Решение № 13036 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6000/2013 г.

Решение № 13036 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6000/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Мария Иванова Иванова от гр. София срещу решението на Висшия съдебен съвет по т. 29 от заседанието на 11.04.2013 г., с което й е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 8 ЗСВ - дисциплинарно освобождаване от длъжността съдия в Софийски градски съд.

Жалбата е редовна от формална страна и е процесуално допустима - подадена е от лицето, на което е наложено дисциплинарното наказание и е постъпила във Върховния административен съд на 17.04.2013 г., т.е. в срока по чл. 323, ал. 1 ЗСВ.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, като обсъди основанията за отмяна на оспореното решение, посочени от оспорващата и като провери въз основа на представените от страните доказателства законосъобразността на това решение на всички основания по чл. 146 АПК, приема за установени следните факти и произтичащи от тях правни изводи:

I. От доказателствата по делото е видно, че:

1. Със заповед № Ж-01-653 от 22.07.2011 г. главният инспектор при Инспектората към Висшия съдебен съдет, позовавайки се на подаден от адвокат Пламен Славов сигнал № Ж-01-653 от 1.07.2011 г. по описа на Инспектората, на основание чл. 56, ал. 1, предл. 2-ро и чл. 58 ЗСВ е разпоредил да се извърши проверка по образуването, движението и приключването на гражданските дела и обезпечителните производства за 2011 г., разпределени на съдия Мария Георгиева в Софийски градски съд.

Забележка: По това време жалбоподателката е била с фамилно име Георгиева по акт за граждански брак, но след прекратяването на брака с развод, непосредствено преди процесното заседание на ВСС, отново е с фамилното име преди гражданския брак - Иванова, т.е. имената Мария Иванова Георгиева или само Мария Георгиева са имена на жалбоподателката Мария Иванова Иванова.

С тази заповед главният инспектор е възложил разпоредената от него проверка на инспектор Незабравка Стоева с подпомагащи експерти Николай Илиев и Мая Михайлова. По делото няма доказателства дали главният инспектор е определил проверяващия инспектор и подпомагащите го двама експерти на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение според поредността на постъпване на сигналите (императивно правило по чл. 57, ал. 2 ЗСВ).

Проверката е приключила с Акт за резултати от извършена проверка, който се намира на л. 93 - 117 от настоящето адм. дело № 6000/2013 г. на ВАС - VI отд.

1. Въз основа на данните от проверката Инспекторатът към ВСС е изготвил и внесъл във Висшия съдебен съвет Предложение за налагане на дисциплинарно наказание, изх. № Ж-01-653 от 20.10.2011 г., подписано от главния инспектор, с което е направил предложение по чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗСВ да бъде образувано дисциплинарно производство срещу съдия Мария Иванова Георгиева за извършени от нея нарушения на чл. 307, ал. 4, т. 1, 2, 4 и 5 ЗСВ с оглед налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ - дисциплинарно освобождаване от длъжност.

В предложението на Инспектората са описани следните твърдяни от него дисциплинарни нарушения на Мария Иванова (Георгиева):

а) дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, при изготвянето на съдебните актове по:

аа) 44 броя административни дела, от които:

• по 34 дела към 5.08.2011 г. (към която дата са данните в изготвената за целта на проверката писмена справка) не са постановени решения, като на делата е даден ход по същество и са обявени за решаване в периода 2.02.2010 г. - 27.04.2010 г., т.е. решенията по делата не са постановени след изтичането на период от 15 - 17 месеца;

• по 11 от тези 44 административни дела, обявени за решаване в периода 15.10.2009 г. - 27.04.2010 г., решенията са постановени след изтичането на период от 9 - 16 месеца.

(Тук е вмъкнато пояснение, че "в периода от 10.05.2010 г. до 31.03.2011 г. съдия Мария Георгиева е била в отпуск по болест и горепосочените 44 бр. дела са били обявени за решаване преди началото на продължителния отпуск по болест, но въпреки наличието на обективни причини за постановяване на решенията по посочените дела в законоустановения едномесечен срок, следва да се посочи, че дори след завръщането на съдия Георгиева на работа на 31.03.2011 г. е изтекъл период от повече от четири месеца без по делата да са постановени решения".)

аб) 12 дела, образувани по молби за допускане на обезпечение на бъдещ иск, по които към 11.07.2011 г. (датата, на която е била направена проверката по тези дела) няма произнасяне на съдия Мария Георгиева в нарушение на разпоредбата на чл. 395, ал. 2 ГПК, съгласно която молбата за допускане на обезпечение се разрешава в закрито заседание в деня на подаването й, а описаните (в таблица на стр. 4 от предложението, респ. на л. 86 от настоящето дело) 12 дела са били образувани в периода 18.04.2011 г. - 21.04.2011 г., като в този смисъл периодът, в който няма произнасяне на съдията-докладчик е почти 3 месеца.

(Тук са вмъкнати две пояснения: първото има по-кратко съдържание и пояснява, че "към приключването на проверката по 6 от 12-те дела, посочени в таблицата, има произнасяне на съдия-докладчика с постановени съдебни актове; второто е по-обширно по съдържание и пояснява, че по ч. гр. д. № 9712/2011 г. и ч. гр. д. № 10394/2011 г. са констатирани "изключително бързо извършване на процесуални действия от страна на съдия Георгиева", което налага извод "за тенденциозно отношение на съдия Георгиева", каквито оплаквания се съдържат и в сигналите, постъпили в ИВСС.)

б) дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ - действие или бездействие, което неоправдано забавя производството:

ба) по ч. гр. д. № 5358/2011 г. (съдия Мария Георгиева) не извършва в продължение на повече от два месеца реални действия по администриране и изпращане на подадена жалба във ВКС; на 1.07.2011 г., на 21.07.2011 г. и на 22.08.2011 г. в СГС са постъпили общо 3 писма на ВКС с искане за незабавно изпращане на ч. гр. д. № 5358/2011 г., защото е направено искане за спиране на изпълнението (вероятно по чл. 309 ГПК); делото е било изпратено във ВКС чак на 26.08.2011 г. с писмо, изх. № 15141 от същата дата, въпреки че отговор по искането за отмяна е бил даден от другата страна още на 30.06.2011 г.

бб) (съдия Мария Георгиева) не проверява и не следи своевременно за редовността на подадени жалби до Апелативен съд - София, което е основание за връщането им за окомплектоване - ч. гр. д. № 4944/2011 г. и ч. гр. д. № 5196/2011 г.;

бв) (съдия Мария Георгиева) без основание задържа дела в кабинета си - гр. д. № 9879/2011 г.

в) дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ - неизпълнение на други служебни задължения:

ва) (съдия Мария Георгиева) не е изпълнила служебното си задължение по чл. 126, ал. 1 ГПК (когато в един и същ съд ... има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда) - по молби с едни и същи страни и предмет, по които са образувани дела и същите са разпределени на доклад на съдия Мария Георгиева, съдебният състав не е прекратявал по-късно образуваното дело, което създава впечатление, че съдията съзнателно е задържал и двете производства с цел постановяване на ново определение за допускане на обезпечение, в случай на отмяна от горната инстанция на допуснатото вече обезпечение; такива дела са:

• ч. гр. д. № 5064/2011 г., образувано на 20.04.2011 г. по молба вх. № 35929 от 20.04.2011 г. за обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД (според тази разпоредба нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори) и цена от 180 000 евро, подадена от "Медиа Плент" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив срещу "Българска банка за развитие" АД и ч. гр. д. № 5054/2011 г., също образувано на 20.04.2011 г. по молба вх. № 35808 от 19.04.2011 г., също подадена от "Медиа Плент" ЕООД срещу "Българска банка за развитие" АД за обезпечение на бъдещ иск със същото правно основание - чл. 26, ал. 2 ЗЗД и за същата сума от 180 000 евро; по второто от тези дела е постановено определение от 21.04.2011 г., с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело, определена е парична гаранция в размер на 3000 лв. (чл. 390, ал. 4, изр. 2-ро ГПК) и е определен максималният едномесечен срок за предявяването на иска (чл. 390, ал. 3, изр. 1-во ГПК), а по първото от посочените дела с разпореждане от 26.04.2011 г. молбата за обезпечение е оставена без движение с указания да бъде внесена държавна такса;

• ч. гр. д. № 5186/2011 г. е образувано на 21.04.2011 г. по молба с вх. № 36343 от 20.04.2011 г. за обезпечаване на бъдещ иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД (Всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила.), подадена от "Олимпия" ООД срещу "София Риал Естейтс" ООД, за спиране на принудителното изпълнение по изп. дело № 20108440402864 на ЧСИ Стоян Якимов като обезпечителна мярка и възбрана на недвижим имот, също като обезпечителна мярка, и ч. гр. д. № 5091/2011 г., образувано на 20.04.2011 г. по молба вх. № 35697/19.04.2011 г., която, според предложението на главния инспектор, била идентична с молбата по първото дело; и по двете дела молбите за обезпечаване са били оставени без движение за внасяне на държавна такса, но и двете съобщения, изпратени до молителя, не са били върнати.

вб) (съдия Мария Георгиева) е нарушила правилата, определени с чл. 14, ал. 1 ГПК (на съдилищата са подведомствени всички граждански дела), чл. 389, ал. 1 ГПК (във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска) и с чл. 390, ал. 1 (обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение) и ал. 3 ГПК (В случая по ал. 1 съдът определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иск в определения срок, съдът служебно отменя обезпечението.):

• по ч. гр. д. № 9705/2011 г. съдът е допуснал спиране на изпълнително дело, образувано от частен съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд - гр. Бургас, с което е нарушена разпоредбата на чл. 390, ал. 3 ГПК (тук вероятно е допусната техническа грешка, като е изписан чл. 390, ал. 3 ГПК вместо чл. 390, ал. 4, изр. 1-во ГПК, според който молбата за обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението се подава до родово компетентния съд по мястото на изпълнението)

• по ч. гр. д. № 5076/2011 г. (съдия Мария Георгиева) допуска обезпечение на бъдещ иск, който не е бъдещ - по този иск, вече предявен към датата, на която е допуснато обезпечението, е било образувано и висящо към момента на проверката гр. д. № 2076/2010 г. на СГС.

вв) (съдия Мария Георгиева) не е спазила разпоредбите на чл. 391, ал. 1, т. 2 и ал. 3 ГПК по посочените в предложението на главния инспектор дела, по които е определяла размер на паричната гаранция по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД без ясно очертан критерий, в резултат на което по две от тези дела - ч. гр. д. № 805/2010 г. и ч. гр. д. № 5076/2011 г. - при тъждественост на спора и страните, по първото дело е определила гаранция от 10 000 лв. при цена на иска 750 000 евро, а по второто дело - 3 000 лв. парична гаранция при същата цена на иска от 750 000 евро.

(Тук в предложението на Инспектората е изразено становище, че "липсата на законови критерии за определянето на конкретните парични гаранции е осигурило възможност за прилагане на безпринципен и недобросъвестен подход от съдия Мария Георгиева, довел до нееднаквото третиране на различните молители в отделните производства от една страна и до неравностойни възможности за ответниците, от друга страна, да бъдат обезщетени за причинените им от обезпечителните мерки вреди. Тези обстоятелства, според предложението, създават недопустими по отношение на орган на съдебната власт съмнения за тенденциозност, ангажираност и игнориране на очакванията за професионална отговорност при изпълнението на един от основните принципи в работата на съдията - безпристрастност, определен с Кодекса за етично поведение на българските магистрати.)

вг) (съдия Мария Георгиева) не е спазила изискването на чл. 390, ал. 2, изр. последно ГПК (ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иск в определения срок, съдът служебно отменя обезпечението - но от 5.06.2009 г. ал. 2 на чл. 390 ГПК е вече ал. 3, защото с § 7 от Закона за изменение и допълнение на ГПК, обн., ДВ, бр. 42 от 5.06.2009 г. в чл. 390 е създадена нова ал. 2, а ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4), като не е направила необходимата служебна проверка по ч. гр. д. № 4906/2011 г. и по ч. гр. д. № 4916/2011 г. на СГС, по които не са били представени доказателства, че (бъдещият) иск е предявен в определения от съда по обезпечението срок.

вд) не е спазила разпоредбата на чл. 128, т. 3 ГПК (към исковата молба се представят преписи от исковата молба и от приложенията към нея според броя на ответниците) по гр. д. № 10394/2011 г. - намиращият се по делото препис от исковата молба с отбелязване "за ответника" не е идентичен с исковата молба, която се намира на стр. 4-7 от делото.

ве) (съдия Мария Георгиева) е заобиколила установеният с чл. 49, ал. 1, т. 4 от ПАРОАВАС (Правилник за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, издаден от ВСС, обн., ДВ, бр. 66 от 18.08.2009 г.) ред за приемане на молби по делата, като е приемала директно искови и други молби за съществени процесуални действия по делата - по ч. гр. д. № 4906/2011 г. е приложена искова молба за предявен иск, която няма входящ номер, подпис и печат на деловодството; същото и по ч. гр. д. № 5358/2011 г., и по делата, по които с акта за резултатите от извършената проверка се отчита свръх бързина на произнасяне (ч. гр. д. № 9712 от 2011 г. и гр. д. № 10394 от 2011 г. - виж по-горе второто пояснение в скоби към б. "аб" на тази т. 1, б. "а"), както и по други, непосочени в предложението дела.

