Решение № 8043 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14740/2019 г.

Решение № 8043 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14740/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на А. М. чрез неговия пълномощник срещу решение № 1942/14.10.2019 г. по адм. дело № 993/2018 г. на Административен съд – Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - кметът на район "Централен" при община Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РД-18-195/26.02.2018 г. на кмета на район "Централен" при община Пловдив, с която му е наредено да премахне незаконен строеж "двуетажна масивна сграда, " находяща се в ПИ с идентификатор 56784.520.603 по кадастралната карта на гр. Пловдив на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ като изграден в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите материалноправни норми и при съблюдаване целта на закона. Съдът е приел, че въпреки посоченото правно основание на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, в административният акт се съдържат единствено фактически обстоятелства за приложението на т. 2 от разпоредбата. Изведен е краен извод за законосъобразност на заповедта предвид безспорното наличие на незаконен строеж, изграден без строителни книжа. С оглед времето на построяването на двуетажната сграда през 1995 г., същата не е търпим строеж, тъй като въпреки съответствието й на действащия тогава и по настоящем ПУП, тя не е декларирана в срока по § 16, ал. 2 ПР ЗИД ЗУТ пред одобряващия орган - главния архитект на общината. Така постановеното решение е обосновано при следните съображения: Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че процесната пристройка представлява двуетажна сграда, пета категория, за което издателят на акта притежава материална и териториална компетентност. Оспорената заповед е издадена при спазване на разписаните в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ процедурни правила, като констатациите на констативния протокол не са опровергани. Действително, едно от посочените в административния акт правни основания - чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, не е подкрепено от изложените фактически основания за издаване на заповедта и не фигурира като установено нарушение в изготвения констативен акт. Въпреки това, доказаните предпоставки за приложение на т. 2 от разпоредбата са достатъчни за извеждането на извод за законосъобразност на заповедта на това основание. Обжалваното решение е постановено и при правилно приложение на материалния закон: По делото не се спори, че за построяването на сградата не са налице строителни книжа, което сочи на незаконен строеж. Изложеното дотук е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената заповед, годна да предизвика правната последица премахване. Първоинстанционният съд е приел, че цялата сградата е построена през 1995 г., което при липса на възражение по делото за различен момент на изграждане, следва да се приеме за правилно. Тази година е посочена от самия жалбоподател в първоинстанционната му жалба и е възприета от административния орган в съставения констативен акт и в оспорената заповед. С оглед годината на построяването решаващият съд е направил правилен извод, че двуетажната сграда не е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като не е изпълнено изискването на цитираната норма за деклариране в срок на обекта пред одобряващите органи - в случая главния архитект. Строежът не е търпим и на основание § 127, ал. 1 ПРЗ ЗИДЗУТ, тъй като тази норма се отнася за строежи изградени между 02.01.2001 г. и 31.03.2001 г. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът е постановил решение в съответствие с материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като обосновано и материалнозаконосъобразно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,