Решение № 6232 от 23.6.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Миграция-МВР против решение 7920/30.12.2021г., постановено по административно дело 8405/2021г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен отказът за издаване на разрешение на продължително пребиваване в Република България по подаденото от Н. Гупта, гражданка на Индия, заявление за получаване на разрешение за пребиваване и работа тип Синя карта на ЕС по чл.33к от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради наличието на касационните основания по чл.209, т.3 от АПК- нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Изтъква, че постановеният от него отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа на основание чл.33к от ЗЧРБ се основава на отрицателното становище на Агенцията по заетостта. Поради това моли за отмяната на оспореното съдебно решение и отхвърляне на предявеното оспорване. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Н. Гупта, гражданка на Индия, оспорва касационната жалба и излага подробни доводи във връзка със становището си в депозирания писмен отговор. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила и претендира присъждането на направените в касационното производство разноски. Прокурорът счита касационната жалба за допустима и основателна, поради което предлага на съда да отмени решението на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените оплаквания и становищата на страните във връзка със събраните по делото доказателства, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и е насочена срещу решение, което подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол в рамките на първоинстанционното производство е постановеният от директора на дирекция Миграция в МВР отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България по чл.33к от ЗЧРБ по подадено от Н. Гупта заявление. Постановеният отказ е мотивиран с предоставеното от Агенцията по заетостта отрицателно становище, в което се сочи, че Гупта вече има предоставено право на продължително пребиваване по чл.33к, ал.3 от ЗЧРБ като член на семейството на притежател на Синя карта на ЕС. Първоинстанционният съд е установил следната безпротиворечива фактическа обстановка: На Н. Гупта е предоставено право на продължително пребиваване в България за периода 27.12.2019г. до 04.11.2021г. на основание чл.33к, ал.3 от ЗЧРБ (редакция към ДВ бр.34/2019г.). Със заявление рег. 513р-51041/17.06.2021г., подадено от пълномощник на Неткракър текнолоджи България ЕООД, е поискано предоставяне на право на продължително пребиваване по отношение на Н. Гупта, гражданка на Индия, на основание чл.33к от ЗЧРБ. Въз основа на подаденото заявление, дирекция Миграция е изискала становище от ДАНС, както и становище от Агенцията по заетостта за наличието или липсата на основание за предоставяне на достъп до пазара на труда. Агенцията по заетостта представя отрицателно становище поради липсата на основание за предоставяне на достъп до българския пазар на труда със Синя карта на ЕС. Отрицателното становище е мотивирано с обстоятелството, че Н. Гупта има право да работи по трудово правоотношение на територията на България на основание чл.33к, ал.3 от ЗЧРБ във връзка с чл.19 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ). Въз основа на представеното отрицателно становище, директорът на дирекция "Миграция" е постановил и отказа, предмет на първоинстанционното производство. Съдът е отменил този отказ като незаконосъобразен поради липса на мотиви; допуснато съществено нарушение на процесуалните правила- чл.35 и 36 от АПК и противоречие с материалния закон. Така постановеното решение е правилно. Касационната инстанция не споделя единствено извода на първоинстанционния съд, че актът не е мотивиран. Отказът на директора на дирекция Миграция е мотивиран с предоставеното отрицателно становище от Агенцията по заетостта и изложените в него мотиви относно липсата на основание за предоставяне на достъп до пазара на труда в България със Синя карта на ЕС по отношение на Н. Гупта. Останалите основания, обуславящи незаконосъобразността на издадения акт- съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, са налице. Достъп до пазара на труда с Единно разрешение за пребиваване и работа се разрешава от Министерството на вътрешните работи след получено положително писмено становище от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта (чл.15 от ЗМТМТ). Съобразно чл.33к, ал.1 от ЗЧРБ, разрешение за продължително пребиваване и работа тип Синя карта на ЕС могат да получат чужденци, които отговарят на условията за упражняване на висококвалифицирана заетост съгласно българското законодателство и притежават виза по чл.15, ал.1 или разрешение за продължително пребиваване в Република България. В конкретната хипотеза началото на административното производство по чл.33к от ЗЧРБ е поставено с подадено от работодателя заявление за предоставяне на разрешение за пребиваване и работа. По повод на това заявление и в съответствие с чл.33к, ал. 8 от ЗЧРБ е поискано становище от Агенцията по заетостта. Въз основа на направеното искане изпълнителният директор на АЗ е дал отрицателно становище, в което се сочи, че липсва основание за предоставяне на достъп до българския пазар на труда със синя карта на ЕС, тъй като лицето вече има достъп до пазара на труда. Правната уредба на предоставянето на разрешение за пребиваване и работа, съдържаща се в ЗМТМТ и ЗЧРБ, предвижда съгласувателна процедура, за която намира приложение чл.53 от АПК. В тази хипотеза индивидуалният административен акт се издава след получаване на съгласието на друг орган, а волеизявлението на органа, с когото се извършва съгласуването, е само подготвително и несамостоятелно, тъй като то е насочено към издаване на последващия властнически акт. Становището на Агенцията по заетостта, което тя следва да предостави съобразно чл.33к, ал.9 от ЗЧРБ, има характера именно на волеизявление по чл.53 от АПК, поради което това становище не поражда права и задължения извън процедурата по чл.33к от ЗЧРБ. Ето защо това волеизявление не подлежи на самостоятелно обжалване, а доколкото има вътрешнопроцесуално значение, законосъобразността му следва да се провери в производството по контрол на обусловения от него акт. Указания в този смисъл са посочени и в самия акт. В тази връзка касационната инстанция намира за неоснователно оплакването, че предвид специфичната процедура за едновременно предоставяне на разрешение за пребиваване и разрешение за достъп до пазара на труда, първоинстанционният съд е следвало да конституира като страна в производството и Агенцията по заетостта и като не е сторил това, е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК, страни в съдебната фаза на административното производство са оспорващият, органът, издал административния акт и всички заинтересовани лица. В конкретната хипотеза издател на акта е директорът на дирекция Миграция-МВР, който е и надлежно конституиран като ответник в производството от първоинстанционния съд. Освен че не е издател на акта, Агенцията по заетостта не се явява и заинтересовано лице по смисъла на чл.153, ал.1, предл. последно от АПК. Това е така, тъй като издаденият краен административен акт не поражда права или задължения за административният орган, с когото се извършва съгласуването при условията на чл.53 от АПК. Обстоятелството, че отказът на директора на дирекция Миграция е постановен въз основа на отрицателното становище на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, не променя този извод и не се отразява на процесуалната легитимация на страните. Касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд е достигнал до правилни изводи, че отказът за издаване на разрешение по чл.33к от ЗЧРБ е постановен в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В конкретната хипотеза се установява, че изпълнителният директор на Агенцията по заетостта е тълкувал неправилно нормите на ЗЧРБ, ЗМТПМТ и правилника за неговото прилагане, приемайки, че щом Н. Гупта е получила достъп до пазара на труда на друго основание- чл.19 от ЗМТМТ като член на семейството на притежател на синя карта, тя не може да иска такъв достъп на собствено основание по чл.17 от ЗМТМТ. Както правилно е приел и административният съд, направеното от административния орган тълкуване е ограничително, противоречи на принципите на закона и не намира подкрепа в закона. Изложените от първоинстанционния съд изводи в тази насока се споделят изцяло и от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Следва да се отбележи единствено, че полученият от Гупта достъп до пазара на труда на основание чл.19 от ЗМТМТ е обвързан със срока на пребиваване на притежателя на синя карта и изисква получаване на разрешение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда. Освен това такъв подход би довел и до дискриминация, доколкото на лицето ще бъде отнета възможността да поиска разрешение за пребиваване и работа на основание чл.33к, ал.1 от ЗЧРБ само поради факта, че лицето вече има достъп до пазара на труда като член на семейството на притежател на синя карта на ЕС. При предоставянето на становището си изпълнителният директор на АЗ не е изпълнил задължението си по чл.35 от АПК и не е изяснил относимите към случая факти въз основа на представените доказателства и не е разгледала по същество обстоятелството дали чужденката отговаря на условията за упражняване на висококвалифицирана заетост. По изложените съображения касационната инстанция намира за правилно атакуваното съдебно решение, с което е отменен като незаконосъобразен отказът за предоставяне на разрешение и работа е отменен, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В тази връзка следва единствено да се уточни, че доколкото преценката на фактите и обстоятелствата относно наличието или липсата на основание за упражняване на висококвалифицирана заетост е в правомощията на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, издателят на акта- директорът на дирекция Миграция- МВР, следва да изиска ново становище по чл.33к, ал.9 от ЗЧРБ от изпълнителния директор на АЗ, при което последният съобрази дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. По изложените съображения решението на административния съд следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Неоснователността на касационната жалба обуславя основателността на претенцията на ответната страна за присъждане на сторените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение, което е в размер на 600 лева съобразно представения договор за правна помощ. Съобразно правилото на чл.143, ал.1 от АПК във връзка с чл.37, ал.2 от ЗМВР, разноските следва да бъдат възстановени от бюджета на дирекция Миграция в МВР. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение