Решение № 7093 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9319/2008 г.

Решение № 7093 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9319/2008 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧ). Образувано е по касационна жалба на С. С., гражданин на А., против решение № 439/30.05.2008 г., постановено по адм. дело № 1051/2007 г. на Административен съд гр. Б., с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ за продължаване на срока за дългосрочно пребиваване в РБългария на чужденец, издаден от началника на група "М." при ОД "Полиция" - Благоевград, заповед с рег. № 1550/07.11.2007 година. В предвид изложеното в жалбата следва да се приеме, че се поддържа довод за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и необоснованост. От административната преписка било видно че заповедта е издадена в нарушение на административнопроцесуални правила - заповедта не му била връчена, при връчването не присъствал преводач и не била мотивирана. Имал регистрирана фирма в България ползвал е с добро име и добри търговски контакти. Моли да бъде отменено решението и оспорената заповед. Ответникът - началника на група "Миграция" при ОД "Полиция" - гр. Б., сега Областна дирекция на МВР не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Съдебното решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. По делото са събрани всички относими за спора доказателства, подробно са обсъдени релевантните факти. Постановеният правен резултат съответства на материалния закон. Няма спор, че заявлението на С. е подадено на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ - за издаване на разрешаване за продължително пребиваване в страната, като е попълнена бланка на молба за продължаване на срока за пребиваване на чужденец в България. Съгласно цитираната разпоредба разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденците, които осъществяват търговска дейност в страната по законоустановения ред, като в резултат на тази дейност са разкрити най-малко 10 работни места за български граждани, освен ако е уговорено друго в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България. По делото е безспорно установено, че въпреки наличието на регистрирана фирма, в която жалбоподателят е съдружник в "Д." ООД и представляващ "Т." ООД, не е изпълнено второто условие - да е осигурена работа най-малко на 10 души назначени на работа във фирмата му за които да са платени осигуровки. При извършената проверка от полицията е доказано, че изискванията на ЗЧРБ визирани в чл. 24 ал. 1 т. 2 от ЗЧРБ и чл. 13, т. 3 и 4 и чл. 15 ал. 1 т. 4 и ал. 2, т. 4 от Правилника за приложение на ЗЧРБ не са налице. Жалбоподателят не е представил и в съдебното производство документи, удостоверяващи основанието му за пребиваване като чужденец - виза вид "D" доказателства за осигурено жилище, за задължителни застраховки и издръжка, за платени осигуровки на най-малко 10 души назначени на работа във фирмата му. Следователно, липсват кумулативно изискуемите от закона предпоставки, за да може да получи исканото разрешение по чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ. Това е напълно достатъчно да обоснове отказа за продължително пребиваване в РБ, предвид императивния характер на нормата. Правилно административният съд е приел, че при тези данни и на това основание същият е законосъобразен. Административният съд е изложил убедителни мотиви при тълкуването на тези норми и приложимостта им към конкретния казус, които настоящата инстанция споделя. Възражението на жалбоподателя, че през време на престоя в страната повече от 12 години не е нарушавал законите и реда в държавата е неотносимо за конкретния спор и няма никакво правно значение, както и останалите изложени в касационната жалба съображения. Обосновани от доказателствата по делото са и правните изводи за законно изпълнена административна процедура по издаване на отказа. В заповедта са изложени подробни мотиви и е посочено правното основание за издаването й. На жалбоподателя е съобщено за започналата административна процедура и за отказа с обратна разписка и правилно съдът е приел че административният орган не е допуснал процесуално нарушение при постановяването му. Решението е обосновано и по изложените съображения касационната жалба е неоснователна и решението следва да се остави в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение