажирана в рамките на дисциплинарно производство, в което е установено визираното в заповедта нарушение на служебната дисциплина, е установена и доказана. Правилни са изводите на АССГ, че при издаването на заповедта са спазени административнопроизводствените правила, регламентирани в чл. 229 и сл. от ЗМВР и чл. 223 и сл. от ППЗМВР. Дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР, като правилно АССГ е приел, че датата на извършване на нарушението е 17.06.2011 г., наказващият орган е запознат с преписката на 30.06.2011 г. с получаване на предложението за образуване на дисциплинарното производство, а заповедта е издадена на 30.08.2011 г., поради което е спазен двумесечният срок от откриване на нарушението. Обоснован е изводът за законосъобразност на обжалваната заповед за дисциплинарно уволнение на оспорващия на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 вр. чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. Същото е наложено за поведение, несъвместимо с морала на служителите на МВР и уронващо престижа на ведомството, което е установено с допустими доказателствени средства. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви за съставомерността на вмененото тежко нарушение на служебната дисциплина, касаещо грубо погазване на правилата по т. 4, т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс на поведение на държавните служители в МВР. Подаденият сигнал от граждани за извършване на кражба на метална решетка от трафопост, собственост на "ЕОН България мрежи" АД и последващото установяване, че автор на деянието е жалбоподателят, са безспорни факти, които доказват осъщественото дисциплинарно нарушение и неговата правна квалификация. За законосъобразността на заповедта е без правно значение крайният акт, с който е завършено воденото административнонаказателно производство срещу служителя. Отмяната на наказателното постановление е ирелевантна за настоящия правен спор, тъй като този вид отговорност е различна от дисциплинарната, която възниква и се реализира при различни материалноправни предпоставки. Освен това, основанието на заповедта не се базира на чл. 227, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за да се съобрази съдебното решение по административнонаказателното производство, както неоснователно се твърди в касационната жалба. Правилно е и становището на решаващия съд, че неправомерното поведение на жалбоподателя е довело до негативна оценка на обществото за нравствения облик на служителя на МВР, който следва да спазва и брани закона и това несъмнено е уронило престижа на институцията. Освен това при издаването на заповедта са спазени изискванията на разпоредбата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, която задължава административният орган при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание, да вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, както и обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, касаторът следва да бъде осъден да му заплати разноски в размер на 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,