вж) (съдия Мария Георгиева) не е изпълнила задълженията си по чл. 5 и чл. 7 ГПК (с които са установени принципите за законност и за служебното начало в гражданския процес; според първия принцип съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум; при липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала; а според втория принцип съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните.):

• по гр. д. № 10394/2011 г. допуска обезпечителна мярка "спиране на изпълнението" на 4 обезпечителни заповеди, издадени от (други състави на) СГС по т. д. № 2457/2011 г., ч. гр. д. № 8634/2011 г., ч. гр. д. № 8640/2011 г. и ч. гр. д. № 9560/2011 г. и така на практика обезсилва действието на съдебните актове, постановени от равни по степен съдии;

• по същото гр. д. № 10394/2011 г. съдия Мария Георгиева с определение от 4.08.2011 г. е допуснала обезпечение на иск с правно основание чл. 124 ГПК (В предложението на Инспектората обаче не е посочено на кое от няколкото основания по чл. 124 ГПК е предявен този иск) чрез налагане на обезпечителните мерки: забрана за разпореждане с правата върху търговската марка на общността, RED KING, рег. № 004501128, словна, за стоки клас 34, от "Морой Ассетс Лимитед" ТД и "Ен Джи Мобил" ЕООД; забрана за използване на правата върху същата търговска марка на общността, RED KING, рег. № 004501128, словна, за стоки клас 34, от притежателя "Морой Ассетс Лимитед" ТД и ползвателя на изключителна лицензия "Ен Джи Мобил" ЕООД; спиране на изпълнението на обезпечителните заповеди, издадени от (други състави на) СГС по посочените в предходния абзац дела - т. д. № 2457/2011 г., ч. гр. д. № 8634/2011 г., ч. гр. д. № 8640/2011 г. и ч. гр. д. № 9560/2011 г.;

(Тук в предложението е изразено становище, че "следва да се обърне особено внимание на факта, че по идентични като съдържание молби - разликата е само в посочените ответници и ищци - на 3.08.2011 г. са образувани още 12 дела, исковите молби по които са неподписани и към тях няма никакви приложения, въпреки че са описани такива; по повечето от тези дела, с изключение на гр. д. № 10396/2011 г. и гр. д. № 10400/2011 г. - са постъпили молби с дата 3.08.2011 г. от Дорета Иванова Ангелова за оттегляне и прекратяване на погрешно внесени искови молби, чиито адресат следвало да бъде Окръжен съд - гр. Пловдив".)

• ч. гр. д. № 5358/2011 г. е било образувано и разгледано (от съдия Мария Георгиева) без да отчете, че изпълнителното дело, по което е постановен обжалваният отказ на ЧСИ, е било образувано във връзка с изпълнението на Решение № 38 от 11.08.2009 г. по адм. д. № 3585/2009 г. на Административен съд - София град, с което е изменена заповед на кмета на СО в частта, относно определения размер на обезщетението за отчужден недвижим имот, и в този случай ЧСИ действа като орган по изпълнението по смисъла на чл. 271, ал. 1 АПК и контролът върху действията на ЧСИ следва да бъде осъществен от административния съд по мястото на изпълнението, съгласно чл. 296, ал. 1 АПК; според главния инспектор в този случай съдията, приел за разглеждане делото, не е съобразил, че изпълнителното дело е образувано незаконосъобразно, тъй като в решението на Административен съд - София град, послужило като основание за предприемане на изпълнителни действия, липсва осъдителен диспозитив и не представлява годно изпълнително основание.

вз) (съдия Мария Георгиева) грубо е нарушила чл. 9 ЗСВ (разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им), като:

• по ч. гр. д. № 4944/2011 г., ч. гр. д. № 4906/2011 г., ч. гр. д. № 4910/2011 г. е допуснала обезпечение на бъдещи искове по отношение на молител, който не фигурира в молбата за обезпечение, по която е образувано съответното дело и обезпечителните мерки са наложени спрямо ответник по бъдещия иск, данни за когото също не се съдържат в молбата, по която е образувано съответното дело; с уточняващи молби по тези дела са въвеждани различни страни и предмет; по този начин на практика е бил заобиколен принципа за случайния подбор при разпределянето на делата, регламентиран в чл. 9 ЗСВ, както и правилата за образуване и разглеждане на граждански дела;

• по ч. гр. д. № 805/2010 г. съдия Мария Георгиева с определение от 28.01.2010 г. е допуснала по искане на Борислав Иванов Монгов обезпечение на бъдещ иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД срещу Кирил Балабанов, основан на обстоятелството, че ищецът и съпрузите Кирил и Веселина Балабанови на 2.03.2009 г. били сключили предварителен договор за продажба на апартамент в кв. Бояна. С посоченото определение съдия Мария Георгиева била определила обезпечителна мярка спиране на публична продажба по изп. дела № 4405/2009 г. и № 915/2009 г. с взискател "Уникредит Булбанк" АД. По частна жалба на банката - взискател, с определение № 2084 от 30.12.2010 г. по ч. гр. д. № 1533/2010 г. Софийският апелативен съд отменил определението на съдия Мария Георгиева от 28.01.2010 г. с мотиви: "Представените писмени доказателства не удостоверяват допустимостта и вероятната основателност на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, насочен единствено към съпругата Веселина Балабанова. Продавачите-съпрузи са задължителни другари, поради което бъдещият иск само срещу единия от тях би бил недопустим. Липсват доказателства за причините, поради които страните не са пристъпили към сключване на окончателен договор до изтичане на уговорения срок - 2.12.2009 г." В същото време искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД бил предявен и за разрешаването на заявения с него правен спор на 24.02.2010 г. е било образувано гр. д. № 2076/2010 г. на СГС, I г. о., 12-ти състав и по време на проверката, извършена от инспектор Незабравка Стоева (проверката е била извършена през периода 1.08.2011 г. - 15.09.2011 г.) това гр. дело е било все още висящо. Въпреки това по нова молба на Борислав Иванов Монгов за обезпечение на бъдещ иск, на 20.04.2011 г. е било образувано ч. гр. д. № 5076/2011 г., по което с определение от 12.05.2011 г. е допуснато исканото обезпечение, въпреки че посочената като бъдещ иск претенция се отнася до имот, предмет на висящото и неприключило производство по гр. д. № 2076/2010 г.

(Тук в предложението на Инспектората е изразено становище, че тъждественият предмет на бъдещите искове и еднаквата обезпечителна мярка по тези две дела - ч. гр. д. № 805/2010 г. и ч. гр. д. № 5076/2011 г. - имат за последица повторно спиране на изп. дело № 915/2009 г. на ЧСИ Милен Бъзински с взискател "Уникредит Булбанк" АД, след като първото спиране на изпълнителното производство е било отменено от САС и по този начин съдия Мария Георгиева е толерирала шиканьозно упражняване на права от молителя, като едновременно с това е препятствала взискателя да реализира свои законни права и интереси.)

• по жалби на "ИРИС - БН" ЕООД срещу действията на съдебен изпълнител по изп. д. № 00073 от 2011 г. в СГС са били образувани за времето от 23.03.2011 г. до 28.04.2011 г. общо 65 дела, като само по ч. гр. д. № 5358/2011 г. със съдия - докладчик Мария Георгиева жалбата срещу постановлението на ЧСИ Иван Чолаков от 14.03.2011 г. е била уважена.

• на 20.07.2011 г. в СГС са били образувани 8 частни граждански дела по молби за обезпечение на бъдещ иск, подадени от Диан Драгомиров Митев, като по 7 от тези 8 дела производството е било прекратено, а само по ч. гр. д. № 9712/2011 г. със съдия - докладчик Мария Георгиева производството не е било прекратено и исканото обезпечение на бъдещ иск е било уважено.

(Тук в предложението е изразено становище, че "по гореописаните дела се констатират съмнения за определена зависимост между молителите и съдия Мария Георгиева. Създаденото впечатление за нерегламентирана ангажираност е несъвместимо с професионалната етика и морал, на които трябва да отговаря цялостното съдийско поведение". Освен това, "от анализа на справката, отразяваща статуса на обезпечителните производства, образувани по молби от 15 - 30.07.2011 г. и разпределени на различни докладчици, се установява, че тези от тях, които са били образувани по молби на едни и същи молители и съдържащи идентични искания, са били прекратявани или молбите са били оставяни без уважение, а само тези, образувани в резултат на превратно упражняване на процесуални права от такива молители и разпределени на съдия Георгиева, са били решавани при пълно или частично уважаване на исканията".)

г) дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ:

Според Инспектората към ВСС нарушенията, осъществени от съдия Мария Георгиева, в тяхната съвкупност водят до отрицателна обществена оценка за професионалния морал на магистрата и компроментират доброто му име. Тези действия, според главния инспектор, разколебават моралния интегритет на съдебната власт като цяло, с което накърняват престижа й в обществото и представляват дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ.

1. С решение по т. 55 на протокол № 34 от 27.10.2011 г. Висшият съдебен съвет е образувал дисциплинарно производство и е избрал чрез жребий тричленен дисциплинарен състав, на когото е възложил да проведе дисциплинарното производство - дисциплинарно дело № 12/2011 г.

Първото заседание на дисциплинарния състав е било насрочено за 30.11.2011 г., но е било отложено по искане на съдия Георгиева, представила копие на болничен лист, удостоверяващ временна неработоспособност за времето от 29.11. до 06.12.2011 г., причинена от остър бронхит.

1. По искане на главния инспектор дисциплинарният състав е направил предложение по чл. 232 ЗСВ, въз основа на което с решение по т. 24 на протокол № 40 от заседанието, проведено на 1.12.2011 г., Висшият съдебен съвет е отстранил съдия Мария Георгиева от длъжност за срок от 6 месеца, считано от датата на решението.

На 7.12.2011 г. на съдия Мария Георгиева са били връчени чрез председателя на СГС съобщения, че е отстранена от длъжност за срок от 6 месеца и че дисциплинарно дело № 12/2011 г. е насрочено за разглеждане от 13 часа на 14.12.2011 г. в заседателната зала на Висшия съдебен съвет.

С молба от 14.12.2011 г. Мария Георгиева е поискала разглеждането на дисциплинарното дело да бъде отложено поради необходимостта от лечение в домашен режим, удостоверена с болничен лист, издаден от хирургичен кабинет при УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов". Молбата е била уважена и дисциплинарното дело е било пренасрочено за 18.01.2012 г., но опитите тази дата да бъде съобщена на Мария Георгиева са били безуспешни. Поради това дисциплинарният състав е предприел действия за изясняване на постоянния и настоящ адреси на Мария Георгиева, след което е изпратил съобщения на всеки от тези адреси, че заседанието по дисциплинарното дело е насрочено за 21.03.2012 г. Тези съобщения не са били връчени, поради което заседанието по дисциплинарното дело е било пренасрочено за 25.04.2012 г., а новите съобщения са били изпратени за връчване чрез Бюро "Призовки" на Софийския градски съд, но и този опит за връчване е останал безуспешен. За новата дата 12.06.2012 г. било потърсено съдействие от председателя на СГС. Върху писменото съобщение, адресирано до съдия Мария Георгиева, и. д. адм. секретар на СГС е отбелязъл, че при разговор по телефона Мария Георгиева съобщила, че заминава за Германия и не може да се яви в СГС да получи съобщението. Все пак и. д. административен секретар на СГС е осъществил връчване на съобщението лично на адресата на 11.06.2012 г. С молба от 12.06.2012 г. Мария Георгиева е представила болничен лист, издаден от МБАЛ "Токуда" за домашно лечение до 14.06.2012 г.

Съобщение за новото заседание по дисциплинарното дело, насрочено от дисциплинарния състав за 26.06.2012 г., е било връчено на Мария Георгиева на 15.06.2012 г., но то отново не е проведено поради внезапно заболяване на Мария Георгиева, удостоверено с болничен лист за времето от 25.06.2012 г. до 29.12.2012 г.

1. На 10.07.2012 г. е било проведено първото заседание по дисциплинарно дело № 12/2011 г. В това заседание Мария Георгиева не се е явила, но е била представлявана от пълномощник - адвокат Георги Миленов, чието пълномощно е на л. 271 от делото. В това заседание е бил разпитан като свидетел Георги Иванов Георгиев, съпруг на Мария Георгиева, който е разказал как е било открито, диагностицирано и лекувано, вкл. и чрез оперативна интервенция, заболяването (с диагноза злокачествено новообразувание на млечната жлеза), за което тя е отсъствала продължителен период от време, а след това й е била призната за срок от една година 80% трайно намалена работоспособност с експертно решение № 1091 от 14.06.2011 г. на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) по общи заболявания с онкологична насоченост към Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания, гр. София (на л. 294 от дисципл. дело).

