Решение № 277 от 29.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1484/2011 г.

Решение № 277 от 29.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1484/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за проверка по реда на възобновяването на наказателното дело на влязлата в сила присъда № 27 от 8.02.2011 г. постановена по НОХ дело № 154/2011 г. на Пазарджишкия районен съд. В искането се поддържат доводи, че присъдата е постановена при особено съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, като се излагат съображения, че материалният закон е приложен неправилно в частта за наказанието и процесуалните правила са нарушени, защото присъдата не отговаря на изискванията по чл. 305 НПК. На това основание се иска да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият не е взел становище по искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното: С присъда № 27 от 8.02.2011 г., постановена по НОХ дело № 154/2011 г. Пазарджишкият районен съд е признал подсъдимия П. И. П. за виновен в това, че след като е осъден с влязло в сила решение да плаща издръжка на свои низходящи, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на по-вече от две месечни вноски, поради което и на основание чл. 183, ал. 1 НК го е осъдил на наказание "пробация", включващо пробационните мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от шест месеца, "задължителни периодични срещи с пробационен служител" с честота на явяване два пъти седмично и "включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие" за срок от шест месеца. Присъдата не е обжалвана и протестирана и е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е основателно поради следните съображения: Доводът за постановяване на влязлата в сила присъда при наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК се подкрепя от данните по делото и е основателен. Принципът за законосъобразност на наказанието задължава съда при решаване на въпроса по чл. 301, ал. 1, т. 3 НПК да определи на подсъдимия за изтърпяване такова по вид и размер наказание, което се предвижда в особената част на наказателния кодекс за престъплението, като при индивидуализацията му се ръководи от изискванията залегнали в общата част на НК. Длъжен е достатъчно ясно да го конкретизира, за да не бъде затруднено изтърпяването му и от друга страна подсъдимият да узнае какво конкретно наказание ще търпи. Пазарджишкият районен съд не е изпълнил тези свои задължения, като законосъобразно е определил за изтърпяване наказание "пробация", което се е предвиждало за престъплението към момента на извършване на деянието, но при индивидуализацията му не е приложил законът, който е следвало да приложи. Наказанието "пробация" представлява съвкупност от мерки за контрол и въздействие върху подсъдимия, които са изчерпателно изброени в общата част на НК. Една част от тях се налагат задължително на всички осъдени на това наказание, а други по преценка на съда, с оглед особеностите на всеки конкретен случай. Всяка от тях се налага за определен период от време, като за мерките по чл. 42а ал. 2, т. 1 - 4 НК срока е от шест месеца до три години. Изтърпяват се по определен в закона начин, който съдът е длъжен конкретно да индивидуализира. Пробационната мярка "задължителна регистрация по настоящ адрес" по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК се изпълнява чрез задължителното явяване и подписване на осъденото лице пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице при определена от съда периодичност, която не може да бъде по-малко от два пъти седмично. За пробационната мярка "задължителни периодични срещи с пробационен служител съдът няма правомощие да определя периодичността на срещите между осъдения и пробационния служител. Пазарджишкият районен съд не е изпълнил задълженията си във връзка с индивидуализацията на наказанието. За пробационната мярка "задължителна регистрация по настоящ адрес" е определил само срока от шест месеца, без да индивидуализира периодичността на явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител. Такава периодичност е определил за пробационната мярка "задължителни периодични срещи с пробационния служител" без да има правомощие, защото те се провеждат по графици, изготвени от пробационния служител. Така както е изготвен диспозитива на присъдата не става ясен срока за който се налага втората пробационна мярка. Доводът за постановяване на влязлата в сила присъда при наличието на касационното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК също е основателен. Присъдата не отговаря на изискванията по чл. 305, ал. 1 НПК, като между двете й части не съществува идентичност. В диспозитива не е индивидуализирано престъплението, не е посочен периода на извършването му, конкретния брой на неизплатените месечни вноски и общата сума на неизплатената издръжка. Тези елементи от състава на престъплението са посочени само в мотивите на присъдата, а липсата им в диспозитива възпрепятства нейното изпълнение. Допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1т. 1 и 2 НПК и са основание за отмяна на непроверяваната по касационен ред присъда. На това основание производството по делото следва да бъде възобновено, присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание в първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да отстрани посочените по-горе нарушения и да реши въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 3 НПК, като определи пробационните мерки в рамките на закона. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение