Решение № 10388 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8071/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ „ Д-р Л. Панталеев – АИППМП“ – гр. София с представляващ Л. П. и с процесуален представител адв. Ж. Димова против Решение № 23033/09.06.2026 г. по административно дело № 3935/2025г по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ против писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № РД – 25ПП – 112/25.02.2025 г., издадена от управителя на НЗОК. В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли се за отмяната му и присъждане на разноски за двете инстанции. Сочи се, че не са били налице предпоставките за прилагане на чл. 76а от ЗЗО, тъй като отчетените дейности са били извършени, документирани и отчетени надлежно, не се твърди да са били фиктивни, нито да са били извършени в нарушение на нормативните изисквания. Не са налице получени суми без правно основание, доколкото дейностите са извършени и са били заплатени на база съществуващия между ЕТ и НЗОК договор. Превишаването на максималния брой диспансерни прегледи, предвиден в НРД, не обосновава прилагането на чл.76а от ЗЗО. НЗОК е приемала ежемесечните отчети на ЕТ и при достигане на максимално предвидения в НРД брой диспансерни прегледи, е следвало да откаже заплащането им, а не да търси сумите след 2 години. Не е обсъден и факта, че ЕТ не може да откаже извършване на диспансерен преглед с аргумент, че е достигнат максималния брой диспансерни прегледи по НРД – това би нарушило правата на пациентите. В съдебно заседание адв. Димова поддържа жалбата и моли делото да се върне за ново разглеждане на АССГ поради неустановени релевантни факти. СЗОК е следвало да преглежда ежемесечните отчети, каквото задължение има по НРД. Ответникът управител на НЗОК се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт Х. Тодоров, който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и поддържа депозирания отговор. Моли за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. В отговора по жалбата се сочи, че броят на проведените диспансерни прегледи се установява едва след изтичането на календарната година, като максималната им бройка също е регламентирана в НРД на база календарна година. Поради което ежемесечна проверка на отчетите на ЕТ не би могла да установи броя на прегледите за годината преди изтичането й. Неправилно се смесват правата на пациентите с механизма на отчитане и заплащане на извършената дейност, като при осъществен преглед на пациент след изчерпване на максималния брой диспансерни прегледи за годината, прегледът следва да се отразява и отчита като „ консултация “, каквато възможност НРД дава. Прокурорът при ВКП изразява устно и мотивирано писмено становище за неоснователност на жалбата и правилност на оспореното решение. Сочи се, че НЗОК няма задължение да прави ежемесечна проверка на отчетите, като това се прави след края на годината. АССГ е събрал необходимите доказателства и правилно е приложил материалния закон, като възражението на ЕТ за добросъвестност в действията му е неоснователно. Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира касационната жалба за допустима, като депозирана в срока и съобразно изискванията на АПК, пред надлежния съд, срещу съдебен акт, подлежащ на оспорване с касационна жалба, от лице с активна процесуална легитимация / за което съдебното решение е неблагоприятно /. Върховният административен съд - състав на шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: По заповед от 20.01.25г на управителя на НЗОК е извършена проверка на ЕТ „ Д-р Л. Панталеев – АИППМП“ – гр. София / изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ, с адрес на лечебното заведение в [населено място] /, относно изпълнението на договор № 221359/14.02.20 г. и договор № 221359/18.10.23 г., във връзка с НРД за медицинските дейности за 2023 г. – 2025 г. и съгласно § 9 от ПЗР от него. Въз основа на констатациите на проверяващите в протокол № РД - 25 – 37 – 1/04.02.25 г. и протокол № РД – 25 – 37 – 2/04.02.25 г., е издадена оспорената пред АССГ писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № РД – 25ПП – 112/25.02.2025 г., издадена от управителя на НЗОК. Видно от поканата, за 2023 година при 630 ЗОЛ са установени 2 814 случая на превишен брой прегледи по диспансерно наблюдение. За тях от ЕТ неоснователно е получена сумата от 77 436 лева, в нарушение на чл. 409 ал.5 от НРДМД за 2020 г. – 2022 г. и чл. 450 ал.5 от НРДМД за 2023 г. – 2025 г. Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: Оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон. По сходни казуси има формирана практика на ВАС / най-актуално е Решение № 9773/07.10.26 г. по дело № 4735/2026 г. на същия състав /. Съгласно чл. 135 ал.1 от НРДМД за 2020 г. – 2022 г. и чл. 140 ал.1 от НРДМД за 2023 г. – 2025 г., в случаите, в които за отделни заболявания е определена различна честота на диспансерните прегледи/медицинските дейности за периода на наблюдение / календарна година /, за обща честота се приема най – високата предвидена честота за което и да е от заболяванията на ЗОЛ, диспансеризирани при съответния лекар. Между страните няма спор относно установените от проверяващите брой извършени диспансерни прегледи на всяко от 630-те ЗОЛ за 2023 година, като АССГ е събрал доказателства, че всички извършени диспансерни прегледи са били заплатени на ЕТ от НЗОК. Между страните няма спор и колко е бил максимално допустимия брой извършени диспансерни прегледи за всяко ЗОЛ за годината поотделно / съобразно неговите конкретни заболявания и допустимият максимален брой диспансерни прегледи за всяко от тези заболявания според НРД/, няма спор и относно установения общ брой осъществени диспансерни прегледи за 2023 година над максимално допустимите по НРД /2 814 прегледа/. Няма спор и относно заплатената от НЗОК сума за тези 2 814 диспансерни прегледа над максимално допустимата бройка за 2023 година за тези 630 ЗОЛ, а именно – 77 436 лева /като е посочена точната стойност на всеки отчетен преглед, който е над максимално допустимата бройка за конкретното ЗОЛ/. Няма направени констатации, че тези прегледи не са били извършени, но са отчетени. Няма и констатации, че прегледите са извършени в нарушение на нормативните изисквания относно качеството на предоставената медицинска услуга. Няма и констатации, че прегледите са извършени на ЗОЛ, които не са диспансеризирани при конкретния изпълнител, респ. че не са диспансеризирани за установените от проверяващите заболявания. Всъщност между страните няма спор по фактите, като всички релевантни факти са установени от АССГ. Спорът между страните е правен и се свежда до следното - неоснователно ли са били заплатени от НЗОК осъществените от ЕТ диспансерни прегледи на 630-те ЗОЛ за 2023 година, които са над максимално допустимата бройка за диспансерни прегледи за годината / за всяко ЗОЛ според конкретните му заболявания и предвидените за тях съответен максимален брой диспансерни прегледи за годината/. Съгласно чл. 183 ал. 7 от НРДМД за 2020 г. – 2022 г. и чл. 191 ал. 5 от НРДМД за 2023 г. – 2025 г., НЗОК заплаща за не повече от предвидения максимален брой прегледи за заболяването с най-висока честота на наблюдението от ПИМП. Честотата на предвидените диспансерни прегледи годишно за всяко диспансерно заболяване е разписана в приложение № 8 и приложение № 13а от НРДМД за 2020 г. – 2022 г. и в приложение № 8 и приложение № 13 от НРДМД за 2023 г. – 2025 г. Безспорно са били извършени от ЕТ - 2 814 диспансерни прегледа за 2023 година над тази нормативно предвидена бройка и те не подлежат на заплащане от НЗОК съобразно цитираните норми от двата НРДМД. АССГ съд е събрал и анализирал относимите към предмета на спора доказателства, необходими за изясняването му от фактическа и правна страна. Обжалваният съдебен акт е постановен в резултат на задълбочена преценка на събраните доказателства, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила. В съответствие с чл. 35 от АПК, органът е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. АССГ подробно е разгледал и обсъдил всички случаи на прегледи на ЗОЛ, като е отговорил на всички възражения в жалбата. Обосновал е изводите с относимите за спора правни норми. Доколкото тези мотиви се възприемат от настоящата инстанция, съгласно чл.221 ал.2 изр.второ от АПК не следва да бъдат приповтаряни. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При този изход на спора / неоснователна касационна жалба /, на касатора не се дължат разноски. Ответникът не е направил искане за разноски. Водим от горното и на осн. чл. 221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд-състав на шесто отделение