По искане на адвокат Георги Миленов заседанието по дисциплинарното дело е било отложено за 7.08.2012 г., а на тази дата отново е било отложено за 21.08.2012 г., когато пък е отложено за 25.09.2012 г., а на тази дата е отложено без да бъде определена дата за следващо заседание.

1. Мандатът на Висшия съдебен съвет междувременно е изтекъл, а новоизбраният Висш съдебен съвет с решение по т. 25 на протокол № 46 от заседанието, проведено на 1.11.2012 г. избира чрез жребий нов дисциплинарен състав, на когото възлага да продължи производството по дисциплинарно дело № 12/2011 г. Делото е насрочено за 28.11.2012 г. с резервна дата 5.12.2012 г., но заседанието по него е проведено още на първата дата и делото е обявено за решаване по същество. В това заседание привлечената към дисциплинарна отговорност Мария Иванова Георгиева е заявила, че трите й имена вече са Мария Иванова Иванова.

С решение № 10-00-005 от 14.02.2013 г. по дисциплинарно дело № 12/2011 г. дисциплинарният състав е предложил Висшият съдебен съвет да наложи на съдия Мария Иванова Иванова дисциплинарно наказание "забележка". Към решението дисциплинарният състав е изложил подробни мотиви, в които на 17 страници е обяснил защо не споделя констатациите и изводите в Акта за извършена проверка и в предложението на главния инспектор за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Мария Георгиева (сега Иванова). В тези мотиви дисциплинарният състав е посочил, че приема за установено само едно от твърдяните от главния инспектор дисциплинарни нарушения - това по пункт III, т. 4 от предложението на главния инспектор за неспазено изискване на чл. 390, ал. 2, изречение последно от ГПК по ч. гр. д. № 4906/2011 г. и ч. гр. д. № 4916/2011 г. (виж по-горе т. 2.в. вг от настоящите мотиви).

С решение по т. 2 на протокол № 7 от заседанието, проведено на 21.02.2013 г. Висшият съдебен съвет е отложил вземането на решение по предложението на дисциплинарния състав и е разпоредил на своята администрация да се изиска информация от ВКП за резултата от извършени проверки по сигнал на Инспектората към ВСС.

II. На 20.03.2013 г. дисциплинарният състав е провел ново заседание по дисциплинарно дело № 12/2011 г., на която е приел постъпили по делото след 21.02.2013 г. материали, изпратени до ВСС с писмо № 11-12-124/2012 г. от 13.03.2013 г. на Главния прокурор на Република България и с писмо № 11-12-124/12 г. от 7.03.2013 г. на административния ръководител Председател на Софийски градски съд.

С решение № 10-00-011 от 25.03.2013 г. за допълване и изменение на Решение № 10-00-005 от 14.02.2013 г. дисциплинарният състав е изменил първото свое решение в частта, с която е определено дисциплинарно наказание "забележка" и е предложил Висшият съдебен съвет да наложи на съдия Мария Иванова Иванова дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ - намаляване на основното трудово възнаграждение с 25 на сто за срок от една година. За да предложи по-тежко наказание този път, дисциплинарният състав е приел за установени, освен дисциплинарното нарушение, описано в мотивите на предходното свое решение, и следните дисциплинарни нарушения, извършени от съдия Мария Иванова:

а) посоченото в пункт II, т. 1 на предложението на ИВСС дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неизвършени от съдия Мария Иванова през периода 1.07.2011 г. до 22.08.2011 г. дължими процесуални действия по администриране и изпращане във ВКС на ч. гр. д. № 5358/2011 г. (виж по-горе в тези мотиви т. 2.б. ба).

Дисциплинарният състав не е изложил мотиви защо счита, че очевидно забавеното изпращане на делото във Върховния касационен съд се дължи на виновно поведение на съдията-докладчик. Задоволил се е да посочи, че "твърдението на адв. Миленов, че през разглеждания период делото не е било докладвано на неговия докладчик във връзка с постъпилите писма от ВКС се опровергава от поставените от докладчика две резолюции от 2.08.2011 г. върху молбата и от обясненията на съдия Мария Иванова пред дисциплинарния състав и при изслушването й от ВСС на заседанието 21.02.2013 г."

б) посоченото в пункт III, т. 7.1 от предложението на Инспектората към ВСС нарушение на чл. 5 и чл. 7 ГПК (виж по-горе т. 2.в. - вж от тези мотиви).

Според дисциплинарния състав "грубо погазвайки принципа за законност по чл. 5 от ГПК и при нарушение на принципа за служебното начало по чл. 7, ал. 1 ГПК, с определението от 4.08.2011 г. по гр. д. № 10394/2011 г. съдия Мария Иванова Иванова е допуснала обезпечение чрез спиране на изпълнението на четири обезпечителни заповеди, издадени от СГС по т. д. № 2457/2011 г., гр. д. № 8634/2011 г., гр. д. № 8640/2011 г. и гр. д. № 9560/2011 г. (а) след като това определение е било отменено от Софийския апелативен съд с определение от 23.12.2011 г. по ч. гр. д. № 4133/2011 г., без да е налице ново сезиране (по делото липсва молба за ново обезпечение), съдия Мария Иванова Иванова отново е допуснала същата обезпечителна мярка, като освен това и без да има искане за разноски е присъдила на "Кингс Табако" ЕАД адвокатско възнаграждение в размер на 108 000 лева и е постановила издаване на изпълнителен лист за горната сума; с определение № 650 от 26.03.2012 г. по ч. гр. д. № 1016/2012 г. на САС е обезсилено като недопустимо определението от 23.08.2011 г. по гр. д. № 10394/2011 г. на СГС, както и издадения по него изпълнителен лист."

По-нататък в изложените от него мотиви дисциплинарният състав е посочил, че "постановеното в нарушение на чл. 5 и чл. 7 от ГПК определение от 23.08.2011 г. по гр. д. № 10394/2011 г. на СГС не е от кръга на правораздавателните актове, част от решаващата дейност на съдията, за които инстанционната проверка изключва обсъждането им в дисциплинарното производство; обратно, в случая съдията виновно и недобросъвестно е упражнил по гражданско дело процесуалните си правомощия, като се е произнесъл с недопустим съдебен акт, чрез който се е целяло да се постигнат незаконосъобразни правни последици".

Завършвайки мотивите към новото решение, дисциплинарният състав е обобщил:

"По изложените съображения дисциплинарният състав приема, че по дисциплинарно дело № 12/2011 г. на ВСС се установяват за безспорно доказани извършените от съдия Мария Георгиева дисциплинарни нарушения, както следва:

• по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ - за неоснователно задържане и неизпращане на ВКС на ч. гр. д. № 8358/2011 г. (тук дисц. състав е допуснал очевидна фактическа грешка - касае се за ч. гр. д. № 5358/2011 г.) през времето от 1.07.2011 г. до 22.08.2011 г. (пункт II, т. 1 от предложението);

• по чл. 307, ал. 4, т. 4 и т. 5 от ЗСВ - за нарушение на чл. 5 и чл. 7 от ГПК при допускане на обезпечителни мерки по гр. д. № 10394/2011 г. (пункт III, т. 7 на предложението);

• по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ - за неизпълнение на служебните задължения по чл. 390, ал. 3, изр. 2 от ГПК по ч. гр. д. № 4906/2011 г. и ч. гр. д. № 4916/2011 г. (пункт III, т. 4 на предложението)."

III. В заседание по чл. 320 ЗСВ Висшият съдебен съвет приел процесното решение по т. 29 на протокол № 14 от 11.04.2013 г., с което наложил "на Мария Иванова Иванова, съдия в Софийски градски съд, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ - дисциплинарно освобождаване от длъжност за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2, 4 и 5 от ЗСВ."

Решението е съобщено лично на съдия Мария Иванова веднага след вземането му от Висшия съдебен съвет и това обстоятелство е отразено на стр. 34 от посочения в предходния абзац протокол № 14.

Това решение Висшият съдебен съвет е взел по предложение на Калин Калпакчиев (член на ВСС от квотата на съдиите - чл. 17, ал. 3, предл. първо ЗСВ), обосновано със следните мотиви (стр. 29 - 31 от протокола, респ. л. 39 и 40 от настоящето дело):

1. Констатираните в решенията на дисциплинарния състав, а и в акта на Инспектората нарушения се отличават със системност и особена тежест - по 44 административни дела, посочени в таблица към акта на Инспектора, съдебните решения са постановени в срокове от 9 до 17 месеца, което просрочие се отнася за периоди, в които съдия Георгиева не е била в отпуск по болест.

1. Третото внесено от дисциплинарния състав в допълнителното решение нарушение - повече от два месеца съдията не е администрирала материалите по ч. гр. д. № 5358/2011 г. - също с нищо не е оправдано и е довело до сериозни увреждания на интересите на страните по делото.

1. Установено е също, че съдията без основание е задържала дела в кабинета си.

1. Особено груби са нарушенията, свързани със заобикаляне на установения в Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища ред за приемане на молби по делата. Установено е, че съдията е приемала директно в кабинета си молби по дела - ч. гр. д. № 4906/2011 г. - без подпис и печат от деловодството; в същото време са налице данни в акта (за проверката) за свръхбързо произнасяне по други дела - ч. гр. д. № 9712/2011 г., например, и гр. д. № 10394/2011 г.

1. Установено е, че по гр. д. № 10394/2011 г. и по ч. гр. д. № 5358/2011 г. са допуснати груби нарушения на чл. 5 и чл. 7 ГПК във връзка с допуснати от съдията обезпечителни мерки.

1. Много грубо е констатираното нарушение на чл. 9 ЗСВ на принципа за случайно разпределение на делата. Така например, по ч. гр. д. № 4944/2011 г. съдията е допуснала обезпечение на бъдещ иск по отношение на молител, който не е фигурирал в молбата за обезпечение.

1. Констатира се по редица дела, че от определен молител са подавани многобройни искания в СГС, като впоследствие всички молби и искания са оттеглени от останалите състави, а е останала за произнасяне само тази, която е на състава на съдия Георгиева. Такъв е случаят с ч. гр. д. № 9712/2011 г. Останалите седем частни граждански дела, с идентични предмет и страни, са били своевременно оттеглени.

Според члена на ВСС Калин Калпакчиев, доколкото се констатира системност и многобройност на нарушенията, свързани с неизпълнение на служебни задължения, действия и бездействия, които неоправдано забавят производството по делата, както и неспазването на сроковете, предвидени в процесуалните закони, съразмерното на тежеста на установените нарушения дисциплинарни наказания е най-тежкото - по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ.

IV. Дисциплинарно наказаната Мария Иванова Иванова е оспорила законосъобразността на това решение със следните доводи:

1. При постановяването на решението са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила:

а) решението по т. 29 на протокол № 14 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 11.04.2013 г., не е мотивирано - според чл. 320, ал. 4, предл. 2 ЗСВ за мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказаните съображения от членовете на ВСС, а в случая мотивите и в двете решения на дисциплинарния състав не могат да бъдат мотиви на решението на Висшия съдебен съвет, защото в мотивите към тези решения и по-специално в мотивите към решението от 25.03.2013 г. дисциплинарният състав е изложил подробни съображения защо на жалбоподателката не следва да се налага дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ и защо дисциплинарното наказание трябва да бъде това по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ, респ. в изказванията на членовете на ВСС, предложили да на жалбоподателката да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, не са изложени никакви съображения, защо считат, че фактическите и правни изводи в мотивите към двете решения на дисциплинарния съвет не са правилни;

б) решението е постановено на заседание, на което след изслушването на жалбоподателката тя е била изведена от залата, а в същото време вносителят на предложението за дисциплинарно наказание е останал в залата, което представлява нарушение на принципа за равенство на страните в процеса - според чл. 8, ал. 1 АПК във връзка с чл. 328 ЗСВ, всички лица, които са заинтересовани от изхода на производствата по този кодекс имат равни процесуални възможности да участват в тях за защита на своите права и законни интереси, а с отстраняването от заседателната зала само на жалбоподателката, тя е била лишена от това свое право, докато вносителят на предложението за дисциплинарното й освобождаване от длъжност е имал възможност в нейно отсъствие на изложи допълнителни доводи, на които тя не е могла да направи възражения;

в) според чл. 54, ал. 2 ЗСВ Инспекторатът приема решения с мнозинство повече от половината от членовете си; по делото е представен заверен препис на Протокол № 20 от заседание на инспекторите, проведено на 17.10.2011 г., на което е взето решение да бъде внесено предложение за дисциплинарното освобождаване на жалбоподателката от длъжност и при вземането на това решение освен инспектор Незабравка Стоева са участвали и Мария Кузманова, Милка Итова, Васил Петров и Ясен Тодоров, които сега са членове на Висшия съдебен съвет и е следвало да се отведат от разглеждането и приемането на обжалваното решение - чл. 10, ал. 2 и чл. 35 АПК във връзка с чл. 328 ЗСВ.

1. Оспореното решение е издадено в противоречие с материалноправни разпоредби:

а) решението е издадено в нарушение на чл. 310, ал. 1 ЗСВ, според който дисциплинарно производство се образува със заповед, съответно с решение, на наказващия орган в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението, а когато тези срокове са изтекли, дисциплинарно производство не се образува;

б) жалбоподателката не е извършвала приетите от дисциплинарния състав за установени дисциплинарни нарушения:

ба) аргументите в подкрепа на този довод започват с възражението, че "в хода на цялото производство пред дисциплинарния състав, пред ВСС и пред ВАС не се установява жалбоподателката да е имала на доклад ч. гр. д. с № 8358/2011 г., както и да е била проверявана във връзка с такова дело"; все пак жалбоподателката е съгласна, че най-вероятно се касае за техническа грешка и че всъщност дисциплинарният състав е имал предвид ч. гр. д. № 5358/2011 г.;

бб) първото прието за установено от дисциплинарния състав в решение № 10-00-011 от 25.03.2013 г. нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ, изразяващо се в неоснователно задържане и неизпращане на ч. гр. д. № 5358/2011 г. за времето от 1.07.2011 г. до 22.08.2011 г., не е извършено от жалбоподателката - като писмено доказателство по делото е прието определението от 27.06.2011 г., неразделна част от което е особеното мнение на съдия В. Бойкинов, изготвено и подписано от него на 23.08.2011 г. и от това писмено доказателство е видно, че ч. гр. д. № 5358/2011 г. е било на доклад при този съдия за изготвяне на особеното мнение и тази е причината, поради която делото не е било изпратено своевременно във ВКС; във връзка с така вмененото нарушение не е отчетен периодът, през който жалбоподателката е била в отпуск, а именно от 5.08.2011 г. до 12.08.2011 г. и от 15.08.2011 г. до 20.08.2011 г., видно от удостоверение изх. № 342 от 6.06.2013 г. на СГС;

бв) по отношение на второто прието за установено от дисциплинарния състав в същото негово решение нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 и 5 ЗСВ, изразяващо се в нарушение на чл. 5 и чл. 7 ГПК при допускане на обезпечителни мерки по гр. д. № 10394/2011 г. не са били взети предвид от Висшия съдебен съвет съществените обстоятелства по чл. 309 ЗСВ:

• че гр. д. № 10394/2011 г. е било прекратено поради отказ от иска, тоест страните по всички дела, свързани с него, са постигнали извънсъдебно уреждане на спора помежду им;

• по делото наистина са били издадени обезпечителни заповеди, с които е спряно изпълнението на други четири обезпечителни заповеди, издадени по т. д. № 2475/2011 г., по гр. д. № 8634/2011 г., по гр. д. № 8640/2011 г. и по гр. д. № 9560/2011 г., всичките на СГС и всичките впоследствие отменени от САС с мотиви, че въпреки близостта на регистрираните в Патентното ведомство на Република България търговски марки "RED KING" на дружествата "Морой Асет Лимитид" и "Ен Джи Мобил" ЕООД, и "The KING" и "KING" на дружествата "Финансконсулт" ЕООД и "Кингс Табако" ЕАД, упражнявайки правата върху тези търговски марки, посочените търговски дружества няма как да извършат нарушение по Закона за марките и географските означения, за което да бъдат санкционирани, респ. претенциите по този закон са неоснователни;

• независимо от така изразеното от САС становище, въз основа на обезпечителните заповеди, издадени по посочените по-горе дела (т. д. № 2475/2011 г., гр. д. № 8634/2011 г., гр. д. № 8640/2011 г. и гр. д. № 9560/2011 г., всичките на СГС), са били образувани изпълнителни дела пред ЧСИ Мариян Петков и ЧСИ Трифон Димитров, в хода на които по един ясен и недвусмислен начин са били засегнати правата и законните интереси на "Финансконсулт" ЕООД и "Кингс Табако" ЕАД, по повод на което същите са предявили исковите си претенции по гр. д. № 10394/2011 г. и гр. д. № 10400/2011 г. и са направили искане за допускане на обезпечение на тези искове;

бг) третото прието за установено от дисциплинарния състав в решение № 10-00-011 от 25.03.2013 г. нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ, изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения по чл. 390, ал. 3, изр. 2-ро ГПК по ч. гр. д. № 4906/2011 г. и ч. гр. д. № 4916/2011 г., в първата му част не съществува, защото по делото се представени и приети като писмени доказателства страници от 1 до 10, определение от 3.05.2011 г., молба от 3.05.2011 г. и молба с вх. № 66608 от 14.07.2011 г. по ч. гр. д. № 4906/2011 г., от които се установява, че допуснатото обезпечение не е отменено, тъй като с представената от него искова молба молителят е доказал предявяването на иска в законния срок, а във втората му част - по ч. гр. д. № 4916/2011 г. - нарушението наистина е допуснато от формална страна, но с оглед на неговата изолираност и с оглед на общия обем извършена работа от съдия Мария Иванова през същия перод от време, то не е виновно, според практиката на Върховния административен съд, изразена с решение № 1568 от 2.02.2011 г. по адм. д. № 9576/2010 г.

в) жалбоподателката не е извършвала твърдяните от члена на Висшия съдебен съвет Калин Калпакчиев дисциплинарни нарушения:

ва) в мотивите към решение № 10-00-005 от 14.02.2013 г. и решение № 10-00-011 от 25.03.2013 г. дисциплинарният състав е изложил подробно аргументирани съображения защо една съществена част от всички останали дисциплинарни нарушения, твърдяни с предложението на Инспектората при ВСС, не са доказани, а другата част не са били допуснати виновно от съдия Мария Иванова, поради което, основавайки предложението си за най-тежкото дисциплинарно наказание този чл. на ВСС е бил длъжен да изложи аргументи в подкрепа на предложението на Инспектората и като е приел това предложение без необходимите доказателства в подкрепа на обвиненията, Висшият съдебен съвет е лишил жалбоподателката от възможността да се защити срещу тях;

вб) по изброените в предложението на Инспектората при ВСС 44 административни дела дисциплинарният състав е изложил достатъчно убедителни съображения защо не е налице виновно извършено от съдия Мария Иванова дисциплинарно нарушение, поради което, пренебрегвайки тези аргументи без никакви мотиви защо ги счита за неоснователни, Висшият съдебен съвет не е обсъдил и същественото обстоятелство, че Мария Иванова е отсъствала поради тежко заболяване за времето от 10.05.2010 г. до 31.03.2011 г., след което е била инвалидизирана при 80 % трайно намалена работоспособност за срок от една година, а както това се изясни впоследствие в хода на съдебното производство по настоящето адм. д. № 6000/2013 г. на ВАС-VI отд. от вещите лица, изпълнили съдебно-медицинска и съдебно-психологическа експертизи това заболяване, породените от него физическа отпадналост и психически стрес, както и останалите трудности и житейски препятствия пред жалбоподателката, значително са намалили възможността й да извършва възложената й работата с необходимите бързина и ефективност; в тази връзка ВСС не е отговорил на довода й, че с оглед на предстоящото продължително отсъствие, за което тя е известила ръководството на СГС, тези 44 административни дела е следвало да бъдат преразпределени за разглеждане от друг съдебен състав;

вв) твърдението, че неоснователно е задържала в кабинета си гр. д. № 9879/2011 г., е опровергано от представената в хода на дисциплинарното производство компютърна справка на деловодството на СГС, от която е видно, че към 25.07.2011 г. делото се е намирало в деловодството на СГС, тъй като на тази дата е записан отвод на съдията Мария Иванова по делото;

вг) твърдението, че съдия Мария Иванова е приемала в кабинета си молби по дела, които молби не били регистрирани в деловодството, е опровергано от първите страници на молбите по посоченото от члена на ВСС Калин Калпакчиев ч. гр. д. № 4906/2011 г., върху които са поставени съответните щемпели и е отразена съответната регистрация в деловодството на съда;

вд) неоснователно е и обвинението за дисциплинарно нарушение по ч. гр. д. № 4944/2011 г., защото първоначално подадената молба не отговаря на изискванията на чл. 390 ГПК - не съдържа искане и не е подписана, а същинската молба, която отговаря на посочените изисквания, е тази, по която е съдът се е произнесъл с определение от 2.06.2011 г.; в тази насока ВСС не е съобразил задължението на съдията да се произнася по всички молби, постъпващи по съответното дело;

ве) неоснователно е и обвинението, че от молител Диан Драгомиров Митев били постъпили няколко молби за обезпечение на бъдещ иск, производствата по които били прекратени и само съдия Мария Иванова се била произнесла с позитивно за този молител определение по ч. гр. д. № 9712/2011 г., защото в хода на дисциплинарното производство са представени доказателства, че определянето на докладчика по това дело е направено при спазването на принципа за случаен подбор, а освен това съдът не може да влияе на страните относно това колко молби да подадат и с какво съдържание.

г) наложеното на съдия Мария Иванова дисциплинарно наказание не е съобразено с изискването на чл. 309 ЗСВ, защото при неговото определяне ВСС не е взел предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които са извършени нарушенията, и поведението на нарушителя.

1. Оспореното от Мария Иванова решение не съответства на целта на закона, защото целта на дисциплинарната отговорност по ЗСВ е да бъде мобилизиран виновният магистрат, да бъдат предотвратени бъдещи негови нарушения, а така също да се въздейства предупредително на останалите магистрати и тези цели не са постигнати с наложеното й наказание, което създава у нея впечатлението, че дисциплинарното наказание й е наложено с оглед нап някакви други цели, различни от предвидените в закона.

V. Останалите страни по делото - Висш съдебен съвет и Инспектората при ВСС - чрез своите процесуални представители по пълномощно са изразили становища за неоснователност на оспорването, а прокурорът при Върховната административна прокуратура е изразил становище за основателност на жалбата - според него наложеното на жалбоподателката дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ е неимоверно тежко с оглед допуснатите нарушения и пропуски от жалбоподателката при решаването на делата в периода, когато е било открито нейното сравнително тежко онкологично заболяване.

VI. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, приема за установени от фактическа страна следните дисциплинарни нарушения:

А. 1. От наличните в дисциплинарно дело № 12/2011 г. данни е видно, че на 22.06.2011 г. в Софийски градски съд е образувано гр. д. № 2457/2011 г. на VI-1 състав по искова молба вх. № 57202 от 21.06.2011 г. на чуждестранното търговско дружество "ТД Морой Ассетс Лимитед", регистрирано на Британските Вирджински острови (задморска територия на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия), подадена от пълномощник с адрес в гр. София, с която е предявен иск по чл. 76, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) срещу всяко от търговските дружества "Финансконсулт" ЕООД и "Кингс Табако" ЕАД, двете със седалища в гр. Пловдив. Ищцовото дружество твърди, че притежава регистрирана марка на Общността "RED KING", словна, за стоките от клас 34 "тютюн; принадлежности за пушачи", но през м. март 2011 г. установило, че на пазара се предлагат тютюневи изделия - цигари и кълцан тютюн - етикетирани с означението "KING" във вариации "red", "gold" и "white". След проверка в Патентното ведомство и в сайта на Министерството на финансите било установено, че търговското дружество "Финансконсулт" ЕООД е притежател на регистрирани марки "THE KING", рег. № 67813, словна и "KING", рег. № 70588, също словна, а търговското дружество "Кингс Табако" ЕАД предлага на пазара тютюневи изделия под марката "KING".

С исковата молба (ксероксно фотокопие от която се намира на л. 634 - 638 от дисц. д. № 12/2011 г.) е направено особено искане на основание чл. 76ж, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМГО да бъдат допуснати привременни мерки:

а) забрана за извършване на действията:

• предоставяне на лицензии, производство, предлагане и разпространение на тютюневи изделия и артикули за пушачи, означени с наименованието "KING", и

• извършване на рекламни кампании и разпространение на рекламни материали, свързани с промотиране на тютюневи изделия и артикули за пушачи, означени с наименованието "KING";

б) изземване на материали и заготовки за опаковки на тютюневи изделия, означени с наименованието "KING".

На 5.07.2011 г. чуждестранното търговско дружество - ищец е подало допълнителна молба вх. № 62504 (на л. 650 от дисц. д. № 12/2011 г.), с която е направило нови искания за привременни мерки по чл. 76ж ЗМГО:

в) забрана за производство на тютюневи изделия и артикули за пушачи, означени с марките "KING", "the KING", "the KING RED" и "RED the KING" от "Кингс Табако" ЕАД, гр. Пловдив и "Финансконсулт" ЕООД, гр. Пловдив;

г) забрана за използване в търговската дейност на тютюневи изделия и артикули за пушачи, означени с марките "KING", "the KING", "the KING RED" и "RED the KING" от "Кингс Табако" ЕАД, гр. Пловдив и "Финансконсулт" ЕООД, гр. Пловдив;

д) изземване на произведената от "Кингс Табако" ЕАД, гр. Пловдив, продукция - тютюневи изделия и артикули за пушачи, означени с марките "KING", "the KING", "the KING RED" и "RED the KING", намиращи се в търговската мрежа и складовете на производителя.

Забележка: На л. 640 от дисциплинарно дело № 12/2011 г. се намира служебна бележка, издадена от Софийски градски съд, търговско отделение, с която се удостоверява, че т. д. № 2457/2011 г. има идентичен предмет и страни с т. д. № 2455/2011 г. на VI-12 състав, образувано по искова молба вх. № 57197 от 21.06.2011 г. и т. д. № 2456/2011 г. на VI-9 състав, образувано по искова молба вх. № 57199, също от 21.06.2011 г. На следващите листове от дисц. дело № 12/2011 г. (л. 642 - 649) се намират ксероксни фотокопия от молби и определения, от които се вижда, че:

• по исковите молби, по които са образувани т. д. № 2455/2011 г. на VI-12 състав и т. д. № 2456/2011 г. на VI-9 състав не са били внесени дължимите държавни такси, а освен това

• с молби вх. № 57576 от 22.06.2011 г. и вх. № 57579, също от 22.06.2011 г. (съответно на л. 641 и л. 642 от дисц. д. № 12/2011 г.) е било заявено оттегляне на исковите молби вх. № 57197 от 21.06.2011 г. (по която е било образувано т. д. № 2455/2011 г. на VI-12 състав) и вх. № 57199 от 21.06.2011 г. (по която е било образувано т. д. № 2456/2011 г. на VI-9 състав);

• с определение от 28.06.2011 г. (на л. 644 от дисц. д. № 12/2011 г.) СГС, ТО, VI-9 състав е прекратил производството по т. д. № 2456/2011 г. поради оттегляне на иска без да е необходимо съгласието на ответника за това;

• а с разпореждане от 23.06.2011 г. (на л. 649 от дисц. д. № 12/2011 г.) зам.-председател на СГС е оставил без движение производството по т. д. № 2455/2011 г. с указание чуждестранното търговско дружество - ищец в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса в размер на 400 лв. за неоценяемите искове и 4 % върху цената на останалите искове, предявени с общата искова молба, като тази цена следва да бъде конкретизирана.

• тези указания не са били изпълнени, но с определение от 5.07.2011 г. производството по т. д. № 2455/2011 г. е било прекратено на основание чл. 232 ГПК, т.е. поради оттегляне на исковата молба, за което не е необходимо съгласието на ответника.

На същата дата - 5.07.2011 г., на която е подал допълнителната молба вх. № 62504, пълномощникът на чуждестранното търговско дружество "ТД Морой Ассетс Лимитед" е подал и допълнителна молба вх. № 62348 от 5.07.2011 г. (на л. 646 от дисц. д. № 12/2011 г.), с която заявява, че представя "квитанция за допълнително платена държавна такса в размер на 310 лева (а) необходимостта от доплащане размера на дължимите д. т. бе установена на 27.06.2011 г. при получаване на Разпореждане за заплащане на такси по т. д. № 2455/2011 г. (...)".

С определение № 4095 от 15.07.2011 г. по т. д. № 2457/2011 г. (на л. 660 - 662 от дисц. д. № 12/2011 г.) СГС, ТО, VI-1 състав, на основание чл. 389, чл. 391 и чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 76ж ЗМГО допуска обезпечение на предявените от "ТД Морой Ассетс Лимитед" обективно и субективно съединени искове по чл. 76, ал. 1 ЗМГО чрез привременните мерки, поискани с допълнителната молба вх. № 62504 от 5.07.2011 г.:

• забрана за производство на тютюневи изделия и артикули за пушачи, означени с марките "KING", "the KING", "the KING RED" и "RED the KING" от "Кингс Табако" ЕАД, гр. Пловдив и "Финансконсулт" ЕООД, гр. Пловдив;

• забрана за използване в търговската дейност на тютюневи изделия и артикули за пушачи, означени с марките "KING", "the KING", "the KING RED" и "RED the KING" от "Кингс Табако" ЕАД, гр. Пловдив и "Финансконсулт" ЕООД, гр. Пловдив;

• изземване на произведената от "Кингс Табако" ЕАД, гр. Пловдив, продукция - тютюневи изделия и артикули за пушачи, означени с марките "KING", "the KING", "the KING RED" и "RED the KING", намиращи се в търговската мрежа и складовете на производителя.

С определението СГС, ТО, VI-1 състав, е разпоредил препис от него да се изпрати на ответниците на основание чл. 76ж, ал. 3 ЗМГО.

1. Едновременно с чуждестранното търговско дружество и българското търговско дружество "Ен Джи Мобил" ЕООД, гр. София, заявявайки, че притежава изключителна лицензия за територията на България за ползване на марка на Европейската Общност "RED KING", която е собственост на "ТД Морой Ассетс Лимитед", подава молби вх. № 60546 от 29.06.2011 г. (на л. 675 от дисц. д. № 12/2011 г.), вх. № 60596 от 30.06.2011 г. (на л. 688 от дисц. д. № 12/2011 г.) и 67272 от 18.07.2011 г. (на л. 695 от дисц. д. № 12/2011 г.), с които прави идентични искания за допускане на обезпечение на бъдещи искове по чл. 76, ал. 1, т. 1, 2 и 4 и чл. 76, ал. 2, т. 2 и 3 ЗМГО чрез привременни мерки по чл. 76ж ЗМГО, а именно:

• забрана за производство на тютюневи изделия и артикули за пушачи, означени с марките "KING", "the KING", "the KING RED" и "RED the KING" от "Кингс Табако" ЕАД, гр. Пловдив и "Финансконсулт" ЕООД, гр. Пловдив;

• забрана за използване в търговската дейност на тютюневи изделия и артикули за пушачи, означени с марките "KING", "the KING", "the KING RED" и "RED the KING" от "Кингс Табако" ЕАД, гр. Пловдив и "Финансконсулт" ЕООД, гр. Пловдив;

• изземване на произведената от "Кингс Табако" ЕАД, гр. Пловдив, продукция - тютюневи изделия и артикули за пушачи, означени с марките "KING", "the KING", "the KING RED" и "RED the KING", намиращи се в търговската мрежа и складовете на производителя.

По тези молби в СГС са образувани ч. гр. д. № 8634/2011 г., ч. гр. д. № 8640/2011 г., двете на АО, III-В състав и ч. гр. д. № 9560/2011 г. на ТО, VI-6 състав, по които с определение от 22.07.2011 г. по ч. гр. д. № 8634/2011 г. (на л. 683 - 686 от дисц. д. № 12/2011 г.), с определение от 27.07.2011 г. по ч. гр. д. № 8640/2011 г. (на л. 690 - 692 от дисц. д. № 12/2011 г.), както се каза по-горе и двете на СГС, АО, III-В състав, и с определение от 18.07.2011 г. по ч. гр. д. № 9560/2011 г. (на л. 699 - 701 от дисц. д. № 12/2011 г.) на СГС, ТО, VI-6 състав, са допуснати исканите от "Ен Джи Мобил" ЕООД привременни мерки по чл. 76ж ЗМГО като обезпечение на бъдещи искове, които са идентични на вече допуснатите по искането на "ТД Морой Ассетс Лимитед" привременни мерки. За разлика от определението по т. д. № 2457/2011 г. в тези определения е разпоредено, че подлежат на обжалване по реда и в сроковете по чл. 396 ГПК, т.е. те не се съобщават на търговските дружества - евентуални ответници по бъдещите искове, а за тях те ще бъдат уведомени чрез връчване на съобщение за наложените обезпечителни мерки от съдебния изпълнител (интересен, според настоящия състав на ВАС-VI отд., е въпросът дали обезпечителните мерки на бъдещи искове по чл. 76, ал. 1 и 2 ЗМГО, представляващи по своята същност привременни мерки по чл. 76ж ЗМГО, не са други подходящи мерки, определени от съда, по смисъла на чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК и поради това подлежащи на съобщаване от съда по силата на чл. 396, ал. 1, предл. последно, ГПК).

1. Научавайки за неколкократно разпоредените от различни състави на СГС привременни мерки, търговските дружества "Финансконсулт" ЕООД и "Кингс Табако" ЕАД, предприемат редица процесуални действия в защита на своите интереси:

а) с частна жалба вх. № 71143 от 29.07.2011 г. са оспорили определение № 4093 от 15.07.2011 г. по т. д. № 2457/2011 г.;

б) с частни жалби вх. № 71145 и вх. № 71146, и двете от същата дата - 29.07.2011 г. - са оспорили определенията от 22.07.2011 г. по ч. гр. д. № 8634/2011 г. и от 27.07.2011 г. по ч. гр. д. № 8640/2011 г. на СГС, АО, III-В състав;

в) с частна жалба вх. № 71438 от 1.08.2011 г. са оспорили определението от 18.07.2011 г. по ч. гр. д. № 9560/2011 г. на СГС, ТО, VI-6 състав.

Всичките частни жалби са били уважени - с определение № 1905 от 21.10.2011 г. по ч. гр. д. № 3486/2011 г., определение № 1906 от 21.10.2011 г. по ч. гр. д. № 3487/2011 г., определение № 2019 от 7.11.2011 г. по ч. гр. д. № 3524/2011 г. и с определение № 2026 от 7.11.2011 г. по ч. гр. д. № 3747/2011 г. Софийският апелативен съд отменя всички определения, с които съставите на СГС са наложили описаните по-горе привременни мерки по т. д. № 2457/2011 г., ч. гр. д. № 8634/2011 г., ч. гр. д. № 8640/2011 г. и ч. гр. д. № 9560/2011 г.

В мотивите към определение № 2026 от 7.11.2011 г. по ч. гр. д. № 3747/2011 г., с което отменя определение № 4093 от 15.07.2011 г. по т. д. № 2457/2011 г. (привременните мерки по предявените от "ТД Морой Ассетс Лимитед" искове по чл. 76, ал. 1 ЗМГО) Софийският апелативен съд е изразил и становище, че "за да е налице нарушение на правото на търговска марка по смисъла на чл. 73 ЗМГО, трябва да е осъществено някое от посочените в чл. 13 ЗМГО действия или пък такова по чл. 73, ал. 2 ЗМГО (но) тези действия трябва да са противоправни, т.е. лицето да няма законово основание за извършването им; в случая обаче "Финансконсулт" ЕООД, гр. Пловдив и "Кингс Табако" ЕАД, гр. Пловдив, притежават правото да използват търговските марки "KING" и "the KING", като същите са регистрирани в Патентното ведомство на Република България (и) затова те могат да упражняват всички права, които произтичат от регистрацията на тези марки, включително и това да ги използват с търговската си дейност, включително и като ги поставят върху стоките и услугите си" (мотивите към посоченото определение по-нанатък съдържат интересен анализ на правните способи за защита на по-рано регистрирана търговска марка, но те са неотносими към същността на сега обсъжданото дисциплинарно нарушение).

1. Независимо от предприетата защита с подадените от тях частни жалби (описани в предходната б. В), най-вероятно поради обстоятелството, че обезпечителните заповеди, издадени по т. д. № 2457/2011 г., ч. гр. д. № 8634/2011 г., ч. гр. д. № 8640/2011 г. и ч. гр. д. № 9560/2011 г. са били приведени в изпълнение преди да бъдат отменени от САС и в частност въз основа на тях са били иззети големи количества кашони и стекове с цигари, търговските дружества "Финансконсулт" ЕООД и "Кингс Табако" ЕАД са предприели и една по-особена правна защита на своите интереси.

На 3.08.2011 г. в Софийски градски съд е било образувано гр. д. № 10394/2011 г. по искова молба вх. № 71864 от 2.08.2011 г. (на л. 94 и на л. 628 от дисциплинарното дело) на търговските дружества "Финансконсулт" ЕООД и "Кингс Табако" ЕАД срещу търговските дружества "Ен Джи Мобил" ЕООД, гр. София и чуждестранното "ТД Морой Асетс Лимитед", регистрирано на Британските Вирджински острови, с която е предявен отрицателен установителен иск, че ищците не осъществяват нарушение на правата на ответните дружества по чл. 13 ЗМГО върху ползваната, респ. притежаваната от тях търговска марка "RED KING", рег. № 004501128. С тази искова молба е направено и следното особено искане:

"В полза на ответниците СГС е постановил четири определения, служебно известни на съда (по т. д. № 2457/2011, VI-1 с.; ч. гр. д. № 8634/2011 г., АО, III-В с.; ч. гр. д. № 8640/2011 г., АО, III-В с. и по ч. гр. д. № 9560/2011 г., VI-6 с.), с които е допуснал КУМУЛАТИВНО налагане на ВСИЧКИ, съгласно закона алтернативно допустими, привременни мерки по чл. 76ж от ЗМГО, като обезпечение на предявен и три бъдещи техни искове. Предявеният и бъдещите искове, по които е допуснато налагане на мерките са ИДЕНТИЧНИ - за установяване на нарушение, неговото преустановяване, унищожаване на стоките, предмет на нарушението, за заплащане на вреди. (...) Като резултат от наложените привременни мерки не само търпим вреди, които ще бъде невъзможно впоследствие да обезпечим, доколкото СГС не е определил никаква гаранция за ответниците - офшорна компания и новоучредено дружество със собствен капитал от 2 лв. и никакви активи, но е реално възможно Кингс Табако ЕАД да бъде поставено в ситуация, в която ще бъде принудено да направи съкращения сред работниците и служителите в предприятието. Предвид на това (...) Ви моля да да допуснете обезпечение на иска ни по чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО като допуснете следната обезпечителна мярка - спиране на изпълнението на обезпечителна заповед, издадена въз основа на определение на СГС от 15.07.2011 г. по т.д. № 2457/2011 г., VI-1 с. (следва изброяване на обезпечителните заповеди, издадени по посочените в началото на искането дела на СГС)."

По това искане на 4.08.2011 г. съдия Мария Иванова е постановила определение, с което е допуснала обезпечение на предявения отрицателен установителен иск чрез налагане на обезпечителни мерки забрана за ползване и разпореждане от страна на "ТД Морой Асетс Лимитед" с правата му върху марка "RED KING" рег. № 004501128 и спиране на изпълнението на четирите издадени от СГС обезпечителни заповеди по т. д. № 2457/2011 г., ч. гр. д. № 8634/2011 г., ч. гр. д. № 8640/2011 г. и ч. гр. д. № 9560/2011 г. при гаранция в размер на 5000 лв.

Сезиран с въззивна частна жалба (вх. № 74127 от 11.08.2011 г. на СГС), подадена от чуждестранното търговско дружество, Софийският апелативен съд с определение № 2409 от 23.12.2011 г. по в. гр. д. № 4133/2011 г. е отменил определението от 4.08.2011 г. по гр. д. № 10394/2011 г. на СГС и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил искането за обезпечение на предявения отрицателен установителен иск. За да постанови този резултат САС е приел, че:

а) Обезпечение на бъдещ иск се допуска когато същият е допустим и вероятно основателен, налице е обезпечителна нужда и исканата обезпечителна мярка е допустима и подходяща с оглед целта на търсената защита, а в случая предявеният с исковата молба отрицателен установителен иск е недопустим, тъй като липсва правен интерес от предявяването му. Липсата на правен интерес се обосновава от факта, че към момента на завеждането на исковата молба вече е налице висящ спор между страните по положителен установителен иск, предявен от ответниците по настоящия отрицателен установителен иск, в което производство със сила на пресъдено нещо ще бъде разрешен спорът между страните налице ли е или не нарушение на правата върху същата търговска марка, т. е. в зависимост от изхода на спора по първото дело, ще бъде постигната целената от ищците по гр. д. № 10394/11 г. правна защита;

б) сочените от молителите обезпечителни мерки са неподходящи и

в) третата поискана обезпечителна мярка - спиране на изпълнението на четирите издадени вече от съда обезпечителни заповеди - освен неподходяща, е и недопустима, тъй като с нея фактически се постига ефектът на отмяната на вече допуснато обезпечение в нарушение на предвидения от законодателя процесуален ред.

Междувременно, обаче, след като на 11.08.2011 г. е постъпила въззивната частна жалба срещу определението от 4.08.2011 г., съдия Мария Иванова е постановила ново определение с дата 23.08.2011 г. (на л. 843 - 845 от дисц. д. № 12/2011 г.), с което отново е допуснато същото по вид обезпечение на предявените отрицателни установителни искове чрез спиране изпълнението на обезпечителните заповеди, издадени от СГС по посочените по-горе т. д. № 2457/2011 г., гр. д. № 8634/2011 г., гр. д. № 8640/2011 г. и гр. д. 9560/2011 г. и е осъдено чуждестранното търговско дружество да заплати на молителите - ищци сумата от 108 хиляди лева за адвокатско възнаграждение.

По подадената на 15.09.2011 г. частна жалба вх. № 80852 в Софийския апелативен съд първоначално е било образувано в. гр. д. № 150/2012 г., но с определение № 229 от 18.01.2012 г. производството по него е прекратено, а делото е върнато в СГС за "представяне на доказателства за уведомяването на частния жалбодател и за връчване на преписи от частната жалба" на насрещната страна за отговор (чл. 396, ал. 2 ГПК). След изпълнението на тези указания в САС е образувано ч. гр. д. № 1016/2012 г., по което с определение № 650 от 26.03.2012 г. този съд е обезсилил като недопустимо определението на СГС от 23.08.2011 г. по гр. д. № 10394/2011 г. в частта, с която е постановено спиране на изпълнението на обезпечителните заповеди и в частта, с която е присъдено адвокатско възнаграждение от 108 000 лв. За да постанови този резултат САС е приел, че "определението на градския съд е недопустимо, тъй като съдът повторно е наложил обезпечителни мерки, каквито вече са били наложени с предходно определение (а) освен това, определението, включително и в частта, с която ответникът е осъден да заплати адвокатско възнаграждение, е постановено без по делото да е документирано такова искане".

След постъпването на частната жалба вх. № 80852 от 15.09.2011 г. съдия Мария Георгиева (сега Иванова) на 21.09.2011 г. е издала ново определение, с което отново е допуснала обезпечение на отрицателния установителен иск, но този път чрез:

• изземване от складовете на "ДИМИ 2007" ЕООД, гр. София, кв. Горубляне, на предадената на 28.07.2011 г. стока - подробно описани кашони и стекове с цигари - иззета на 28.07.2011 г. от ЧСИ № 851 Мариян Петков, с район на действие СГС, с протокол изх. № 104859 от 28.07.2011 г., и предаването на тази стока на "ВАТ 94" ООД;

• изземване от адв. Марин Стефанов от АК Бургас на иззетите на 2.08.2011 г. от ЧСИ № 801 Трифон Димитров, с район на действие Бургаски окръжен съд, с протокол изх. № 2281 от 2.08.2011 г. от "АЛ-ВА" ООД и предаване на "АЛ - ВА" ООД също подробно описани кашони и стекове с цигари.

С определение № 634 без дата по ч. гр. д. № 1013/2013 г. САС е отменил и това определение, но поради обстоятелството, че "преди влизане в сила на определението от 21. 09. 2011 г., с което е допуснато обезпечение на предявения иск, производството по гр. д. № 10394/2011 г. на СГС, I-15 с-в. е прекратено с определение № 3346/27.02.2012 г., влязло в сила на 23.03.2012 г., поради отказ от иска."

Според настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение, така описаните правораздавателни действия, извършени от съдия Мария Георгиева в качеството й на едноличен, независим и безпристрастен съд, са не само процесуално недопустими, а представляват и нелегитимно превишаване и превратно упражняване на съдебната правораздавателна власт. Никой съд няма предоставена от закона власт да спира изпълнението на постановени от друг, равен по степен съд, обезпечителни мерки и да разпорежда възстановяване на първоначалното положение, ако тези обезпечителни мерки са били вече приложени, дори когато те са били незаконосъобразно допуснати от другия, равен по степен съд. Освен това, обезпечителната мярка по чл. 397, ал. 1, т. 3, предл. последно, ГПК има за цел да преустанови занапред изпълнителните действия по висящ изпълнителен процес. Наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки (към каквито се приравняват привременните мерки по чл. 76ж ЗМГО) финализират обезпечителния процес, който се състои в тяхното допускане и налагане, а действията на съдебния изпълнител по налагане на обезпечителни мерки не са действия в изпълнителен процес. Щом обезпечителният процес е финализиран с налагането на допуснатите от съда обезпечителни мерки, няма как той да бъде спрян. Но наложените обезпечителни мерки може да бъдат изменени или отменени от съда, който ги е допуснал и издал обезпечителна заповед за тяхното налагане или от съда, пред който е висящо исковото производство, по което те са били допуснати. Несъмнено това не може да бъде друг, равен по степен съд.

1. Според чл. 4, ал. 1 от Конституцията Република България е правова държава, която се управлява според Конституцията и законите на страната.

А правова е държавата, в която установеният, легитимиращ я правен ред притежава три неотменими характеристики:

а) върховенство на закона, което гарантира, че законите в държавата са ефективни, прилагат се според точния им смисъл и се спазват безусловно;

б) върховенство на правото, което гарантира социален ред, основан на равенство пред законите и на независим съдебен процес;

в) върховенство на правосъдието, което гарантира, че всеки един правен спор може да бъде безпрепятствено отнесен до независим съд за разрешаване чрез справедлив съдебен процес.

На този фон същественият въпрос в процесния случай е: допустимо ли е незаконосъобразно изземване на стока на очевидно значителна стойност, основано на неправилни съдебни актове, постановени по недопустими от процесуалните правила искания за съдебна защита, да бъде отстранено чрез също така незаконосъобразни действия, също основани на неправилни съдебни актове, постановени също по недопустими от правния ред искания за съдебна защита.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че на този въпрос следва да бъде даден отрицателен отговор - в правовата и демократична държава не е допустимо една незаконосъобразност и нейните негативни последици да бъдат отстранявани чрез друга, още по-голяма незаконосъобразност, защото в този случай незаконосъобразността ще бъде издигната в норма на поведение, безусловно елиминираща върховенството на закона, на правото и на правосъдието. Разбира се, този отговор може да бъде даден, само ако преди това бъде даден позитивен отговор на въпроса съществува ли и днес изразената в преамбюла на Конституцията решимост България да бъде демократична и правова държава.

В процесния случай постановените от съдия Мария Георгиева (сега Иванова) обезпечителни мерки - спиране на изпълнението на другите четири, макар признати след това по установения ред за незаконосъобразни, обезпечителни заповеди - не съответстват на правилата на обезпечителното производство в много по-голяма степен от тези, за чието преодоляване са постановени, поради което постановените от съдия Мария Георгиева три последователни обезпечителни заповеди представляват действия, накърняващи престижа на съдебната власт в правовата държава и поради това са дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ.

Но не трябва да бъде отминато с мълчание същественото обстоятелство, че събраните в дисциплинарното производство и описани по-горе в тази т. VI. А. данни по гр. д. № 10394/2011 г. на СГС, недвусмислено сочат на съществуващ в системата порок - недопустимата, но очевидно реално съществуваща възможност (категорично не само при съдия Мария Георгиева) чрез множество идентични искови молби, в т.ч. и молби за обезпечение на бъдещ иск, да бъде "избран точния съдия" по делото и то не непременно, защото с него съответната страна в правния спор е уговорила преследвания от нея резултат по делото, а защото този съдия, чрез показания от него в други съдебни актове начин на тълкуване и прилагане на закона, е предпочитаният от страната съдия по правния спор.

Б. 1. Със заповед № РД-40-141 от 12.05.2009 г. на кмета на Столична община е отчуждена реална част от недвижим имот, собственост на търговското дружество "ИРИС - БН" ЕООД, гр. София и е определено обезщетение в размер на 4 539 150 лв. Търговското дружество е оспорило заповедта в частта за оценката на отчуждения имот. С решение № 38 от 11.08.2009 г. по адм. дело № 3585/2009 г. Административен съд - София град е уважил жалбата и е изменил размера на обезщетението, което Столична община следва да заплати за отчуждения имот, на 8 588 572 лв. Със същото решение Административен съд - София град (АССГ) е присъдил в полза на "ИРИС - БН" ЕООД 20 450 лв. разноски по делото. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, поради което е влязло в сила на датата, на която е било обявено - 11.08.2009 г. По искане на "ИРИС - БН" ЕООД е издаден изпълнителен лист за присъдените му 20 450 лв. разноски по делото и Столична община е изплатила тази сума.

С писмо рег. № 1124-00-1024 от 13.08.2009 г. и с последваща нотариална покана от 4.02.2010 г. "ИРИС - БН" ЕООД е поискало Столична община да му преведе присъденото равностойно парично обезщетение за отчуждения имот, а на 8.02.2010 г. дружеството е предприело действия за образуване изпълнително дело и принудително събиране на сумата 8 588 572 лв. По изпълнително дело № 73/2011 г. (20117830400073) частният съдебен изпълнител (ЧСИ) Иван Чолаков, рег. № 783, с район на действие СГС, е изпратил до Столична община покана за доброволно изпълнение, връчена на 10.02.2011 г., след което е издал две запорни запорни съобщения - изх. № 1856 от 25.02.2011 г. и изх. № 1857 от 25.02.2011 г. - с които е наложил запори върху банкови сметки на общината.

Столична община е оспорила по реда на чл. 294 и сл. АПК действията на ЧСИ пред Административен съд - София град, който с подробно мотивирано решение № 1089 от 11.03.2011 г. по адм. д. № 1641/2011 г. е отменил всички извършени действия на ЧСИ по изп. д. № 73/2011 г., вкл. действията по образуването на това изпълнително дело и посочените по-горе две запорни съобщения. Със същото решение АССГ е задължил ЧСИ с рег. № 783 да не предприема действия по принудително изпълнение на решение № 38 от от 11.08.2009 г. по адм. д. № 3585/2009 г. За да постанови този резултат АССГ е приел, че с чл. 29, ал. 6, 7 и 8 от Закона за общинската собственост (ЗОС) "са предвидени механизми за защита на правата на отчуждените собственици" - неплащането на определеното от съда равностойно обезщетение за отчуждения имот е юридически факт, който поражда задължение за кмета на общината по искане на собственика да отмени заповедта за отчуждаване, а в хипотезата на чл. 29, ал. 8 ЗОС - да обезсили тази заповед.

