Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г.

ВКСIII гражданско отделение24.07.2019 г.докладчик Геника Михайлова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 40/01.03.2018 г. по гр. д. № 4/2018 г. на Ловешки окръжен съд. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен при условията на чл. 439, ал. 1 ГПК от Марийка В. М. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], Г. В. У. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], Д. М. М. от [населено място], [жк], блок 321, вх. Д, ет. 6, ап. 16, ЕГН [ЕГН], срещу Д. С. Д. от [населено място], [жк], [жилищен адрес] че не съществува правото на принудително изпълнение за паричните притезания по изпълнителен лист от 19.01.2016 г. по гр. д. № 1562/2014 г. на Районен съд – [населено място] (6 000 лв. – главница, ведно със законната лихва от 10.10.2014 г. и 593. 50 лв. – разноски в исковото производство), по който е образувано изп. д. № 20168800400283/2016 г. пред ЧСИ Р. Д.. ОСЪЖДА Д. С. Д. да заплати на Марийка В. М., Г. В. У. и Д. М. М. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2 419. 64 лв. – разноски в исковото производство.

Мотиви

Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. До касационно обжалване е допуснато решение № 40/01.03.2018 г. по гр. д. № 4/2018 г., с което Ловешки окръжен съд, потвърждавайки решение № 389/20.10.2017 г. по гр. д. № 863/2017 г. на Ловешки районен съд, е отхвърлил исковете на Марийка В. М., Г. В. У. и Д. М. М., предвидени в чл. 439 ГПК, да се признае за установено, че Д. С. Д., конституиран като взискател на мястото на М. Я. Ц., не притежава право на принудително изпълнение за паричните притезания по изпълнителен лист от 19.01.2016 г. по гр. д. № 1562/2014 г. на Районен съд – [населено място] (6 000 лв. – главница, ведно със законната лихва от 10.10.2014 г. и 593. 50 лв. – разноски в исковото производство) по образуваното изпълнително дело № 20168800400283/2016 г. по описа на ЧСИ с рег. № 880 на КЧСИ. К. контрол е допуснат на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително) по следните процесуално-правни въпроси: 1. Изчерпателен ли е кръгът на лицата по чл. 429, ал. 1 ГПК? 2. Дали чл. 429, ал. 1 ГПК допуска само приемство в изпълнителния лист на страната на взискателя или допуска и приемство в образуваното по листа изпълнително дело? 3. Какъв е предметът на делото по иска, предвиден в чл. 439 ГПК, когато ищецът твърди, че съдебният изпълнител е приложил неправилно чл. 429, ал. 1 ГПК, като е конституирал на мястото на първоначалния взискател лице, което след образуваното дело е погасило изпълняемото право и твърди, че е встъпило в правата на първоначалния взискател, защото е имало правен интерес да изпълни чуждото задължение (чл. 74 ЗЗД)? По първия въпрос настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че чл. 429, ал. 1 ГПК допуска взискател по изпълнителното дело да е лице, което не фигурира в изпълнителния лист. Персоналният (личен) обхват на разпоредбата е ограничен до универсалните и частните правоприемници на кредитора по изпълнителния лист. Когато обаче частното правоприемство е обосновано с материалните предпоставки по чл. 74 ЗЗД (със законна суброгация), само поръчителят и солидарният длъжник, които са платили дълга и които фигурират в изпълнителното основание, са правоприемници на правото на принудително изпълнение на кредитора по изпълнителния лист, но не и всяко трето лице, за което законът предвижда да се суброгира в неговите права. Мотиви към отговора: Правилото в изпълнителния процес по ГПК е, че взискател може да бъде само лицето, което изпълнителният лист сочи като кредитор по вземането, а длъжник може да е само лицето, което изпълнителният лист сочи като длъжник.

Цитирани разпоредби

2