Решение № 7257 от 30.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3054/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Я., гражданка на Сирийска арабска република, действаща лично и в качеството си на законен представител /майка/ на М. Д. М., подадена чрез адвокат Т. Чечкова, срещу решение 219/08.01.2025 г., по адм. дело 2807 по описа за 2024 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата им срещу решение 12098/21.11.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС. Твърди се, че решението е постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Развиват се доводи в подкрепа на становището за незаконосъобразност на съдебното решение. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на преписката за ново разглеждане. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България, чрез редовно упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба, счита решението за правилно и моли да бъде оставено в сила. Представя актуална справка относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 08.04.2025г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на Р. Д. Я., действаща лично и в качеството си на законен представител /майка/ на М. Д. М., против Решение 12098/21.11.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ им е отказано предоставянето статут на бежанци и хуманитарен статут. С оспореното решение, съдът е приел жалбата за неоснователна. За да се произнесе е приел за установено, че производството пред административния орган е образувано по молба на Р. Я., подадена на 09.07.2024 г. лично и в качеството и на законен представител на малолетното си дете М. М.. В хода на проведено на 21.08.2024 г. интервю е прието за установено, че лицето е напуснали Сирия с малолетната си дъщеря през месец май 2024 г. и през Турция, където престояла три дни преминала нелегално на територията на Р България. В интервюто заявила, че е [вероизповедание] и живяла в град Латакия, където имало проблеми между [вероизповедание] и алевити. Не е успяла да завърши 12 клас, защото по време на изпитите в училището влезли алевити и я изгонили, тъй като била [вероизповедание]. Войниците на правителството постоянно арестували [вероизповедание]. Като видели жена със забрадка, я нападали и сваляли забрадката. Отвличали жени. Твърди, че имало роднина на президента Башар Асад, който ако пожелаел някоя жена, я хващали и я карали при него. Жалбоподателката заявила, че е омъжена за сирийския гражданин О. И. Л., но той не бил баща на детето ѝ. Бащата на малолетната М. М. бил бившият ѝ съпруг, с който нямала граждански брак, а се оженили само при ходжа. В началото на 2020 година той бил задържан от държавна сигурност и не знаела дали е жив. Причината за задържането му била, че подал оплакване от поведението на войник, който спирал жени и момичета със забрадки, претърсвал ги и им правил снимки с телефона. Шест месеца след изчезването му, бащата на бившия ѝ съпруг отишъл при ходжата и бракът им бил разтрогнат, а тя записала своята фамилия в имената на детето. Страхувала се да не задържат и детето ѝ, понеже то било и негово дете. Поради тези причини решила да напусне Сирия. Твърдяла е, че не е членувала в политическа партия или организация и е нямала проблеми с властите в Сирия, не е била арестувана или осъждана. Спрямо нея не е упражнено насилие и не е имала проблеми във връзка с етническата си принадлежност. След като изчезнал бившият ѝ съпруг, мъж от войниците в района искал да се ожени за нея, казал на баща ѝ, че ще я отвлече. Сигнал в полицията не бил подаден, защото този човек бил офицер в армията и се опасявала, че можи стане още по лошо. Не се е местила в друг район на страната, защото навсякъде имало война, а в Латакия било най-добре. Не е виждала сражения, а в Латакия истинска война е нямало, само веднъж през 2012 година имало бомбардировка. Сражения се водили около Латакия, където живеели сунити. В град Латакия останали баща ѝ, който имал сърдечни проблеми и съпругът ѝ О., който бил болен от рак. На интервюто е присъствал социален работник. Изготвен и представен пред административния орган е и социален доклад, касаещ малолетното дете. С Решение 12098/21.11.2024., председателят на ДАБ, на основание чл. 75, ал.1, т.2 и 4, вр. с чл.8 и чл.9 от ЗУБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Р. Д. Я. и детето ѝ М. Д. М.. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че липсват доказателства, които да обосновават наличие на притеснения относно дискриминационно и опасно отношение към лицата по повод тяхна политическа, религиозна, полова принадлежност или други причини, които създават основателен страх от преследване. Взето е предвид обстоятелството, че сирийската гражданка доброволно е напуснала с дъщеря си територията на Сирия, като роднините им са останали да живеят там при липсата на данни и доказателства за релевантни за производството влошени условия на живот. При съвкупната преценка на събраните доказателства е формулиран извод за липса на основания за приложение на разпоредбите на чл.8 и 9 от Закона за убежището и бежанците. Обосновал е от фактическа и правна страна липсата на предпоставки и за предоставяне на хуманитарен статут, много подробно и в детайли е разгледал обстановката политическа и военна в Сирия и е извел извод за правилност на преценките на административния орган. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които изцяло се възприемат от настоящата касационната инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденката и нейното дете и ситуацията в държавата им на произход, напълно кореспондиращи с данните от представената пред касационната инстанция справка относно Сирия вх. МД-02-200/08.04.2025 г., административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Касационният съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденката в държавата й на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Обстановката на територията на Сирия действително може да бъде определена като несигурна и усложнена, но съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не налага извод за съществен за производството риск от безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ в държавата на произход на търсещото закрила лице, което би го поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността му единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. В подкрепа на това становище е и обстоятелството, че след свалянето от власт на президента Башар ал Асад на 08.12.2024 г., голям брой сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а считано от 08.12.2024 г. около повече от милион вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдът не е обсъдил актуалната информация за състоянието на сигурността в Сирия. При запознаване с мотивите на съда се установява, че изводите му са изведени на база подробно и многостранно проучване на информация за ситуацията в страната на произход на търсещите закрила лица, получена от официални източници, гарантиращи нейната истинност и актуалност. По делото са представени актуални, към всеки от етапите както на съдебните производства, така и на административното такова, справки на Дирекция Международна дейност при ДАБ, относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийска Арабска Република. При обсъждане на висшия интерес на децата, при съобразяване със Закона за закрила на детето и Конвенцията на ООН за закрила на децата, следва да се има предвид, че интересът е винаги свързан с грижата от техните родители и наличието на семейни връзки и ценности, т.е. те следва да бъдат с техните родители. Тези деца нямат лична бежанска история и черпят права от разказаното като такава от майка им като е видно, че лично към тях също няма заплахи. Независимо от принципно нестабилната обстановка в Сирия, при завръщането им за тях съществува възможността да водят нормален живот, поради липсата на каквито и да било твърдения и данни за реални възможности за лични посегателства. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,