Изпълнявайки това решение на АССГ, ЧСИ с постановление от 14.03.2011 г. е отказал да извърши исканото от "ИРИС - БН" ЕООД изпълнително действие - налагане на запори върху извънбюджетни средства на Столична община в БНБ и във всички действащи на територията на Република България търговски банки. "Взискателят е уведомен за този отказ на 19.03.2011 г., видно от отбелязване на гърба на постановлението" (с тази констатация започва абзац трети от първата страница на решението от 9.05.2011 г. по ч. гр. д. № 5358/2011 г. на л. 572 - 574 от дисц. д. № 12/2011 г.). Според Инспектората при ВСС "за времето от 23.03.2011 г. до 28.04.2011 г. по жалби на "ИРИС - БН" ЕООД срещу действията на ЧСИ по изп. д. № 73/2011 г. в СГС са били образувани общо 65 дела".

1. Три от тези 65 дела са:

а) ч. гр. д. (в) № 3622/2011 г., образувано на 23.03.2011 г. по жалба вх. № 25210 от 22.03.2011 г. на "ИРИС - БН" ЕООД срещу действията на ЧСИ, рег. № 783, по изп. д. № 73/2011 г.;

б) гр. д. № 3683/2011 г., образувано на 24.03.2011 г. по жалба вх. № 25612 от 23.03.2011 г. на "ИРИС - БН" ЕООД срещу действията на ЧСИ Иван Чолаков по изп. д. № 73/2011 г.;

в) гр. д. № 5358/2011 г., образувано на 27.04.2011 г. по жалба вх. № 37528 от 26.04.2011 г. на "ИРИС - БН" ЕООД срещу действията на ЧСИ Иван Чолаков по изп. д. № 73/2011 г.

Производството по първото от тях - ч. гр. д. (в) № 3622/2011 г. на СГС, ГО, I-ви брачен въззивен състав - е било прекратено с определение от 28.03.2011 г. и жалбата е изпратена на ЧСИ за администриране по реда на чл. 436 ГПК, излагане на мотиви по обжалваните действия и едва тогава да бъдат изпратени всички книжа, заедно с препис от изпълнителното дело по компетентност на СГС.

По второто дело - гр. д. № 3683/2011 г. на СГС, ГО, II-г състав - на 1.04.2011 г. е постъпила молба вх. № 57126 от тази дата, с която жалбата се оттегля, но производството по делото е завършило с решение от 4.04.2011 г., с което жалбата на "ИРИС - БН" ЕООД срещу постановлението от 14.03.2011 г. на ЧСИ е отхвърлена като неоснователна. Този състав на СГС, ГО, е изразил становище, идентично с това на АССГ по адм. д. № 1641/2011 г. - "ако в 6-месечен срок от влизането в сила на заповедта по чл. 25, ал. 2 ЗОС или на съдебното решение дължимото обезщетение не бъде преведено по сметка на собственика, кметът на общината отменя заповедта за отчуждаване по искане на собственика; така законодателят е защитил интереса на собствениците, които имат отчужден имот за мероприятие по подробен устройствен плана или ПУП, а не е изплатено обезщетение, поради което и решението по адм. д. № 3585/2009 г. на Административен съд София град в частта, в която е определен по-висок размер обезщетение не е с характер на осъдително решение и неправилно е образувано изпълнително дело при ЧСИ."

По третото дело - гр. д. № 5358/2011 г. - тричленен съдебен състав с председател съдия Мария Георгиева, която е и докладчик по делото, е постановил решение от 9.05.2011 г., с което е приел, че жалба вх. № 37528 от 26.04.2011 г., по която е образувано това дело, е идентична на жалба вх. № 25210 от 22.03.2011 г., по която е било образувано прекратеното ч. гр. д. (в) № 3622/2011 г. на СГС, ГО, I-ви брачен въззивен състав, поради което, "макар че ч. гр. д. № 3622/11 г. да е прекратено за администриране на жалбата, то съдът дължи произнасяне, тъй като правото на обжалване е упражнено в срок и жалбата е била администрирана от ЧСИ." Със същото решение тричленният съдебен състав с председател и докладчик съдия Мария Георгиева е отменил отказа на ЧСИ по изп. д. № 73/2011 г., обективиран в постановление от 14.03.2011 г. да извърши исканото изпълнително действие за принудително събиране на дълга чрез налагане на запори върху извънбюджетни средства, находящи се в банкови сметки на длъжника Столична община във всички действащи на територията на РБългария търговски банки, както и на извънбюджетните средства в тези, открити в БНБ и е задължил ЧСИ да извърши това изпълнително действие.

Със същото решение тричленният състав е осъдил Столична община да заплати на "ИРИС - БН" ЕООД 150 000 лв. адвокатско възнаграждение.

1. С молба вх. № 48863 от 30.05.2011 г. Столична община е поискала на основание чл. 248 ГПК съдът да измени постановеното от него решение в частта за разноските, а на 31.05.2011 г. Столична община е подала молба вх. № 49498 от тази дата за отмяна по реда и на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК с довода, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение - от 4.04.2011 г. по гр. д. № 3683/2011 г. на СГС, ГО, II-г състав, което му противоречи. Двете молби са администрирани едновременно така:

а) с разпореждане от 3.06.2011 г. молбата за отмяна е оставена без движение с указание да бъде внесена държавна такса; с молба вх. № 55286 от 15.06.2011 г. Столична община е представила документ за внесена държавна такса; с разпореждане от 21.06.2011 г. съдът е разпоредил "препис от молбата за отмяна да се изпрати на ответната страна за писмен отговор в едноседмичен срок от съобщението"; такъв отговор е бил внесен от "ИРИС - БН" ЕООД в деловодството на СГС с вх. № 60910 от 30.06.2011 г.;

б) с разпореждане от 7.06.2011 г. съдът е разпоредил препис от молбата по чл. 248 ГПК да се изпрати на ответната страна за отговор в едноседмичен срок от съобщението, а на 27.06.2011 г. тричленен състав на СГС с председател съдия Мария Георгиева е постановил определение № 11678, с което е отхвърлил като неоснователно искането на Столична община за изменение на решението от 9.05.2011 г. в частта за разноските.

Съдия Валентин Бойкинов е отказал да подпише това определение № 11678 от 27.06.2011 г. На стр. 50 от процесния Акт за резултати от извършена проверка в СГС е отразена констатацията, че "същото определение не е подписано от съдия В. Бойкинов и към момента на извършване на проверката - поставено е листче на кориците на делото". На 23.08.2011 г. съдия Валентин Бойкинов е изготвил особено мнение по определението от 27.06.2011 г. (ксероксно фотокопие от което е представено от адв. Г. Миленов с молба вх. № 11-12-124/2011 г. от 25.03.2013 г. на ВСС и се намира в преписката на ВСС като неномериран лист, непосредствено след справката за движението на гр. д. № 5358/2011 г., която е с номер 878; поради това настоящият състав на ВАС - VI отд. постави върху посочената молба на адв. Г. Миленов номер 878/А, а върху представеното с тази молба фотокопие - 878/Б).

След като съдия В. Бойкинов е изготвил своето особено мнение с дата 23.08.2011 г., на 26.08.2011 г. гр. д. № 5358/2011 г. е било изпратено във ВКС с писмо изх. № 15141 (като препоръчана пощенска пратка), където е получено на 20.09.2011 г. и е регистрирано с вх. № 14051 от същата дата. По молбата на Столична община за отмяна на решението от 9.05.2011 г. по гр. д. № 5358/2011 г. е било образувано гр. д. № 1293/2011 г. на ВКС-IV г. о., по което с решение № 492 от 14.11.2011 г. ВКС - IV г. о. е отменил на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК решение № 2818 от 9.05.2011 г. по ч. гр. д. № 5358/2011 г. на СГС - поради това, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение - от 4.04.2011 г. по гр. д. № 3683/2011 г. на СГС, ГО, II-г състав, което му противоречи. Според чл. 307, ал. 4 ГПК в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 4 ВКС отменя неправилното от двете противоречащи си решения. В случая ВКС е отменил решението по гр. д. № 5358/2011 г., приемайки, че то е неправилното решение по смисъла на чл. 307, ал. 4 ГПК, защото "само по себе си определянето на паричното обезщетение с влязъл в сила административен акт, независимо от това дали той е бил обжалван пред съд, не е изпълнително основание - собственикът на имота няма право за принудително изпълнение, а имотът не е отчужден до момента, в който е изплатено определеното обезщетение".

1. При тези данни Инспекторатът при ВСС е приел, че в случая съдия Мария Георгиева е извършила две дисциплинарни нарушения:

а) дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ - действие или бездействие, което неоправдано забавя производството, тъй като по ч. гр. д. № 5358/2011 г. не извършва в продължение на повече от два месеца реални действия по администриране и изпращане на подадена жалба във ВКС - т. II. 1. от предложението за налагане на дисциплинарно наказание (л. 86, стр. 2 от настоящето адм. д. № 6000/2011 г.), преразказана в т. I. 2.б. ба. по-горе в настоящите мотиви;

б) дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ - неизпълнение на други служебни задължения, тъй като:

• не е изпълнила задълженията си по чл. 5 и чл. 7 ГПК, допускайки да бъде разгледан по същество правен спор, подсъден на административен съд по правилата на дял V от АПК - т. III. 7.2. от предложението на Инспектората при ВСС за налагане на дисциплинарно наказание;

• грубо е нарушила принципа за случайно разпределение на делата по чл. 9 ЗСВ - т. III. 8.3. от предложението за налагане на дисциплинарно наказание (л. 90, стр. 2 от настоящето адм. д. № 6000/2011 г.), преразказана в т. I. 2.в. виж по-горе в настоящите мотиви.

Дисциплинарният състав е приел за установено само първото посочено в предложението на Инспектората дисциплинарно нарушение, което, обаче, е формулирал така: "неоснователно задържане и неизпращане във ВКС на ч. гр. д. № 8358/2011 г. (несъмнено очевидна фактическа грешка - делото ч. гр. д. № 5358/2011 г.) през времето от 1.07.2011 г. до 22.08.2011 г. (пункт II, т. 1 на предложението)" - стр. 3 и 4 на решение № 10-00-011 от 25.03.2013 г.

Членът на ВСС Калин Калпакчиев в предложението си за вида на дисциплинарното наказание е посочил, че приема за извършени и двете дисциплинарни нарушения по предложението на Инспектората - по-горе т. III. 5. от тези мотиви, но второто дисциплинарно нарушение е определил като нарушение на принципите по чл. 5 и чл. 7 ГПК, т.е. дисциплинарното нарушение, според този чл. на ВСС, е по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ.

1. При същите данни настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че забавеното изпращане на гр. д. (или ч. гр. д.) № 5358/2011 г. не се дължи на виновно поведение от страна на съдия Мария Георгиева, защото основната причина за това забавяне е късното изготвяне на особено мнение и подписване на определението от 27.06.2011 г. от съдия Валентин Бойников, т. е. до 23.08.2011 г. посоченото определение е било незавършен съдебен акт.

Не може да бъде вменено във вина на съдия Мария Георгиева и обстоятелството, че търговското дружество "ИРИС - БН" ЕООД е подало общо 65 жалби срещу отказа на ЧСИ да наложи запор върху извънбюджетни средства на Столична община, върху които да насочи принудителното събиране на определеното от АССГ равностойно обезщетение за отчужден имот. Неправилна е масово възприетата в съдилищата практика да се образуват дела без оглед на обстоятелството дали е внесена държавната такса и без предварителна проверка дали по идентична жалба, искова молба, молба за обезпечение на бъдещ иск и т. н. няма вече образувано дело в същия съд. Поради това всеки заинтересован може да подаде и повече от 65 идентични жалби в един и същ съд, всичките без необходимата държавна такса и в указания му срок за отстраняване на нередовността, но по вече образуваните съдебни дела, да избере предпочитания от него съдия или съдебен състав и само по това дело да отстрани нередовността. Това интензивно явление в СГС не е непознато в останалите съдилища, а е повсеместно.

Обосновано е обаче изразеното от Инспектората към ВСС и от члена на ВСС Калин Калпакчиев становище, че по гр. д. (или ч. гр. д.) № 5358/2011 г. съдия Мария Георгиева (сега Иванова) съзнателно е извършила съществени нарушения на принципите за законност и служебно начало в гражданското правораздаване (чл. 5 и чл. 7 ГПК), като:

а) е постановила решение по същество по една недопустима като подадена след законния срок жалба срещу постановление на ЧСИ, нямаща никаква процесуална връзка с жалбата по гр. д. (в) № 3622/2011 г., изпратена от друг състав на СГС за администриране от ЧСИ;

б) е приела за разглеждане дело, което е подсъдно на АССГ, защото се оспорват действията на ЧСИ като орган по изпълнението на влязло в сила решение на АССГ, което изменя административен акт - заповед за отчуждаване на недвижим имот, т. е. изпълнителното основание (макар че в случая решението на АССГ и заповедта на кмета не са изпълнителни основания) е по АПК, а не по ГПК;

в) е отменила законосъобразен отказ на ЧСИ да наложи запор върху извънбюджетни сметки на Столична община и незаконосъобразно е задължила този ЧСИ да наложи исканите от взискателя запори и да събере принудително от Столична община сумата 8 588 572 лв. без изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение - чл. 426, ал. 1 ГПК.

И тук, макар не без съдействието на останалите членове на съдебния състав, както и по гр. д. № 10394/2011 г., съдия Мария Георгиева е превишила и превратно (нелегитимно) е упражнила предоставената й от правовия ред правораздавателна (съдебна) власт, което, освен че съставлява нарушение на служебните й задължения по чл. 5 и чл. 7 ГПК, уронва престижа на съдебната власт.

По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че по гр. д. (или ч. гр. д.) № 5358/2011 г. съдия Мария Георгиева съзнателно е извършила тежко дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ във връзка с чл. 5 и чл. 7 ГПК и предложението на Инспектората към ВСС, както и това на съдия Калин Калпакчиев, чл. на ВСС, направено в заседанието на ВСС от 11.04.2013 г., са законосъобразни, обосновани и основателни.

В. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, по принцип счита за правилно изразеното с предложението на Инспектората към ВСС становище, че в обезпечителните производства съдия Мария Георгиева е допускала множество нарушения на процесуалните правила, напр. с уточняващи допълнителни молби се въвеждат страни и предмет, каквито не са заявявани с молбата, въз основа на която е образувано съответното дело; молби за обезпечаване на бъдещи искове са оставяни без движение с указания за внасяне на държавна такса и т. н.

Обезпечителното производство пред съда се развива едностранно, особено когато се иска да бъде допуснато обезпечение на бъдещ иск. То започва по молба за допускане на обезпечение, препис от която не се връчва на другата страна - чл. 395, ал. 1 ГПК. Молбата се разглежда и разрешава в закрито заседание в деня на подаването й - чл. 395, ал. 2 ГПК. Законодателят не е възложил задължение на съда да проверява редовна ли е тази молба и да дава срок за отстраняване на нередовности. Следователно, молбата за допускане на обезпечение, към която не е приложен документ за платена държавна такса, направо се оставя без разглеждане поради тази причина и образуваното по нея обезпечително производство се прекратява. Молителят ще подаде нова молба за допускане на обезпечение, вече с приложен към нея документ за платена такса. По същество няма никаква разлика в това дали молителят ще подаде нова молба за обезпечение или ще подаде молба, с която заявява, че е отстранил нередовността на оставената без движение молба за допускане на обезпечение.

С още по-голяма сила казаното в предходния абзац за нередовната молба за допускане на обезпечение важи и за т. нар. уточняващи молби, с които по същество се конституира нов молител в обезпечителното производство - наред с първоначалния молител или вместо него. По своята същност тази т. нар. уточняваща молба е нова молба за допускане на обезпечение и по нея следва да бъде образувано ново обезпечително производство при спазване на принципа по чл. 9 ЗСВ. Впрочем, възможността да бъде подавана уточняваща молба съществува единствено поради неизпълнение на императивното правило по чл. 395, ал. 2 ГПК, според която молбата за допускане на обезпечение се разрешава незабавно още в деня на подаването й. Обезпечително производство, което продължава повече от един ден е незаконосъобразно и поражда съмнение дали съдията по него е безпристрастен.

По тези твърдения за дисциплинарни нарушения, направени с предложението на Инспектората при ВСС за налагане на дисциплинарно наказание и с предложението на Калин Калпакчиев, чл. на ВСС, настоящият състав не може да направи задълбочено и аргументирано обсъждане, защото доказателствата за тях, ако въобще са събирани такава, са разпиляни, неподредени, без указание съответния препис от молба, жалба или съдебен акт по кой пункт или точка от предложението за дисциплинарно наказание се представя, кое от твърденията за дисциплинарни нарушения обуславя и т. н.

VII. Разбира се, тази неподреденост и вероятната липса на някои от доказателствата в дисциплинарното дело може да бъде отстранена чрез указание до ВСС или до Инспектората при ВСС за тяхното подреждане или представяне, но според настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение, в процесния случай това не е необходимо, защото оспореното от съдия Мария Иванова решение на Висшия съдебен съвет е постановено при следните съществени нарушения на процесуални правила за неговото издаване:

1. Висшият съдебен съвет е колективен, висш административен орган, който осъществява ръководство на структурите на съдебната власт и чиято основна цел е да осигурява нейната независимост - Решение № 8 от 15.09.1994 г. на Конституционния съд на Република България по конст. д. № 9/1994 г. и Решение № 10 от 15.11.2011 г. на Конституционния съд по к. д. № 6/2011 г. Неговите основни правомощия са конституционно установени и едно от тях е да налага дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите - чл. 130, ал. 6, т. 2 от Конституцията на Република България. Това свое правомощие Висшият съдебен съвет осъществява по правилата на глава ХI на ЗСВ, завършваща с разпоредбата на чл. 328, според която за неуредените въпроси (точният израз е: "доколкото в тази глава няма особени правила") се прилагат правилата на АПК (защото ВСС е колективен адм. орган на съдебната власт).

Според чл. 35, ал. 1, предл. последно, ЗСВ чл. на Висшия съдебен съвет няма право да участва в гласуването на решение, ако са налице други обстоятелства, които пораждат съмнение в неговата безпристрастност.

Според чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗСВ Инспекторатът към ВСС прави предложения за налагане на дисциплинарни наказания на съдии, прокурори, следователи и административни ръководители на органите на съдебната власт. Несъмнено, за да упражни това свое правомощие, Инспекторатът взима решение с мнозинство по чл. 54, ал. 2 ЗСВ. В процесния случай такова решение Инспекторатът е взел по протокол № 20 от заседанието на инспекторите, проведено на 17.10.2011 г. (л. 206 - 208 от настоящето адм. д. № 6000/2013 г.). От съдържанието на протокола е видно, че при вземането на това решение са участвали инспекторите Незабравка Стоева, Мария Кузманова, Милка Итова, Ясен Тодоров и Васил Петров, а от съдържанието на протокол № 7 от 21.02.2013 г. и протокол № 14 от 11.04.2013 г. се вижда, че от тях - вече като членове на ВСС - единствено Незабравка Стоева се е отвела от вземането на решение по предложението на Инспектората за налагане на дисциплинарно наказание. Останалите четирима инспектори, вече членове на наказващия орган, са участвали при вземането на оспореното от съдия Мария Иванова решение за нейното дисциплинарно освобождаване от длъжност. Нещо повече - бившият инспектор и настоящ чл. на ВСС Мария Кузманова в заседанието на 21.02.2013 г. е изразила становище, че изброените по-горе 5 инспектори, сега членове на ВСС, не следва да участват като заинтересовани при гласуването на решението, а в следващото заседание на 11.04.2013 г. е заявила: "Считам, че в случая не са налице основанията на чл. 35 от ЗСВ и считам, че имам право да участвам в това гласуване, тъй като в предходното заседание бях на друго мнение, а именно след като в качеството си на инспектор съм участвала при вземането на решението по чл. 54, ал. 2 от ЗСВ (но) с оглед допълнително събраните доказателства и допълнителното решение (на дисциплинарния състав) няма основание фактически да поддържам този мой отвод, поради което ще участвам в гласуването".

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че членовете на ВСС, които в предишното си служебно качество на инспектори са участвали при вземането на решението по чл. 54, ал. 2 ЗСВ, нямат право да участват в гласуването на решението на ВСС по предложението на Инспектората по чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗСВ, направено въз основа на решението по чл. 54, ал. 2 ЗСВ, защото в осъщественото дисциплинарно производство те всъщност са били членове на колективния орган, направил предложение за дисциплинарно освобождаване от длъжност на съдия Мария Иванова и след това като членове на колективния дисциплинарно наказващ орган са участвали във вземането на решение за налагането на това дисциплинарно наказание. Предишното служебно качество на инспекторите Мария Кузманова, Милка Итова, Ясен Тодоров и Васил Петров е обстоятелство, което поражда съмнение в тяхната безпристрастност, вече като членове на ВСС, при гласуването на решението по направеното и от тях предложение за дисциплинарно наказание. Нещо повече - недопустимо е да бъде оттеглен впоследствие направен вече самоотвод на чл. на ВСС, дори когато, поради забраната този чл. на ВСС да участва в гласуването, ВСС не може да постигне необходимия кворум за решение.

Когато е налице основание по чл. 35, ал. 1 ЗСВ членът на ВСС се отвежда по свой почин или по искане на заинтересована страна - чл. 10, ал. 2 и чл. 33, ал. 1 АПК във връзка с чл. 328 ЗСВ. Неизпълнението на това задължение е съществено нарушение на принципа за безпристрастност и поради това е отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК във връзка с чл. 328 ЗСВ в случаите, когато без участието на подлежащия на отвод чл. на ВСС не са налице необходимите кворум и мнозинство на гласовете за приемането на оспореното решение (реш. № 10 от 15.11.2011 г. на КС по к. д. № 6/2011 г.). Настоящият случай е такъв - оспореното от съдия Мария Иванова решение по т. 29 от протокол № 14 от заседанието, проведено на 11.04.2013 г., е взето с резултат 15 гласа "за" дисциплинарното й освобождаване от длъжност, което означава, че отнемането на 4 гласа на членовете Милка Итова, Мария Кузманова, Васил Петров и Ясен Тодоров има за последица липса на необходимото мнозинство за това решение.

1. Главният инспектор участва в заседанията на Висшия съдебен съвет, но не участва в гласуването - чл. 60, ал. 2 ЗСВ. Според настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, в дисциплинарното производство, образувано по предложение на Инспектората към ВСС, главният инспектор не бива да участва и в разискванията, които правят членовете на ВСС преди да гласуват предложението на Инспектората и това на дисциплинарния състав. Обратното разбиране определено води до съществено нарушение на принципа за равенство на страните в административния процес - според чл. 8, ал. 1 АПК, приложим в дисциплинарните производства по глава ХVI на ЗСВ по силата на чл. 328 ЗСВ, всички лица, които са заинтересовани от изхода на производствата по този кодекс, имат равни процесуални възможности да участват в тях за защита на своите права и законни интереси. Това означава, или дисциплинарно наказваното лице също да присъства на разискванията преди гласуването на предложението за неговото дисциплинарно наказване, или заедно с това лице от заседателната зала да бъде отстраняван и главният инспектор, като процесуален представител на колективния орган, вносител на предложението за дисциплинарно наказване, т.е. като процесуален представител на насрещната в дисциплинарното производство страна.

По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че участието на главния инспектор в разискванията, преди гласуването на предложението на Инспектората и предложението на дисциплинарния състав в двете заседания на ВСС - това от 21.02.2013 г. и това от 11.04.2013 г. - има за последица съществено нарушение на принципа за равенство на страните в дисциплинарното производство и поради това е отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК във връзка с чл. 328 ЗСВ.

1. За мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказаните съображения от членовете на Висшия съдебен съвет - чл. 320, ал. 4, изр. 2-ро ЗСВ. За мотиви на решение на Висшия съдебен съвет, прието с тайно гласуване, с което не се приема направено предложение (в случая на дисциплинарния състав), се смятат изказаните от членовете на Висшия съдебен съвет отрицателни становища - чл. 34, ал. 3, изр. 1-во ЗСВ.

Според настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение, в случаите, когато чл. на ВСС изразява отрицателно становище по предложение на дисциплинарен състав, той следва да посочи кои изводи за релевантни факти и свързаните с тях правни последици в решението на дисциплинарния състав не споделя и да изложи аргументи за това (т. 4 на тълк. реш. № 1 от 18.04.2006 г. по тълк. д. № 1/2006 г. на ОС на съдиите от втора колегия на ВАС е актуална и при действието на ЗСВ от 2007 г.), както и да обсъди тежестта на всяко от дисциплинарните нарушения, които счита за установени, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено всяко нарушение, и поведението на нарушителя (арг. чл. 309 ЗСВ).

В процесния случай дисциплинарният състав, след като е обсъдил задълбочено всички факти и основаните на тях доводи, инвокирани с предложението на Инспектората към ВСС, към мотивите на своето решение е изложил добре аргументирани становища кои твърдения за извършени от съдия Мария Георгиева дисциплинарни нарушения счита за недоказани и кои доводи на вносителя на предложението счита за неоснователни. В отрицателното становище на членът на ВСС Калин Калпакчиев, обаче, липсва посочване кои изводи на дисциплинарния състав счита за неправилни и по какви съображения. Поради това основаното на неговото предложение за вида на дисциплинарното наказание решение на ВСС не е мотивирано - съществено нарушение на посочените по-горе процесуални правила, което е отменително основание по чл. 146, т. 3 във връзка с чл. 328 ЗСВ.

VIII. По отношение на всички останали дисциплинарни нарушения (извън обсъдените по-горе в т. VI на тези мотиви), твърдяни с предложението на Инспектората към ВСС, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделения, счита за законосъобразни и обосновани направените от дисциплинарния състав фактически и правни изводи в мотивите към решение № 10-00-011 от 25.03.2013 г. по дисциплинарно дело № 12/2011 г., които споделя напълно.

Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение,